Решение № 241 от 18.10.2019, Административен съд - Кърджали
- Съд
- Административен съд - Кърджали
- Дело
- Административно дело 120/2019
- Вид
- Решение № 241
- Подписан
- 18.10.2019
- Състав
- АНГЕЛ МАВРЕВ МОМЧИЛОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 168 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 168, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал. 1 и ал. 2, пр. последно · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал. 1 и ал. 2, пр. последно · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 35 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 103, ал. 4 · Закон за здравето
- чл. 112, ал. 1, т. 3 · Закон за здравето
- чл. 112, ал. 1, т. 4 · Закон за здравето
- чл. 3, ал. 2 · Наредба за медицинската експертиза
- чл. 62 · Наредба за медицинската експертиза
- чл. 63, ал. 1 · Наредба за медицинската експертиза
- чл. 63, ал. 3 · Наредба за медицинската експертиза
Р Е Ш Е Н И Е
Номер
Година
18.10.2019
Град
Кърджали
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кърджалийски административен
Съд състав
На
19.09.
Година
2019
В публично заседание и следния състав:
Председател
АНГЕЛ
МОМЧИЛОВ
Членове
Съдебни заседатели
Секретар
Мариана
Кадиева
Прокурор като разгледа докладваното от
Ангел
Момчилов
Адм. дело номер
120 по описа за
2019 година.
Производството е по реда на чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето/ЗЗ/.
Депозирана е жалба от пълномощника на
Б.М.К. от ***, срещу Експертно решение № 1 466 от зас. № 151 на 26.11.2018 г. на НЕЛК гр.София, с което е потвърдено Експертно решение № *** от зас. № *** на
*** г. на ТЕЛК гр.Кърджали.
Сочи, че атакуваното експертно решение на НЕЛК е незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие, както с материалния закон, така и с приложената медицинска документация и с обективното здравословно състояние на жалбоподателя.
Излага съображения, че Б.К. бил с ***. В тази връзка счита, че определеният процент на нетрудоспособност не е съобразен с обективното здравословно състояние на освидетелствания и обстоятелството, че уврежданията му са необратими. Релевира доводи за допуснати нарушения на чл. 62 от Наредбата за медицинската експертиза, според която норма степента на трайно намалената работоспособност се определя въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед, насочени лабораторни и функционални изследвания и данните от наличната медицинска документация, даващи представа за функционалното състояние на заболелия орган и организма като цяло.
Счита оспорения акт за немотивиран, в който връзка сочи, че в решението на НЕЛК липсвало изявление на какво основание е потвърдено решението на ТЕЛК, респ. степента на трудова неработоспособност на жалбоподателя.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени Експертно решение № 1 466 от зас. №
151 на 26.11.2018 г. на НЕЛК гр.София, след което да върне преписката на административния орган за ново произнасяне. Претендира деловодни разноски.
В съдебно заседание чрез адв. Е.У. поддържа депозираната жалба по изложените в нея съображения. Въвежда доводи, че за установяване на действителното здравословно състояние на Б.К. е необходимо да бъде извършен преглед на лицето, а не същото да бъде преценено единствено въз основа на медицинска документация. Представя писмена защита, в която излага аналогични с въведените в жалбата съображения за незаконосъобразност, немотивираност и необоснованост на оспореното решение.
Ответникът по жалбата, редовно призован не изпраща представител.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Б.М.К. е експертизиран за първи път с Експертно решение № ***/*** г./л. 3 от МД/, при което му е определена загуба на работоспособност ***%, вследствие на ***;
През 2004 г. му е поставена диагноза: „***“, с диагноза: „***“, поради което с Експертно решение № ***/*** г./л. 8 от МД/ му е определена ***% трайна нетрудоспособност;
С Експертно решение № ***/*** г./л. 17 от МД/ на
К. е поставена „***%“ трайно намалена работоспособност;
С Експертно решение № ***/*** г./л. 18 от МД / на жалбоподателя е определена трайна нетрудоспособност от ***% за срок от ***;
На 30.09.2015 г.
Б.М.К. е депозирал молба-декларация в Регионална здравна инспекция – Кърджали с вх. № ***/*** г./л. 24 от МД/, за преосвидетелстване по повод влошено здравословно състояние.
С Експертно решение № *** от зас. № *** на *** г., издадено от *** състав на ТЕЛК към МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ ***, на жалбоподатела е определена ***% трайно намалена работоспособност за срок от ***, с дата на инвалидизиране *** г./л. 40 от МД/. Изложени са мотиви, че за *** се определя т.н.р. ***%, за ***. Посочено е, че за ***, след проведен курс на лечение не се определя % т.н.р. Така постановеното решение е обжалвано от Б.К. пред НЕЛК в срока по чл. 112, ал. 1, т. 3 от ЗЗ по отношение на определения процент на неработоспособност.
С Експертно решение № 1466 от зас.
№ 151 на 26.11.2018 г. на НЕЛК гр.София/л.
44 от МД/ е потвърдено Експертно решение № *** от зас.
№ *** на *** г., издадено от *** състав на ТЕЛК към МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ *** „по всички поводи“. На страница втора от акта са изложени мотиви, че: установена ***.
***
В заключение е потвърден определеният от
ТЕЛК краен % - ***% ТНР.
За изясняване на делото е назначена комплексна съдебно-медицинска експертиза с вещи лица със специалности: „***“ и „***“. Видно от заключението на вещите лица/л.
58 – л. 60 от делото/, прието по делото без възражение от страните, степента на увреждането на Б.М.К., стадият на неговото развитие и обусловения функционален дефицит е в съответствие и е съобразен със съответната отправна точка и процента трайно намалена работоспособност, определена с решение на ТЕЛК и потвърдена с ЕР на НЕЛК № 1 466 от зас. №
151/26.11.2018 г. В констативната част на заключението е извършен подробен анализ на състоянието на жалбоподателя ***, за което съответният специалист/вещо лице/ е изложило конкретни мотиви относно увреждането и процента на трайно намалена работоспособност.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че процесната жалба е подадена в срока по чл. 112, ал. 1, т. 3 от Закона за здравето ЗЗ/, от надлежна страна и при наличен правен интерес, в предвидената от закона писмена форма, срещу административен акт, който подлежи на оспорване, т.е. на съдебен контрол за законосъобразност, поради което се явява процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.