Акт от 27.04.2012, Районен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е № 1747

Гр. Пловдив, 27.04.2012 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН

СЪД, ХV-ти граждански състав, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди и дванадесета година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА

ИВАНОВА

Секретар:

Лиляна Кирилова като разгледа докладваното от съдията гр.д.

№ 10780 по описа за 2011год., за да се произнесе взе предвид следното:

Обективно съединени искове с правно основание чл.128 КТ, чл.222, ал.1 КТ вр. чл. 328, ал.1,т.3 КТ и чл.86 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на Н.Ж.Н., ЕГН ********** ***, срещу

“Херку” АД, ЕИК *********, адрес: гр.Пловдив, ул.„Кукленско шосе” № 2.

Ищецът твърди, че е работил по трудов договор в ответното дружество като “м.” до 12.01.2009г. Със Заповед № 139 от същата дата и на основание чл.328, ал.1, т.3 КТ трудовия му договор е бил прекратен. Съгласно уговореното в трудовия договор работодателят му дължал възнаграждение за положения труд в уговорените размери. Ответникът не му заплатил и до момента ТВ съответно: за м.10.08г. -301,80лв.; за м.11.08г.

-301,80лв.; за м.12.08г. -241,44лв.; за м.01.09г. -66,0лв. Общо не му било изплатено ТВ в размер на 911,04лв. Твърди освен това тъй като ТД е прекратен на осн.чл.328, ал.1, т.3 КТ, работодателят да му дължи обезщетение по чл.222 КТ, и като не му било изплатено обезщетение по чл.222 КТ за оставането му без работа, което счита да е в размер на 301,80лв. Въз основа на така очертаната обстановка се иска осъждане на ответника да заплати сумата от общо 911,04лв.– сбор от ТВ за периода м.10.2008г.-м.01.2009г. и за месеците октомври, ноември и декември 2008г. и януари 2009г., ведно със лихви за забава от общо 274,44лв. за периодите от дата на дължимостта на ТВ до подаване на искова молба, както и сумата от 301,80 лв.- обезщетение по чл.222, ал.1 КТ, ведно със законната лихва до окончателното плащане.

В срока по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.

В с.з. ищецът, чрез пълномощника си а.Д подържа исковете в размерите установени в ССЕ.

В с.з. ответното дружество не изпраща представител, не взема отношение.

Съдът след преценка на доказателствата по отделно и в тяхната съвкупност приема за установено от правна и фактическа страна следното:

Установява се по делото ищецът да е работил в ответното дружество по трудово правоотношение на длъжността “м.”, като същото е видно представения ТД №**/17.12.2007г. и ДС към него №164/18.03.2008г. по безсрочен трудов договор на пълно работно време от 8 часа, с ОТВ за същата длъжност първоначално от 220 лв. увеличено на 300лв. от 18.03.2008г., което се изплаща ежемесечно, като не договорено ДТВ. В т.3 от ТД е уговорен срокът на предизвестие от 30дн, в съответствие с чл.326, ал.2 КТ според който срокът на предизвестие при безсрочни трудови договори, какъвто е настоящия 30 дневен. За доказване на обстоятелството трудовия договор да е прекратен по реда на чл.328, ал.1, т.3 КТ ищецът е представил Заповед № 139/12.01.2009г. с която считано от 11.01.2009г. се прекратява трудовия договор на Н., на осн. чл.328, ал.1, т.3 КТ - поради намаляване обема на работа, връчена на ищеца срещу подпис на 12.01.2009г.

