Решение № 42 от 28.01.2026, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. Бургас, 28.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Пламена К. Георгиева Върбанова при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно гражданско дело № 20252100501961 по описа за 2025 година Производството е с правно основание чл.258 ГПК и сл. и е образувано по въззивна жалба на В. М. Д., ЕГН **********, чрез адв. Радослав Малинов Минков,срещу Решение № 1779/25.07.2025г. по гр.д.№ 7476/2023г. по описа на РС-Бургас, с което е допуснато извършването на съдебна делба между В. М.

Д., ЕГН ********** и В. М. Д., ЕГН **********, по отношение на описани в решението съсобствени между страните недвижими имоти: 1/ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по КККР на град Бургас ,при квоти :

2/3 идеални части за В. М. Д. и 1/3 идеална част за В. М. Д.; 2/ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор на с.о.с. № *** по КККР на град Бургас при квоти: 1/6 идеална част за В. М.

Д. и 5/6 идеални части за В. М. Д.- Л..

Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно и се моли отмяната му.На първо място се изтъква, че БРС, без да е компетентен като непритежаващ специални медицински знания, е намерил за неоснователно възражението на К. за унищожаемост на саморъчното завещание на наследодателката,базирайки се на показанията на свидетели, водени само от ответната страна. В тази връзка изтъква като процесуално нарушение, допуснато от БРС, недопускането на съдебно-медицинска експертиза, която да даде заключение относно способността на завещателката за осъзнава и ръководи постъпките си. Излагайки факти и обстоятелства относно събраната медицинска документация за здравословното състояние на завещателката,въззивницата извежда доводи за наличие и на дегенеративни 1 промени в и евентуални разсейки в мозъка, всяко от които поотделно и в съвкупност водели до състояние, изключващо способността на завещателката да ръководи действията и постъпките си.На второ място се изтъкват съображения и аргументи относно предявеното от К. възражение по чл.30,ал.1 ЗН, при разглеждане на което БРС отказал да допусне повторна съдебнооценъчна експертиза, независимо от това, че заключението на вещото лице не ставало ясно от къде са взети пазарните аналози, още повече че нямало представен и описан в заключението на вещото лице нито един нотариален акт. Изтъква се , че отказът на БРС да допусне повторна СОЕ, при наличие на изрично оспорване на същата, представлявало нарушение по чл.200,ал.3 ГПК.На основание чл.266,ал.3 ГПК моли да бъде допусната съдебномедицинска експертиза,която след запознаване с посочените във въззивната жалба писмени доказателства, да даде заключение: могла ли е А. В. Д.. да разбира и ръководи постъпките си към датата на съставяне на процесното завещание.Второто доказателствено искане , заявено на основание чл.266,ал.3 ГПК, е за допускане на повторна съдебно- оценителна експертиза, по която вещото лице да даде заключение за пазарната стойност на процесните недвижими имоти към датата на откриване на наследството.

Препис от въззивната жалба е изпратена за писмен отговор на въззиваемата В. М. Д., която в законоустановения срок не депозира такъв по делото.

Въззивната жалба е допустима като предявена в срок от процесуално- легитимирана страна , срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и с внесена по сметка на БОС държавна такса.

Разгледаният от БРС иск е с правно основание чл.34 ЗС При извършената проверка по реда на чл. 269 от ГПК съдът констатира, че решението е валидно: постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма,подписано е и е разбираемо.

Решението е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес от търсената защита и при определен съобразно с принципа на диспозитивно начало предмет на спора.

Обжалваното решение е правилно. Обсъждането на събрания доказателствен материал, заедно и по отделно, налага извода за правилно установена от районния съд фактическа обстановка. Поради това и при отсъствието на нови доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 2 и 3 ГПК, настоящият състав намира за безпредметно подробното преповтаряне на същата и препраща към констатациите на районния съд.

