Решение № 673 от 30.01.2019, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е

№……… гр. София, 30.1.2019 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 15 състав, в публичното заседание на четиринадесети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

СЪДИЯ:

ГАЛЯ ВЪЛКОВА при секретаря Йовка Панайотова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 6804 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предмет на разглеждане е осъдителен иск за присъждане на неимуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса на застраховането (КЗ) вр. чл. 45 от

Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Ищцата

Р.С.К. твърди, че е пострадала при пътнотранспортно произшествие (ПТП), настъпило на 27.06.2016 г. по път ІІ-73, Ришки проход.

Произшествието настъпило след като автомобил „Ровър“ с рег. № ******, в който пътувала ищцата, управляван от И.Н.И.се ударил в лек автомобил „Волво“ с рег. № ******, управляван от Х.Й.П.. Вина за настъпване на ПТП имал водачът на лекия автомобил „Ровър“, който се движил със скорост, несъобразена с пътните условия и законови ограничения и загубил контрол върху управлението на автомобила. Твърди се в резултат на произшествието ищцата да претърпяла следните увреждания: счупване на дясна бедрена кост и на ляво капаче, счупване на таза, фрактура на кръстна кост, фрактура на дясна пубисна кост, фрактура на ишиадична кост, контузия на бял дроб двустранно, множество охлузвания. Ищцата претърпяла оперативна интервенция – кръвна репозиция на фрактурата с поставяне на остеосинтеза, а впоследствие и втора операция – кръвна репозиция на фрактурата на бедрената кост, с поставената метална остеосинтеза.

След изписването ищцата продължила лечението в домашни условия с препоръка да спазва хигиено-диетичен режим, преминала през рехабилитация, предстояла й втора рехабилитация. Претърпените травми се отразили негативно върху ежедневието на ищцата, животът й се променил. Тя станала раздразнителна, неспокойна, избухлива. Тъй като била изцяло обездвижена била напълно зависима от околните в ежедневните си нужди. Походката й останала накуцваща, не можела да върви бързо, изморявала се и изпитвала болки. Твърди се от контузията на белия дроб всяко нейно вдишване да е било съпроводено със силна болка. Ищцата трябвало непрекъснато да посещава болнични заведения за извършване на процедури, което допълнително й причинявало физическа и психическа болка. Затворила се в себе си, изолирала се. Ищцата твърди, че гражданската отговорност на водача на л.а. „Ровър“ е била застрахована от ответното дружество към датата на процесното ПТП. Тя предявила на 19.12.2016 г. претенция към ответника за заплащане на обезщетение за причинените й неимуществени вреди, но ответникът не се произнесъл в срок. С молба от 17.3.2017 г. представила и банкова сметка ***.

Ето защо като определя обезщетението за претърпените неимуществени вреди в размер на 250000 лв. ищцата предявява частичен иск за заплащане на сумата от 170000 лв. Претендира лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди от датата на произшествието до окончателното изплащане на главницата.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

На

27.06.2016 г. на път ІІ-73 при км. 76+880, в участъка между с. Вълчин и с.

Лозарево е настъпило ПТП с участието на автомобил „Ровър“, рег. № ******, управляван от И.Н.И.и товарен автомобил „Волво“ с рег. № ******, управляван от Х.Й.П..

Р.С.К., пътуваща на задна лява седалка в автомобил „Ровър“ е приета за лечение във „МБАЛ Бургас“ АД с водеща диагноза: счупване на дясна бедрена кост, ляво капаче, таз, фрактура на кръстна кост, дясна пусична кост, лява ишиадична кост, контузионен бял дроб двустранно и множество охлузвания.

На

19.12.2016 г. ищцата е подала молба до ответното дружество за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от пътно-транспортното произшествие. По делото няма данни за отговор от страна на ответното дружество.

