Определение № 58 от 07.02.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 58 гр. Пловдив, 07.02.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Магдалина Ст. Иванова

Членове:

Михаела Хр. Буюклиева

Велина Ем. Антонова като разгледа докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно частно наказателно дело № 20245000600052 по описа за 2024 година С протоколно определение № 29 от 18.01.2024 г. по НОХД № 1069/2023 г. Пазарджишкият окръжен съд e приел, че на досъдебното производство не са били допуснати нарушения на процесуалните правила, свързани с правото на обвиняемите да научат в какво престъпление са привлечени в това качество.

Недоволен от така посоченото определение е останал подсъдимия А. А.

Д., който чрез защитника си адв. Р. А., е подал жалба с искане то да бъде отменено. Мотивира се тезата, че внесеният в съда обвинителен акт не е бил изготвен съобразно изискванията на чл. 246 НПК.

С обжалвания съдебен акт окръжният съд е намерил, че в случая не са налице основанията на чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК, тъй като не е било допуснато съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на подсъдимите.

Жалбата срещу атакуваното определение съдържа оплакване, че не са били посочени ясно, точно и разбираемо всички факти, определящи престъпния характер на вменената деятелност, както и съответната правна квалификация, като по този начин не са били очертани рамките на процеса, така както се изиска от процесуалния закон. Намират, че констатираното от първия съд противоречие не би могло да се отстрани по реда на процедурата за преодоляване на явна фактическа грешка. Отделно от това се твърди, че прокурорът застъпва тезата за общност на умисъла на двамата съпроцесници без да е изложил съображения за субективната страна на деянието.

Настоящият съд намира, че А. М. П. и А. А. Д. са били привлечени в качеството за обвиняеми за престъпление по чл. 277а, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК - квалифициран състав на иманярство чрез използване на техническо средство. Спрямо А. М. П. е било предявено и обвинение по чл. 277а, ал. 7 НК 1

- държане на техническо средство, предназначено и послужило за незаконно търсене на археологически предмети.

В принципен план, изпълнителното деяние на първото от вменените престъпления се изразява във физическо търсене на археалогически обекти чрез активни действия (обхождане, оглеждане на терени, обследване с техничски средства, интервенция в земните пластове и прочие), като действията биха могли да разкрият характеристиките на посочени в ЗКН методи за издирване на културни ценности и археологически обекти, визирани в чл. 147 ЗКН (където се сочат методите за издирване на археологически обекти, а именно теренните проучвания). Подробната уредба на методите, законодателно, е застъпена в Наредба Н – 00-0001 от 14.02.2011 г. (ведно със съответните последващи изменения и допълнения) за извършване на теренни археологически проучвания. От обективна страна съставът на визираното престъпление изисква деецът да няма издадено разрешение за осъществяване на такава дейност, като съгласно правилата на ЗКН издирването на археологически обекти може да се осъществява чрез посочените методи, за които следва да има издадено разрешително от Министъра на културата, което се основава на експертно становище на Съвета за теренни проучвания съобразно чл. 148, ал. 1 ЗКН. В принципен план, в случаите, когато търсенето не разкрива характеристики на някой от регламентираните видове теренни проучвания, ще се касае за дейност, за която няма издадено разрешение за издирване на археологически обекти (в горния смисъл доц. д-р К.М., „Наказателноправна защита на културното наследство в Република България“, изд. „С.“, 2015 г., стр. 144-147). Така става ясно, че законодателно, търсенето на археологически обекти е криминализирано, когато субектът няма право за извършва такава дейност.

В принципен план, държането на средство на престъпление против археологически обект, по смисъла на чл. 277а, ал. 7 НК, се изразява в упражняване на фактическа власт върху предмета на престъплението, за който деецът е знаел или предполагал, че е предназначен или послужил като средство за извършване на друго престъпление – например търсене или съхранение на археологически обект. За да е престъпление визираното деяние, държането на съответните предмети следва да е забранено или дейността, за която са послужили или предназначени, да е общественоопасна (в този смисъл л. 167-168 от цитираната монография на проф. д-р К.М.).

Касае се за бланкетна норма, указваща противоправност на изпълнителното деяние, към което е било поставено изискване да е извършено противозаконно, но не са били упоменати източниците на нарушените правила. За специалните технически средства за откриване на метални предмети са налице легални дефиниции в ДР на ЗКН и цитираната по-горе Наредба от 2011 г. – респективно пар. 4, т. 2 и пар. 1 т. 2 от същите, както и законодателна секторна разработка за режима за регистрацията им съобразно чл. 152, ал. 2 и пар. 16 от ПЗР от ЗКН в цялата глава VI от Наредбата за извършване на теренни археологически проучвания (чл. 30-30 от същата), озаглавена „Регистрация на специалните технически средства“.

2

Горните принципни положения имат за цел по-подробно да илюстрират обстоятелството, че всъщност става въпрос за норми с бланкетна диспозиция, в които не са били посочени сътоветните нормативни източници, които ги допълват. В тази връзка обвинителният инстремент страда от дефицит на конкретни нормативни източници, които допълват съдържанието на вменените престъпни състави. Доколкото уредбата на съответните правила от секторното законодателство не се съдържа само в ЗКН, а и в други нормативни актове, в обвинителния акт не са били преодолени хипотези на двустепенна бланкетност, тъй като съставите на вменените престъпления по НК, не са били надлежно запълнени от съответно правило от ЗКН, което на свой ред се запълва с конкретно съдържание от друг нормативен акт. Не е било обърнато дължимото внимание на спецификата на коментираните бланкетни норми, които са свързани с опазване на културното наследство, като именно в съответната секторна регулация следва да се потърсят и източниците на допълнителна информация за попълване на съставите на вменените престъпления. Визираните наказателноправни норми са с бланкетен характер, поради необходимостта от прилагане на нормативни правила извън НК, свързани с някои от признаците от състава на престъпленията. В случая не става въпрос за понятия с общоизвестен смисъл, а за специални нормативни правила, съдържащи се в актове извън НК.

Поради изложеното, въззивният съд приема, че депозираният обвинителен акт не отговаря на изискванията на закона, като е допуснато съществено процесуално нарушение, което ограничава правото на защита на обвиняемите. Непопълването на вменените им бланкетни норми с конкретно съдържание, така че да съдържат белезите на индивидуализирано престъпно деяние не дава възможност на съпроцесниците да реализират в пълен обем правото си на защита. В този смисъл се споделят доводите в жалбата за наличие на нарушение по смисъла на чл. 249, ал. 4, т. 1, предл. 1 от НПК.

Изготвеният обвинителен акт следва да очертава всички фактически и юридически параметри на обвинението, по които съдът да се произнесе.

Установените пороци в обвинителния акт представляват съществено процесуално нарушение, което ограничава правото на обвиняемите лица да се защитават, както срещу фактите, така и срещу тяхната правна квалификация.

Ето защо жалбата се явява основателна, макар и не по изложените в нея съображения, като обжалваното определение следва да се отмени и делото върне на подготвителната фаза на процеса.

Воден от горното, съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение № 29 от 18.01.2024 г. по НОХД № 1069/2023 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, в обжалваната му част, в която е било оставено без уважение искането за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за допълнително разследване, като вместо това постановява:

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство и В Р Ъ Щ А делото на прокурора за отстраняване на допуснатите съществени нарушение на процесуалните правила, посочени в мотивната част на настоящото определение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4