Определение № 372 от 25.08.2026, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 372 гр. Бургас, 25.08.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и пети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Албена Янч. Зъбова Кочовска

Радостина К. Калиманова като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно частно гражданско дело № 20262000500266 по описа за 2026 година Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.

Постъпила е частна жалба от П. К. Ф., от гр. С. против определение № 465/11.06.2026 г., постановено по гр. д. № 299/2026 г. на ОС - Сливен, с което е оставена без разглеждане частна жалба, вх. №10509/18.05.2026 г. по регистъра на СлРС и допълнение към жалба, вх. №11137/26.05.2026 г. по регистъра на СлРС, подадени от П. К. Ф. с ЕГН **********, от гр. С., ул. „К.“ *, бл. **, ет.

*, ап. ** против разпореждане № 3395/18.04.2026 г. по ч.гр.д. № 255/2026 г. и против определение № 2051/16.05.2026г. по ч.гр.д. № 255/2026 г. по описа на СлРС, като недопустими и е прекратено производството по делото.

Атакуваният съдебен акт е оспорен, като се сочи, че в законния срок от страна на частния жалбоподател е подадено възражение по чл. 414 ГПК против издадена заповед за изпълнение, в което изрично е оспорено съществуването на вземането. Счита, че заповедта следва да се обезсили на основание подаденото възражение, като заявителят е можел да предяви иск и да представи документи, за да установи съществуване на вземането, предмет на заповедта за изпълнение. РС е споделил и цитирал в обжалваните пред ОС Сливен актове непроверени твърдения на заявителя - „Топлофикация София“ ЕАД. Оспорва да е извършил доброволно плащане на задължението. Моли да бъде отменен обжалвания съдебен акт на ОС - Сливен и определенията на РС - Сливен по заповедното производство. Моли да се постанови обезсилване на заповедта за изпълнение на основание постъпило възражение от страна на длъжника.

В законния срок не е постъпил отговор на частната жалба от „Топлофикация София“ ЕАД.

Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, против акт, 1 преграждащ развитието на делото и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Ч.гр.д. № 255/2026 г. на РС - Сливен е образувано по подадено заявление по чл. 410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение от страна на „Топлофикация София“ ЕАД против двама длъжници: П. Ф. и А.

Ф.. Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение №

140/22.01.2026 г. против П. Ф. за сумата общо 395,53 евро, включваща главница и законна лихва от 22.01.2026 г. до окончателното изплащане на главницата, както и изтекли лихви, държавна такса в размер на 6,73 евро и 25 евро юр. възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена на П. Ф. на 23.03.2026 г., видно ел. досие на делото в ЕИСС. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, на 14.04.2026 г., по делото е входирано възражение от П. Ф., че не дължи посочените в заявлението суми, като същевременно са представени доказателства за извършено плащане на сумата 427,26 евро по сметка на заявителя, видно от представеното платежно нареждане от 31.03.2026 г. С определение № 1517/15.04.2026 г. районният съд е указал на заявителя „Топлофикация София“ ЕАД в едномесечен срок от получаването на съобщението затова да предяви установителен иск против П. Ф. за вземането си, предмет на заповедта по чл. 410 ГПК. Съобщението е връчено чрез ЕПЕП на заявителя на 16.04.2026 г., като на 15.05.2026 г. е постъпило становище на „Топлофикация София“ ЕАД, че поради постъпило плащане на сумите по заповедта за изпълнение, няма правен интерес от предявяване на установителен иск за вземането. В цитираното становище няма оттегляне на заявлението по чл. 410 ГПК, както неправилно е приел РС - Сливен в определение № 2051/16.05.2026 г. С разпореждане № 3395/18.04.2026 г. районният съд е приел, че постъпилото възражение от П. Ф. е такова по чл.

414а ГПК, към което са приложени доказателства за извършено плащане на претендираните от него суми. Освен това съдът е приел, че признанието и поточно изпълнението за задължението не е достатъчно, за да освободи длъжника от отговорност за разноските, а също с поведението си той е дал повод за завеждане на делото, тъй като е извършил плащане след образуване на заповедното производство. Също така е приел, че е останал непогасен остатък от главницата за консумирана топлинна енергия в размер на 13,46 евро. С цитираното разпореждане е обезсилена издадената заповед за изпълнение № 140/22.01.2026 г., освен за сумата 13,46 евро, прекратено е производството по делото в тази част и е постановено да се издаде изпълнителен лист за остатъка от задължението към „Топлофикация София“ в размер на 13,46 евро, като липсва произнасяне по въпроса за разноските. С ново определение № 2051/16.05.2026 г. съдът отново е обезсилил цялата заповед и отново е прекратил производството по делото /вече веднъж прекратено за цялата сума, без 13,46 евро/. В определението съдът е посочил, че с молба заявителят прави изявление за оттегляне на подаденото заявление, прави искане за обезсилване на заповедите за изпълнение по чл. 410 ГПК, както и за прекратяване на производството, обосновавайки се, че страните са 2 уредили доброволно отношенията си, като задължението е погасено. Молба с такова съдържание липсва по делото, а също и в електронната папка в ЕИСС. Именно тази два акта на РС - Сливен са били предмет на обжалване пред ОС - Сливен. С атакуваното определение въззивната инстанция е приела, че длъжникът П. Ф. няма правен интерес да обжалва посочените съдебни актове - производството по отношение на този длъжник е прекратено /както впрочем и по отношение на другия длъжник/. Мотивите, с които е прекратено производството не могат да се обжалват самостоятелно, а практически това е направено с частната жалба.

