Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3273 от 14.05.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 2371/2025
Вид
Решение № 3273
Подписан
14.05.2026
В сила
14.05.2026
Състав
Любомир Василев, Мария Валентинова Атанасова, Димитър Куртев Демирев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 3273 гр. София, 14.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Ирена М. Апостолова като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско дело № 20251100502371 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 455/10.01.2025 г., постановено по гр.д. № 44250/2024 г. на Софийски районен съд, 68 състав, съдът е отхвърлил предявените от „ЗАД Армеец” АД, ЕИК 121076907, искове за осъждане на Столична община да му заплати на основание чл. 410 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми: сумата от 526,90 лева, представляващи сбор от платено застрахователно обезщетение в размер на 516,90 лева по застраховка „Каско на МПС” за причинени имуществени вреди по лек автомобил „БМВ 640”, рег. № ****, настъпили при реализирано на 17.11.2020 г. ПТП в гр. София, на бул. „Александър Малинов”, в посока „Околовръстен път”, при което автомобилът попаднал в необезопасено и несигнализирано препятствие на пътното платно, ведно с ликвидационни разноски в размер на 10 лева, както и сумата от 184,04 лева, представляващи мораторна лихва за периода 23.07.2021 г. – 23.07.2023 г.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК съдът е осъдил „ЗАД Армеец” АД, ЕИК 121076907, да заплати на Столична община сумата от 50 лева, представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от „ЗАД Армеец” АД.

Релевирани са оплаквания, че първоинстанционното решение е неправилно. Поддържа се, че съдът е отхвърлил искането на ищеца за разпит на свид. Ю. П., но въпреки това не е кредитирал представените по делото писмени доказателства. Твърди се, че СРС е допуснал нарушения при събирането на доказателствата и не е оказал необходимото съдействие на страните за изясняване на делото от фактическа страна. Поддържа се, че СРС не е съобразил, че при ПТП с един участник и настъпили материални щети, при които МПС може да се придвижва, водачът няма задължение да осигури издаването на 1 протокол за ПТП. Поддържа се, че застрахователят не е длъжен да разследва застрахователните събития, а това той прави при наличие на несъответствия в подадените документи. Твърди се, че застрахователят предполага добросъвестно поведение на застрахованите лица. Сочи се, че е налице трайна съдебна практика механизмът на ПТП да се установява със свидетелски показания. Твърди се, че освен това в случая застрахователното обезщетение е изплатено на лицето Спаска П.а, поради което водачът на МПС, Ю. П., не е заинтересовано от делото лице. Поддържа се, че няма нормативно задължение за това застрахователят да прави оглед на дупките на пътното платно. Поддържа се, че оспорването на ответника на механизма на ПТП е бланкетно, като не е доказан друг механизъм за настъпване на вредите. Предвид изложеното се иска отмяна на решението и постановяване на друго такова, с което да бъдат уважени исковете. Претендират се разноски по делото.

В законоустановения срок е постъпил отговор от Столична община, с който се оспорва жалбата. Поддържа се, че ищецът не е доказал по категоричен начин механизма на ПТП. Поддържа се, че настоящата хипотеза не попада в случаите, при които не съществува задължение за уведомяване на органите на МВР и за съставяне на протокол за ПТП. Твърди се, че САТЕ е изготвена само въз основа на застрахователната преписка, представена от ищеца. Поддържа се, че правилно не е разпитван водачът на автомобила, доколкото неговите изявления са обективирани в приложените към исковата молба писмени доказателства. Сочи се, че освен това водачът е заинтересован от изхода на делото. Твърди се, че е изминал и значителен период между ПТП и настоящото производство. Твърди се, че представените от ищеца документи са частни свидетелстващи документи, които не могат да се противопоставят на ответника. Поддържа се, че липсват доказателства, от които безспорно да се установи наличието на дупка на пътното платно. Поддържа се, че липсват и доказателства за установяване на причинната връзка между соченото застрахователно събитие и настъпилите вреди. Твърди се, че в случая не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на Столична община. Твърди се, че обжалваното решение е мотивирано подробно, като са обсъдени събраните по делото доказателства. Предвид изложеното се моли да се потвърди първоинстанционното решение. Претендират се разноски по делото.

Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и по правилното приложение на императивния материален закон, както и при констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в жалбата, с която е сезиран.

За да се произнесе по жалбата, съдът съобрази от фактическа страна следното:

Към исковата молба е представена Комбинирана застрахователна полица № 0306Х0560616 за застраховки „Каско” и „Злополука”. Застрахованият автомобил по застраховката е лек автомобил „БМВ 640”, рег. № ****, собственост на С.В. П.а.

Периодът на застрахователното покритие е от 20.05.2020 г. до 19.05.2021 г.

Застраховката е сключена при клауза пълно каско.

По делото са представени общи условия за застраховка „Каско на МПС” на „ЗАД Армеец“ АД. В процесната застрахователна полица изрично е удостоверено, че 2 застрахованото лице приема приложимите общи условия на застрахователя. Съгласно т. 12 вр. т. 8.3 от общите условия застраховката при клауза пълно каско покрива вредите, които могат да настъпят от препятствие по пътното платно като земни, скални маси и други, вкл. нарушена цялост на пътното покритие.

Представено по делото е заявление за изплащане на застрахователно обезщетение от 19.11.2020 г. По заявлението е образувана щета № 10020030124429.

Заявлението е подадено от Ю. В. П., представител на собственика на МПС – С.В. П.а.