По делото е изготвена и приета ССЕ на в.л. В., която не е оспорена от страните, и която съдът кредитира като компетентна и безпристрастна и основана на доказателствата по делото, тъй като поради не намиране на ответното дружество не са проверени ведомости за заплати. От констативно-съобразителна част на ССЕ се установява, съобразно уговореното в трудово договор ОТВ от 300лв. и ДТВ от 1,80лв. на Н.Н. е следвало да са начислени суми по ведомост за заплати за месеците в периода м.10.2008г.-м.01.2009г., като след приспадане на законово регламентирани удръжки да са е следвало да му бъдат изплатени трудови възнаграждения в сума за изплащане, съответно: за м.10.2008г. за 23 р.дни – 236,31лв.; за м.11.2008г. за 20 р.дни– 236,31лв.; за м.12.2008г. за 20 р.дни – 236,31лв. и за м.01.2009г. за 5 р.дни – 57,27лв. в.л. сочи, че за така изчислените суми за трудови възнаграждения за периода м.10.2008г.-м.01.2009г. са в размер на сума за получаване, след приспадане на аванси и нормативно определени удръжки от общо 765,20лв., която няма данни до момента да е изплатена. Лихвата за забавено плащане на горните суми за трудови възнаграждения в сума за получаване, изчислена за периодите от първо число на месеца следващ този на полагане на труда, при уговорено ежемесечно изплащане на ТВ, до дата на завеждане на и.м.-13.06.2011г. е в размер на общо 219,15лв.

В заключение по ССЕ в.л. е изчислило на база последното БТВ за пълен работен месец - м.12.2009г. от 301,80лв. формирано от ОТВ от 300лв. и клас 1,80лв., размерът на за обезщетение по чл.222, ал.1 КТ да в брутен размер на 301,80лв., от която след приспадане на нормативно начислени удръжки от 54,06лв. е останала за получаване сума 247,74лв., която няма данни да е била изплатена.

Така от горните доказателства, до колкото те не са оспорени от ответника, съдът приема за установено, че работодателят не е изпълнил задължението си по чл.128, т.1 КТ, да изплати изцяло дължимите суми като трудови възнаграждения на работника. В тази връзка следва да се отбележи само, че размера на дължимите от работодателя трудови възнаграждения следва да са съобрази с това, което дължи като сума за изплащане, а не в размер на уговореното с трудовия договор БТВ, тъй като удръжките, които работодателят следва да направи за ДОД и ДОО и други предвидени в КСО не са дължими като трудово възнаграждение по смисъла на чл. 128 КТ на работника. Те са публично правно задължение към държавата и следователно размерът им се приспада от общо начислявано на работника брутно трудово възнаграждение. Те са на общо основание тези, които работодателят (осигурителят) дължи във всички случаи - когато трудовото възнаграждение е получено от работника, но и когато то не е получено реално.

По тези съображения и съгласно установеното по-горе от фактическа страна, съдът намира, че претенцията на ищеца за заплащане на неизплатени трудови възнаграждения по чл.128 за месеците октомври, ноември и декември 2008г. и за месец януари 2009г. са основателни и доказани частично по размери и като такива следва да бъдат частично, като се осъди ответникът да заплати на Н. сумата от общо 765,20лв., представляваща неизплатен трудови възнаграждение за периода м.10.2008г.-м.01.2009г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от 13.06.2011г. до окончателното плащане, а над този размер и до пълния претендиран такъв от общо 911,04лв. исковете са неоснователни и ще се отхвърлят.

Видно от ТД в него е уговорено ежемесечно изплащане на ТД, а по делото няма данни за това да има установени други срокове за изплащане на заплати, при което и следва да се приеме срокът за изплащане на дължими трудови възнаграждения да е в края на месеца за който се отнася, а от следващия ден работодателят изпада в забава. И тъй като няма данни дължимите ТВ за горните месеци да са изплатени на ищеца към дата на която са били дължими, а и до момента, то съгл. чл.245 КТ същите остават дължими и се дължат със законната лихва до изплащането им. Видно от ССЕ мораторната лихва върху дължимите тр.възнаграждения за горните месеци е в размер на общо 219,15лв. за периодите от първо число на месеца следващ този на полагане на труда до подаване на и.м. -13.06.2011г., която и сума ще се присъди на ищецът, като се осъди ответникът да я заплати, а над този размери и до пълния претендиран такъв от общо 274,44лв. за лихви за забавено плащане за същите периоди, исковете са неоснователни и ще се отхвърлят.

По отношение на претенциите на ищеца за заплащане на обезщетение по чл.222, ал.1 КТ, вр. чл.328, ал.1, т.3