Определение № 1776 от 06.06.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1776 гр. Пловдив, 06.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Екатерина Вл. Мандалиева като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно частно гражданско дело № 20255300501093 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл.274 и сл.от ГПК.

Обжалвано е определение № 2768/26.02.25г.,постановено по гр.д.№ 19006/24г.по описа на ПдРС,1-ви бр.с.в частта му,с която е осъден заявителя „Агенция за събиране на вземания“ЕАД,ЕИК-203670940,гр.София да заплати на адв.С. Н. от гр.Пловдив сумата от 400лв.,представляваща адв.възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА.

Недоволно от определението е останало дружеството заявител в заповедното производство-„АСВ“ЕАД,като счита съдебния акт за неправилен и незаконосъобразен в атакуваната му част за разноските по съображения,изложени в частната жалба.Моли съда да го отмени и се „произнесе по съществото на въпроса“.

Ответникът по частната жалба не е изразил становище по същата.

ПдОС,след преценка на обстоятелствата,изложени в частната жалба и доводите на жалбоподателя,намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна против обжалваемо определение по чл.274 от ГПК,поради което е допустима.

Разгледана по същество,същата е частично основателна по следните съображения:

Пред ПдРС е образувано ч.гр.д.№ 19006/24г.по заявление на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД против длъжника Н. С. Д. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за вземания,произтичащи от договор за заем.Съдът е уважил заявлението по чл.410 от ГПК и е издал Заповед № 10311/03.12.24г.

В срок е постъпило възражение по чл.414 от ГПК от длъжника,като с възражението е представено пълномощно и договор за правна защита и съдействие с адв.Сл.Н.,като в ДПЗС изрично е записано,че оказаната правна помощ е безплатна на осн.чл.38,ал.1,т.3 от 1

ЗАдв.Представен е и списък на разноските,от който е видно,че пълномощникът определя оказаната от него безплатна правна защита в размер на 400лв.

Заповедният съд е указал на заявителя да предяви иск срещу длъжника относно вземането си в срока по съгл.чл.415,ал.4 от ГПК,но заявителят не е представил доказателства за предявяване на иск,поради което с обжалваното определение съдът е обезсилил издадената заповед за изпълнение и е присъдил разноски на длъжника в заповедното производство в поискания размер от 400лв.

В частната жалба се излагат съображения,че разноски за адв.възнаграждение не се дължат,тъй като възражението по чл.414 от ГПК не се постановява в самостоятелно състезателно производство,а е само предпоставка за предявяване на материалното право на кредитора по исков път,в което производство длъжникът следва да изчерпи възраженията си за неоснователност на иска.Тъй като законът не изисквал възражението да се мотивира,то било само формална предпоставка без самостоятелни правни последици,още повече,че защитата на длъжника в последващо исково производство би била напълно аналогична и нямало основание да се възмездява същия двукратно за едно и също нещо.

Настоящата инстанция намира следното:

В хода на заповедното производство длъжникът Н. Д. е упълномощил адв.Сл.Н. да изготви и депозира възражение по чл.414 от ГПК по ч.гр.д.№ 19006/24г.по описа на ПдРС при условията на чл.38,ал.2 във вр.с чл.38,ал.1,т.3 от ЗАдв.,за което е представен договор за правна защита и съдействие.Със списъка по чл.80 от ГПК се претендира адв.възнаграждение в размер на 400лв.,което обаче не обвързва съда,тъй като адвокатските възнаграждения по реда на чл.38,ал.2 от ЗАдв.за оказана безплатна правна помощ се определят от съда.

С оглед изхода на спора и обезсилването на заповедта за изпълнение,настоящата инстанция намира искането за присъждане на разноски на пълномощника на длъжника за основателно,както е приел и заповедния съд.

Присъждането на разноски по правило е свързано със санкционирането на едната страна за неправомерното въвличане на другата в съответното производство. В конкретния случай обаче не може да се установи дали неплащането в срок на дължимите суми от длъжника са принудили заявителя да инициира заповедно производство,тъй като „Агенция за събиране на вземания“ЕАД черпи правата си от договор за цесия,а няма данни длъжникът да е уведомен за прехвърлянето на вземането и да не е изплатил задълженията си в срок на цесионера.

По отношение на размера на адвокатското възнаграждение, което следва да се присъди,съдът намира,че същото се определя от съда предвид факта,че е претендирано на осн.чл.38,ал.2 от ЗАдв.

В тази връзка следва да се отбележи,че делото не се отличава с фактическа или правна сложност.Преценката в подобни случаи следва да бъде съобразена както с правната квалификация и извършените процесуални действия по установяване на релевантните за делото факти и събиране на доказателства, така и с настъпването на евентуални 2 усложнения,свързани с предмета на спора или със страните.Следва да се отчете и активността на процесуалния представител на страната - изготвяне и депозиране на отговори, жалби, молби и изобщо всички действия, извършени по съответното дело.

Фактическата и правна сложност на делото в случая се явяват несъразмерни на претендираното адвокатско възнаграждение от длъжника в заповедното производство, тъй като действията,извършени от процесуалния представител на длъжника се изчерпват единствено с депозирането на възражение по чл.414 ГПК.По делото ня м а доказателства преди подаване на възражението процесуалният представител да е извършвал справки по него или да го е проучил по някакъв начин.В конкретния случай релевантно за преценката на размера на адвокатското възнаграждение е единствено изготвянето на депозираното възражение по чл. 414 ГПК.Съдът счита,че присъденият от заповедния съд размер на адв.възнаграждение от 400лв.е несъразмерен с посочените действия,извършени във връзка с представителството в заповедното производство.

При определянето на размера на адв.възнаграждение при оказана безплатна правна помощ съдът има предвид,че процесуалното представителство за подаване на възражение по чл.414 от ГПК от длъжник срещу издадена заповед за изпълнение не е сред изрично предвидените в Наредба № 1 от 09.07.2004г.случаи, поради което и на основание § 1 от ДР на Наредба № 1 същото следва да се определи по аналогия.А за да се приложи по аналогия възнаграждението, следва да се изходи от вида на самото процесуално действие.За възражението е налице утвърден от министъра на правосъдието образец.Според утвърдените образци на заповед за изпълнение към заповедта винаги е приложена бланка за възражение,която се връчва на длъжника и която съдържа указания за попълването ,включително за необходимостта, когато част от вземането се признава, това да се посочи изрично.

В настоящия случай длъжникът чрез процесуален представител е подал възражение,в което е посочил само,че не дължи изпълнение по вземането в заповедта по чл.410 от ГПК,като това изявление е оформено в бланков документ.Ето защо с оглед извършените от адвоката действия по изготвяне на възражението съдът намира, че по аналогия следва да намери приложение разпоредбата на чл.6,т.5 от Наредба № 1 – възнаграждения за изготвяне на книжа и молби,чийто минимален размер е 50лв.,доколкото тези действия на адвоката са най-близко до действията му, свързани с подаване на възражение по чл.414 от ГПК.

С оглед на гореизложеното,съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 2768/26.02.25г.,постановено по гр.д.№ 19006/24г.по описа на ПдРС,1-ви бр.с.в частта му,с която е осъден заявителя „Агенция за събиране на 3 вземания“ЕАД,ЕИК-203670940,гр.София да заплати на адв.С. Н. от гр.Пловдив сумата от 400лв.,представляваща адв.възнаграждение по реда на чл.38 от Здв.,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:.

ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ЕАД,ЕИК-203670940,гр.София да заплати на адвокат С. Н.,с адрес гр.*** сумата от 50(петдесет)лв.,представляваща адв.възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗАдв.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4