Решение № 654 от 13.04.2020, Районен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 654

В ИМЕТО НА НАРОДА

13.04.2020 г. гр.

Пловдив

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН

СЪД VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

На шестнадесети януари две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ АНТОНОВ

Секретар: Милена Георгиева

Като разглежда докладваното от съдията

НАХД № 6019 по описа за 2019 година

Р Е Ш И

:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № НЯСС-170/ 03.09.2019г. на Зам. - председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, с което на Община Хисаря, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.

Хисаря, ***, представлявано от П. Д. Д. – кмет на общината, на основание чл. 200, ал.1, т.39 от Закон за водите /ЗВ/, е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2 000 лева, за нарушение на чл.190 а, ал.2 от ЗВ, вр. чл.190 а, ал.1, т.3 от

ЗВ.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.

РАЙОНЕН

СЪДИЯ:

М О Т И В И:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № НЯСС-170/ 03.09.2019г. на Зам. - председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, с което на Община Хисаря, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Хисаря, ***, представлявано от

П. Д. Д. – кмет на общината, на основание чл. 200, ал.1, т.39 от Закон за водите /ЗВ/, е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2 000 лева, за нарушение на чл.190 а, ал.2 от ЗВ, вр. чл.190 а, ал.1, т.3 от ЗВ.

Жалбоподателят Община Хисаря, в депозираната до съда жалба, допълнителни писмени бележки и чрез процесуалния си представител – адв. Д., моли да се отмени процесното наказателно постановление. Евентуално, моли съда да намали размера на наложената санкция.

Административнонаказващият орган – ДАМТН Пловдив, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание. До съда е депозирано писмено становище, в което чрез своя представляващ, излага съображения за потвърждаване на наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

Пловдивският районен съд – VII н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На 30.05.2019г. на основание чл. 190, ал.4, т.2 от Закона за водите е извършена проверка на язовир „Порта баала“, находящ се в поземлен имот № *** в землището на с. Мътеница, община Хисаря, Акт за публична общинска собственост № 36/07.04.2006г., собственост на община Хисаря, за което е съставен констативен протокол № 07-01 - 89/30.05.2019г. Вследствие на проверката, чрез обход и оглед на малка язовирна стена и съоръженията към нея и преглед на документацията от експлоатацията е установено, че пропускателната способност на основния изпускател не е възстановена, същия е неизправен видно от констативен протокол, изготвен по заповед № РД-05-95/28.02.2019г. на кмета на община Хисаря, не е представен протокол от извършени манипулации със затворния му орган, такъв документ не е наличен в документацията на язовира и не е получен в деловодството на ДАМТН, т.е. че не са изпълнени от собственика на язовир „Порта баала“ задължителните предписания, дадени в констативен протокол № 07-01-81/23.08.2018г. на Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“, а именно: Да се възстанови пропускателната способност на основния изпускател и се представи протокол от извършени манипулации със затворния орган, със срок на изпълнение 29.03.2019г.

С оглед направените констатации, след изпратена и своевременно получена нарочна покана, на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН бил съставен АУАН № 07-019/24.06.2019г. срещу жалбоподателя за така установеното нарушение. Жалбоподателят депозирал писмени възражения по смисъла на чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Административнонаказващият орган счел възраженията за неоснователни и въз основа на така съставения акт било издадено и обжалваното Наказателно постановление за нарушение по чл.190 а, ал.2 от ЗВ, вр. чл.190 а, ал.1, т.3 от ЗВ и наложено наказание – имуществен санкция в размер на 2000 лв.

Разпитан в съдебно заседание, актосъставителят О.Б.Г., заявява, че е съставил акта, поддържа го, и излага фактичеката обстановка, идентична с така отразената в АУАН и НП. Свидетелят пояснява, че предписанието било дадено, с оглед извършена проверка през август 2018г, в хода на която установили, че основният изпускател на язовир „Порта Баала” е и в неизправно състояние. Пояснява,че конкретното нарушение се установява, въз основа на това, дали има представени документи, в частност протокол, в който следва да е отразено изпълнение на задължението от лицето, спрямо което е било адресирано предписанието /възстановяване пропускателната способност на основния пропускател до процесния срок/ а такива документи в случая не са били представени. Съдът кредитира показанията на свидетеля като обективни, логични, последователни и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал.

