Определение № 40 от 26.01.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 40 гр. Пловдив, 26.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно частно гражданско дело № 20265000500025 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК, образувано по Частна жалба вх.

№5805/09.12.2025 г., подадена от М. М. С., против Определение №497/01.12.2025 г. по гр.д.

№312/2025 г. на ОС- Кърджали, с което е върната исковата молба с вх.№20036/06.10.2021 г. от регистратурата на СГС, с която ищецът М. М. С. е предявил против Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл.2 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., и е прекратено образуваното по нея производство по гр.д.№312/2025 г. по описа на ОС – Кърджали. Релевирани са оплаквания за незаконосъобразност, процесуална недопустимост и противоречие с морала на обжалваното определение, и постановяването му в грубо нарушение на процесуалните и граждански права на частния жалбоподател. Сочи се, че в производството по исковата молба с вх.№20036/06.10.2021 г. ищецът не бил искал правна помощ, освен с Искане от 09.12.2021 г. по гр.д.№2127/2021 г., в което искал правна помощ само за изпълняване на Разпореждане №4383/2021 г. на СГС, но не и за процесуално представителство по делото. Окръжен съд – Стара Загора назначил непоискана от него правна помощ, без да е задължително да има адвокат, и не го уведомил за името и контактите на назначения адвокат. Същевременно, самият адвокат също не се свързал с него, и жалбоподателят узнал за него, както и за образуваното дело пред Окръжен съд – Кърджали, едва с получаването на обжалваното определение. ОС – Кърджали е имал задължение да връчи лично на жалбоподателя постановеното Определение №436/2025 г., но не сторил това, и не изпратил на жалбоподателя никакви документи по делото, а ги изпратил на непожелания от жалбоподателя адвокат С., като дори не приел отвода на този адвокат, направен двукратно.

Настоява за отмяна на обжалваното определение и вместо него – за постановяване на ново, като му се даде възможност да изпълни указанията на съда, за които до този момент не е бил уведомяван. Заявено е допълнително искане делото да бъде изпратено на съд, равен по ранг 1 на ОС – Стара Загора, но съседен на него, тъй като нямал личен автомобил, което го поставя в невъзможност да се явява в съдебните заседания.

Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от процесуално легитимирана страна с правен интерес, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, частният жалбоподател е освободен от задължението за внасяне на държавни такси с Определение №825/05.09.2024 г. по гр.д.

№174/2024 г. на ОС-СтЗ, поради което е процесуално допустима и редовна, и подлежи на разглеждане.

Препис от частната жалба е връчен на насрещната страна, която в срока по чл.276, ал.1 от ГПК не се е възползвала от възможността да депозира отговор на частната жалба.

При извършване на служебна проверка съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от съд в надлежен състав, в изискуемата от закона писмена форма, и е подписан, поради което е валиден. Същият е постановен в изпълнение на служебните задължения на съда да следи за допустимостта на образуваното пред него производство, поради което е допустим.

По правилността на обжалваното определение съдът намира следното:

Производството по върнатата Искова молба с вх.№20036/06.10.2021 г. е било образувано първоначално пред Софийски градски съд, като гр.д.№12127/2021 г. С исковата молба ищецът е направил искане по делото да му бъде назначен служебен процесуален представител – адвокат по реда на Закона за правната помощ, „който да ми помогне да дооформя настоящата искова молба и да ме представлява по производството“. С Искане вх.№55532/12.06.2023 г., депозирано в открито съдебно заседание на 12.06.2023 г., ищецът изрично е поддържал писмено, както и устно /видно от протокола от същото съдебно заседание на л.47/ искането си за назначаване на служебен адвокат, направено с исковата молба, и настоява съдът да се произнесе по него. С протоколно определение съдът е прекратил производството пред себе си, и е изпратил делото по подсъдност на Окръжен съд – Стара Загора, като е указал на ищеца, че по депозираното от него искане за назначаване на адвокат по реда на ЗПП ще се произнесе съдът, на който делото е изпратено по подсъдност.

След изпращане на делото на ОС – Стара Загора, на 13.03.2024 г. по Искова молба с вх.

№20036/06.10.2021 г. е образувано гр.д.№174/2024 г. по описа на ОС – Стара Загора. С Определение №626/26.06.2024 г. съдът се е произнесъл на основание чл.95 ГПК по искането на ищеца да му бъде предоставена правна помощ под формата на процесуално представителство по ЗПП, като е уважил молбата. С последващо Определение №825/05.09.2024 г. е назначил определения от САК - С. З. да осъществи правната помощ адвокат М. С. като особен представител на ищеца. Определението е било връчено на адвокат М. С. на 02.10.2024 г. /видно от съобщение на л.14/, но както по делото, както и в ЕИСС /от направената служебна справка/, няма данни това определение да е било връчено на ищеца М. М. С.. С вх.№13118 от 08.10.2024 г. по делото е постъпила молба от адв. М. С., с която същата настоява ищецът да бъде уведомен за назначаването й и изрично да заяви дали желае да бъде представляван от нея, а в случай че не даде изрично съгласие да бъде 2 представляван от нея, тя заявява, че се отказва от участието си по делото като негов процесуален представител. Междувременно обаче по делото са последвали отводи на всички съдии от състава на съда, и с Определение рег.№1137/06.10.2025 г. делото е било прекратено и изпратено на АС – Пловдив за определяне на друг равен по степен съд, който да разгледа спора. С Определение №415/13.10.2025 г. по в.ч.гр.д.№544/2025 г. на ПАС е определено делото да се разгледа от Окръжен съд – Кърджали, където е образувано като гр.д.№312/2025 г. по описа на КОС. След образуването на делото, с Определение №436/21.10.2025 г. съдът е оставил без движение подадената от М. М. С. Искова молба с вх.№20036/06.10.2021 г. без движение, като е дал указания за отстраняване на констатираните в нея нередовности, като в същото е указано да се връчи на адв. М. С., в качеството на назначен служебен адвокат на ищеца. В същия ден е постановено и Определение №438/21.10.2025 г., с което е била разгледана депозираната от адв. М. С. нейна Молба вх.№13118/08.10.2024 г., и същата е оставена без уважение. Двете определения, постановени на 21.10.2025 г. – Определение №436 /за оставяне на исковата молба без движение/, както и Определение №438 /за оставяне без уважение на молбата на адв. С./ са връчени на адв. С. на 19.11.2025 г. С Молба вх.

