Решение № 129 от 19.04.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. Варна, 19.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско дело № 20223001000467 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе пред вид следното :

Производството по делото е по реда на чл.247 ГПК и чл.248 ГПК.

Образувано е по подадена молба от „Техно-Инвест“ ЕООД, ЕИК 124075233, с която се иска поправка на ЯФГ в диспозитива на решение № 48/14.02.2023г., постановено по делото, ведно с преизчисляване на присъдените на страните разноски, съобразно извършената поправка на ЯФГ.

Според молителя след като в мотивите на постановеното решение е прието, че претенцията за връщане на гаранционната сума за срочно изпълнение в размер на 16 649,73лв е неоснователна и след като е уважено направеното възражение за прихващане за сумата от 11 987,80лв, представляваща дължима 3 % отстъпка за главен изпълнител, а с постановеното решение дружеството е осъдено да заплати на ищеца сумата от 13 338,47лв мораторна лихва, представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на главното парично задължение за времето на забавата – 31.07.2017г. – 30.06.2020г., която мораторна лихва включва и лихвата за забава върху отхвърлената претенция е налице несъответствие между формираната моля на съда, отразена в мотивите и изразената такава, отразена 1 в диспозитива на решението, изразяваща се в погрешно изчисляване на мораторната лихва. Моли тази грешка да бъде отстранена, както и присъдените разноски на страните да бъдат съобразени с това.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответната по молбата страна, в който е изразено становище за неоснователност на същата с искане да не бъде уважавана. Направено е и искане въпросът да бъде разгледан в открито заседание.

Съдът, като съобрази, че молбата е подадена в срок от оправомощено за това лице, намира същата за процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата се явява основателна, по следните съображения :

С решение № 48/14.02.2023г. въззивната инстанция е отхвърлила претенцията на ищеца за горницата над 4 661,93лв до претендираните 33 299,45лв. В мотивите си съдът е приел, че гаранционната сума за срочно изпълнение в размер на 16 649,73лв не подлежи на връщане, тъй като е налице забава в изпълнението на предмета на договора от 27.03.2017г. Прието е още, че твърденията на ответника за некачествено изпълнени СМР по процесния договор не се доказаха, поради което гаранционната сума от 16 649,73лв за качествено изпълнение подлежи на връщане. Същата обаче е редуцирана до 4 661,93лв след уважено възражение за прихващане със сумата от 11 987,80лв, представляваща 3%-на отстъпка за главен изпълнител по чл.4 от договора. Т.е. исковите претенции са отхвърлени за сумите от 16 649,73лв – гаранция за срочно изпълнение и 11 987,80лв – гаранция за качествено изпълнение, след уважено възражение за прихващане с отстъпка за главен изпълнител. В същото време мораторната лихва е уважена в пълния предявен размер от 13 338,47лв, включващ в себе си и лихвата за забава върху отхвърлената част на претенцията за времето на забавата – 31.07.2017г. – 30.06.2020г., видно от стр.5 на приетото заключение на ССчЕ с предмет мораторната лихва.

Налице е несъответствие между формираната воля на съда относно размера на уважената претенция и отразената такава в диспозитива на решението относно размера на уважената мораторна лихва, дължащо се на грешка в изчисленията на лихвата за забава, която грешка следва да бъде поправена по реда на чл.247 ГПК в следния смисъл :

2

-върху отхвърлената претенция от 16 649,73лв, представляваща гаранция за срочно изпълнение, мораторната лихва за периода 31.07.2017г. – 30.06.2020г. е в размер на 4 930,18лв.;

- върху отхвърлената претенция от 8 324,86лв /част от 11 987,80лв/, начислена за периода 01.08.2018г. – 30.06.2020г., видно от заключението на ССчЕ, мораторната лихва, която следва да бъде приспадната е в размер на 1 618,73лв и

- върху отхвърлената останала част от 11 987,80лв, а именно – 3 662,93лв, мораторната лихва, изчислена за периода 01.08.2019г. – 30.06.2020г. е в размер на 340,85лв.

Или общият размер на мораторната лихва, подлежащ на приспадане е 6 889,76лв. Т.е. претенцията за лихва за забава следва да бъде уважена за сумата от 6 536,19лв / 13 425,95лв – 6 889,76лв/., вместо за 13 338,47лв, както е отразено в диспозитива на решението, което следва да бъде поправено в посочения смисъл.

