Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 253 от 25.10.2022, Районен съд - Айтос

Съд
Районен съд - Айтос
Дело
Гражданско дело 423/2022
Вид
Решение № 253
Подписан
25.10.2022
Състав
ИВАЙЛО КРАСИМИРОВ КЪНЕВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 253 гр. Айтос, 25.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ при участието на секретаря Силвия Г. Лакова като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Гражданско дело № 20222110100423 по описа за 2022 година

Предявен е иск по чл.34 ЗС.

Производството по делото е образувано по ИМ на Д. П. К., ЕГН **********, чрез адв.В.Д., съд.адрес: ***, против Х. З. К., ЕГН **********, чрез адв.Г.К., съд.адрес: ***.

Ищецът твърди, че заедно с ответника са наследници на починалата на 5.12.19г. Н.К.а – ищецът бил неин син, а ответникът- преживял съпруг, респ. че страните са съсобственици на следния недв.имот: СОС-AПAPTAMEHT, находящ се в *** построен върху държавен поземлен имот № 550 в кв.154 no плана на гр. А., със застроена площ от 61,07 кв.м., състоящ се от спалня, дневна, кухня, баня-WC и антре, при граници: изтoк, зaпaд, юг – външен зид, север – Н.М.С., отгоре- Д.Р.М., отдолу – З.Л.П., ведно с избено помещение № 28 и 2,82% ид.ч. от общите части на сградата и 2,82% ид.ч. от правото на строеж върху имота.

Поддържа, че дяловете в съсобствеността са 1/4ид.ч. за ищеца и 3/4 ид.ч. за ответника.

Твърди, че процесният апартамент бил закупен през 2002 г. от ответника по време на брака му с починалата Н.К.а (сключен на 27.8.1993г.), както и че след смъртта на последната страните по делото я наследили. Поддържа, че имотът бил неподеляем, не желае поставяне в негов изключителен дял на имота, искайки уравняване на дела му в пари. Предявява иск за делба на гореописания имот съобразно заявените в ИМ квоти за всеки съсобственик.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил ОИМ. Признава наличието на съсобственост между страните. Твърди, че имотът бил закупен от него през 2002г. на негово име с ипотечен заем от БДСК, отпуснат само на ответника и изплащам само и единствено от последния като длъжник с негови лични средства – с отпуснато му обезщетение при прекратяване на тр.договор на ответника през 2004г., като предвид погасяване на кредита с тези лични негови средства била заличена ипотеката върху делбения имот. По същество не 1 оспорва квотите на страните в съсобствеността относно процесния имот.

Съдът, като прецени събраните доказателства и взе предвид доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

Не е спорно, а и от представения НА за покупко-продажба на недвижим имот от 27.06.2002г. /л.3-4 от делото/ се установява, че ответникът като купувач по договора е придобил възмездно собствеността върху процесния недв. имот. Не се спори и се установява, че към 27.06.2002г. ответникът е бил в гр.брак с Н.К.а, като бракът им е бил сключен на 27.8.1993г.- видно от представеното удостоверение /л. 8 от делото/.

Не е спорно, а и от представеното удостоверение за наследници /л.5 от делото/ се установява, че лицето Н.К.а е починало на 5.12.2019г., като е оставило за наследници ищецакато низходящ /син от предходен брак/ и ответника- като преживял съпруг.

С приемане на наследството на починалото лице ищецът и ответника, като наследници на наследодателя Н.К.а, се явяват съсобственици по отношение на процесния имот поради следното. Към момента на прекратяване на брака между ответника и Н.К.а /със смъртта на последната/ е в сила СК от 01.10.2009 г. Съгласно § 4 т. 1 от ПЗР на СК, целящ преуреждане на заварени имуществени отношения, правилата на този кодекс относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за имуществата, придобити от съпрузите по заварени бракове. Ето защо и на осн. чл. 21 ал. 1 СК вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, като чл. 21 ал. 3 СК въвежда законова презумпция за наличие на съвместен принос, която презумпция в случая намира приложение на общо основание. В конкретния случай режимът по отменения СК 1985 г. е идентичен.

Твърденията на ответника, че имотът бил закупен от него през 2002г. на негово име с ипотечен заем от БДСК, отпуснат само на ответника и изплащам само и единствено от последния като длъжник с негови лични средства – с отпуснато му обезщетение при прекратяване на тр.договор на ответника през 2004г., като предвид погасяване на кредита с тези лични негови средства била заличена ипотеката върху делбения имот, не се поддържат от страната в хода на делото, като липсват какви да е доказателства в тази връзка, поради което съдът не намира основание да ги обсъжда. Следователно макар в договора от 27.06.2002г. да фигурира като купувач единствено ответникът, съдът прави извод, че процесният имот е бил придобит в режим на СИО между бившите съпрузи. В случая СИО е била прекратена със смъртта на Н.К.а, при което съгл. чл. 28 СК процесният имот се поделя на 1/2 ид.ч. /директно в патримониума на преживелия съпруг/ и 1/2 ид.ч. в наследството на починалото лице. Съгласно чл. 5 ал. 1 вр. чл. 9 ал. 1 ЗН децата на починалия наследяват по равни части, а преживелият съпруг наследява част, равна на частта на всяко дете, т.е. всяка от страните е получила равен дял от останалта в наследството ½ ид. ч. от апартамента.

Следователно частта на ищеца в процесния имот възлиза на 1/4 ид.ч., а на ответника - 3/4 ид.ч. (1/2 + 1/2*1/2), доколкото след смъртта на наследодателката ответникът /като преживял съпруг/ е получил ½ ид.ч. от СИО, а всеки от двамата наследници е получил равен дял /по ½ ид.ч./ от другата ½ ид.ч от имота, изчерпващ в случая наследствената маса.

Предвид изложеното делбата върху процесния апартамент следва да се допусне между страните съобразно посочените по-горе квоти. По разноските съдът ще се произнесе във втората фаза на делбата. Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ДОПУСКА делба на съсобствения между страните недвижим имот, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА - AПAPTAMEHT, находящ се в *** построен върху държавен поземлен имот № 550 в кв.154 no плана на гр. А., със застроена площ от 61,07 кв.м., състоящ се от спалня, дневна, кухня, баня-WC и антре, при граници: изтoк, зaпaд, юг – външен зид, север – Н.М.С., отгоре- Д.Р.М., отдолу – З.Л.П., ведно с избено помещение № 28 2 и 2,82% ид.ч. от общите части на сградата и 2,82% ид.ч. от правото на строеж върху имота, при квоти, както следва: за Д. П. К., ЕГН **********- 1/4 ид. ч.; за Х. З. К., ЕГН **********- 3/4 ид. ч.

Решението може да се обжалва пред ОС Бургас в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________

3