Решение № 1697 от 22.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1697 гр. София, 21.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

М. Г. Шейтанова Воденичарова

Виктория Недева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от М. Г. Шейтанова Воденичарова Въззивно гражданско дело № 20231100503961 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 15056/22.12.2022 г. по гр. д. № 303/2022 г. по описа на СРС, 34 св, са отхвърлени предявените от М. Д. С. срещу И. А. В. обективно съединени искове с правна квалификация чл. 45 ЗЗД за следните суми: сумата от 5 479 лева обезщетение за нанесените на ищцата имуществени вреди в периода от 01.09.2018 г. до 06.12.2020 г. , причинени в резултат на неправилната употреба и стопанисване от страна на ответника на част от покривна тераса, находяща се в гр. София, ж.к. *******, ул. „*******, която тераса се намира над собствения на ищцата апартамент № 40, ведно със законната лихва, считано от 05.01.2022г. /датата на подаване на исковата молба/ до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 1 500 лева обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания за периода от 01.09.2018 г. до 06.12.2020 г. , причинени от невъзможността на ищцата да ползва и обитава собствения си недвижим имот и да живее при нормални битови условия, ведно със законната лихва, считано от 05.01.2022г. / датата на подаване на исковата молба / до окончателното изплащане на сумата.

Подадена е въззивна жалба в № 17980/23.01.2023 г. от М. Д. С. против решението. Въззивникът сочи, че решението е неправилно. Излага, че е налице хипотезата на чл. 50 ЗЗД, понеже дори терасата да е обща част като покривна тераса, то тя обслужва единствено имота на ответника; вещта е под негов надзор. Вредите в имота на ищцата били причинени от бездействие при употреба на терасата.

По делото е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия И. А. В., в който е изложено становище за неоснователност на подадената въззивна жалба.

Поддържа се, че покривната тераса е обща част на сградата.

1

Подадена е и частна жалба вх. № 50003/22.02.2023 г. от М. Д. С. срещу определение № 5251/07.02.2023 г. по реда на чл. 248 ГПК. Оспорва в двата договора за правна защита и съдействие / по първоинстанционното дело и в предхождащото пр-во по чл. 207 ГПК/ да е уговорено и реално заплатено възнаграждение от ответника.

Постъпил е отговор, с която частната жалба се оспорва.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо.

По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното.

Предявен е иск по чл. 45 ЗЗД от М. Д. С. срещу ответника И. А. В. сумата от 5 479 лева - обезщетение за нанесените на ищцата имуществени вреди в периода от 01.09.2018 г. до 06.12.2020 г. , причинени в резултат на неправилната употреба и стопанисване от страна на ответника на част от покривна тераса, находяща се в гр.

София, ж.к. *******, ул. „*******, която тераса се намира над собствения на ищцата апартамент № 40, ведно със законната лихва, считано от 05.01.2022г. /датата на подаване на исковата молба/ до окончателното изплащане на сумата и сумата от 1 500 лева - обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания за периода от 01.09.2018 г. до 06.12.2020 г. , причинени от невъзможността на ищцата да ползва и обитава собствения си недвижим имот и да живее при нормални битови условия, ведно със законната лихва, считано от 05.01.2022г. / датата на подаване на исковата молба / до окончателното изплащане на сумата.

Ищцата твърди, че е собственик на ап. № 40, находящ се в гр. София, ж.к.

„*******, ул. „*******, като сградата е в режим на етажна собственост. Излага, че ап.

№ 40 - нейна собственост, се намира изцяло под покривната тераса на блока, като частта от покривната тераса над апартамента й е придадена към ап. № 43, който е собственост на ответника. Сочи, че тази част от покривната тераса е „присвоена“ от ответника, вкл. чрез незаконно изграждане на стени, поради което само ответникът ползва тази част от покривната тераса; само той има достъп до нея; ремонтът и поддръжката на тази част от терасата, намираща се над ап. на ищцата, са оставени „изцяло на волята“ на ответника. Наведени са твърдения и за „неправилна употреба и стопанисване“ на покривната тераса. Поради изложеното до тук ищцата твърди, че в причинна връзка с действия/бездействия на ответника като лице, ползващо частта от покривната тераса, служеща за покрив на ап. на ищцата, ап. на ищцата се наводнява непрекъснато. С исковата молба и уточнителна молба от 24.03.2020 г. и от 26.04.2022 г. уточнява, че вследствие на течовете от покривната тераса ап. на ищцата е с паднали мазилки, отчупени парчета от стени и тавани, подкожушени стени и тавани, има мухъл и плесен, има подуване на паркета. Претендира имуществени вреди, изразяващи се в стойността на необходим ремонт от 5 479 лв, както и неимуществени вреди от 1 500 лв., изразяващи се в отрицателни емоции, породени от невъзможността да използва имота. Ищцата преживявала ситуацията, имала чувство за малоценност и намалила контактите си със семейство и приятели, въздържала се от общуване с другите.

Видно от нот. акт № 108, том десети, дело № 1908/1970 г. М.Н. Р. и Й.С.Р. са придобили по реда на чл. 55 ЗПИНМ правото на собственост върху ап. № 40 на ет. № 2

******* от ж.к. „*******. Видно от удостоверение за наследници след смъртта на тези лица техен наследник е ищцата. Сестрата на ищцата

Л., починала преди наследодателите, не е оставила низходящи. Така с оглед събраните по делото доказателства съдът намира за установено, че ищцата е собственик на ап. № 40, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, ул. „*******.

Този ап. е на 11 етаж, а над него на 12 етаж се намира ап. № 43, който видно от нот. акт за дарение на недвижим имот от 17.02.1993 г. е придобит по дарение от ответника. Според НА от 1993 г. ап. № 43 на ответника е с площ 59,69 кв.м. и се състои от една стая, хол, кухня и сервизни помещения, както и зимнично помещение. Според нот. акт сочената от ищцата част от терасата не е част от имота на ответника.

