Определение № 3830 от 30.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3830 гр. София, 30.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Административно наказателно дело № 20261110212566 по описа за 2026 година

I.). ПРОИЗВОДСТВОТО Е ОБРАЗУВАНО по депозирана до Софийски Районен съд жалба с вх. № 252299 от 11.08.2026г. от ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ Д. Г. С., с ЕГН: **********, действащ лично, срещу издадена ПИСМЕНА ЗАПОВЕД ЗА КОНВОИРАНЕ НА ЛИЦЕ с № 225з-864/29.07.2026г. на Заместник-Началник при 01 РУ-СДВР на основание чл.76 в качеството му на свидетел по досъдебно производство ЗМ № 212/2023г. по описа на ОДМВРПловдив.

СЪДЪТ НАМИРА, ЧЕ НЕ СА НАЛИЦЕ основанията за насрочване на открито съдебно заседание.

За издадената писмена заповед за конвоиране на лице по ЗМВР за изпълнение на НПК по събирането и проверката на гласни доказателствени средства липсва изричен правен ред за съдебен контрол по ЗМВР за обжалването й, какъвто е този по смисъла на чл.72 от ЗМВР - от т.1 до т.9, посочено изчерпателно “numerus clausus”.

Предметът на обжалваната заповед определя, че производството по нея пред съдебния състав е недопустимо. Целта на конвоирането на жалбоподателя С. е била да бъде осигурен като свидетел пред органите на разследването пред ОДМВР-Пловдив за изпълнението на процесуалните му задължения в това процесуално качество. Това правомощие на органите на МВР според съдебния състав не подлежи на обжалване по реда на ЗМВР, а по реда на НПК. Принудителното довеждане на свидетел пред органите на разследването по образувано ДП за изпълнение на задълженията им по НПК не се счита за фактическо задържане по реда на чл.72, ал.1 от ЗМВР в рамките на предвидените 9 (девет) броя хипотези, тъй като се основава на чл.76, ал.1, т.1 вр. чл.14, ал.2 от ЗВМР. Конвоирането на жалбоподателя С. е било извършено в изпълнение на постановление за принудително довеждане, 1 постановено от разследващ орган по НПК, а не от полицейски такъв по ЗМВР.

Изложеното мотивира съда да приеме, че принудителното довеждане на жалбоподателя С. по реда на НПК се е явявало да е обжалваемото действие пред ръководно-решаващият орган на досъдебното производство, а не конвоирането на лицето-жалбоподател от службите на МВР, което действие се явява в изпълнение на разследващ/прокурорски акт по НПК.

СЪДЪТ СЛЕДВА ДА ПРЕКРАТИ ПРОИЗВОДСТВОТО КАТО

ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМО.

II.). ПО ТЕЗИ СЪОБРАЖЕНИЯ СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА СЪДЕБНОТО ПРОИЗВОДСТВО ПО НАХД № 12

566/2026г. по описа на СРС, НО, 9-ти състав.

Определението на съдебния състав може да бъде обжалвано от страните пред Административен съд-София град с частна жалба в 7 (седем) дневен преклузивен срок от съобщението.

ДА СЕ ВРЪЧАТ ПРЕПИСИ от съдебното определение на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2