Решение № 25 от 13.05.2026, Районен съд - Кубрат

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. Кубрат, 13.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, II - РИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана П. Петрова Енева при участието на секретаря Вера Люб. Димова като разгледа докладваното от Диана П. Петрова Енева Административно наказателно дело № 20263320200047 по описа за 2026 година и в присъствието на прокурора ..........., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 26-0290 -000016/ 23.02.2026 г. на началник група към ОДМВР – гр. Разград, РУ – гр. Кубрат, оправомощен с МЗ № 8121з-1632/ 02.12.2021 г., на Д. К. И., ЕГН ********** от гр. **, са наложени административни наказания:

1/ глоба в размер на 102.26 евро, и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП за извършено нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗДвП;

2/ глоба в размер на 102.26 евро, и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП за извършено нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП.

Недоволен от така издаденото НП е останал Д. К. И., който обжалва същото изцяло, с оплакване за незаконосъобразност поради противоречие с материалния закон, непълнота на доказателствата и нарушение на процедурата за издаване на наказателни постановления.

Моли за отмяна на издаденото срещу него НП. Не претендира разноски.

Въззиваемата страна с придружителното писмо поддържа издаденото срещу жалбоподателя наказателно постановление и счита същото за правилно и законосъобразно; моли да бъде потвърдено; заявява възражение за прекомерност на претендираните разноски за адв. възнаграждение.

Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни 1 доказателства, както и посочените в жалбата отменителни основания, намира за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Безспорно, чрез показанията на разпитаните по делото свидетели Ал. А., П. С., се установи, че на посочената дата, време – на 17.01.2026 г., около 04.20 часа, в гр. Кубрат, по улица „**“ и в посока ул. „Ал. Стамболийски“, жалб. Д. И. е управлявал лек автомобил „Ауди“, модел А4, с рег. № **, собствен на К. К. от гр. Кубрат, като водача И. не контролира управляваното МПС и не съобразява скоростта си на движение със състоянието на пътя – на заледен участък от пътя , излиза в дясно по посоката си на движение и се блъска в паркирано МПС пред дом с № 13, въпреки настъпилото ПТП с материални щети водача И. не остава на мястото и не уведомява компетентната служба, като по този начин не е оказал съдействие за установяване вредите от причиненото от него ПТП, и при наличието на разногласия относно обстоятелствата за ПТП, за употребата на алкохол или наркотични вещества или техните аналози, напуска ПТП, не уведомява службата за контрол, както и не изпълнява указанията й.

Видно от показанията на посочените свидетели А. и С., те в длъжностните си качества – мл. автоконтрольор и мл.пол.инспектор, по постъпил сигнал от гражданин, че има материални щети по автомобила му, са посетили адреса и извършили оглед на местопроизшествието; собствениците на несъмнено пострадалия автомобил – лично възприели паркирания пред дома им автомобил и причинената му щета от дясната( външна) страна от удар/ сблъсък; започнали да търсят камери по ул. „**“, за да установят автомобила, причинил произшествието; от запис на камера, монтирана в частен имот, и предоставен им за извършване на проверката, видели как водачът – жалбоподателя, спира, излиза, оглежда си автомобила, хваща се за главата и си тръгва най – спокойно, без да се върне да провери какво е станало с другия – ударен от него автомобил; установили собственика на автомобила, обадили му се и били до неговия – виновния по данни от записа, автомобил, който също видели с щети – счупвания по предната част в дясно, когато той също слязъл до тях и автомобила; на въпроса на А. кой е управлявал автомобила вечерта, отговорил, че синът му – жалбоподателя Д. И., е бил с колата; бащата в телефонен разговор повикал сина, който не след дълго дошъл, заедно с негови приятели; попитам от св. А. от къде са щетите, той обяснил, че вечерта е причинил ПТП, мислел да се обажда, но още не бил решил кога да се обади да информира; А. му разяснил, че по ЗДвП трябва да остане на място, да се обади на 112, да дойде екип на полицията да му извършат проба за употреба алкохол и да се потърси собственика; Д. И. казал, че часът бил много ранен и затова не се обадил, признал, че се отклонил от пътното платно, по което се движил и се блъснал в паркирания друг автомобил, и ще си поеме вината, нямал никакви възражения и Ал. А. съставил срещу него приложения в преписката АУАН серия GA № 4847055/ 17.01.2026 г., с който повдигнал обвинение по отношение на водача Д. И., за констатираното нарушение: като водач на лек автомобил – описан подробно, не контролирал управляваното МПС, излязъл в дясно по посоката си на движение и се блъснал в паркирано МПС пред дом 2

№ 13, въпреки настъпилото ПТП с материални щети водача И. не останал на мястото и не уведомил компетентната служба, като по този начин не е оказал съдействие за установяване вредите от причиненото от него ПТП, с което виновно е нарушил правилото на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗДвП, както и при наличието на разногласия относно обстоятелствата за ПТП, за употребата на алкохол или наркотични вещества или техните аналози, напуснал ПТП, не уведомил службата за контрол, както и не изпълнява указанията й, с което виновно е нарушил правилото на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП. Предявил акта на нарушителя, безспорно в присъствието на св. П. С., Д. И. го подписал, без да заяви възражения.