По този начин етажната собственост е възникнала през 1970 г. с построяването на сградата, в която отделните жилища принадлежат на различни собственици, а общи на всички собственици са земята, вътрешните разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, плочите, гредоредите, стълбите, площадките, както включително и процесният покрив. Режимът на етажната собственост е уреден в България по Закона за собствеността, както и чл. 125 от Закона за имуществата, за собствеността и сервитутите и впоследствие Закона за етажната собственост ДВ, бр. 275/1933 г. и Наредбата-Закон за етажната собственост Утвърдена с Указ № 437 от 05.11.1935 г.; ЗУЕС обн., ДВ, бр. 6 от 23.01.2009 г., в сила от 1.05.2009 г.

С отговора на исковата молба ответникът не спори, че част от покрива още при построяването на блока /т.е. при възникването на етажната собственост/ е разположена покрай апартаменти № 41, 42 и 43 /последният собственост на ответника/. Така още при възникването на етажната собственост съответни части от терасата са разделени с решетки и стъклени прегради и се ползват от собствениците на апартаменти № 41, 42 и 43. По този начин една част от покривната тераса се използва само от ответника, като само той има достъп до нея. Не спори и че преградите са били подсилени.

Ответникът обаче оспорва иска по основание и размер. Оспорва да е присвоил част от терасата, която служи и за покрив; спори да отговаря за вредите в имота на ищцата и се позовава на давност – жилището не било ремонтирано от 1970 г.

Съгласно показанията на свид. З. – бивш домоуправител, които съдът кредитира, то на 11 етаж има тераса, която огражда целия блок- започва от север, минава през цялата източна част и завършва в южната част. Терасата е разделена на четири, като достъп до четирите й части имат само собствениците на жилища с излаз към нея. Сред тях е и ответникът. Цялата тераса тече – „течът е от всяка страна на терасата, вкл. и от частта на терасата на И.“. Било обсъждано да се направи ремонт, като ответникът „предложил“ през 2017 г. да ремонтира своята част от терасата. Свидетелят не сочи да е взимано решение на ОС на ЕС. Ответникът направил два ремонта на неговата част на терасата, като свидетелят не знае технически подробности. Частта от терасата, използвана от ответника, се намира точно над имота на ищцата и служи и за негов покрив.

Свид. Н. Х. дава показания, че частта от терасата, използвана от ответника, се намира точно над имота на ищцата и служи и за негов покрив. В имота на ищцата имало вреди, причинени от теч отгоре.

Свид. П. дава показания, че в имота на ищцата имало вреди, причинени от теч отгоре – подут паркет, мухъл, просмукана влага.

3

Според заключението на СТЕ в целия ап. на ищцата има множество вреди, нанесени от вода и влага. Мазилката е нарушена, има мухъл и плесен, паркетът е подут, наблюдават се влажни петна. Според вещото лице вредите са стари, съществували в продължителен период от време, и са нанесени от течовете, идващи от покрива. Над ап. на ищцата се намира частта от покривната тераса, която се използва от ответника. До тази част от терасата достъп има само ответникът като собственик на ап. № 43. При оглед на терасата използвана от него се установило, че тя е на замазка и е без настилка. По данни на ответника, но в.л. не е могло да провери това със сигурност, под замазката са разстелени мрежа и черна мушама за изолация. По дължината на терасата са монтирани три броя коминни тела, които служат за отдушници и отвеждане на влага. В.л. е посочило по пера видовете СМР и тяхната стойност – 5479 лв.

Заключението на СТЕ е прието като неоспорено в нарочно пр-во по чл. 207 ГПК – гр.д. № 60 638/2020 г. по описа на СРС, 128 с-в.

По този начин се установява, че етажната собственост е възникнала през 1970 г. с построяването на сградата. Ап. на ищцата и на ответника се намират в сграда от поне 12 етажа, като отделните обекти в нея са собственост на различни лица. Поради това сградата е в режим на етажна собственост - етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, а общи на всички собственици са земята, вътрешните разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, плочите, гредоредите, стълбите, площадките включително и процесният покрив.

Установява се по делото от показанията на свидетелите, СТЕ, а и ответникът не спори, че считано от построяването на сградата и възникването на етажната собственост покривната тераса фактически е разделена на четири части, като достъп до тях се осъществява от четирите апартамента, които имат излаз на нея. Частите от покривната тераса са оградени с решетки и стъклени прегради. Ответникът като собственик на ап. № 43 има изключителен достъп от самостоятелния си обект до част от покривната тераса. Точно тази част се намира над имота на ищцата и служи и за негов покрив.

Съдът също така намира за установено, че състоянието на покрива не е изрядно и има течове, като вследствие на движението на водата отгоре надолу, от покрива към имотите под него, в имота на ищцата ап. № 40 са нанесени имуществени вреди, изразяващи се в мокри стени, паднала мазилка, подути паркети и мухъл.

Съгласно изобилната практика на ВКС на РБ / Решение № 1380 от 9.VIII.1955 г. по гр. д. № 3355/55 г., IV г. о., Решение № 75 от 26.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 395/2009 г., II г. о., ГК, Решение № 37 от 11.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 528/2009 г., II г. о., ГК, Решение № 103 от 20.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4703/2019 г., I г. о., ГК , Решение № 63 от 31.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1283/2010 г., II г. о., ГК, Определение № 2344 от 27.07.2023 г. на ВКС по к. гр. д. № 4388/2022 г./ обаче процесната тераса, въпреки че се използва в определена нейна част от ответника като собственик на ап. № 43, не губи характера си на обща част на сградата.