Решение № 257 от 28.02.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 257 гр. Пловдив, 28.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Николай К. Стоянов при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело № 20235300500091 по описа за 2023 година

Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение №3278 от 12.10.2022 г. по гр. д. № 1409/2021 г. , Пловдивски районен съд , 14 гр. състав е осъдил „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, да заплати на В. В. В., ЕГН **********, сумата от 40.00 лева– получена без основание във връзка с договор за потребителски кредит № 509798 от 25.05.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаването на исковата молба на 27.01.2021 г. до окончателното погасяване, като е отхвърлил претенцията за разликата над уважения размер от 40 лева до пълния предявен размер от 290 лева, осъдил е търговското дружество да заплати на В. В. В., ЕГН **********, сумата от 24.83 лева – разноски по делото, а на адв. А. Д. К., ЕГН **********, сумата от 41.38 лева– адвокатско възнаграждение за оказА. безплатна правна помощ. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата В. В. В. е осъдена да заплати на търговското дружество сумата 534.48 лева – разноски по делото съразмерно с отхвърлената част от исковете.

С определение № 13159 от 30.11.2021 г., постановено по същото дело по реда на чл. 248 ГПК, е оставена без уважение молбата на ищцата В. В. В., ЕГН ********** за изменение на решението в частта за разноските.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника "Фератум България“ ЕООД , ЕИК 200599406, който го обжалва в неблагоприятната за него осъдителна част, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Счита за неправилен извода на съда, че 1 сключеният договор е нищожен поради несъответствие на ГПР с разпоредбите на ЗПК, както и че не е посочен действителният му размер.

Посочва, че законът не е поставил изискване формулата за изчисляване на ГР да е посочена в договора, доколкото тя се съдържа в самия закон. Поради това бил неправилен и извода на съда, че от договора не ставало ясно как е изчислен ГПР. Посочва и че потребителят е имал различни възможност да обезпечи отпуснатия кредит, като сключването на договор за поръчителство не е било задължително условия за сключване на договора за кредит.

Поддържа и че дължимото възнагрждение на третото лице-поръчител няма никакво отношение към договора за кредит, респ. с кредитодателя и тези отношения не могат да бъдат поставени в зависимост от отношенията на кредитополучателя и едно трето лице – поръчител.Твърди, че кредитодателят не е имал предварителна информация за избора на кредитополучателя, респ. за дължимото от него възнаграждение на поръчителя, поради което и счита, че не е налице нарушение на чл.10, ал.2 от ЗПК.Поради тези съображения счита, че дължимото възнаграждение на поръчителя не следва да се включва в ГПР, респ. че ГПР не е определено в нарушение на ЗПК. Твърди че не е налице нелоялна и заблуждаваща търговска практика. На следващо място твърди, че не е налице неравноправност на клаузата за обезпечение по смисъла на ЗПК и че няма заобикаляне на закона. Твърди , че потребителят е получил предварителна информация за условията по договора за кредит.

Излага съображения, че отпускането на този род кредити е рисково, поради честото неизпълнение на задължението за връщането им, поради което и е обосновано изискването за представяне на обезпечение. На следващо място поддържа, че не е налице неоснователно обогатяване с получената сума, т.к. същата е преведена на третото лице. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което отхвърли изцяло предявения иск.

Претендира разноски.

Въззиваемата стрА. В. В. В. е подала отговор на въззивната жалба по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК, в който поддържа нейната неоснователност. По отношение на посочените оплаквания счита, че изводите на съда за нищожност на договора , сключен с жалбоподателя са правилни и обосновани. Развива съображения за несъответствие на договора с разпоредбите на ЗПК – чл.11, ал.1, т.9 . По отношение на посочения лихвен процент твърди, че липсвали обяснения относно прилагането му. Посочва, че правилно съдът е кредитирал приетата ССЕ, според която при съпоставяне на отпуснатия кредит и върнатата сума , то ГПР следва да се определи на 5512,14%. Поради това счита и че правилно съдът е приел нарушение и на чл.11, ал.1, т.10 във вр. с чл.22 от ЗПК, като е установено нарушение на императивни правила относно максимално допустимия процент на разходите.

Излага и твърденията си относно задължителността на клаузата за обезпечаване на кредита чрез тристранни споразумения. Поддържа и че всички плащания се извършват чрез кредитодателя. Развива съображения и че клаузите в договора за заблуждаващи и представляват нелоялна търговска практика. Моли за потвърждаване на решението в обжалвА.та му част.

Претендира разноски по чл.38 от ЗА.

2

Срещу определение № 13159 от 30.11.2022 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК, е подадена частна жалба от ищцата В. В. В., ЕГН **********,с оплакване, че ПРС не изпълнил задължението си да приложи чл. 6, § 1 и чл. 7, § 1 от Директива 93/13 със смисъла и съдържанието им, изведен по тълкувателен път от СЕС с решение от 16.07.2020 г. по съединени дела С224/19 и С-259/19 г. Моли съда да отмени определението и да са уважи молбата на стрА.та по чл.248 от ГПК.

С отговор по реда н а чл. 248, ал. 2 ГПК „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, оспорва частната жалба на ищцата,като поддържа, че не са налице основанията за изменение на първоинстанционното решение по подробно изложени съображения. Моли съда да потвърди обжалваното определение като правилно и законосъобразно.

Въззивната жалба и частната жалба са депозирани в законоустановения срок, изхождат от легитимирани страни и са насочени срещу съдебни актове, подлежащи на въззивно обжалване.

