Решение № 506 от 12.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 506 гр. София, 11.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петя Г. Крънчева Тропчева

Членове:

Антон Н. Урумов

Диана Василева при участието на секретаря Капка Н. Лозева в присъствието на прокурора А. Б. Н. като разгледа докладваното от Петя Г. Крънчева Тропчева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231100602125 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

С присъда № 20040727 от 07.06.2022 г., постановена по НОХД № 6010/2021 г., Софийският районен съд (СРС), Наказателно отделение (НО), 12-ти състав, Съдът е признал подсъдимия П. Д. С. за невиновен в това, че на 02.09.2020 г., около 09.30 часа, в гр. София, бул. „Цар Освободител“, чрез извиване на дясната ръка в областта на китката, причинил на К. Ч. П. лека телесна повреда, изразяваща се в охлузвания и кръвонА.дания в областта на дясната предмишница и непълна лезия на сетивните влакна на десния срединен нерв, които травматични увреждания са реализирали медико – биологичния признак „Временно разстройство на здравето, неопасно за живота“, като деянието е извършено по отношение на полицейски орган – К. П., назначен на длъжност „полицейски инспектор“ при 01 РУ – ОДМВР – Плевен, при изпълнение на службата му, а именно – охрана на обществения ред при провеждащ се митинг – протест, поради което и на основание чл. 304 от НПК, подс. П.

Д. С. е оправдан в извършването на престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 3, вр. чл. 130, ал. 1 от НК.

С присъдата, подсъдимият П. Д. С. е признат за невиновен и в това, че на 02.09.2020 г., около 09.30 часа, в гр. София, бул. „Цар Освободител“, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – скъсал тениската на полицейски служител – К. Ч. П., изблъскал го с ръце и отправил закани към полицейските служители К. Ч. П., Я.И.А. и М.Г.С., с думите: „Ще ви *******, идея си нямате кой съм аз!“, „Ще ви убия, ще ви унищожа и съсипя!“, поради което и на основание чл. 304 от НПК, подс. П. Д. С. е оправдан в извършването на престъпление по чл. 325, ал. 1 1 от НК.

Срещу така постановената първоинстанционна присъда е постъпил протест с допълнение към него от М. Куцкова – прокурор при СРП. В така депозирания протест срещу първоинстанционната присъда се твърди, че същата е неправилна. Отправя се искане към Въззивния съд да отмени протестираната оправдателна присъда на СРС и да постанови нова, с която да признае подсъдимия П. Д. С., за виновен по повдигнатите му обвинения.

В допълнението към подадения протест се развиват съображения, че част от мотивите на първоинстанционния Съд са неправилни и незаконосъобразни. В тази връзка се излага, че Районният съд е приел фактическа обстановка, която не съответства на събрания по делото доказателствен материал. Сочи се, че контролираната съдебна инстанция превратно е изложила фактическата обстановка, доколкото е кредитирала само и единствено показанията на свидетелите Д. С., В.С. и П. С. – синове и близки на подсъдимия. Твърди се, че първата инстанция е обърнала изключително внимание на нараняванията на подсъдимия, получени по време на задържането му, което обаче не влиза в предмета на доказване по делото. Излагат се съображения, че с неясни за държавното обвинение мотиви, Съдът не е кредитирал заключението на изготвената по делото Комплексна видео – техническа и Аудио – техническа експертиза, като е посочил, че вещото лице, изготвило заключението, е служител на ОЕКД – СДВР, и се е отклонило от поставените му задачи.

В допълнението към протеста се излагат аргументи, че Районният съд превратно е анализирал свидетелските показания на пострадалия К. П., като е посочил, че същият е получил нараняванията, докато е бил в тълпата. В подкрепа на тази теза се развиват съображения, че от показанията на пострадалия П. се установява, че не е имало ескалация на напрежението, нито индикация за такова, а напротив – пострадалият е категоричен, че именно подсъдимият е лицето, което го е нападнало, изблъскало с ръце в гърдите и му е скъсало тениската. Твърди се, че от показанията на пострадалия полицейски служител става ясно, че той е загубил сетивност в показалеца на дясната си ръка и че това е настъпило в резултат на опитите му да задържи подсъдимия. Сочи се, че св. П. е категоричен в показанията си и за отправените от подсъдимия спрямо него и колегите му обиди, закани и заплахи за убийство, като остава неясно за държавното обвинение, защо Съдът не е кредитирал казаното от пострадалия П. – както относно причиненото му увреждане от страна на подсъдимия, така и относно отправените реплики от страна на същия.

