Решение № 227 от 02.07.2020, Районен съд - Монтана

№ 227 / 2.7.2020 г.

Р Е Ш Е Н И Е гр. М., 02.07.2020 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД- гр. М., ІV - ти граждански състав, в ОТКРИТО съдебно заседание на 25.06.2020 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

АНЕЛИЯ ЦЕКОВА при секретаря Светлана Станишева и с участието на прокурор А. И., като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело № 47 по описа за 2020 г, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен и иск с правно основание чл.132 ал.1 т.2 от Семейния кодекс.

Ищецът, Р. П.- М. е предявила иск против В.И.К., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx обл. В. ул. Ц. Р. № 21, за лишаване от родителски права по отношение на детето С.В.К., ЕГН xxxxxxxxxx, понастоящем адресно- регистриран в гр. М. на ул. ”И. В.” № 2., вх.”Б.”, ет.7, ап.32, роден на xxxг.

В исковата молба твърди, че Р. П.-М. наблюдава преписка вх. №2078/2019г. по описа на Прокуратурата, инициирана от молбата на С.Г. П. - С. от гр. С. ж.к.”О.-2” бл.234, вх.”В” ет.6 ап.71- баба, по майчина линия на детето С.В.К.. В молбата й е изложено, че майката на С. е починала на 11.07.2019г., а баща му-В.И.К., ЕГН xxxxxxxxxx, не е проявявал никакъв интерес към сина си от самото му раждане, като дори не изпълнява задължението си, да плаща месечна издръжка, съгласно решение от 13.12.2012г. по гр.д. № 325/2012 година на Районен съд М.. Г-жа П. е обезпокоена от вероятността, бащата на С. да злоупотреби с обстоятелството, че е единствен жив родител и законен представител на сина си, като при положение, че все пак реши да плаща издръжка на С., ще се стигне до абсурдната ситуация да се наложи да я плаща на себе си.

По случая е извършена проверка от РУ-М., в хода на която е установено, че действително майката на С.- Т. П. Р., ЕГН xxxxxxxxxx, е починала на 11.07.2019г. в гр.М.. Бащата на момчето - В.И.К. ги е напуснал, докато С. е бил в ранна детска възраст и не се е интересувал от съдбата на сина си. К. е безработен, няма доходи и е със счупен крак. Според снети от него сведения, той се е грижил за С. до третата му година, след което грижите за детето са били поети от майка му, а двамата родители се били споразумели, бащата да не плаща определената от Съда издръжка.

Бащата В. не се противопоставя отглеждането и възпитаването на детето С. да бъде възложено на баба му по майчина линия, която и занапред да го представлява пред всички институции. Реално всички грижи и разходи за отглеждането, възпитанието и образованието на С. са поети от молителката С. П..

Ищецът се позовава на приложената по преписката справка за съдимостта на В.И.К., от която е видно, че същият е осъждан по НОХД № 184/2010г. на РС- М., като му е било наложено наказание- лишаване от свобода за срок от три месеца, чието изпълнение е било отложено на осн. чл.66 от НК за изпитателен срок от три години.

В снето от С. сведение, същият заявява, че не желае да общува с баща си, с когото няма емоционална връзка.

През цялото време след раздялата на родителите си, издръжката му е била изплащана от Община-

М.. В. не дошъл дори на погребението на майката на С., който е категоричен, че грижите за него са били поети от баба му-С. П..

По преписката са приложени преписи от три пълномощни, с които В.И.К. е упълномощил молителката П. да го представлява пред паспортна служба за подаване на документи, във връзка с издаването на задграничен паспорт на С., да се разпорежда с банковите сметки на починалата си дъщеря и да го представлява, пред Социални грижи, НОИ, Общините и други държавни и общински институции, във връзка с отглеждането, възпитанието и образованието на сина му.

Ищецът се позовава и на приложения социален доклад на АСП-Д.-М., от който е видно, че на 29.11.2019г. служители на отдел ,,Закрила на детето” при Д.-М. са посетили наследственото жилище на адрес: гр.М. ул.”И. В.” № 2., вх.”Б.”, ет.7, ап.32 и са установили, че С.-битовите условия, в които живее С. са добри, както и поддържаната в жилището хигиена. На място С. е споделил, че в момента за него се грижат баба му С. и вуйчо му Радослав. Семейството на бабата и вуйчото живее в гр.С., но бабата всяка седмица по няколко пъти го посещава в гр. М., а и С. им гостува по време на празници и почивни. дни. Редовен ученик в 1 ПГСАКН ,,Проф.Арх.С. С.”-гр.М.. С. се справя отлично с учебния материал и няма никакви проблеми с образованието си. Иска да продължи образованието си в същото училище, както и да продължи да живее в семейното жилище в гр.М., където грижи за него да продължат да полагат баба му и вуйчо му.