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна стрА. следното:

Производството пред районния съд е образувано по иск с правно основание чл. 55 ал. 1, изр. 1 от ЗЗД - за осъждането на „ Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406 да заплати/ върне/ на В. В. В., ЕГН – **********, сумата 290 лв., платена от ищцата на ответното дружество при начална липса на основание. В исковата си молба ищцата е изложила съображения, че сключеният между страните Договор за потребителски кредит № 509798/25.05.2017 г. е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, недействителен е и сключeният между ищцата и третото за спора лице Фератум Банк договор за поръчителство като акцесорен на договора за кредит и на самостоятелно основание. Така – съгласно нормата на чл. 23 от ГПК ищцата дължи само чистата стойност на кредита – която в случая е в размер на 200 лв., но не дължи лихви или други разходи по кредита. Ищцата била заплатила по договора за кредит главницата, ведно с договорената възнаградителна лихва, а по договора за поръчителство – 286,66 лв. възнаграждение на гаранта/поръчителя, като последното също било заплатено на ответника – кредитодател „ Фератум България“ ЕООД и остА.ла в негова полза - не е било преведено от него на гаранта „ Фератум Банк“, като в тази насока твърди че при справка в търговския регистър такова юридическо лице не се открива, следователно не съществува в правния мир. Общо заплатената сума / главница и възнаградителна лихва по кредита и такса за гаранта / възлизала в размер от 490 лв., поради което разликата от 290 лв. се явява платена при начална липса на основание / недействителност / нищожност на процесните облигации /.

Ответникът е депозирал отговор за неоснователност на иска.

Поддържал е договорите да не са недействителни на посочените от ищцата 3 основания, като и договорът за поръчителство е сключен с третото лице гарант и платеното по него е предадено на това трето лице.

След преценка на ангажираните по делото доказателства във връзка със становищата и възраженията на страните районния съд е приел искът по основание за доказан. Прието е, че договорът за потребителски кредит е недействителен поради невключване на възнаграждението по договора за поръчителство в посочения годишен процент на разходите, като при неговото включване ГПР надхвърля максимално допустимия размер по чл. 19 ал. 4 от ЗПК . С оглед така приетата недействителност и установения от заключенията на ССчЕ факт, че по договора ищцата е заплатила сума в общ размер от 240 лв., искът е уважен за разликата между тази сума и главницата по кредита от 200 лева, тоест за сумата от 40 лева.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по неговата допустимост – в обжалвА.та част, а относно правилността е ограничен от посоченото в жалбата.

Решението е валидно и допустимо.

Относно правилността въззивникът поддържа оплаквания че в ГПР по кредита не е следвало да се включва възнаграждението на гаранта Фератум Банк, защото сключването на договора за поръчителство с него не е било задължително за ищцата предвид възможността същата да обезпечи кредита и с избран от нея поръчител.

Въззиваемият в отговора по чл. 263 от ГПК настоява на своевременно въведените във връзка с тези възражения на въззивника свои твърдения, а именно, че обезпечаването на кредита с гаранция /поръчителство от Фератум Банк е съгласно клаузата на чл. 5 от договора за кредита задължително условие за предоставяне на заемните средства, както и че връщането на платеното по договора за гаранция се дължи от кредитодотателя Фератум България ЕООД, тъй като е платено на него при начална липса на основание.

Относно приетата от първостепенния съд фактическа обстановка няма спор между страните и тя е следната:

Валидно сключен между страните по реда на ЗПФУР Договор за предоставяне на потребителски кредит № 509798/25.05.2017 г., по силата на който ответното Фератум България ЕООД е предоставило на ищцата В. заемни средства в размер на 200 лв., за срок от 15 дни при дължима лихва 3,34 лева – фиксиран лихвен процент 1,67 %, и при ГПР – 49,63%. Съгласно чл. 5 от договора кредитът е обезпечен с предоставено от Ferratum Bank поръчителство в полза на кредитодателя Фератум България ЕООД, договорено като задължително условие за предоставянето на кредитната сума.

На 26.05.2017 г. между Фератум Банк – чуждестранно юридическо лице с посочени седалище и адрес на управление в Република Малта от една стрА. и от друга - потребителя В., е сключен договор за гаранция / поръчителство /, по силата на който гаранта се е задължил да отговаря солидарно към кредитора за всички нейни задължения, произтичащи от договора за кредит, срещу насрещна престация - възнаграждение за така предоставената услуга / гаранцията / в размер на 32.66 лева.

4

Съгласно заключенията на ССчЕ – неоспорени от страните, кредитните средства са усвоени от ищцата, извършените от нея погашения по договора в полза на Фератум България ЕООД са в общ размер на 240 лв., формирани както следва: 200 лева-главница; 3,64 лева—договорна лихва и 32,66 левавъзнаграждение по договора за гаранция; възнаграждението по договора за поръчителство не е включено в ГПР по кредита, при включването му в него ГПР възлиза на 5512,14 %.

По делото е безспорно установено, че ответното дружество е небанкова финансова институция по чл. 3 от ЗКИ, като може да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, а ищцата е физическо лице, което при сключване на договора не е действало в рамките на осъществявА. от нея професионална или търговска дейност. Следователно страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и кредитор по смисъла на чл. 9 ал. 4 от ЗПК, а договорът е такъв за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ал. 1 от ЗПК и следва да отговаря на императивно установените от този закон изисквания относно неговото съдържание.