Решение № 1111 от 28.07.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1111 гр. Пловдив, 28.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно гражданско дело № 20225300501519 по описа за 2022 година

Въззивно производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 260191/06.03.2022 г. постановено по гр.д.№ 13248/2020 г. по описа на ПРС, XVII гр.с., се НАЛАГА на основание чл. 5 ал. 1 точка 1 от ЗЗДН следната мярка за защита от домашно насилие: ЗАДЪЛЖАВА Г.А.Б. с ЕГН ********** с адрес: гр. ***, ул. „***“ № ***, ет.***, ап.*** да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Р. Г. С. с ЕГН ********** с адрес: гр. ***, ул. *** № ***, ет.***, ап.***; ОТХВЪРЛЯ молба за защита от домашно насилие вх. № ***/***г. подадена от Р. Г. С. в лично качество против Г.А.Б. в частта й относно искането да бъде забранено на ответника да доближава молителката, обитаваното от нея жилище находящо се на адрес: гр. ***, ул. *** № ***, ет.***, ап.***, местата й за социални контакти и отдих, месторабота й при дружество с фирма „***“ ***със седалище и адрес на управление: с.

***, ул. *** № *** на разстояние по-малко от 100 м за срок от 18 месеца като неоснователна и недоказана; ОТХВЪРЛЯ молба за защита от домашно насилие вх. № ***/***г. подадена от Р. Г. С. в качеството й на *** и *** на С. Г. Б. с ЕГН ********** против Г.А.Б., с която е поискано да бъде задължен ответника да се въздържа от домашно насилие спрямо молителя, да бъде забранено на ответника да приближава молителя, обитавано от него жилище находящо се на адрес: гр. ***, ул. *** № ***, 1 ет.***, ап.***, местата му за социални контакти и отдих, а именно: ***„***“ в гр. ***, бул. ***прилежащия към нея паркинг, ***салон на ***„***“ и прилежащия към ***паркинг гр. ***, *** и прилежащия към нея паркинг, и ***в което детето учи ***„***“ ул. *** № ***на разстояние по-малко от 100 м за срок от 18 месеца като неоснователна и недоказана; ОСЪЖДА Г.А.Б. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд- Пловдив в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса за образуваното дело в размер на 25 лева; ОСЪЖДА Г.А.Б. да заплати глоба в размер на 200 лева по сметка на Районен съд- Пловдив, в полза на бюджета на съдебната власт; ОСЪЖДА Г.А.Б. ДА ЗАПЛАТИ в полза Р. Г. С. сумата от 480 лева, която представляват разноските по съразмерност за настоящата инстанция с оглед частичното уважаване на молбата за защита от домашно насилие; ОСЪЖДА Р. Г. С. в качеството й на ***и *** на С. Г. Б. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Г.А.Б., сумата от 450 лева, която представлява разноските по съразмерност за инстанцията с оглед отхвърлената молба за защита от домашно насилие.

С Определение № 260337 от 20.04.2022 г. постановено по гр.д.№ 13248/2020 г. по описа на ПРС, XVII гр.с., се изменя Решение № 260191/06.03.2022 г. в частта му за разноските присъдени в полза на молителката Р. Г. С. срещу ответника Г.А.Б. КАТО ГИ УВЕЛИЧАВА от 480 лева на 999 лева; ОТХВЪРЛЯ молба вх.№ 264415/24.03.2022 г. подадена от Р. Г. С. за изменение на Решение № 260191/06.03.2022 г. в частта му за разноските над 999 лева до пълния претендиран размер от 1349 лева.

Въззивното производство е образувано по жалба на Р. Г. С. в качеството си на ***и *** на С. Г. Б. с ЕГН **********, подадена чрез пълномощника по делото адвокат А., против първоинстанционното решение в частта му, с която е отхвърлена молбата за защита от домашно насилие на детето С. Г. Б.. Във въззивната жалба се съдържат оплаквания, че решението в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Поддържа се, че молбата за защита е отхвърлена в противоречие на събрания доказателствен материал като районният съд неправилно е приел, че не са събрани доказателства за това, че детето е чуло и възприело обидните думи и изрази, употребени от ответника спрямо майка му, както и че не е установено осъществяването на конкретни актове на домашно насилие по отношение на детето.

Поддържа се като безспорно доказано, че на процесните дати *** г. и *** г. от страна на ответника са извършени актове на домашно насилие спрямо, на които С. Г. Б. е станал свидетел, както и самият той е станал жертва на принудително ограничаване на личните права и на личната свобода чрез следене, наблюдение и ограничаване на свободата на предвижване. Намира се за доказано отправянето на обиди по адрес на майката пред детето и възприемането на същите от детето като ги е повторило пред социалния работник и вещото лице В., което се потвърждавало и от приетият по делото социален доклад. Навежда се довода, че цялостното поведение на ответника на 2 процесните дати е породило силен страх и притеснение у детето с позоваване на събраните по делото гласни доказателства. Поддържа се, че след като съдът е възприел осъщественото по отношение на майката домашно насилие на *** г. и на *** г., изразяващо се в обидни думи „***“ и „***“, с което се засяга отрицателно емоционалния интегритет на молителката, както и възприема, че детето е било до майката си през процесните събития, то противоречало на закона, че детето не било възприело актовете на домашно насилие или дори и да ги е възприело същите са в резултат на манипулация от майката. Отделно от това съдът сам бил възприел, че поведението на ответника е противоправно и не се касае до субективни усещания на молителката, тъй като употребените думи имат оценъчен характер. Възразява се срещу извода на районния съд, че представената декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН не е достатъчна за ангажиране отговорността на ответника. Приема се, че показанията на свидетелите са възприети изолирано и пристрастно от съда, поради което същият е достигнал до неправилни изводи. Приема се, че районният съд избирателно е посочил и анализирал доказателствата. Моли да се отмени решението в обжалваната част и вместо него да се постанови друго, с което да се признае за установено, че спрямо С. Г.

