Решение № 513 от 04.11.2024, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 513 гр. Благоевград, 01.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Искра К. Трендафилова при участието на секретаря Анастасия Фотева като разгледа докладваното от Искра К. Трендафилова Въззивно гражданско дело № 20241200500918 по описа за 2024 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

С Решение № 617 от 08.08.2024 г., постановено по гр.д. № 1043/2024 г. по описа на РС Благоевград, е отхвърлена предявената от В. С. Ш., ЕГН **********, с адрес ж.к.

Струмско, ул. „***“ № 11, вх. А, ет. 8, ап. 24, М. М. Ш., ЕГН ********** и В. М. Ш., ЕГН **********, против М. Г. Ш., ЕГН **********, с адрес с. Б., общ. Кочериново, ул. „***“ № 3 молба за налагане на мерки за защита по реда на ЗЗДН, за извършени действия от последния на домашно насилие спрямо молителите, изразяващи се в това, че на 18.04.2024 г. около 20.00 часа от страна на ответника са подложени на психическо и физическо насилие, като неоснователна. Съдът е осъдил молителката да заплати сторените по делото разноски.

Срещу този съдебен акт е постъпила въззивна жалба от В. С. Ш., ЕГН **********, лично и в качеството си на майка и законен представител на малолетните М. М. Ш., ЕГН ********** и В. М. Ш., ЕГН **********, всички с адрес гр. Благоевград, кв. „Струмско“, ул.

„***“ № 11, вх. А, ет. 8, ап.24, със съдебен адрес гр. Благоевград, ул. „***“ № 41, ет. 2, кантора на адв. Г. Ю.. В жалбата са релевирани пространни оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и постановяване в противоречие с материалния закон и при съществени процесуални нарушения на решението на БлРС, които могат да бъдат обобщени в следните групи: необоснованост на съдебното решение, поради което неправилно съдът е достигнал до извода за неустановеност на описания в молбата акт на домашно насилие, допуснати съществени процесуални нарушения при анализа на събраните доказателства, 1 както и неправилност на изводите на съда за наличие единствено на конфликтни отношения между съпрузите, които не покриват характеристиките на деяние по чл. 2 от ЗЗДН.

В срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН въззиваемата страна депозира писмен отговор, с който изразява становище за правилност и обоснованост на съдебното решение.

При извършената проверка, съдът установи, че:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата отговаря на изискванията за редовност по чл. 260 и чл. 261 ГПК. Осъществена е и процедурата по връчване на препис от жалбата по чл. 263, ал. 1 ГПК.

Проведено е открито съдебно заседание във въззивното производство. Страните не са направили нови доказателствени искания пред въззивния съд.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

При проведения инстанционен контрол не се установяват пороци, даващи основание за квалифицирането му като нищожен съдебен акт.

Разгледана по същество – въззивният съд намира жалбата за неоснователна, а така постановеният съдебен акт от първоинстанционния съд за правилен и законосъобразен, като съдът препраща и към изложените от първостепенния съд мотиви.

Окръжен съд Благоевград, като съобрази доказателствата по делото, ведно с доводите и твърденията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционното производство е образувано по молба, с правно основание чл.

4, ал. 1 ЗЗДН, подадена от В. С. Ш. лично и в качеството си на майка и законен представител на малолетните М. М. Ш. и В. М. Ш., с искане за налагане на мерки за защита по реда ЗЗДН срещу ответника М. Г. Ш., за твърдяно домашно насилие на ответника, извършено на 18.04.2024 г.

