Решение № 3500 от 23.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3500 гр. София, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско дело № 20241110148658 по описа за 2024 година

Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004г. на Европейския парламент и на Съвета на Европа от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (Регламент (ЕО) № 261/2004г.) за признаване за установено, че в правната сфера на Ц. Г. К. съществува вземане от „У.У.Ц..“ (Унгария), действащо чрез „У.У.Ц..“- клон България, за сумата от 400.00 евро, представляваща обезщетение за закъснение с повече от три часа на полет № W64327 от 25.08.2023г. по направление СофияБрюксел, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.10.2023г. до окончателно изплащане на задължението, за което парично притезание по ч. гр. дело № 54588/2023г. по описа на СРС, 54 състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Ищецът твърди, че в качеството си на пътник сключил с ответното дружество договор за превоз на пътници, по силата на който последното в качеството си на опериращ въздушен превозвач следвало да изпълни полет № W64327 от 25.08.2023г. по направление СофияБрюксел, което сторил със закъснение повече от три часа. С оглед на това и доколкото разстоянието между двете летища, определено по метода на дъгата на големия кръг, е над 1500 км, поддържа, че в правната му сфера възникнало вземане за обезщетение по чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004г. в размер на 400.00 евро. С оглед на това претендира процесното обезщетение, законна лихва, както и разноските за настоящото и заповедното производство.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.

131 ГПК, с който ответникът оспорва иска, поддържайки, че процесното закъснение се дължи на извънредни обстоятелства- ограничения на въздушния трафик в дневното разписание на самолета, наложени от ръководството на въздушното движение „Евроконтрол“, които стоят извън контрола на и не биха могли да бъдат преодолени от въздушния превозвач. С оглед на това и на основание нормата на чл. 5, § 3 от Регламента 1 ответникът поддържа, че е налице основание за освобождаването му от отговорността за обезщетяване на пътника за вредите от неточното изпълнение на задължението да превози последния до уговорената крайна точка. Изрично в отговора се признава, че страните по делото са били обвързани от договор за превоз на пътници по повод процесния полет № W64327 от 25.08.2023г. по направление София- Брюксел, както и че същият е изпълнен със закъснение, по- голямо от три часа. Претендират се разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, както и приложимите в случая нормативни актове, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

Възникването в имуществената сфера на ищеца на спорното компенсаторно вземане, регламентирано в разпоредбата на чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004г., е предпоставено от установяване от същия при условията на пълно и главно доказване съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, че в обективната действителност са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ съществуване на валидно облигационно отношение между ищеца в качеството му на пътник, от една страна, и ответника, в качеството му на опериращ въздушен превозвач, от друга, по договор за въздушен превоз на пътници; 2/ че авиационното разстояние между началната и крайната точка на полета, измерено по метода на дъгата на големия кръг, е над 1500 км.

При доказване на тези обстоятелства с правно значение процесуално задължение на ответника е да установи, че е изпълнил точно, вкл. във времево отношение, задължението си да експлоатира процесния полет, респ. че е заплатил претендираното обезщетение, за което в случая не се излагат твърдения, а във връзка с конкретно изложените в отговора на исковата молба доводи процесуално задължение на ответника е пълно и главно да установи сочените от него фактически обстоятелства, на които основава възражението си за наличие на извънредни обстоятелства, изключващи отговорността му, както и предприемането от негова страна на всички необходими мерки за своевременно преодоляване на последиците от тези извънредни обстоятелства.

По делото не е спорно (напротив, в отговора на исковата молба изрично се признава), а и се установява въз основа на данните в приобщените писмени доказателства, че страните по делото са били обвързани от облигационно правоотношение по договор за въздушен превоз, по силата на който ответникът в качеството му на опериращ въздушен превозвач е следвало да изпълни полет № W64327 от 25.08.2023г. по направление София- Брюксел, както и че същият е реално изпълнен, но със закъснение по- голямо от три часа. Не е спорно и правнорелевантното обстоятелство, че разстоянието между началната и крайната точка на полета в рамките на Общността е над 1500 км, определено по метода на дъгата на големия кръг.

Така възприетата фактическа обстановка обуславя положителен правен извод, че в обективната действителност са се осъществили предвидените в разпоредбата на чл. 7, § 1, б.

„б“ във вр. с чл. 6, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004г. предпоставки за възникване в патримоиума на ищеца на уреденото в разпоредбата на чл. 5, § 1, б. „в“ от Регламента субективно притезателно право да получи плащане на предвиденото в цитираните норми компенсаторно обезщетение, възлизащо на сумата от 400.00 евро.

Спорът между страните по делото се съсредоточава върху въпроса доколко в конкретния случай са настъпили извънредни обстоятелства по смисъла на чл. 5, § 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004г., регламентиращ хипотеза на изключване на отговорността на въздушния превозвач, респ. доколко ответникът е предприел необходимите и достатъчни мерки за предотвратяване настъпването на твърдените извънредни обстоятелства и на последиците от тях.