Изтъква се, че първоинстанционният Съд не е обсъдил в мотивите си заключението на изготвената по отношение на пострадалия СМЕ, а само декларативно се е позовал на експертизата и се е задоволил с преписване на заключението, докато в същото време без основание е отделил значително внимание на СМЕ спрямо подсъдимия. Излагат се аргументи, че в мотивите към обжалваната присъда, Районният съд превратно е тълкувал и показанията на свидетелите М.С. и И.Д.. Прави се анализ на свидетелските показания, като се изтъква, че показанията на св. М.С. са кредитирани само относно факта, че същият е участвал в задържането на подсъдимия, без Съдът да вземе под внимание изнесените от свидетеля обстоятелства, свързани с предмета на доказване в насока, че именно подсъдимият е отправял обиди и заплахи; възприел е пострадалия непосредствено след инцидента, като забелязал, че ръката му е била подута, а тениската му е била скъсана и споделя, че последният се оплакал, че е бил удрян. Сочи се, че св. И.Д. също е категоричен в показанията си, че подсъдимият е хванал ръцете на пострадалия и го е бутнал, а от показанията на св. Н.К. се установява, че е имало блъскане между подсъдимия и св. П., като същият е възприел и скъсаната фланелка на пострадалия. В тази връзка, според представителя на СРП, остава неясно, защо първостепенният Съд не е кредитирал показанията на пострадалия П., който също е категоричен относно авторството на деянието по чл. 131 от НК, а вместо това е приел, че скъсването на тениската на пострадалия е било в 2 резултат на групово придвижване, в непрекъснат физически контакт, съпроводено с дърпане и бутане, като безусловно е отрекъл това да е извършено от подсъдимия, защото оставало недоказано. Акцентира се, че първостепенният Съд не е изтълкувал правилно действията на подсъдимия от самото начало.

Според застъпените от прокурора доводи, Аудио – техническата експертиза, кредитирана от СРС, се базира на запис, който обхваща периода след деянието по чл. 325 от НК, като дори и тогава се чуват ясно и отчетливо псувните, заплахите и обидите, изречени от подсъдимия към полицейските служители. Излагат се доводи, че Районният съд е направил квалификации, които излизат извън предмета на доказване, тъй като обвинението по чл. 325 от НК е повдигнато за употребени към полицейските служители изрази, преди задържането на подсъдимия, а не, както неправилно е възприел Съдът в мотивите си, че тези реплики са изречени в пристъп на безсилие и яд, в опит да се прекрати употребата на „неотносима сила“ по време на задържането му.

В допълнението към така подадения протест се излагат и твърдения, че мотивите на СРС са хаотични, непълни и тълкуващи изцяло превратно установената по делото фактическа обстановка, само и единствено в полза на подсъдимото лице. Сочи се, че първоинстанционната присъда е неправилна, тъй като от събраните в хода на досъдебното производство и в съдебното следствие пред първа инстанция доказателства, по несъмнен и безспорен начин е установена съпричастността на подсъдимия в извършването на престъпленията, за които му е повдигнато обвинение. В тази връзка се заявява, че Районният съд е пренебрегнал и омаловажил показанията на пострадалия, както и писмените доказателства, в т.ч. заключенията на изготвените експертизи.

Отправя се искане към Въззивния съд да отмени атакуваната първоинстанционна присъда и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенният Съд, а алтернативно – да постанови нова присъда, с която да признае подсъдимия С. за виновен по повдигнатото му от СРП обвинение, като му определи наказание по справедливост.

Срещу постановената първоинстанционна присъда е подадена и въззивна жалба (озаглавена „частен протест“), от частният обвинител К. Ч. П.. В така подадената въззивна жалба се твърди, че оспорваният съдебен акт е постановен в нарушение на закона, тъй като СРС неправилно е приел, че отговорността на подсъдимия не е доказана по време на съдебното следствие. Развиват се аргументи в насока, че от разпита на свидетелите по делото се установява, че телесната повреда, причинена на частния обвинител, в качеството му на полицейски служител, е вследствие действията на подсъдимия.

Отправя се искане към Въззивният съд да отмени атакуваната оправдателна присъда, в частта, в която подсъдимият е признат за невиновен за извършено престъпление по чл.

131, ал. 2, т. 3 от НК и вместо нея да постанови нова присъда, с която да признае подс. П. Д.