Молителката твърди, че всяка вечер тя и децата са били обект на домашно насилие от ответника, който прибирайки се от работа в периода от 19.30 до около 20 .00 часа, започвал пред децата да обижда В. Ш. с изразите –„.. маймуна мръсна, долен боклук, . .курво.... ще ти е..майката“, да й показва среден пръст, нанася й удари в различни части на тялото, в които не оставят следи, блъска я в стената на която и да било стая, в която се намират в даден момент или я стиска за шията, за да я души. Също така се твърди, че на 18.04.2024 г. около 20.00 часа ответника се прибрал, В. Ш. била приготвила вечеря, децата били вечеряли, а тя го чакала да се прибере и да вечерят с него. С децата били на втория етаж, да си играят, гледали и телевизия. Ответникът се качил при тях и ни казал- „ изчезвайте от тука, слизайте долу..“, като преди да слязат долу видяла В. Ш., че ответника има рана в областта на устната си, но не го е питала от къде е и каква е, просто взела децата си и слезли на долния етаж, където продължили със заниманията си, като дъщеря им си играела игра на телефона си.

2

Твърди се, че след около пет или десет минути, ответника слязъл долу и започнал да ги гони и от там, при което го попитала В. Ш. —„ какво искаш... преди малко ти пречехме горе, сега от тука ни гониш...“, като същият я обидил, наричайки я – „курво долна махай се от тук маймуно мръсна... не съм длъжен да ти давам обяснения...“, при което В. Ш. взела отново двете си деца и се качили горе. Няколко минути след това дъщерята каза, че й „ пада“ батерията на телефона, искала да оставя двете деца горе, за да взема зарядно устройство, но те не искаха да остават сами, хванала децата си за ръце и заслизали надолу, за да взема зарядно устройство, слизайки по стълбите и долу в коридора на първия етаж видяла В. Ш. няколко капки кръв по плочките, видяла, че ответника е навел надолу с главата, помислила, че му е прилошало и му тече кръв от носа, в този момент направила опит да му хвана брадичката, за да му вдигне главата, при което същият се изправил, видяла че му тече кръв, но В. Ш. не можала да види от къде му тече кръв, децата се разпищели, но в този момент видяла, че същият говори по телефона и вика полиция и линейка. В. Ш. направила опит да успокои децата, но ответника се развикал, като отново започнал да я псува и да я нарича с обидни думи пред децата, наричайки я – „маймуно долна, долен боклук, ще ти е.... майката, ... ще те унищожа “, но Ш. заедно с двете деца се качили горе и там останали докато дойде полицията и линейката.

Ответникът, в съдебно заседание пред първоинстационния съд оспорва изложеното в молбата, касаещо описаното поведение през процесния период.

След съвкупна преценка, заедно и поотделно, на приетите доказателства по делото, при отчитане на становищата на страните и при съобразяване на приложимата към конкретния случай нормативна регламентация, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Подадената в случая молба изхожда от лице с право на защита по реда на ЗЗДН, по смисъла на чл. 3 от ЗЗДН и чл. 8 от ЗЗДН, касае и обстоятелства, твърдяни да са настъпили в срок до три месеца преди сезирането на съда, като относно тях е представена и декларация по чл. 9 от ЗЗДН, поради което молбата е процесуално допустима.

Между страните е безспорно, че са съпрузи, поради което ответникът попада в обхвата на чл. 3, т. 1 от ЗЗДН.

Видно от приложените удостоверения за раждане, е, че ответникът е баща на децата М. М. Ш., ЕГН ********** и В. М. Ш., ЕГН **********, а молителката В. Ш. – тяхна майка.

М. Ш. не се води на диспансерен учет, като лицето не е осъждано. При служебно изискана справка от РУ Рила е видно, че в периода м. декември 2023 г. до м. май 2024 г., са заведени общо пет броя сигнали два от които са от В. Ш. по повод семейни скандали.

По делото са представени доказателства, че между същите страни е образувано и висящо гр.д. № 1027/2024 г. по описа на РС Благоевград по подадена молба по реда на чл. 4 от ЗЗДН от страна на М. Ш. срещу В. Ш. за извършен акт на домашно насилие от последната също осъществен на 18.04.2024 г. По цитираното гражданско дело е издадена 3 заповед за незабавна защита срещу Ш..

