Решение № 246 от 17.11.2023, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 246 гр. Ихтиман, 17.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Радослава М. Й. при участието на секретаря Лиана Цв. Тенекева като разгледа докладваното от Радослава М. Й. Гражданско дело № 20221840101088 по описа за 2022 година

Производството е исково, с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ.

Х. В. Ш. ЕГН ********** от с. *, общ. Ихтиман е предявила против „*“ ЕООД, ЕИК * иск за заплащане на сумата от 25 000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на трудова злополука, настъпила на 29.01.2022 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането, до окончателното изплащане; сумата от 200,00 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди /претърпени загуби от направени разходи за проведено лечение/, и сумата от 450 лева, съставляваща пропусната полза в размер на разликата между брутното възнаграждение и получаваното обезщетение от общественото осигуряване за периода от 29.01.2022 г. до 07.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се и разноски.

В исковата молба се твърди, че ищецът работел при ответника като „касиер“ в бензиностанция „*“, обект 1084, находящ се в гр. София, ж.к. „* 2“, ул. „*“ № 6, съгласно трудов договор № 286/19.10.2021 г. На 29.01.2022 г. около 06,30-07,00 часа на път за работа в района на ЖП гара * на заледен участък ищцата се подхлъзнала и паднала на дясната си ръка. В лечебно заведение било установено счупване на лъчевата кост. С разпореждане № 31872 от 29.08.2022 г. на ТП на НОИ София злополуката е била призната за трудова. За периода от 29.01.2022 г. до 07.04.2022 г. ищцата бил в отпуск поради временна неработоспособност. Направени били разходи за рехабилитация. В резултат на увреждането ищцата изпитвала значителни физически и психически болки и страдания.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от страна на ответника, в който се прави възражение за съпричиняване. Възразява се против размера на иска за претърпени неимуществени вреди. Оспорва се и иска за имуществени вреди в размер на 200 лева.

По искане на ответника в производството е конституирано трето лице-помагач на страната на ответника – Столична община, която чрез процесуалния си представител оспорва иска. Навежда доводи, че претендираната сума за обезщетение за претърпени 1 неимуществени вреди е силно завишена.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установена следната фактическа обстановка:

Страните не спорят, а и от приложените по делото трудов договор № 286/19.10.2021 г. се установява, че Х. Ш. е работела при „*“ ЕООД като „касиер“ в бензиностанция „*“, обект 1084, ж.к. „*“, ул. „*“ № 6, като трудовото й правоотношение е прекратено на 07.04.2022 г., видно от Заповед № 272/07.04.2022 г. на управителя на работодателя.

От приложеното по делото разпореждане № 31872 от 29.08.2022 г. на ТП на НОИ – София град се установява, че е била декларирана с вх. № 652 от 24.07.2022 г. от Х. Ш. злополука, която е приета за трудова по чл. 55, ал. 2 КСО. Разпореждането не е обжалвано и е влязло в сила на 19.09.2022 г.

Съгласно представения протокол № 44 от 22.08.2022 г. за резултатите от извършеното разследване на злополуката, станала на 29.01.2022 г. с Х. Ш., събитието е станало при придвижване на пострадалата от дома й в с. *, обл. Софийска към работното й място по обичайния маршрут с влак до гара * в гр. София и след това с автобус от градския транспорт до обекта.

От представената медицинска документация на Х. Ш. и от приетата и неоспорена от страните съдебно медицинска експертиза се установява, че в резултат на злополуката на пострадалата е причинено счупване на дясната лъчева кост на типично място (в долната трета на костта над гривнената става), което увреждане представлява трайно затруднение на движението на десния горен крайник за срок около 1,5-2 месеца. Според вещото лице счупването се дължи на силен удар, упражнен в областта на дланта, реализиран в резултат на падане и контакт на ръката с терена. В заключението е посочено, че пострадалата в резултат на инцидента е изпитвала значителни по интензитет болки и страдания в рамките на възстановителния период. Проведено е лечение – закрита репозиция на фактурата и гипсова имобилизация. Освен това в резултат на травмата след приключване на възстановителните процеси ще се наблюдава болка до живот при физическо натоварване на крайника и промяна на времето.

При разпита си вещото лице д-р В. Т. в съдебно заседание заявява, че начинът, по който е проведено лечението с наместване създава проблеми с недобро костно срастване.

Във връзка с първоначалното експертно заключение е допусната и допълнителна съдебно-медицинска експертиза с участието на ортопед-травматолог, от заключението на която се установява, че към настоящия момент в резултат на увреждането е засегната функционалността на дясната ръка на пострадалата, тъй като има ограничен обем на движение на дясна гривнена става, което е с траен характер. Имало е и увреждане на сетивните влакна, във връзка с което е предприето оперативно лечение.

В съдебно заседание вещото лице д-р К. С. твърди, че по отношение на сетивните нерви също е имало засягане, което е наложило оперативно лечение, но към настоящия момент не може да се установи, дали това лечение е успешно. По отношение на избрания метод на лечение на фрактурата вещото лице твърди, че е по преценка на травматолога, поел лечението. Индикациите за вида на лечението – оперативно или консервативно са в зависимост на от вида на счупването. Според експерта ограниченият обем на движенията на ръката не влияе на самообслужването на лицето, но е невъзможно да се изпълняват някои трудови дейности, които изискват пълен обем на движение, като тази последица се дължи на факта, че счупването е близо до ставата и в резултат на обездвижването има сраствания и загуба на еластичността на тъканите на ставата.

От показанията на св. *, който е брат на ищцата, се установява, че на 29.01.2022 г.

