Акт от 25.06.2021, Административен съд - Хасково

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 391

25.06.2021 г., гр.Х.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд – Х., в открито съдебно заседание на осми юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Съдия:

АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА при секретаря Ангелина Латунова като разгледа докладваното от съдия А.Митрушева адм. дело № 312 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 68, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр).

Образувано е по жалба на Адвокатско дружество „Л. и партньори“, ЕИК : 1********, със седалище и адрес на управление: гр. Х., ул. „В.

№ *, представлявано от адв. Й.К.Л., и адв. Й.К.Л., против Решение № 182 от 08.02.2021 г., постановено от Четвърти специализиран заседателен състав към Комисията за защита от дискриминация по преписка № 601/2018 г.

Жалбоподателите посочват, че обжалваният индивидуален административен акт е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствени правила, в противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Това решение пряко засягало права и законни интереси на жалбоподателите, тъй като бил нарушен законово гарантираният им достъп до движението на делата, образувани в Окръжен съд - Стара Загора и Районен съд - Стара Загора, в качеството им на лица, упражняващи адвокатска дейност.

В постановеното решение не се държало сметка за основните права на адвокатите, гарантирани им със Закона за адвокатурата, както и за ответното задължение на съдилищата да осигуряват достъп до хода и движението на делата, съхранявани в тях, както и обезпечаването на правото на справки и достъп до същите, регламентирани в Закона за съдебната власт. Във връзка с гореизложеното, неоснователен се явявал аргументът на Четвърти специализиран заседателен състав към Комисия за защита от дискриминация, обективиран и в депозираното становище от Окръжен съд - Стара Загора, че за съда не съществувало нормативно задължение да предоставя информация за движението на делата. Напротив, Законът за адвокатурата закрепвал правата на адвокатите, а Законът за съдебната власт - корелативното задължение на съда да предоставя исканата информация за движението на делата, което било и изражение на следващото се отношение към адвокатите, съгласно чл. 29, ал. 1 от ЗА.

В допълнение, видно от чл. 360а от ЗСВ, съдилищата били длъжни да извършват своите действия в електронна форма, в което задължение се включвало и поддържането на електронни дела, която разпоредба била в сила от 09.08.2016 г. Освен това съществували и Правила за достъп до електронните съдебни дела в Единния портал за електронно правосъдие, утвърдени от 25.02.2016 г., тоест повече от две години преди да бъде депозирана жалбата в Комисията за защита от дискриминация. Разпоредбата на чл. 360д от ЗСВ се отнасяла за обща информация, която трябвало да се поддържа на интернет страницата на съда и била със свободен достъп, съответно неприложима към настоящия спор. Последният касаел информацията, която съдът бил длъжен да предоставя по закон на всички адвокати, независимо от формата, под която осигурява достъпа до нея, което задължение било различно от това по чл. 360д от ЗСВ. Следвало да се държи сметка и за текста на чл. 360д, т. 4 от ЗСВ, съгласно който задължително на интернет сайта на съдилищата трябвало да има „телефон, на който лицата могат да получат информация за начина на извършване на процесуалните действия в електронна форма и помощ за необходимите технически стъпки, които трябва да предприемат за това“. В настоящия случай в действителност съществувал такъв телефон, на който се получавали указания относно стъпките за електронен достъп до делата и извършването на действията в електронна форма. Първата стъпка била да се депозира нарочна молба, която обаче бивала отхвърлена, ако лицето не притежава определено обществено положение, а именно „адвокат, вписан в Адвокатска колегия - Стара Загора“. Последното било проява именно на дискриминация по смисъла на чл. 4 от Закона за защита от дискриминация. Следователно, недоказани и неоснователни се явявали твърденията, че не съществувало нормативно задължение на съда да предоставя достъп до информация за движението на производствата, тъй като такава информация съдът поддържал в своите сървъри. Нещо повече, Окръжен съд - Стара Загора и Районен съд - Стара Загора дори предприели действия, в изпълнение на чл. 360а от ЗСВ, чрез които поддържаните от тях данни по хода на производствата да бъдат по-лесно достъпни. Тези факти обаче били игнорирани от Комисията за защита от дискриминация и останали необсъдени в мотивите на постановеното решение, което, от своя страна, представлявало съществено процесуално нарушение и водело до необоснованост на индивидуалния административен акт.

Щом горепосочените съдилища били организирали достъпа до информация за хода на съдебните производства и чрез електронна форма, то същите били длъжни да предоставят същата тази информация на страните по конкретните дела, а на още по-силно основание и на лицата, притежаващи качеството „адвокат“, без значение от факта в коя колегия били вписани. Действия в обратната посока, каквито били налице в настоящия случай, били незаконосъобразни и продиктувани от дискриминационен признак - привилегировани се оказвали само и единствено адвокатите от Адвокатска колегия - Стара Загора.

Липсата на констатиране на дискриминационния белег в обжалваното решение представлявала основание за оспорване на последното по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК, тъй като било постановено в разрез с императивни материалноправни законови разпоредби и не съответствало на целта на закона.

