Решение № 13 от 30.01.2026, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Кюстендил, 30.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Йоана Н. Такова при участието на секретаря Елеонора Н. Б. като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно гражданско дело № 20251500500347 по описа за 2025 година

Делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 6323/02.06.2025 г. от Л. Н. Т., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. К., ул. “*******" **, чрез процесуалния си представител адв. Л. Б. от САК, със съдебен адрес гр. С., ул. „********" № ***, ет. *, офис **, насочена против Решение № 240 от 07.05.2025 г., постановено от РС – Дупница по гр.д. № 2563/2024 г. по описа на същия съд.

С обжалвания първоинстанционен съдебен акт Дупнишкият районен съд е отхвърлил иска на Л. Н. Т. срещу „Сити Кеш“ ООД за обявяване на нищожност на клаузи от договор за кредит като неоснователен и е осъдил Л. Н. Т. да заплати на „Сити Кеш“ ООД - 300 лв. деловодни разноски.

Въззивникът релевира доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради неговата незаконосъобразност, допуснати процесуални нарушения и необоснованост.

Поддържа, че процесният договор е нищожен поради наличие на неравноправни клаузи, а именно – клаузата, с която е договорен ГЛП в размер на 50 %, която лихва е прекомерна - надвишава трикратния размер на законната лихва, респ. същата клауза накърнява добрите нрави и е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 предл. 3 ЗЗД. Навежда пространни съображения в подкрепа на становището си, че процесният договор за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Твърди, че с клаузата на чл. 11 от договора е уговорена неустойка, излизаща извън присъщите й функции, като същата е нищожна по смисъла на чл. 21, ал. 1 ЗПК и поради противоречие на добрите 1 нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Допълва, че чрез кумулиране на неустойката към погасителните вноски се стига до „скрито“ оскъпяване на кредита, водещо до неоснователно обогатяване на кредитора, извън посочените ГЛП и ГПР.

Сочат се допуснати от решаващия състав съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неизготвяне на доклад по делото с определяне на правилна правна квалификация на исковете и липса на произнасяне по заявените с исковата молба доказателствени искания, и по-конкретно за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза.

Подчертава, че решението е постановено при нарушение на чл. 236, ал. 2 ГПК при липса на изложени мотиви.

Иска се отмяна изцяло на обжалвания съдебен акт и постановяване на ново решение, с което предявените искове бъдат уважени. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна „Сити кеш“ ООД чрез процесуалния представител адв. Х. М. от САК, с който се изразява становище за неоснователност на депозираната жалба и се оспорват наведените в нея оплаквания по пространно изложени съображения.Иска се отхвърляне на въззивната жалба. Претендират се разноските за въззивното производство.

Въззивният съдебен състав, след самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, намира следното :

Съгласно чл.269 изр.1 пр.1 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението изцяло.

В изпълнение на задължението си за преценка валидността на обжалваното съдебно решение, окръжният съд намира, че постановеното от ДнРС решение е нищожно.

Районен съд Дупница е бил сезиран с искова молба, подадена от Л. Н. Т. , с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. К., ул. “*******" **, чрез адв.Л. К. Б. от САК,срещу „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, с която е предявени следните искове: положителен установителен иск за бъде прогласена нищожността на Договор за потребителски кредит №1027359, сключен на ********.между Л. Н. Т. и Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, е нищожен , тъй като същият съдържа нищожни неравноправни клаузи , евентуален - да се признае за установено по отношение на ответника, че клаузата в чл.11 от Договор за потребителски кредит №1027359, сключен на ********. , която предвижда заплащане на неустойка в размер на 354, 00лв., е нищожна , както и осъдителен – ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 458,35лв., изплатена от ищеца на ответника по нищожен договор, представляваща надвнесена главница.

В обжалваното решение ДнРС е посочил, че предявените искове по чл.26,ал.2 ЗЗД са „отрицателни установителни искове“, както и, че не са налице основанията по чл.26,ал.2 ЗЗД – с изброяване на следните: невъзможен предмет, липса на съгласие, неспазена на предвидената по закон форма, такива без основание и привидните договори.Районният съд e посочил, че договорът „от 850лв.е изпълнен и ищеца е усвоил сумата , но не е върнал 2 целия остатък по погасителния план“.Първоинстанционният съд въобще не е разгледал установителния/те иск/ове на визираните от ищеца основания – противоречие със закона, с изброяване на конкретни основания и посочване на неравноправни клаузи, за които освен това съдът следи служебно.