Съдът споделя мотивите на ОС - Сливен по отношение на недопустимостта да се обжалват мотивите на съдебния акт. Мотивите към него, които съдържат констатации за доказателствени факти, юридически факти и преюдициални правоотношения, не са източник на правни последици и не са част от съд. акт. Поради това те не могат да бъдат предмет на самостоятелно въззивно обжалване, отделно и независимо от акта по съществото на правния спор. В този смисъл разрешението в ТР № 1 от 4.01.2001 г. на ВКС по т. гр. д. № 1/2000 г., ОСГК, т. 18, актуално и при действието на ГПК от 2008 г. Обезсилването на заповедта за изпълнение против частния жалбоподател изключва правен интерес от обжалването й, при положение, че резултатът го удовлетворява. Поради това атакуваното определение на ОС - Сливен е правилно и следва да се потвърди.

Независимо от горното съдът счита, че следва да се отбележи следното: обезсилването на заповед за изпълнение и издаден въз основа на нея изпълнителен лист е допустимо само в изрично предвидените хипотези: от заповедния съд в случаите по чл. 415, ал. 5 ГПК и чл. 414а, ал. 4 и 6 ГПК, от въззивния съд в заповедното производство в случаите по чл. 423, ал. 3, изр. 4 ГПК и от съда, сезиран с иск по чл. 422 ГПК в случаите на прекратяване на производството. В тези случаи обезсилването се явява законна последица на предвидените в цитираните разпоредби обстоятелства. В конкретния случай не е подадено възражение по чл. 414а ГПК, тъй като изрично в писмения текст към възражението по чл. 414 ГПК длъжникът Ф. е оспорил съществуването на вземането, независимо от извършеното доброволно плащане на задължението му към „Топлофикация София“ ЕАД в дадения му за това срок. Затова правилно РС - Сливен с определение № 1517/15.04.2026 г. е указал на заявителя, че следва да предяви установителен иск за съществуване на вземането си против П. Ф.. В рамките на едномесечния срок дружеството е заявило, че няма интерес да предяви установителен иск, тъй като претендираната сума е платена. Това изявление не е оттегляне на заявлението по чл. 410 ГПК, както неправилно е приел районният съд, а представлява уведомяване на съда, че иск по чл. 422 ГПК няма да бъде предявен. Поради това, но на осн. чл. 415, ал. 5 ГПК , съдът е следвало да обезсили заповедта за изпълнение против този длъжник - поради непредявяването в срок на установителния иск по чл. 422 ГПК за вземането, предмет на заповедта за изпълнение. Независимо от горното, като краен резултат издадената заповед е 3 обезсилена и производството е прекратено, поради което и частният жалбоподател няма правен интерес да обжалва тези актове на заповедния съд крайният резултат го удовлетворява.

Следва да се отбележи също, че обезсилвайки цялата издадена заповед № 140/22.01.2026 г. и прекратявайки производството по делото, съдът е пропуснал да обезсили издадения изпълнителен лист за сумата 13,46 евро.

Съгласно разпоредбата на чл. 416, ал. 1 ГПК изпълнителен лист се издава когато възражение не е подадено в срок или е оттеглено, което води до влизане в сила на заповедта за изпълнение. Издаването му по делото е незаконосъобразно, тъй като след постъпило възражение по чл. 414 ГПК, заповедта не е влязла в сила, а впоследствие не е предявен и установителен иск за вземането против П. Ф. и поради това тази заповед е обезсилена и по нея не следва да се издава изпълнителен лист нито за част, нито за цялото вземане. След връщане на делото в РС - Сливен същият следва служебно да обезсили издадения изпълнителен лист. Освен това следва да се обърне внимание на РС - Сливен, че по делото, в хартиения му вариант, липсват разпечатани както документи, подадени по ел. път от заявителя, например молба от 17.04.2026 г., така и липсват разпечатани съобщения и призовки до страните, вкл. установяващи връчване по ел.поща или чрез ЕПЕП.

С оглед изложеното, подадената частна жалба е неоснователна и обжалваното определение следва да се потвърди. Следва да се отбележи, че предмет на разглеждане от АС - Бургас като въззивна инстанция е само определение № 465/11.06.2026 г. на ОС - Сливен, но не и актовете на заповедния съд, по които настоящата инстанция няма компетентност да се произнася.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от П. К. Ф., от гр. С., ул. К. *, бл. **, ет. *, ап. ** частна жалба против определение № 465/11.06.2026 г., постановено по гр.д. № 299/2026 г. на Окръжен съд - Сливен.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4