За пълнота на изложението съдът намира приема следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от В. М. Д., ЕГН ********** срещу

В. М. Д., ЕГН **********, за делба на сънаследствени имоти, представляващи:1/ незастроено дворно място в кв.Банево, гр.Бургас с идентификатор *** по КККР на град Бургас и

2/ апартамент в жилищна сграда в гр.Бургас,ул.“Георги 2

Кирков“№1,ет.1 , СОС с идентификатор № *** по КККР на град Бургас.Делбата се претендира да бъде допусната при равни квоти – по ½ идеална част за всеки от съделителите.

В писмен отговор ответницата В. М. –Л. заявява, че делбата следва да се допусне за апартамента- самостоятелен обект с идентификатор *** ,при квоти 5/6 ид. ч. за В. М. Д. и 1/6 ид.ч. за В. М. Д.;а на поземлен имот в кв.Банево с идентификатор *** при квоти от 1/3 ид. ч. за В. М. Д. и 2/3 ид.ч. за В. М. Д. .Сочи ,че общата им наследодателка А. В. Д.., със саморъчно завещание, обявено с Протокол на нотариус Атанас Димов, рег. № 285 и надлежно вписано в Агенция по вписванията - Бургас, е извършила завещателни разпореждания с притежаваните от нея идеални части от горепосочените недвижими имоти, като е завещала на всяка от страните, както следва: 4/6 ид. ч. от самостоятелен обект с идентификатор *** за ответницата В. М. Д. и 1/3 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор *** за ищцата В. М. Д..

Ищцата е оспорила автентичността на завещанието, за което по искане на ответницата е назначена съдебно-графологическа експертиза.От заключението не вещото лице се установява,че буквено- цифровият текст на завещанието е изписан от А. В. Д.., както и подписът в завещанието е положен от А. В. Д...

От ищцата е наведено възражение за нищожност на завещанието по чл.

25, ал. 1 вр. чл. 41, б. „б“ ЗН, твърдейки, че завещанието не е съставено на посочената в него дата 21.10.2022г. В тази насока от ищцовата страна не са ангажирани доказателства, установяващи твърдението й и изключващи всякаква възможност саморъчното завещание да е било съставено на посочената от завещателя дата 21.10.2022г.

Ищцата е заявила при условията на евентуалност възражение за унищожаемост на завещанието по чл. 13 вр. чл. 43, ал. 1, б. „а“ ЗН,твърдейки, че към датата на съставяне на завещанието, посочена в него -21.10.2022г., наследодателката не е била способна да действа разумно , поради което не е била способна да завещава.В тази връзка ищцата е поискала допускане на съдебно-медицинска експертиза, която да даде отговор на въпроса относно менталното състояние на завещателката въз основа на епикриза от 06.09.2023 г., съставена от Отделение по гастроентерология при УМБАЛ Сърце и Мозък град Бургас, тъй като на сочената дата- 06.09.2023г. по спешност е била приета за лечение в посоченото по-горе отделение. Районният съд не е допуснал исканата от ищцата съдебно-медицинска експертиза за менталното здраве на завещателката ,като е намерил, че без правно значение е изследването на този въпрос към датата, на която завещанието е предадено за пазене на Нотариуса /05.09.2023г./ или датата 06.09.2023г., когато завещателката е приета в Отделение по гастроентерология при УМБАЛ Сърце и Мозък - град Бургас.

По делото са разпитани свидетели, водени от всяка от страните по делото, чиито показания са обсъдени от районния съд с оглед тяхната евентуална заинтересованост, обективност, родствена връзка,като при 3 извършване на анализ и преценка на гласните доказателства с останалите доказателства по делото е прието от районния съд, че възражението на ищцата за унищожаемост на завещанието по чл. 13 вр. чл. 43, ал. 1, б. „а“ ЗН е неоснователно.