Твърдените за осъществени актове на домашно насилие са описани в представената и приетата по делото декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в която са отразени съществените елементи (по време, място и обстановка) на проявата, извършена от ответника.

От страна на ответника по делото е представено медицинско свидетелство, издадено от д-р К.А., в което по предварителни сведения е отразено, че на 18.04.2024 г. около 20.40 минути е бил удрян и драскан с ръце от съпругата му в дома им. При прегледа от съдебния медик е установено: травматичен оток и дълбоко охлузване в дясната половина на долната устна. Съгласно даденото заключение посочените наранявания са причинели на освидетлствания болки и страдания.

От назначената съдебно – психиатрична експертиза, се установява, че към момента на освидетелстването Ш. не страда от същинско психично разстройство, от тежко личностно разстройство, приравнимо към психоза или слабоумие или деменция. Констатират се анамнезтични и клинични данни за наличието на смесено личностно разстройство с черти от няколко личностни разстройства с чести невротични декомпесации по време на които може да стигне до поведенчески избухвания и агресивни действия към околните.

Последните обаче са от импулсивен механизъм и не са психопатологично представени.

По делото е разпитан като свидетел С.Д., който в показанията си твърди, че получил обаждане по телефона от дъщеря си. Последната му казала, че М. си разчепкал някаква рана и имало кръв по стълбището, след което извикал полиция.

По делото е разпитана като свидетел И.Г., която също твърди, че на 18.04 В. й се обадила по телефона и казала, че М. извикал полиция, защото се бил самонаранил. Също така твърди, че детето В. й се обадило от телефона на майка й като и казало, че баща й гони майка й и че баща й се е одраскал.

Посочените свидетелски показания правилно не са кредитирани от страна на първоинстанционния съд, доколкото същите преразказват факти известни им от самата молителка по делото като самите свидетели не са очевидци на случилото се на 18.04. От друга страна по делото е изискана и справка от „Виваком“, от която е видно, че телефони разговори от телефона на св. Г. към телефона на молителката не са били провеждани.

Последното опровергава достоверността на свидетелските показания.

По отношение показанията на свидетеля С.И., същият установява, че същата вечер на 18.04 е видял ответника по делото, който казал, че В. го одраскала и му е разцепила с нокът устната. В тази част показанията на свидетеля се припокриват напълно с приложената медицинска документация и с показанията снети от полицейските служители посетили инцидента.

Настоящият съдебен състав за пълнота следва да посочи, че неправилно първоинстанционния съд не е кредитирал показанията на полицейските служители посетили адреса, непосредствено след инцидента – св. С.Р. и И.С.. Действително последните не са били преки очевидци на осъществилите се събития, но имат непосредствени впечатления и 4 възприятия относно поведението на страните по делото минути след твърдения за осъществен от страна на ответника акт на домашно насилие. Така в своите показания Р. и С. еднопосочно посочват, че когато отишли на място Ш. имал разкървавена долна устна. При разговор с Ш., същата обяснила, че са се скарали заради зарядно. Ш. споделила, че е предупредила съпруга си, че не иска да седи близо до нея, тъй като водели дела. Според свидетеля С. В. Ш. не била агресивна и двете страни в тяхно присъствие не били агресивни един към друг. Сочи, че В. била контактна. Нямала нужда от никаква помощ, нямала никакви видими следи или белези по нея.

Настоящият съдебен състав кредитира напълно показанията на свидетелите Р. и С..

Последните са дадени от лица, които са полицейски служители и са изпълнявали служебните си задължения, липсват данни за заинтересованост от изхода на делото, както и обстоятелства, които да поставят под съмнение достоверността на техните показания.

По отношение показанията на свидетелката Е.Ш., същите са неотносими към предмета на делото, а касаят полаганите грижи за децата, което не е предмет на настоящето производство. Предвид посоченото, правилно не са били подлагани на подробен анализ от страна на първоинстанционния съд.