Предвид изложеното ищецът счита, че единственият родител на С.В.К.-баща му В.И.К. с ЕГН xxxxxxxxxx, без основателна причина трайно не полага грижи за сина си С. и не му дава издръжка.

Наред с това, поведението на К. представлява опасност за личността, здравето, възпитанието и имуществото на детето, видно от заявените по-горе обстоятелства.

Във връзка с това и на осн. чл. 133, ал.1 от СК се обръща към съда с искане: да бъде лишен от родителски права лицето В.И.К./адрес и ЕГН по-горе/ по отношение на сина му С.В.К. с ЕГН xxxxxxxxxx, „поради налични законови предпоставки за това, отразени в чл.131 и чл.132 от Семейния Кодекс”.

Ответникът, В.И.К., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx обл. В., ул. Ц. Р. № 21, не е подал писмен отговор в рамките на указания срок по чл.131 ал.1 от ГПК и няма изразено становище по исковата молба и предявените искове. Редовно призован за насрочено съдебно заседание не се явява и не се представлява.

Назначеният процесуален представител на детето С.В.К., ЕГН xxxxxxxxxx, адресно- регистриран в гр. М. на ул. ”И. В.” № 2. вх.”Б.” ет.7 ап.32- адвокат Д.К.,xxx е подала писмен отговорна исковата молба, която се солидаризира с желанието му в бъдеще за него да продължи да се грижи баба му по майчина линия С.П. и вуйчо му.

По безспорен начин е установено, че от тримесечна възраст детето се отглежда от своята баба по майчина линия. Между тях е установена трайна емоционална връзка. Бащата проявява абсолютна незаинтересованост по отношение на отглеждането, възпитанието, физическото и психическо състояние на своя син. От събраните в производството доказателства е установено, че бащата явно злоупотребява системно с алкохол, живее в крайно лоши условия, които не могат да бъдат условия за живот на какъвто и да е човек.

Ответникът С.Г. П. – С., от гр. С. ж.к.”О.-2” бл.234, вх.”В” ет.6 ап.71 е представила писмено становище по делото, с което изразява съгласие с искането на РПрокуратура- М.. В насрочено съдебно заседание категорично изразява желанието си да продължи и за в бъдеще да полага необходимите грижи, обич, внимание и отговорност не само за финансовата обезпеченост, но и за израстването, възпитанието и развитието на своя внук.

Д”СП”- гр. М. представя два социални доклада относно създадените отношения и поведение на страните във връзка с исковата претенция.

Р. П. М., чрез прокурор А. И. взема становище. Сочи, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства е установено, че бащата В.И.К. трайно се е дезинтересирал от детето си, не полага грижи за него, прекъсната е емоционалната връзка между тях и детето не го припознава като свой баща. Счита, че предявеният иск за лишаване от родителски права е основателен и следва да се уважи.

С.В.К. е изслушан от съда.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и на основание чл. 235 ГПК приема за установени следните обстоятелства:

Безспорно е установено, че С.В.К. е роден на xxx xxx, от родители: майка Т. П. Р. и баща В.

Й. К., съгласно данните от Удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № 7 от 15.01.2004 година на Община Мездра, обл.В..

С

Решение по гражданско дело № 325 по описа за 2012 година на Районен съд М., родителските права по отношение на малолетното дете С. са предоставени за упражняване от майката, определено е местоживеенето на детето, режима на лични контакти на бащата с детето, като В.И.К. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx е осъден да заплаща на Т. П. Р. от град М., ул. ”И. В.” № 2., вход Б., ет. 7, ап. 32, ЕГН xxxxxxxxxx, в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете С.В.К. с ЕГН xxxxxxxxxx, месечна издръжка в размер на сумата от 150 /сто и петдесет/ лева, считано от 20.06.2011 година до настъпване на законоустановени причини за изменение или прекратяване на издръжката.