Вещото лице д-р М.Г. по приетата Съдебномедицинска експертиза дава заключение, че вследствие на ПТП ищцата е получила травматични увреждания: контузия на главата, кръв в десния ушен канал, разкъсно-контузна рана на горния ляв клепач, остра кръвозагубна анемия, травматичен шок, счупване на дясната бедрена кост, открито счупване на клюновидния израстък на лявата лакътна кост с изкълчване, счупване на таза, счупване на лявата седалища кост, счупване на дванадесети гръден прешлен, счупване на дясната срамна кост, счупване на лявата седалищна кост, счупване на кръстната кост, двустранна контузия на белия дроб.

Вещото лице уточнява, че контузията на главата причинява страдание. Кръвта в десния ушен канал причинява временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Тази кръв може да е от разкъсване на меката тъкан, покриваща ушния канал, но може да е резултат и от счупване на пирамидната кост на дясната слепоочна кост.

Не е изяснено по медицинската документация, от къде е кървенето от десния ушен канал. Разкъсно-контузната рана на горния ляв клепач причинява временно разстройство на здравето, неопасно за живота. След заздравяването на раната се е образувал белег, който причинява козметичен дефект. Острата кръвозагубна анемия причинява разстройство на здравето, временно опасно за живота. Опасността е предотвратена със своевременно кръвопреливане. Травматичният шок причинява разстройство на здравето, временно опасно за живота. Шокът е преодолян с правилно и своевременно реанимационно лечение. Откритото счупване на клюновидния израстък на лявата лакътна кост с изкълчване на ставата причинява трайно затрудняване движенията на левия горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни. Счупването на дясната бедрена кост причинява трайно затрудняване движенията на десния долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни. Счупването на таза със счупване на лявата седалищна кост, в съвкупност и самостоятелно и отделно със счупването на дванадесетия гръден прешлен, със счупването на дясната срамна кост, със счупването на лявата седалищна кост и със счупването на кръстната кост причиняват всяка една по отделно и в съвкупност трайно затрудняване движенията на снагата за срок по-дълъг от 30 дни. Двустранната контузия на белия дроб причинява разстройство на здравето, временно опасно за живота. Получените увреждания са създали реална опасност за живота на ищцата, която е предотвратена с правилното, своевременно и специализирано лечение. 4.

Интензивността на болката към момента на увреждането е била висока, по време на лечението пострадалата е била седирана и не следва да е изпитвала болки. Понастоящем ищцата все още има оплаквания от болки в гърба и затруднено, пълно разгъване на лявата лакътна става.

Необходимо е измерване на размерите на таза при пълно израстване на пострадалата и преценка, дали не е стеснен, което ще наложи в бъдеще при евентуална бременност да бъде извършвано оперативно родоразрешение.

Проведено е реанимационно, хирургично и рехабилитационно лечение, което е било своевременно и ефективно, което е предотвратило смъртен изход. Възстановяването и възможността за физическо натоварване на левия горен крайник е бил необходим срок от 3-4 месеца. Възможността за физическо натоварване на снагата след счупването на дванадесетия гръден прешлен се е възстановило в срок от 12 месеца след травмата. След счупването на костите на таза възстановяването за физическо натоварване на снагата е след 8 месеца. При възрастта на пострадалата раните се заздравели в срок от 15-20 дни. След контузията на белите дробове, здравето се е възстановило в срок от 20 - 25 дни. Получените травми са повлияли на възможността за самостоятелно придвижване в пространството и самостоятелно обслужване на пострадалата в срок най-малко от една година. Очаква се в бъдеще ищцата да търпи болки, свързани с получените множество счупвания и травматични увреждания. Проведено е оперативно лечение за счупения клюновиден израстък на левия горен крайник. Медицински интервенции следва да бъдат извършени в бъдеше след контролни прегледи и преценка за своевременно отстраняване на металните остеосинтезни материали, поставени в левия горен и десния долен крайник. Останали са загрозяващи белези по левия горен крайник, причиняващи обезобразяване на крайника. Белегът на левия горен клепач причинява козметичен дефект. Козметични дефекти причиняват и следоперативните белези на десния долен крайник. Необходимо е било провеждането на рехабилитационен режим и процедури. Благоприятни са прогнозите за пълно възстановяване на ищцата.