Б. са извършени актове на домашно насилие от страна на Г.А.Б. по смисъла на чл.2 ЗЗДН съобразно молбата за защита от домашно насилие. Претендира присъждането на разноските по делото.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от Г.А.Б. с ЕГН **********, чрез пълномощника по делото адвокат Д., с която моли да се остави без уважение жалбата като неоснователна и недоказана в хода на производството. Поддържа се, че решението в обжалваната част е подробно, обосновано, мотивирано, законосъобразно, подкрепено от доказателствата по делото и правилно. Оспорват се доводите в жалбата като бланкетни и се сочи, че не са изложени конкретни фактически твърдения. Твърди се, че е налице съществено разминаване между първоначалната молба за защита и подадената жалба с довода, че в молбата се търси защита по отношение на детето С. заради актове, извършени спрямо него, а във въззивната жалба за актове спрямо майката, на които е било свидетел. Излагат се доводи за силно обтегнатите отношения между родителите на детето, наличието на синдром на родителско отчуждение с позоваване на заключението на СПЕ. Поддържа се, че твърдените актове на домашно насилие са плод на фиксацията на майката по отношение личността на бащата и невъзможността й да преодолее раздялата си с него. Приема се, че е налице злоупотреба с права, изопачаване на фактите с цел да се препятства режима на лични отношения на бащата с децата. По отношение декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН се излагат доводи, че същата не се ползва с формална доказателствена сила, тъй като не изхожда от молителя, а от законния представител, както и че се опровергава от събраните по делото доказателства. Позовава се на показанията на вещите лица и излага доводи, че за детето е от съществено значение да има пълноценни контакти с 3 баща си. Искането към съда е да отхвърли въззивната жалба и да потвърди обжалваното решение, както и да присъди разноските по делото.

В производството е постъпила и въззивна частна жалба от Г.А.Б. с ЕГН **********, чрез пълномощника по делото адвокат Д., с която се обжалва Определение № 260337/20.04.2022 г., в частта, с която е изменено първоинстанционното решение в частта му за разноските като неправилно и немотивирано. Излагат се доводи, че присъдените разноски не се явяват съразмерни на уважената част от молбата за защита на Р. Г. С.. Посочва се, че определението е немотивирано и не стават ясни съображенията на районния съд досежно изчислените по съразмерност разноски. Моли да се отмени обжалваното определение и да се остави без уважение молбата по чл.248 ГПК.

Подаден е отговор на въззивната частна жалба от Р. Г. С., лично и в качеството си на ***и *** на С. Г. Б., чрез адвокат А., с който се взема становище за нейната неоснователност. Посочва се, че с оглед специалния характер на производството и доколкото мерките по ЗЗДН се определят от съда, на молителят се следват разноските независимо от определените от съда мерки. Излагат се доводи за своевременното претендиране на разноските за адвокатско възнаграждение по представен договор за правна защита и съдействие, за осъщественото процесуално представителство в 13 съдебни заседание с посочване на извършените от пълномощника действия и нормативно установеното начисляване на ДДС върху адвокатското възнаграждение.

Моли да се остави без уважение частната жалба. Претендира разноски.

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

По въззивната жалба против първоинстанционното решение в частта му, с която се отхвърля молбата за защита от домашно насилие на малолетното дете С.

Г. Б.:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Пред Районен съд – Пловдив се е развило производство по реда на чл.4 и сл.

ЗЗДН, въз основа молба на Р.Г. С., лично и в качеството й на ***и *** на *** дете С. Г.

Б., против Г.А.Б., с който се е намирала във фактическо съжителство съгласно чл.3, т.2 от ЗЗДН и е възходящ на малолетното дете съгласно чл.3, т.4 от ЗЗДН, за защита от домашно насилие, осъществено от ответника спрямо майката и детето на ***г. и *** г.

Районният съд е уважил молбата за защита от домашно насилие по отношение на майката Р.Г. С., подадена в лично качество, след като е приел, че ответникът е 4 осъществил спрямо нея емоционално и психическо насилие, което се изразява в употребените обидни думи и изрази на процесните дати „***“ и „***“. На основание чл.5, ал.1, т.1, т.1 ЗЗДН ответникът е задължен да се въздържа от извършването на домашно насилие спрямо Р.С. и му е наложена глоба от 200 лева, както и е оставено без уважение искането на молителката за прилагането на мерките по чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН, в която част решението не се обжалва и е влязло в сила.

Първоинстанционното решение се обжалва в частта, с която е районният съд е оставил без уважение молбата за защита от домашно насилие по отношение на втория молител - ***дете С.Б. с прилагане на мерките по чл. 5, ал.1, т.1 и по т.3, както и по ал.4 ЗЗДН, която част на решение е предмет на въззивното производство.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК въззивният съд намира, че същото е валидно и допустимо в обжалваната част, като при постановяването му не е било допуснато нарушение на императивни материалноправни норми. На основание чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението в обжалваната част, съобразно оплакванията във въззивната жалба, като въззивният съд се произнесе по правния спор между страните.

Страните не спорят по следните обстоятелства в сезиращата молба по ЗЗДН, които са установени и от фактическа страна от представените писмени доказателства: