Определение № 12500 от 20.10.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12500 гр. София, 19.10.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д, в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Яна Борисова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100506618 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 436, ал. 1, вр. чл. 435 ГПК и чл. 432 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 3635 от 13.04.2023 г., по описа на ЧСИ А.П., рег. № 849 В КЧСИ, на длъжника Л. И. И. срещу действия на ЧСИ П. по и. д. № 68/2022 г., изразяващи се в назначаване, приемане и размер на експертна оценка за определяне пазарната стойност на оценявани недвижими имоти по изпълнителното дело - апартамент № 4, намиращ се в гр. София, ул. „******* и на гараж № 27 с идентификатор ***, със същия адрес, както и в насрочване на публична продан на гаража. В частната жалба се излагат твърдения, че оспорваните действия са неправилни, доколкото трето за изпълнението лице е оспорило действията по налагане на възбрана и опис на имотите, с доводи, че е техен собственик, в рамките на неприключило към момента на жалбата съдебно производство по в. гр. д. № 5197/2022г., по описа на СГС. Жалбоподателят счита, че изпълнението върху имотите не следва да продължава до приключване на въпросното съдебно производство с влязъл в сила акт. Оспорва определената от ЧСИ начална цена като силно занижена.

Моли съдът да отмени обжалваните действия на ЧСИ П. и да спре изпълнението по изпълнителното дело, включително и настоящото производство до приключване на производството по в. гр. д. № 5197/2022 г., по описа на СГС.

Взискателят по изпълнителното дело Д.А.К. оспорва частната жалба в писмен отговор. Излага подробни съображения, че оспорените действия на ЧСИ не са същински изпълнителни действия и не подлежат на обжалване, съгласно чл. 435 ГПК, като се позовава на т. 8 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, поради което счита, че жалбата е недопустима. Евентуално поддържа, че жалбата е неоснователна, тъй като СГС вече се е произнесъл с окончателен акт по жалба на взискателя срещу отказ на 1

ЧСИ П. да насрочи публична продан по делото, като съдът е приел, че насочването на изпълнението върху имотите е правилно, тъй като правата на третото за изпълнението лице са непротивопоставими на правата на взискателя. По същество излага, че производството по ч.гр.д. № 5197/2022 г. на СГС, IV Г с - в, е образувано по неоснователна жалба на трето за изпълнителното дело лице - М.К. (племенница на длъжника) срещу действията на ЧСИ А.П. по изп. д. № 68/2022 г. по налагане на възбрана и извършване на опис на апартамент № 4 и гараж № 27, с доводи, че е придобила по давност собствеността върху имотите, позовавайки се на влязло в сила решение по гр. д. № 4126/2019 г., СГС, ГО, 1-26 с-в, с което са уважени предявените от нея през 2019 г. положителни установителни искове по чл. 124, ал. 1 от ГПК срещу майка (Т. И.а) и вуйчо (длъжника Л. И.) и е издаден констативен нотариален акт за собственост върху имотите. Взискателят твърди, че решението е постановено при признание на исковете, в симулативен процес, и не му е противопоставимо, понеже не е участвал по делото и поради вписаната, преди исковата молба, в негова полза възбрана, като обезпечение на предявен от него още през 2014 г. иск по чл. 135 ЗЗД срещу Л. И. и Т. И.а. Искът по чл. 135 ЗЗД е уважен с влязло в сила съдебно решение и по отношение на него е обявена за недействителна сделката сключена между ответниците с предмет процесните имоти. Позовава се на приетото в т. 3 от TP № 1 от 10.07.2018 г. по т. д. № 1/2015 г. на ОСГТК на ВКС и твърди, че вписаната в негова полза възбрана върху изпълняемите имоти осигурява правото му на удовлетворяване от стойността им и прави непротивопоставими претенциите на трети лица към възбранените имоти, заявени с искови молби, вписани по - късно от възбраната, каквато е исковата молба на М.К.. Счита исканията за спиране на изпълнителното производство за неоснователни. Моли жалбата и исканията да се оставят без уважение.