№5571/27.11.2025 г., депозирана по пощата на 26.11.2025 г. – в срока за изпълнение на указанията на съда, адвокат С. отново заявява, че с оглед правото на лицето, на което е предоставена правната помощ, да поиска от съда смяна на адвоката и замяната му с друг, е поискала да получи предварителното съгласие на С. да бъде представляван от нея, и при липсата на изрично съгласие е заявила, че оттегля представителството си. Наред с това, заявява че не споделя тезата на ищеца като основателна, и не счита, че същият има право на обезщетение за морални вреди при изложените от него факти в обстоятелствената част на исковата молба. На това основание отново моли да бъде освободена от процесуалното представителство на ищеца. След постъпване на молбата, и като е обсъдил същата в мотивите си, с обжалваното Определение №497/01.12.2025 г. съдът е приел, че в срока за отстраняване на нередовностите на исковата молба указанията му не са изпълнени, и е върнал исковата молба, като е прекратил образуваното по нея исково производство.

При така установените по делото обстоятелства, съдът намира следното:

Неоснователни са релевираните оплаквания с депозираната частна жалба, че съдът самоволно бил назначил на ищеца служебен адвокат, който не бил поискан от него – видно от доказателствата по делото, ищецът е поискал предоставянето на правна помощ чрез назначаването на служебен адвокат за процесуално представителство по делото /а не както се твърди в жалбата – за осъществяване на конкретно действие – „само за изпълняване на Разпореждане №4383/2021 г. на СГС“/. Неоснователни са и оплакванията, че указанията на съда за отстраняване на нередовностите на исковата молба са били връчени на назначения от съда служебен адвокат. Това процесуално действие на съда е законосъобразно, тъй като правната помощ е предоставена на ищеца именно за процесуално представителство, включително за отстраняване на нередовностите на исковата молба, за които процесуални действия ищецът в исковата молба изрично е поискал правна помощ /„който да ми помогне да дооформя настоящата искова молба и да ме представлява по производството“/.

3

Основателни са обаче оплакванията, че са били нарушени процесуалните права на ищеца, като не му е била дадена възможност да узнае името и контактите на назначения му служебен адвокат, за да осъществи връзка с него, както и че съдът е игнорирал отказа на същата да осъществи възложеното й процесуално представителство, и след изричния отказ на адвоката да осъществи процесуалното представителство не е уведомил ищеца лично за указанията на съда, и по този начин не е дал възможност на жалбоподателя и лично да изпълни указанията на съда.

Съгласно чл.26, ал.6 от ЗПП, ползващото се от правната помощ лице има право да посочи конкретен адвокат, който да осъществи правната помощ, и при възможност адвокатският съвет следва да определи посочения адвокат. Също така, в чл.25, ал.5, изр. второ от ЗПП е предвидена възможност назначеният адвокат да бъде заменен служебно от органа по чл. 25, ал. 1 или 2, по искане на адвокатския съвет, на страната в производството или на назначения адвокат. Наред с тези права, в разпоредбата на чл.26, ал.6, т.5 от ЗПП е имплицитно предвидено и право на представляваното лице да откаже да бъде представлявано от назначения му адвокат. В защита именно на тези права на ищеца /да посочи адвокат, който, при възможност за това, да бъде определен да осъществи процесуалното представителство, или да откаже да бъде представляван от нея и да поиска замяната й с друг адвокат/, адвокат М. С., в качеството на назначен служебен адвокат на ищеца, с Молба вх.№13118/08.10.2024 г. е поискала от съда да уведоми ползващото се от правната помощ лице за поименно определеният му служебен адвокат /което няма данни по делото да е било сторено до този момент/, за да заяви дали приема да бъде представлявано от него. При условията на евентуалност, със същата молба тя е упражнила собственото си право по чл.25, ал.5, изр. Второ от ЗПП да поиска да бъде заменена с друг адвокат, който да осъществи правната помощ. С Определение №438/21.10.2024 г. съдът е оставил без уважение молбата на адв. М. С. да бъде заменена с друг адвокат, по съображения, че на този етап не било необходимо изрично съгласие от представлявания, и не са налице предпоставките за освобождаване на назначения адвокат, предвидени в чл.26, ал.6 от ЗПП.

С така постановения съдебен акт съдът незаконосъобразно е приел, че към този момент не е необходимо изричното съгласие на представлявания. С депозираната от адв. С.

Молба вх.№13118/08.10.2024 г. е упражнено правото на ползващото се лице да заяви желание процесуалното му представителство да бъде осъществено от конкретен адвокат, който да осъществи правната помощ. Адресат на това право е съответният адвокатски съвет, и именно той е органът, пред който правото може да бъде осъществено. За да бъде осъществено това право, ползващото се лице следва да бъде уведомено за поименно определеният му адвокат /което е и изрично поискано от ищеца с депозирани от него двукратно по делото молби/. Правото на ползващото се лице възниква от момента на допускането на правната помощ с Определение №626/26.06.2024 г. /което в конкретния случай също няма данни да е било съобщено на ищеца – нито по делото, нито в ЕИСС/.