2 около 06,30 часа сестра му се обадила и му споделила, че е паднала и си е счупила ръката в градинката на гара *. * бил на работа, но отишъл да я вземе. Първо я закарал до работното й място, където тя говорила с колегите си, след което и в болница ИСУЛ, където след направена рентгенова снимка било установено, че е счупена китката й. След като я гипсирали я върнал в с. *. Според свидетеля сестра му преминавала по най-прекия път от влака до спирката за градския транспорт – по алея с плочки. Този ден било студено и прехвърчал сняг. Свидетелят твърди, че и към момента сестра му изпитва болки в ръката и няма пълен обем на движение.

От своя страна св. * В.а, която е съседка на ищцата, твърди, че на 29.01.2022 г. пътувала заедно с Ш. към гр. София. Когато слезли от влака било студено, валяло сняг. Ш. вървяла няколко метра преди В.а по единствената алея, която води от гарата към булеварда, където е пешеходната пътека и спирката за автобусите. Пътеката била покрита със сняг и имало поледица. Свидетелката видяла, как Ш. пада и чула, че изпищява. Отишла при нея, помогнала й да се изправи, и видяла, че се държи за ръката и видимо изпитвала болка. В.а изчакала заедно с Ш. да дойде брат й, след което се разделили. Впоследствие видяла, че Ш. е гипсирана.

Съгласно заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза общата стойност на направените от Ш. разходи за лечение възлизат на 112,60 лева. В заключението, което съдът кредитира изцяло, е посочено, че разликата между уговореното трудово възнаграждение и полученото от страна на пострадалата обезщетение от НОИ възлиза на 1822,26 лева.

Във връзка със заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза, по искане на ищцата с определение от 21.06.2023 г. е допуснато на основание чл. 214 ГПК изменение на исковете за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, като по отношение на иска за направени разходи за лечение същият е предявен за сумата от 112,00 лева, а по отношение на иска за пропуснати ползи в размер на разликата между брутното трудово възнаграждение и получаваното обезщетение по общественото осигуряване за периода от 29.01.2022г. до 07.04.2022г., същият е предявен за сумата от 1822,00 лева.

С оглед на установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е иск за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди в резултат на настъпила трудова злополука.

Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1 КТ за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайна неработоспособност над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им.

Отговорността по чл. 200 КТ е обективна и безвиновна, т.е. за успешното провеждане на иск с правно основание чл. 200 КТ следва да бъде установено, че пострадалата ищца се е намирала в трудово правоотношение с ответното дружество, че увреждането представлява трудова злополука, в резултат на която са настъпили вреди за работника, както и наличие на причинна връзка между вредите и трудовата злополука. Отговорността би могла да бъде изключена само при умишлено самоувреждане на пострадалия или при извършване на работа, която не е в интерес на работодателя.

В хода на производството се установи, че ищецът Х. Ш. на 29.01.2022 г. е претърпяла трудова злополука докато е отивала на работа в бензиностанция „*“, обект 1084 в гр. София, ж.к. „* 2“, ул. „*“ № 6, вследствие на която е била счупена лъчевата кост на дясната й ръка.

Съдът приема, че са налице предпоставките на чл. 200 КТ за ангажиране на 3 гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника. От събраните по делото доказателства съдът приема за безспорно установено, че към момента на настъпване на злополуката Ш. е била в трудово правоотношение с ответното дружество, както и че настъпилата злополука има характер на трудова по смисъла на чл. 55, ал. 2 КСО. Съгласно цитираната разпоредба трудова е злополуката, станала с осигурено лице по време на обичайния път при отИ.е или при връщане от работното място до основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер.

Не буди съмнение и обстоятелството, че като пряка и непосредствена причина от увреждането ищцата е претърпяла значителни болки страдания и неудобства, които са й причинили неимуществени вреди. Освен това се установи, че във връзка със злополуката ищцата е направила разходи, а и размерът на получаваното от нея обезщетение от НОИ поради временна неработоспособност е по-малък от брутното й трудово възнаграждение, които представляват понесени от нея имуществени вреди.

Спорно в производството размерът на дължимото от работодателя обезщетение и в частност е обстоятелството, дали е налице съпричиняване нот страна на ищцата, което да даде основание съобразно разпоредбата на чл. 201, ал. 2 КТ да бъде намалено дължимото от работодателя обезщетение, доколкото няма никакви данни увреждането да е причинено умишлено от пострадалата.

За да е налице съпричиняване, което да доведе до намаляване на дължимото от работодателя обезщетение е необходимо да бъде установено, че пострадалия не е положил грижата, която и най-небрежният служител би положил, да е предвиждал настъпването на неблагоприятния резултат, но да се е надявал лекомислено той да не настъпи или да го предотврати. Твърдението на ответника, че полученото травматично увреждане се дължи на невниманието на ищцата и проявената от нея груба небрежност е неоснователно.

Обстоятелството, че ищцата е била наясно с усложнената метеорологична обстановка рано сутринта на 29.01.2022 г., не означава, че е била длъжна да предвиди, че може да настъпят за нея вредоносни последици, които лекомислено и самонадеяно да се е надявала да предотврати. Ответникът не сочи, в какво се изразява грижата, която най-небрежния работник или служител би положил в случая и която ищцата не е положила, за да опази здравето си. Въпреки навалелия сняг и непочистена алея, ищцата не е имала възможност да откаже да отиде на работа, за да запази здравето си, нито е можела да предполага, че ще падне и ще претърпи вреди.. Не може да се приеме, че ищцата би могла да предположи, че ще падне при подхлъзване върху заледената настилка, защото дори и при такава метеорологична обстановка е длъжна да отиде на работното си място, за да изпълнява служебните си задължения.