Горният извод влече след себе си и промяна в размера на присъдените на страните разноски. Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция на ищеца се дължат 1 542,86лв /6 483,52лв х 11 119,12лв : 46 725,40лв/, а на ответника се дължат 2 500,99лв / 3 282х 35 606,28лв: 46 725,40лв/. Изчислени по компенсация на ответника се дължат 958,13лв.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ДОПУСКА ПОПРАВКА на явна фактическа грешка в диспозитива на решение № 48/14.02.2023г., постановено по в.т.д. № 467/22г. както следва :

ВМЕСТО „ПОТВЪРЖДАВА решение № 260021/19.05.2022г. на Добричкия окръжен съд, постановено по т.д. № 92/2020г. в частта, в която е отхвърлен предявения от „Ексалко Варна“ ЕООД иск за присъждане на мораторна лихва, представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на главното парично задължение за времето на забавата (31.07.2017 г. 30.06.2020 г.), определено по размер от законната лихва, претендиран на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ЗА ГОРНИЦАТА над 13 338,47лв до претендираните 13 425,95лв.“ ДА СЕ ЧЕТЕ :

3

„ПОТВЪРЖДАВА решение № 260021/19.05.2022г. на Добричкия окръжен съд, постановено по т.д. № 92/2020г. в частта, в която е отхвърлен предявения от „Ексалко Варна“ ЕООД иск за присъждане на мораторна лихва, представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на главното парично задължение за времето на забавата (31.07.2017 г. - 30.06.2020 г.), определено по размер от законната лихва, претендиран на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ЗА ГОРНИЦАТА над 6 536,19лв до претендираните 13 425,95лв.“ ВМЕСТО „ОСЪЖДА „Техно- инвест“ ЕООД, ЕИК 124075233, със седалище и адрес на управление гр.Добрич, ул.“Цар Самуил“ № 1, вх.Б, ап.7, представлявано от Росен Иванов Русев да заплати на „Ексалко Варна“ ЕООД, ЕИК 103823560, гр.Варна, ул.“Граф Игнатиев“ № 8, представлявано от Христо Стайков сумата от 13 338,47лв мораторна лихва, представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на главното парично задължение за времето на забавата (31.07.2017 г. - 30.06.2020 г.), определено по размер от законната лихва, претендиран на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД“ ДА СЕ ЧЕТЕ :

„ОСЪЖДА „Техно- инвест“ ЕООД, ЕИК 124075233, със седалище и адрес на управление гр.Добрич, ул.“Цар Самуил“ № 1, вх.Б, ап.7, представлявано от Росен Иванов Русев да заплати на „Ексалко Варна“ ЕООД, ЕИК 103823560, гр.Варна, ул.“Граф Игнатиев“ № 8, представлявано от Христо Стайков сумата от 6 536,19лв мораторна лихва, представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на главното парично задължение за времето на забавата (31.07.2017 г. - 30.06.2020 г.), определено по размер от законната лихва, претендиран на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД“ ИЗМЕНЯ същото решение в частта за разноските, както следва :

ВМЕСТО „ОСЪЖДА „Техно- инвест“ ЕООД, ЕИК 124075233, със седалище и адрес на управление гр.Добрич, ул.“Цар Самуил“ № 1, вх.Б, ап.7, представлявано от Росен Иванов Русев да заплати на „Ексалко Варна“ ЕООД, ЕИК 103823560, гр.Варна, ул.“Граф Игнатиев“ № 8, представлявано от Христо Стайков сумата от 479,96лв – разноски за водене на делото в двете инстанции съобразно уважената част на исковете, изчислени по компенсация“ ДА СЕ ЧЕТЕ :

„ОСЪЖДА „Техно- инвест“ ЕООД, ЕИК 124075233, със седалище и адрес на управление гр.Добрич, ул.“Цар Самуил“ № 1, вх.Б, ап.7, представлявано от Росен Иванов Русев да заплати на „Ексалко Варна“ ЕООД, 4

ЕИК 103823560, гр.Варна, ул.“Граф Игнатиев“ № 8, представлявано от Христо Стайков сумата от 958,13лв – разноски за водене на делото в двете инстанции съобразно уважената част на исковете, изчислени по компенсация“.

Решението по иска с правно основание чл.86 ЗЗД е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент от чл.280 ал.3 т.1 ГПК.

В останалата си част решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба по реда на чл.248 ал.3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5