За установяване на механизма на ПТП по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля А.М.. Съдът не кредитира същите в частта, с която свидетелят сочи, че ищцата и сестра й били с поставени предпазни колани, доколкото противоречат на останалия доказателствен материал и показанията на самата ищца, дадени при проведен разпит по образуваното досъдебно производство – л. 96 от делото, което изявление съдът преценява като извънсъдебно признание на неизгоден за страната факт.

Свидетелят, пътувал на предна дясна седалка в автомобила, сочи водачът Ибрям да не е употребил алкохол преди управление на МПС. Непосредствено преди ПТП Ибрям Ниазим се е навел да спре музиката, същото направил и свидетеля. В следващия момент видял, че автомобилът се отклонява от лентата за движение и отива към мантинелата. Свидетелят сочи преди качване в автомобила ищцата да е знаела, че водачът на МПС няма свидетелство за управление на МПС, но въпреки това настояла да се качи в автомобила.

Съобразявайки събраните по делото писмени и гласни вещото лице С.А. по допуснатата Съдебноавтотехническа експертиза посочва, че при наличните данни по делото достига до извод за следния механизъм на ПТП: НА 27.06.2016г. около 13,12 ч. товарна композиция в състав - седлови влекач марка „Волво” модел „FH4X2T” peг. № ******, с полуремарке марка „Шмитц” peг. № ******управлявана от Й.Х.се движи по път II-73, Ришки проход, с посока на движение към гр. Карнобат, между селата Лозарево и с. Вълчин. Скоростта на движение е около 100 км/ч. Пътят е двупосочен, с по една лента за движение за всяка посока. Пътната настилка е асфалтова, суха. В същото време л.а. „Ровер”, модел „200” peг. № *******, с водач И.Н.И.се движи в обратна посока с. Вълчин към с. Лозарево. След края на с. Вълчин за посока с. Лозарево има десен завой, след който следва прав пътен участък. В зоната на правия участък след завоя водачът на лекия автомобил, при скорост не по-ниска от 72 км/ч губи контрол върху управлението на автомобила и последният напуска платното за движение вдясно, движейки се по десния банкет.

Така оставя следа с начало на 42 метра след ориентира и на 0,30 м. в десния край на платното за движение. За ориентир е приет километричен знак при 77 км. намиращ се на 2,70 м. от левия край на платното за движение в посоката на огледа - към с. Лозарево. На 69 м. след ориентира автомобилът се връща в платното за движение и след известно движение по пътното платно, отново напуска платното за движение но този път вляво преминавайки през левия банкет, оставяйки трета дъгообразна следа, с начало 84,90 м. след ориентира и на 2,40 м. вляво от левия край на платното за движение с дължина 53,50 м. Последва връщане и преминаване на автомобила през платното за движение и навлизане в дясната лента с посока към с. Лозарево В същия момент, предната част на товарния състав е навлязла в тази лента.

Последва удар между двете превозни средства. Ударът настъпва с предна лява част на седловия влекач (лявата част на предната броня) в лявата странична част на лекия автомобил. Лекият автомобил се завърта в посока обратна на часовниковата стрЕ.и последва втори удар между предна дясна част на лекия автомобил резервоара на влекача и трети удар на задната част на лекия автомобил в мантинелата.

Двете превозни средства се установяват в положението, регистрирано от разследващия полицай. Според експерта анализът на материалите по делото дава възможност да се направи от техническа гледна точка изводът, че по правия участък, по време на движението си при напускането на платното за движение в дясно където са оставени първите следи от странично занасяне, скоростта на движение на лекия автомобил е била минимум 72 км/ч. Към момента на удара между двете превозни средства скоростта на движение на лекия автомобил е била минимум 32 км/ч. Каква е била скоростта на движение преди първото занасяне не може да бъде определено по технически път. Водачът на л.а. марка „Ровър” модел „200” с д.к. № А3386 КВ е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП, при условие, че не е изпускал контрола върху управлението на автомобила си и се е движил в лентата предназначена за неговата посока на движение. Скоростта на движение на лекия автомобил „Ровър” е позволявала на водача да преодолее десния завой без занасяне, което той е направил.