В представените по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК мотиви, ЧСИ П., с рег. № 849 на КЧСИ, поддържа, че жалбата е недопустима, тъй като оспорените с нея изпълнителни действия не подлежат на самостоятелно обжалване. По същество твърди, че жалбоподателят е възприел погрешно съобщението му за изготвена пазарна оценка на имотите с посочване възможността да представи друга такава, в случай че я оспорва. Излага, че съдебният изпълнител не му е отнемал възможността да оспори оценката по надлежния ред.

Съдът, след като обсъди данните по изпълнителното производство и доводите на страните, намира за установено следното :

Изпълнително дело № 20228490400068, по описа на ЧСИ А.П., с рег. № 849 на КЧСИ е образувано по молба на взискателя Д.А.К., въз основа на изпълнителен лист от 31.01.2022 г., по гр. д. № 11602/2014 г. на СГС, 1-ви състав, срещу Л. И. И. и Т. И.а И.а за събиране на парични вземания за разноски в съдебни производства. В молбата за образуване на делото взискателят К. е уточнил, че вземанията към Т. И.а са погасени, поради което е указал на ЧСИ да предприеме действия по изпълнителното дело 2 единствено срещу длъжника Л. И., включително с налагане на възбрана на недвижимото му имущество.

С молба от 17.02.2022 г. по изпълнителното дело е присъединено вземането, предмет на изп. дело № 20187860401146, по описа на ЧСИ М., рег. № 786 на КЧСИ, срещу длъжника Л. И., по изп. лист от 02.05.2017 г. по гр. дело № 2390/2016 г. на САС, 1 с-в, в общ размер на 323 249, 48 лв. и вземане, в общ размер на 25 728, 47 лв., по изп. лист от 16.05.2018 г. по гр. дело № 8493/2013 г., по описа на СГС, 14 с-в.

В удостоверението по чл. 456 ГПК от ЧСИ М., приложено към молбата е посочено, че към изп. дело № 20187860401146, по описа на ЧСИ М. е вече присъединено вземане, предмет на изпълнително дело № 20178010400160, по описа на ЧСИ Т.Д., рег. № 801 на КЧСИ, в общ размер на 117 474, 23 лева. В молбата е инкорпорирано и искане за насочване на изпълнението върху недвижимото имущество на длъжника Л. И.: апартамент № 4 и гараж № 27, с адрес: гр. София, ул. „*******, с прилежащите им мазета.

В изпълнение на заявените с молба от 17.02.2022 г. ЧСИ П. е вписал възбрана върху двата недвижими имота, съответно, с вх. рег. № 9217/18.02.2022 г., том 3, дело № 6425/2022 г., имотна партида 227475, и с вх. рег. № 9216//18.02.2022 г., том 3, дело № 6420/2022 г., имотна партида 227474.

На 08.03.2022 г. на длъжника Л. И. е връчена покана за доброволно изпълнение, изх. № 3518/07.03.2022 г. В поканата е включено съобщение, че ЧСИ П. е насрочил опис на възбранените имоти на 29.03.2022 г.

Видно от протоколи за опис на недвижим имот от 29.03.2022 г. на двата възбранени имота е извършен опис в присъствието на третото за изпълнението лице М.К., а длъжникът не се е явил и не е изпратил представител. Съгласно отбелязване в протокола, ЧСИ П. е възложил устно изготвяне на оценка на описаните имоти на вещо лице инж. А., в седмодневен срок, считано от датата на изпълнителното действие.

Изготвената по изпълнителното дело оценка е връчена на длъжника на 07.04.2022 г. с изрично отбелязване на правото му да оспори оценката в едноседмичен срок, като няма данни оценката да е оспорена.

На 06.04.2022 г. по изпълнителното дело е постъпила жалба на третото лице М.К. срещу насочване на принудителното изпълнение срещу недвижимите имоти, с доводи, че е техен собственик. По жалбата е образувано ч. гр. д. № 5197/2022 г., по описа на СГС, по което няма произнасяне към настоящ момент. С жалбата е направено искане за спиране на изпълнителното действие до произнасяне на съда, което е оставено без уважение, с окончателно определение № 5153 от 03.06.2022 г.

На 24.06.2022 г. в деловодството на ЧСИ П. е постъпила молба от взискателя по изпълнителното дело Д. К., с която е направено искане за насрочване на публична 3 продан на собствения на длъжника гараж, която е била уважена от ЧСИ с разпореждане от същата дата, с което е насрочил публична продан на имота за периода 21.07.2022 г. - 22.08.2022 г. Длъжникът е уведомен за насрочената продан със съобщение с изх. № 8360/05.07.2022 г., считано на 11.07.2022 г.