2

На първо място следва да се изясни, че в Регламент (ЕО) № 261/2004г. не се съдържа собствена дефиниция на понятието „извънредни обстоятелства“, а в съображение 14 и 15 от същия са възпроизведени и възприети за целите на създадената с регламента нормативна уредба разпоредбите на Конвенцията от Монреал, съгласно които „задълженията на опериращите въздушни превозвачи следва да бъдат ограничени или отменени в случаите, когато дадено събитие е причинено от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки. Такива обстоятелства може да възникнат по- специално в случаи на политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на въздушния превозвач. Извънредни обстоятелства се смята, че съществуват, когато въздействието на решение за управление на въздушния трафик във връзка с определен самолет в определен ден води до голямо закъснение, закъснение, продължаващо до другия ден, или отмяна на един или повече полети с този самолет, въпреки че са взети необходимите мерки от съответния въздушен превозвач за избягване на закъснения или отменени полети.“

Следователно, годни да изключат отговорността на ответника са такива обективни обстоятелства, които възпрепятстват въздушния превозвач да изпълни точно във времево отношение задължението си да превози пътника, които имат внезапен, извънреден и непредвидим за превозвача характер и последиците от които- голямо закъснение или отмяна полета, не биха могли да бъдат преодолени дори и ответникът да е взел всички възможни и необходими мерки за обезпечаване своевременното изпълнение на полета, респ. намаляването на закъснението.

Както бе изяснено, в случая ответникът обосновава изключването на отговорността си за обезщетяване на претърпените от пътника вследствие на закъснението вреди с ограничения на въздушния трафик в дневното разписание на самолета, наложени от ръководство на въздушното движение „Евроконтрол“.

За установяване на твърденията от името на ответното дружество в горния смисъл като писмени доказателства по делото са приобщени справка от Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение“, както и кодирани съобщения от „Евроконтрол“ за наложените ограничения на въздушния трафик, касаещи процесния полет.

Така, съгласно справката от Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение“, всички цитирани времена в която са в универсално координирано време (UTC), разчетното време за начало на движение за процесния полет е било 9:55 часа, а планираната продължителност на полета- 2 часа и 31 минути, като съгласно разяснението в т. 2 от справката времето за кацане може да се изчисли, като към разчетното време за начало на движение се добави времето за рулиране на Летище „София“- 16 минути, и общото полетно време по полетния план- 2 часа и 31 минути. Следователно, в случая процесният полет, в случай че бе излетял в първоначално обявеното време, е следвало да бъде изпълнен в 12:42 часа. Съгласно същата справка самолетът, с който процесният полет е бил експлоатиран, е кацнал на летището в гр. Брюксел в 16:07 часа, т. е. със закъснение от 3 часа и 25 минути.

Установява се въз основа на коментираната справка, че първото ограничение по отношение на процесния полет е наложено от ръководството на въздушното движение „Евроконтрол“ в 9:55 часа, когато поради лошо време по маршрута е назначен слот с изчислено време за излитане на самолета в 13:21 часа, като данни в идентичен смисъл се съдържат и в кодираните съобщения от „Евроконтрол“ за наложените ограничения на въздушния трафик. Същевременно, в справката от ДП „Ръководство на въздушното движение“ е отразено, че преди това- в 06:48 часа, е получено съобщение за промяна на разчетното време за начало на движение на полета в 11: 55 часа, т. е. със закъснение от 2 часа спрямо първоначалното разчетно време, като по делото не са ангажирани доказателства, а и 3 не са изложени твърдения тази конкретна промяна да е обусловена от лошо време по маршрута, респ. от наложени в резултат от нея ограничения във въздушния трафик. Данни в последния смисъл не се съдържат нито в коментиранта справка, нито в справката с кодирани съобщения от „Евроконтрол“, първото от които, както бе изяснено, е от 09:55 часа.

Следователно, процесното закъснение от 3 часа и 25 минути се дължи както на първоначалното изменение на разчетното време на излитане с 2 часа по- късно от първоначално планираното, без да се установява тази промяна да е наложена от извънредни обстоятелства, вкл. лошо време по маршрута, така и действително- на ограничения във въздушния трафик, които, обаче, са наложени след коментираното първоначално изменение на началния час на полета и които сами по себе си не са обусловили тази обща продължителност на закъснението, релевантна за вземането на пътника за обезщетение. Ето защо, недоказано в случая е продължителността на правнорелевантното закъснение от над три часа да се дължи изключително на сочените от превозвача извънредни обстоятелства, поради което съобразно правилата за доказването в българския граждански процес недоказаното обстоятелство следва да се приеме за неосъществило се. Последното, от своя страна, обуславя неоснователност на доводите от името на ответника за наличие на извънредни обстоятелства по смисъла на чл. 5, § 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004г., които да обосноват изключване на отговорността му за обезщетяване на ищеца за вредите от закъснението на полет № W64327 от 25.08.2023г. по направление София- Брюксел.