При тези обстоятелства и с оглед факта, че доказателствените искания на въззивницата са отставени без уважение от въззивния съд с Определение № 4/05.01.2026г., с оглед на което на анализ и преценка подлежат само доказателствата, събрани от районния съд, следва да се изтъкне само следното:

Датата на съставяне на съставяне на завещанието следва да бъде обозначена в текста на завещанието, при това ръкописно от самия завещател.

Неспазването на това императивно изискване има за последица нищожност на завещателния акт поради липса на форма. Саморъчното завещание е нищожно и когато съдържа необходимите реквизити и е изцяло написано от завещателя, но е антидатирано / обозначената в него дата не е действителна на датата на съставянето му/.

Саморъчното завещание представлява частен диспозитивен документ и се ползва с предвидената в чл.180 ГПК формална доказателствена сила, която се основава на неговата автентичност. Когато се оспорва автентичността на завещанието, доказателствената тежест за установяване,че същото е написано и подписано от завещателя е върху страната, която се ползва от него по правилото на чл.193,ал.3,изречение последно ГПК. Ако завещанието отговаря на императивните изисквания на чл.25,ал.1 ЗН, но се оспорва с твърдението, че е антидатирано, установяването на това обстоятелство е в тежест на оспорващата страна, която за да проведе успешно това оспорване, следва да ангажира такива доказателства, които да изключват всяка възможност саморъчното завещание да е било съставено на посочената от завещателя дата.

В конкретния случай съдебно-графологичната експертиза, назначена от БРС, установява категорично, че завещанието е изцяло съставено саморъчно от завещателката, като липсват каквито и да било доказателства, които да установяват, респ. създават съмнения относно датата, на която същото е съставено съгласно изписването в самото завещание, поради което оплакванията в тази насока на ищцата-въззивница са изцяло неоснователни.

С оглед въведеното във въззивната жалба оплакване относно завещателната дееспособност на завещателката А. следва да се отбележи следното: Способност за завещаване е налице, когато кумулативно са изпълнени условията на чл.13 ЗН:завещателят да е навършил 18 години,да не е поставен под пълно запрещение поради слабоумие и да е способен да действа разумно.Завещателната дееспособност трябва да съществува към момента на изразяване на волята на завещателя, в случая със саморъчното завещание от 21.10.2021г.- към момента на изготвяне на завещанието в писмен вид и неговото подписване. Събраните по делото доказателства не налагат съмнение и извод, че към тази дата завещателката е била недееспособна да 4 разбира свойството и значението на постъпките си и да действа разумно.

Видно от показанията на св. Д. В. П. - Р.,която е била личен лекар на завещателката А. Д.,последната често посещавала кабинета й ,тъй като вдигала кръвно, залитала, имала нестабилна походка заради оросяването или ако й падне рязко кръвното.Свидетелката установява, че когато посещавала кабинета, А. била адекватна, ориентирана за време и място;отговаряла коя година е ; на обичайните въпроси отговаряла адекватно.А. била с високо кръвно, оплакванията й били:„не съм добре“. Имало случаи А. да дойде с фрактура при личния си лекар- един път била паднала в банята, разказвала къде и как е паднала, разказвала спокойно, не говорела несвързани неща.

Обсъждайки тези показания, заявени от лице с медицинско образование и личен лекар на завещателката, както и липсата на каквато и да било медицинска документация, която да създава някакво съмнение: дали, доколко и по какъв начин физическото здравословно състояние на завещателката е въздействало негативно на менталното й здраве, настоящият въззивен състав намира, че към момента на извършване на завещателното разпореждане завещателката е имала способността да разбира действията си и да преценява значението на извършения от нея завещателен акт. Физическите неразположения, заболявания и възрастта на завещателката не могат да обосноват извод за липса на завещателна дееспособност към релевантния за валидността на завещанието момент. След като завещателят е пълнолетен и не е поставен под запрещение,недееспособността му да завещава не може да бъде изведена с хипотетични предположения, а следва да бъде установена по несъмнен начин с оглед конкретното му състояния към датата на съставяне на завещанието, което в случая не е направено.