С разпореждане от 11.07.2022 г. съдебният изпълнител е отменил обявяването и разгласяването на публичната продан по отношение на гараж № 27.

С втора молба от 12.09.2022 г. взискателят К. е поискал от съдебния изпълнител да извърши публична продан на апартамент № 4 и на гараж № 27, която е оставена без уважение от страна на съдебния изпълнител с разпореждане от 13.09.2022 г., с доводи, че исканията са несъвместими с констатираното в представения по делото нотариален акт право на собственост върху посочените имоти в полза на трето за изпълнението лице. Отказът на ЧСИ е обжалван от страна на взискателя, по която жалба е постановено окончателно съдебно решение № 1178 от 08.03.2023 г. по в. гр. дело № 10939/22 г., по описа на СГС,

I – А състав, с което отказът на ЧСИ да насрочи публична продан е отменен, с доводи, че претендираните от третото за изпълнението лице права са непротивопоставими на взискателя, поради вписаната от него възбрана.

С оглед отмяната на отказа му да извърши публична продан на имотите, ЧСИ П. е постановил разпореждане за актуализация на извършените пазарни оценки на имотите и със съобщение, изх. № 5844/10.04.2023 г. е уведомил длъжника Л. И. за новоизготвената оценка на имотите, считано на 10.04.2023 г. В съобщението се съдържа и уведомление за насрочена публична продан на гараж № 27 в периода от 25.04.2023 г. – 25.05.2023 г. На длъжника изрично е указана възможността, в случай на несъгласие с приложената към съобщението експертна оценка, то да представи повторно експертно заключение относно стойността на обектите до 20.04.2023 г. на място в кантората на ЧСИ, която да се вземе предвид при формиране на началната цена, съгласно чл. 485 ГПК.

На 13.04.2023 г. е постъпила частната жалба от длъжника Л. И..

При тава установените факти по делото, съдът намира следното:

По жалбата по чл. 435, ал. 2 ГПК: Жалбата е подадена от легитимирана страна, имаща качеството на длъжник по изпълнението.

В това качество длъжникът може да обжалва само онези изпълнителни действия, които са изброени в разпоредбата на чл. 435 ал. 2 и ал. 3 от ГПК, а именно: по чл. 435, ал. 2 ГПК: 1. постановлението за глоба; 2. насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; 3. отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението;

4. отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл.

485; 5. определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470 ГПК както и в случаите по чл. 486, ал. 2 ГПК; 6. отказа на съдебния изпълнител да 4 спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение; 7. разноските по изпълнението. По чл. 435 ал. 3 ГПК длъжникът има право да обжалва и постановлението за възлагане, поради това, че наддаването при публична продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най - високата цена.

От посочената норма следва, че действията и отказите на съдебният изпълнител подлежат на оспорване от длъжника само в лимитативно изброените в ГПК случаи.

Действията на ЧСИ изразяващи се в назначаване и приемане пазарната стойност на недвижимите имоти по изпълнителното дело, не са сред изрично предвидените в ГПК действия, които подлежат на самостоятелен съдебен контрол.

Относно несъгласието с определената оценка на имота, следва да се посочи, че според чл. 485, ал. 2 ГПК след изготвяне на заключението с оценка на имота, то се съобщава на страните, които могат да заявят възражения по него в 7 - дневен срок от съобщението и да го оспорят. При такова оспорване следва да се внесат разноски за новото заключение и да се посочи вещо лице, което да отговаря на изискванията на чл.

485, ал. 1 ГПК, в противен случай повторно заключение не се извършва.

В случая ЧСИ П. е изпратил съобщение, изх. № 6480/25.04.2023 г. до длъжника с подробни указания, съгласно чл. 485 ГПК, с оглед постъпилата жалба, връчено на длъжника на 02.05.2023 г. От данните по делото не се установява длъжникът да се е възползвал от възможността да оспори по надлежен ред пред ЧСИ, по реда на чл. 485, ал. 2 ГПК, приетата от вещото лице пазарна оценка, както е констатирал и самият ЧСИ, а самостоятелното оспорване на оценката по съдебен ред е недопустимо.