Възражения не заявил и в указания му с АУАН 7 – дневен срок.

В резултат на сезирането, упълномощения надлежно с МЗ № 8121з-1632/ 02.02.2021 г.

Началник група към ОДМВР – гр. Разград, РУ – гр. Кубрат, е издал атакуваното в настоящото производство НП, с което жалбоподателя е санкциониран, както следва:

1/ глоба в размер на 102.26 евро, и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП за извършено нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗДвП;

2/ глоба в размер на 102.26 евро, и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП за извършено нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП.

Легална дефиниция на понятието „пътнотранспортно произшествие“ се съдържа в разпоредбата на § 6, т. 30 ДР на ЗДвП, в която то е определено като събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Според тази дефиниция, за да се приеме, че деянието е съставомерно, е необходимо да е настъпил противоправен резултат, изразяващ се в някоя от посочените последици. От събраните по делото доказателства, се установява по несъмнен за съда начин, посредством преки и косвени доказателства, че Д. И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗДвП, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност. В подкрепа на горния извод са показанията на свидетелите А. и С., които разпитани в хода на съдебното производство, в качеството им на свидетели по делото – свидетели очевидци на местопроизшествието и извършения оглед на участвалия в него автомобил и на увредения друг автомобил, и двамата служители в РПУ - Кубрат, присъствали на безпротиворечиво дадените от водача на автомобила, участвал в сблъсъка, съставляващ ПТП, обяснения на нарушителя – тъй като било много рано, около 04.20 часа, не се обадил да подаде сигнал за произшествието, потвърдиха констатациите в акта за установяване на административно нарушение и атакуваното с жалбата наказателно постановление. Показанията им са логични и безпротиворечиви, кореспондират с установеното по делото; не се твърди и не се установи те да са заинтересовани във вреда на жалбоподателя или на друг негов близък, поради което съдът им дава вяра и приема за установено, че на процесната дата и място жалбоподателят е извършил нарушението, за което му е повдигнато обвинение и в последствие е ангажирана 3 административнонаказателната му отговорност. Показанията им, както и писмените доказателства, съдържащи се в административнонаказателната преписка, потвърждават информацията за случилото се и за поведението на жалбоподателя като водач на МПС, поради което съдът приема за неоснователни заявените от жалбоподателя възражения, съставляващи оспорване на установената от актосъставителя фактическа обстановка в съставения срещу него АУАН и в жалбата срещу издаденото срещу него НП.

Въз основа на така изложените факти, съдът направи следните правни изводи:

Атакуваното Наказателно постановление е законосъобразно и правилно. Кубратския районен съд не споделя направените от жалбоподателя възражения и релевираните от него доводи. В хода на съдебното производство безспорно се установи, че констатираните в АУАН нарушения са извършено виновно от лицето, посочено като нарушител, който извод кореспондира и с показанията на разпитаните свидетели, участвали непосредствено в установяването му.

Наложените му административни наказания са от вида и в рамките, предвидени от Закона. Административнонаказващият орган е съобразил наложените наказания с изискванията на чл. 27 и чл.28 ЗАНН. Извършените от жалбоподателя нарушения са съставомерни, т. е. съставляват фактическия състав на визираните в наказателното постановление законови норми.

От обективна страна, осъщественото деяние съдържа признаците на административно нарушение на правно задължение, предвидено в ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ и б. „в“ ЗДвП, при настъпило ПТП с имуществени вреди водачът е длъжен да окаже съдействие за установяване на вредите, както и да уведоми съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието. Несподеляеми са тезите на жалбоподателя, че „не е налице спор“ по см. на цитираната б. „в“, при положение, че той не е изпълнил базисното си задължение да окаже съдействие за установяване щетите от несъмнено причиненото от него пътно произшествие с увреждане на собствения му и друг – чужда собственост, паркиран пред дом № 13 на ул. „**“ автомобил, видно марка „Фолксваген, при положение, че в този час на денонощието, при липсата на присъствие на човек в другия ударен от причинения от него сблъсък автомобил, единствения начин за оказване на съдействие е този, предвиден с разпоредбата на цитираната б. „в“ – като уведоми съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието. Напускайки самоволно мястото на произшествие нарушителят е осъществил от обективна страна състава и на двете нарушения, за извършването на които му е било повдигнато обвинение със съставения срещу него същия ден АУАН. Според § 6, т. 30 ЗДвП "пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, 4 товар или други материални щети. Никъде в тази дефиниция не е изключено такива вреди да настъпят при съприкосновение между превозно средство и елемент от пътната инфраструктура, вкл. и друго паркирано моторно превозно средство, т.е. в описаната хипотеза се включва всяко събитие, при което са причинени материални щети. Безспорно е, а и се установява от доказателствата по делото, че са налице видими щети както по управлявания от жалбоподателя автомобил, така и по ударения при сблъсъка с него друг паркиран автомобил, следователно описаното в АУАН и НП събитие припокрива напълно и изцяло критериите за ПТП по смисъла на ЗДвП. В случай на настъпване на ПТП законът предписва определени задължения на водачите, които имат качеството на участници в ПТП.