Освен че в мотивите на решението липсва изложение на фактическа обстановка, а правните изводи са лаконични, с диспозитива на решението е постановено, че съдът „отхвърля иска на Л. Н. Т., ЕГН ********** от гр. К. срещу Сити Кеш ООД гр.С. бул.Цариградско шосе №115Е за обявяване на нищожност на клаузи от договор за кредит като неоснователен“.

Процесуалният закон не съдържа норми, които да определят кога един съдебен акт е нищожен, но такива критерии са въведени от съдебната практика. Приема се, че нищожност на съдебно решение е налице в хипотезата на особено съществени пороци (напр. когато решението не е постановено в предвидената от закона форма или е постановено от незаконен състав (в случаите, когато актът е постановен от лице, което няма качеството съдия или в състав без необходимия брой членове), както и когато съдебният акт е напълно неясен в степен правораздавателната воля на решаващия орган да не може да се изясни по пътя на тълкуването. Пороците, които водят до нищожност на решението следователно са свързани с начина на формиране и изразяване на волеизявлението на съда.

В конкретния случай е видно, че от обжалвания акт, разгледан в неговата цялост, като единство от мотиви и диспозитив, не става ясна действителната воля на съда относно предмета на производството, чрез който се очертават обективните предели на силата на пресъдено нещо, поради което въззивният съд го счита за нищожен. От този съдебен акт не е ясна правораздавателната воля на съда, не е видно какъв правен спор е разгледан. Липсва конкретизация на договора /с посочване на номер, дата на сключване, страни/, както и индивидуализация на договорната клауза, чиято нищожност се претендира, т. е. не са надлежно очертани обективните предели на „разрешения“ правен спор.

Решението - по начина, по който е формулирано, не позволява да бъде припознато като валиден съдебен акт, именно поради липсата на ясно и пълно волеизявление. Смисълът на обжалваното решение не би могъл да се извлече дори при тълкуване, тъй като никъде в решението съдът не се е ангажирал да посочи въобще по отношение на коя конкретна клауза се произнася , още по-малко на какво основание се твърди ( или констатира) наличието на нищожност по смисъла на закона. Така, освен посочване на страните- и то не чрез пълната им индивидуализация, в диспозитива на решението не се съдържа никаква друга конкретика и същото не е годно да формира сила на пресъдено нещо между страните, по смисъла на чл.

298, ал. 1 от ГПК, тъй като не съдържа индивидуализация на искане и основание, респективно не става ясно какъв правен спор се разрешава с него.

При това положение, въззивният съд намира, че обжалваното решение не отговаря на изискванията за валидност на съдебното решение, доколкото изразената от съда воля е неясна и не може да бъде проверена от въззивната инстанция.

С оглед посоченото, на основание чл. 270, ал. 1 от ГПК, следва да бъде прогласена 3 нищожността на така постановеното по гр. д. № 2563/2024 г. решение №240/07.05.2025г. на ДнРС и тъй като делото не подлежи на прекратяване, същото следва да се върне обратно на Районен съд Дупница за разглеждането му от друг състав на съда поради необходимостта правният спор да се разреши с валиден съдебен акт.

При този изход на въззивното производство съдът не следва да се произнася по направените искания за присъждане на деловодни разноски, тъй като не е налице произнасяне по съществото на спора, а по отношение на валидността на атакуваното решение. Предвид изхода на производството, по отношение на отговорността за разноски във въззивното производство следва да се произнесе Районен съд- Дупница при новото разглеждане на делото, тъй като същите следва да се присъдят с оглед изхода на делото при новото му разглеждане и постановяване на решение по съществото на спора от районния съд, като същият съобрази и разноските, направени при първото разглеждане на делото от първоинстанционния съд.

Мотивиран от горното, Кюстендилският окръжен съд

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО решение № 240 от 07.05.2025 г., постановено от РС–Дупница по гр.д. № 2563/2024 г. по описа на същия съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд– Дупница.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4