С. за виновен по това обвинение.

В съдебно заседание, представителят на СГП не поддържа така подадения протест с допълнение. Намира присъдата на СРС за правилна и законосъобразна, поради което пледира същата да бъде потвърдена.

Частният обвинител К. Ч. П. – редовно призован, не се явява и не ангажира становище по фактите и обстоятелствата, относими към предмета на доказване, и по основателността на подадените въззивен протест с допълнение и въззивна жалба.

Упълномощеният повереник на частния обвинител К. Ч. П. – адв. К. Д. – от АК – 3

Плевен – редовно призован, не се явява и не ангажира становище по фактите и обстоятелствата, относими към предмета на доказване, и по основателността на подадените въззивен протест с допълнение и въззивна жалба.

Упълномощеният защитник на подсъдимия П. Д. С. – адв. Л. Р. – от САК, пледира присъдата на СРС да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна. Сочи, че събраните по делото доказателства не установяват извършването на непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото. Развива доводи, че представителите на обществеността, присъствали на протеста, не са били засегнати и поведението на подсъдимия не е било насочено към това да изрази неуважение спрямо тях. Излага, че получените от полицейския служител телесни увреждания, не са били причинени от подсъдимия и не е могло да се причинят от поведението на последния, тъй като не е имало контакт между подсъдимия и пострадалия, който да е от естество да причини телесните увреждания.

Подсъдимият П. Д. С., при упражняване правото си на лична защита, поддържа становището на защитника си и моли присъдата на СРС да бъде потвърдена. В последната си дума моли за потвърждаване на първоинстанционната присъда.

ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като прецени изложените в протеста доводи и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията на чл. 313 от НПК, НАМИРА за установено следното:

За да постанови присъдата си, първоинстанционният съдебен състав е събрал и обсъдил, в качеството им на гласни доказателствени средства – обясненията на подсъдимия П. Д. С., снети в о.с.з. на 07.06.2022 г. (л. 190/гръб – 192 от съдебното производство); показанията на свидетел К. Ч. П., снети в о.с.з. на 10.11.2021 г. (л. 65 – 66/гръб от съдебното производство); показанията на свидетел Я.И.А., снети в о.с.з. на 10.11.2021 г. (л. 66/гръб – 67/гръб от съдебното производство) и тези, депозирани в хода на досъдебното производство (л. 12 от същото), приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 от НПК; показанията на свидетел М.Г.С., снети в о.с.з. на 12.04.2022 г. (л. 165 – 166 от съдебното производство) и тези, депозирани в хода на досъдебното производство (л. 11 от същото), приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК; показанията на свидетел И.Ц. Д., снети в о.с.з. на 12.04.2022 г. (л. 166 – 166/гръб от съдебното производство); показанията на свидетел Н.П.К., снети в о.с.з. на 12.04.2022 г. (л. 166/гръб – 167/гръб от съдебното производство); показанията на свидетел Д. П.ов С., снети в о.с.з. на 07.06.2022 г. (л. 187 – 188 от съдебното производство); показанията на свидетел В.В.С., снети в о.с.з. на 07.06.2022 г. (л. 188 – 189 от съдебното производство); показанията на св. П. П.ов С., снети в о.с.з. на 07.06.2022 г. (л. 189 – 189/гръб от съдебното производство); писмени доказателствени средства – протокол за освидетелстване на К. Ч. П. от 02.09.2020 г. и фотоалбум към него (л. 22 – 25 от досъдебното производство); протокол за освидетелстване на Д. П.ов С. от 02.09.2020 г. и фотоалбум към него (л. 26 – 27 от досъдебното производство); протокол за освидетелстване на П. Д. С. от 02.09.2020 г. и фотоалбум към него (л. 28 – 29 от досъдебното производство); заповед № 316з – 2831/31.08.2020 г. на ВПД директор на ОД МВР – Плевен за командироване на служители от ОД МВР – Плевен за оказване на помощ по охраната на обществения ред на територията на гр. София (л. 32 – 34 от досъдебното производство); длъжностна характеристика на длъжността „полицейски инспектор VІ – V степен“ в група „Териториална полиция“ на 4 сектор „Охранителна полиция“ в РУ на ОД МВР (л. 35 – 36 от досъдебното производство); писмо от Медицински институт при МВР, рег. № 25439/27.11.2020 г., ведно със заверени преписи от медицинска документация по отношение на прегледа и лечението на К. Ч. П.