Установено е, че майката Т. П. Р. е починала на 11.07.2019 година, Акт за смърт от 15.07.2019 година.

От събраните в хода на процеса гласни доказателства, в лицето на Радослав Петков Рангелов, чиито показания съда кредитира и намира за истинни и обективни, като ги приобщава по делото, се установи, че от много малка възраст на С. бащата не се е интересувал въобще от детето си. През това време, го е виждал само веднъж и то за много кратко време, не е плащал издръжка. Живее в къща, която е без прозорци, няма врати, вътре се разхождат кокошки – изпочупена стара къща.

Бащата никога не е споделял да има желание и възможност да се грижи за детето си. За С. се грижи бабата по майчина линия. С. ходи редовно на училище, много добър ученик е, живее в добри условия. Има изградена емоционална връзка между бабата и детето.

Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. от ЗЗД, е прогласено правото на всяко дете на закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и С. развитие и за защита на неговите права и интереси.

По отношение иска, предявен с правно основание чл.

132, ал.1, т.2 от СК.

Съдебната практика на ВКС приема, че лишаването от родителски права е крайна законовоустановена мярка за защита интересите на детето /личност, възпитание, здраве, имущество/ от собствения му родител./Решение № 37/19.03.2015 г. на ВКС по гр.д.№ 4218/2014 г. на ІІІ г.о., ГК. В тази връзка, счита, че ищецът в хода на процеса установи кои интереси на детето са накърнени в резултат на поведението на ответника. Лишаването от родителски права е уредено в чл. 132 от Семейния кодекс и представлява цялостно отнемане на родителските правомощия, като крайна мярка за защита на децата в отношенията им с родителите.

Основанията, поради които родителят може да бъде лишен от родителски права са групирани в два пункта, както следва: 1.Тежки виновни или обективни причини (чл.

132, ал.1, т.1 от СК): "при особено тежки случаи по предходния член" (има се предвид двете алинеи на чл. 131, уреждащи ограничаването на родителските права, което може да стане както поради виновно поведение, така и поради обективно състояние на родителя). Случаят би бил "особено тежък", когато виновното поведение на родителя е извънредно укоримо и драстично (напр. родителят подлага детето на непрекъснат физически и морален тормоз, побоища, пиянски ексцесии, възпитава го порочно, разсипва имуществото му) или когато обективното състояние, в което е изпаднал е крайно затруднително и поради това за детето е възникнала много висока степен на опасност (напр. родителят е заболял от продължителна физическа или душевна болест или поради други обективни причини не е състояние да упражнява родителските си права).

Тази хипотеза е без практическо значение в процесния случай.

2.Липса на грижи и издръжка ( чл. 132, ал.1, т.2 от СК):

"когато без основателна причина трайно не полага грижи за детето и не му дава издръжка", т.е. при пълно пренебрегване на родителския дълг. Касае се за виновно поведение на родителя, тъй като последният не изпълнява родителските си задължения без основателна причина. Видно е, че става въпрос за тежко укоримо виновно бездействие, изразяващо се в цялостно неизпълнение на родителските задължения. Продължителността на това неизпълнение не е посочена в закона и оттук следва, че критерият за оценка във всеки отделен случай следва да се определя от житейската практика и моралът. Преценено от този аспект, неизпълнението на посочените родителски задължения трябва да е предизвикало продължително и твърдо установено дезинтересиране от детето, вследствие от което родителят произволно и укоримо се "самоосвободил" от родителските си функции. По тази причина формалното им притежаване е станало неоправдано, безпредметно и нецелесъобразно за детето. От гореизложеното е видно, че спрямо ответника са приложими критериите, възведени в чл. 132, ал.1, т.2 от СК като основание за лишаването и от родителските права спрямо малолетното и дете С.В.К.. Данните по делото несъмнено сочат на трайно и абсолютното пренебрежение от ответника на родителския му дълг, без за това да има основателна причина. От събраните гласни доказателства се установи, че родителите на С. са се разделили в много малка негова възраст. В тези години той по никакъв начин не се е интересувал за С., за неговото състояние - физическо, психическо, здравословно, емоционално, не го е търсил по никакъв повод, без причина не е заплащал за детето издръжка, т.е. налице е пълна и безусловна абдикация от грижата и отговорността за отглеждането, възпитанието и развитието на детето си.