Съгласно разпоредбата на чл. 190а ал. 2 от ЗВ, собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях са длъжни да изпълняват предписанията по ал. 1, т. 3 и по чл. 138а ал. 3, т. 5, а според указаното в чл. 190а ал. 1, т. 3 от ЗВ, председателят на ДАМТН или оправомощените от него длъжностни лица по чл. 190, ал. 4 имат право да дават задължителни предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно правомощията си по този закон, включително за извършване на мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти, както и да определят срок за тяхното изпълнение. Видно от представената по делото заповед № 5/02.01.2018 г. на председателя на ДАМТН, задължителните предписанията са дадени от надлежно оправомощени от председателя на ДАМТН лица.

В качеството й на собственик на язовирната стена и съоръженията към нея, Община Хисаря е задължена да изпълнява предписанията на контролните органи на ДАМТН. Доколкото в определения срок за изпълнение на предписанието до 29.03.2019 г. /не е извършила действия по възстановяване на пропускателната способност на основния изпускател и не е представил протокол от извършени манипулации /, Община Хисаря не изпълнила предписание по смисъла на чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите, установеното нарушение, обективирано в КП № 07-01-89/30.05.2019 г., с което е нарушила чл. 190а, ал. 2 от ЗВ. Предвид това, че нарушението е извършено от юридическо лице, чиято отговорност е обективна, не се изследва въпросът за вина. Не е спорно, че към момента на дадените предписания, констатиране на нарушението, а и до момента, че община Хисаря е собственик на процесния язовир. Не се спори и от относно това, че предписанията са били доведени до знанието на представляващ жалбоподателя, както и че същите са отправени от компетентни органи.

Съдът не споделя възражението на жалбоподателя, че понеже случаят касаел "малка язовирна стена", би могъл да се подчини на други правила или на заместващи начини за поддържане на техническото състояние и експлоатация на язовирната стена, различни от предписанията на контролните органи. Възражението се явява неоснователно, доколкото собствениците на язовири имат задължение да спазват предписанията на контролните органи с цел поддържане на язовирните стени и съоръженията към тях в техническа изправност и адекватна екплоатация, което задължение не е обусловено от големината/вида на язовирната стена. В случая възстановяването на пропускателната способност на основния пропускател, е свързано с безопасната екплоатация на язовира, тъй като служи за регулиране на водното ниво на язовира. Не се приема, а намира за несериозно оправданието на жалбоподателя,че неизпълнението на задължението се дължи на липсата на средства в общината, още повече, когато са засегнати толкова обществено значими норми.

Ето защо за така установеното нарушение, на община Хисаря правилно й е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 2000 лв. по реда на чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите, според който се наказва с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което: не изпълни предписание по чл. 138а, ал. 3, т. 2 и чл.

190а, ал. 1, т. 3 – от 1000 до 20 000 лв. В случая наказващият орган е определил размера на имуществената санкция в размер на 2000 лв, ориентиран към минимума, като е отчел в достатъчна степен предпоставките по чл. 27, ал.1 - ал. 3 от ЗАНН. Необходимо е да се отбележи, че законодателят е определил относително висок минимален и максимален праг на санкцията за това нарушение, с което е подчертал значимостта на засегнатите обществени отношения. Ето защо, съдът намира, че така наложеният размер на санкцията се явява справедлив и съответен на целите на административното наказание. Община хисаря, в качеството й на юридическо лице, носи т.нар. обективна отговорност, при която не се изследва въпросът за вина.

Настоящият случай не може да бъде определен като маловажен по смисъсла на чл.28 от ЗАНН, тъй като установеното наушение не разкрива по-ниска степен на обществена опасност от типичната такава за нарушенията от този вид. В случая е отчетена и значимостта на нормите, регулиращи обществените отношения - нарушените норми касаят нарушение, осъществявано трайно във времето и свързано пряко с осигуряване безопасността на населението, като бездействието на нарушителя за продължително време би я е застрашило. Тези последици, могат да бъдат следвствие именно на неподдържани в добро техническо и експлоатационно състояние язовирна стена и съоръженията към нея, с което би се предизвикало аварии и злополуки с непредвидими последици.

При извършената служебна проверка, настоящият съдебен състав, намира, че при съставяне на АУАН и НП са спазени изискванията, визирани в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи въз основа на предоставените им правомощия и в законоустановените за това срокове. Не са налице допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да бъдат, основание за отмяна или изменение на процесното наказателно постановление.

Ето защо, съдът счита, че обжалваното наказателно постановление следв ада се потвърди като правилно и законосъобразно.

Предвид изхода на делото, не се дължи присъждане на разноски в полза на жалбоподателя, поради което съдът отхвърля претенцията му като неоснователна.

Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VII наказателен състав, постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Вярно с оригинала!

МГ