Друго съществено процесуално нарушение при провеждането на административното производство и постановяването на решението било, че Комисията за защита от дискриминация не държала сметка, че са нарушени правата на лицата, упражняващи адвокатска дейност, невписани в Адвокатска колегия - Стара Загора. Административният орган следвало да установи, че действията на Окръжен съд - Стара Загора, Районен съд - Стара Загора, Адвокатска колегия - Стара Загора и „Информационно обслужване“ АД били изцяло незаконосъобразни, защото възпрепятствали правото на достъп на адвоката до дела, който следвало да му бъде осигурен въз основа на качеството му на адвокат и в случаите, в които няма учредена нарочна представителна власт по конкретното дело. С оглед на така изложените съображения било видно, че оспорваните дискриминационни действия противоречали на чл. 31 от Закона за адвокатурата. Текстът следвало да се тълкува в смисъл, че адвокатите осъществяват правото си на достъп до информация по делата и поради това следва да могат да правят справки и без пълномощно по конкретно дело, само въз основа на качеството си на адвокат, което обстоятелство удостоверявали със служебна карта. Както в посочената разпоредба, така и в целия нормативен акт, регламентиращ упражняването на адвокатска дейност, никъде не се съдържало правило, което да предоставя повече права на адвокатите само поради факта, че били вписани в определена колегия. Напротив, Законът за адвокатурата закрепвал правата и задълженията на всички лица, упражняващи адвокатска професия.

Следователно, на всяко едно лице, притежаващо качеството „адвокат“, се гарантирали равни права и възможности за осъществяването на тези права. Никъде не се правело разграничение между адвокатите на база членството им към определена колегия. Възпрепятстването на лицата, упражняващи адвокатска дейност, да правят справки по делата и да получават всякаква относима информация по техния ход, не само нарушавало техни законоустановени права и законни интереси, но и пряко рефлектирало върху правата на техните доверители. На по-силно основание изложеното важало, ако тези действия се основавали на дискриминационен признак - членството на адвокатите към определена колегия. В тази връзка следвало да се изтъкне и че правото на достъп на адвокат до делото било гаранция за осъществяване на правото на справедлив съдебен процес, защитимо от чл. 6 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕСПЧ).

На следващо място, неоснователен се явявал и аргументът, съгласно който съществували договорни отношения между съдилищата и „Информационно обслужване“ АД и Адвокатска колегия - Стара Загора и „Информационно обслужване“ АД. На първо място, предметът на договора със съдилищата бил „абонаментно поддържане на информационна система“, който не включвал в себе си създаването, организирането и предоставянето на информация за движението на делата в електронна форма. Договорът с Адвокатска колегия - Стара Загора също се отнасял до внедряването на продукт, който съдържал информация за движението на делата, но не и до създаването на тази информация и организирането на достъпа до нея. Следователно клаузата, която съществувала и в двете съглашения, че страните нямат право да предоставят или разпространяват системата на трети лица без изричното писмено съгласие на „Информационни системи“ АД, не се отнасяла до информацията, която поддържа съдът - за хода на производствата, а за използването на самия продукт. Това, че съдът организирал по различен начин достъп до тази информация и сключил договор с „Информационно обслужване“ АД не означавало, че повече няма право да предоставя тази информация на други лица. Подобни действия били не само незаконосъобразни, но и дискриминационни, което обаче не било констатирано от Комисията за защита от дискриминация. В тази връзка се явявал неоснователен аргументът на административния орган, че адвокатите, вписани в Адвокатска колегия - Стара Загора, не се намират в сходно положение с останалите адвокати, вписани в останалите колегии, тъй като първите имали сключен договор за предоставяне на допълнителна услуга, нерегламентирана в ЗСВ. В тази връзка отново се изтъква, че правото на достъп до делата, предоставена под каквато и да е форма, не представлява допълнителна услуга и формирането й като такава като договорно правоотношение между конкретни страни, винаги водела до дискриминация, тъй като се създавали по-благоприятни условия и респективно неравно третиране относно осъществяване правото на достъп до движението на делата в конкретните съдилища на всички адвокати, невписани в Адвокатска колегия - Стара Загора. Обличането на това право в договорни отношения и определянето на цена за услугата, не променяло наличието на дискриминационен признак „обществено положение“, а дори го засилвало. Нещо повече, неправилно било Комисията за защита от дискриминация, за да обоснове своите незаконосъобразни мотиви, да приравнява адвокатите с всички граждани, които също нямали достъп до електронната система на Окръжен съд - Стара Загора и Районен съд - Стара Загора. Лицата, упражняващи адвокатска дейност, не били обикновени граждани, а такива със специални знания и умения и с конституционно закрепени правомощия, следователно не се намирали в сходно положение с гражданите. Последните изначално нямали свободно право на достъп до движението на всички дела, а само до тези, по които са страна. Поради което изводите на Комисията за защита от дискриминация в тази насока били изцяло незаконосъобразни, тъй като били постановени в противоречие с материалноправните законови разпоредби.

Комисията за защита от дискриминация следвало да направи извод за наличието на дискриминация, тъй като съществувало законово право, при упражняването на което адвокатите, които не били вписани в Адвокатска колегия - Стара Загора, били третирани неравноправно. От събраните по делото доказателства безспорно се налагал извод, че е установена причинната връзка между защитения признак и неблагоприятното третиране - налице било сходство по останалите признаци с лицата, третирани по-благоприятно.

Изпълненият състав на пряката дискриминация по чл. 4, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗЗДискр не изисквал дискриминационен умисъл във всички случаи. Поведението на ответните страни било дискриминационно, дори да се е дължало на съзнание за правомерност въз основа на наличие на договорни задължения (дори и с нищожни клаузи). Законът за защита от дискриминация забранявал дискриминацията във всичките й форми. В конкретния случай, Окръжен съд - Стара Загора и Районен съд - Стара Загора нарушили правото на достъп на адвокатите, които не са членове на Адвокатска колегия - Стара Загора, до информация за движението на производствата в посочените съдилища.