В заявлението се посочва, че е настъпило ПТП с лек автомобил „БМВ 640”, рег. № ****. При управление на автомобила на 17.11.2020 г., около 21.00 часа, в гр. София по време на движение от бул. „Александър Малинов” към „Околовръстен път”, преди включване в околовръсното, автомобилът попада в необезопасена дупка, при което се увреждат предните две гуми.

Представена е също декларация на водача на застрахованото МПС от 19.11.2020 г., подписана от Ю. В. П.. В декларацията се посочва, че на 17.11.2020 г., около 21.00 часа, при движение по бул. „Александър Малинов” в посока „Околовръстен път”, преди включване на околовръсното, докато „Бизнес парк” бил вляво, автомобилът попаднал в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно. Вследствие от това били увредени предните лява и дясна гума на автомобила.

По делото е представен опис на щетите по щета № 10020030124429, в който е посочено, че за подмяна са предните лява и дясна гума на лек автомобил „БМВ“, рег.

№ ****.

Представен е също Доклад № 0000049552 по застрахователна преписка № 10020030124429/19.11.2020 г., с който е определено застрахователно обезщетение в размер на 516,90 лева за вредите, причинени на лек автомобил „БМВ 640”, рег. № ****, на 17.11.2020 г.

По делото е представено платежно нареждане от 07.12.2020 г., от което е видно, че застрахователното обезщетение в размер на 516,90 лева е изплатено на собственика на автомобила – С.В. П.а.

По делото е представено удостоверение за техническа изправност на лек автомобил „БМВ 640”, рег. № ****, от което е видно, че автомобилът е преминал през технически преглед на 19.05.2020 г. и е подлежал на нова проверка на 19.05.2021 г.

По делото е представена регресна покана от „ЗАД Армеец” АД до Столична община за изплащане на регресно вземане в размер на 526,90 лева, включващо ликвидационни разноски, във връзка със застрахователна щета № 10020030124429.

Регресната покана е получена от Столична община на 23.12.2020 г.

Пред СРС е приета автотехническа експертиза, от която се установява, че видимите щети по лявата и дясната гума на процесния лек автомобил се намират в причинна връзка с описаното в заявлението за изплащане на обезщетение ПТП от 17.11.2020 г., настъпило в гр. София. Вещото лице изчислява, че стойността, необходима за възстановяване на вредите по лекия автомобил, възлиза по средни пазарни цени към датата на ПТП на 647,08 лева. Експертът посочва, че при ликвидация на щета застрахователят прави обичайни разноски във връзка с опис на щетите от експерт, изготвяне на снимков материал, изчисляване на стойността на уврежданията, разходи по съхранение на преписката. Тези обичайни разходи при застраховка „Каско” са между 15 и 25 лева.

Във въззивното производство е разпитан свид. Ю. В. П., който посочва, че с автомобила си е попадал около 15 пъти в дупки. Посочва, че е сменил 15 гуми по застраховка, защото много лесно се пукали гумите в дупки. Гумите били ниски, с големи джанти и затова се пукали често. Свидетелят няма спомен къде точно е 3 попаднал в дупки. Посочва обаче, че многократно е попадал в дупки, вкл. в гр. София.

След това завеждал щета и застрахователят му я изплащал. Свидетелят няма конкретен спомен за ПТП през 2020 г. Свидетелят потвърждава обаче, че заявлението за щета, находящо се на л. 17 от първоинстанционното дело, и декларация на водач, находяща се на л. 26 от първоинстанционното дело, носят неговите подпис и почерк. Свидетелят твърди, че той е написал документите, но няма спомен за случилото се ПТП.

Във въззивното производство е разпитан и свид. Н. Ю. П.. Същият посочва, че през 2020 г. в семейството му имали автомобил „БМВ 640”. Свидетелят не си спомня дали автомобилът е бил на майка му или на баща му. Твърди, че си спомня за пукване на гуми, но гума на този автомобил била пукана повече от веднъж. В този период били спукани поне две гуми по различно време и на различни места. Автомобилът не бил управляван от свидетеля, а от баща му. Били сменени четири комплекта гуми за автомобила, но свидетелят не си спомня защо и как. Свидетелят заявява, че подписът и почеркът върху декларацията на водач, находяща се на л. 26 от първоинстанционното дело, изглеждат като тези на баща му. Свидетелят не може да си спомни за конкретното събитие с автомобила, като посочва, че са сменяни много пъти гумите.

При така установеното от фактическа страна съдът приема от правна страна следното:

Софийски районен съд е сезиран с кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал.

1 ЗЗД.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По доводите за неправилност въззивният съд намира следното:

За уважаване на иска за регресното вземане ищецът застраховател следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: 1/ валидно застрахователно правоотношение със собственика на увреденото МПС, произтичащо от договор за имуществена застраховка „Каско; 2/ настъпване на застрахователно събитие в срока на застрахователното покритие на договора, за което събитие застрахователят носи риска; 3/ вид и размер на настъпилите вреди; 4/ размера на обезщетението, заплатено на собственика на увреденото МПС в изпълнение на задълженията по договора за имуществена застраховка „Каско”; 5/ причинна връзка между настъпилите вреди и неизпълнението на задълженията на ответника за обезопасяване на пътния участък, където е настъпило увреждането; 6/ възложена от ответника работа, при изпълнението или по повод на изпълнението на която изпълнителят с противоправното си поведение е причинил процесните вреди.

Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД.