Решение № 4895 от 07.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4895 гр. София, 07.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 23-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА Б. ГАРВАНСКА при участието на секретаря ЕЛИ Б. БИНЕВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. ГАРВАНСКА Административно наказателно дело № 20241110204493 по описа за 2024 година установи:

Производството е по чл. 58д и сл. ЗАНН – образувано по жалба на „ *** „ ЕООД срещу НП № 750950-F726400 / 22.01. 2024г. , издадено от началник - отдел „ Оперативни дейности „ в Дирекция „ Оперативни дейности „ в ГД „ Фискален контрол „ - София , с което на основание чл.185 /1/ ЗДДС - на дружеството - жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лв. - за това, че при извършена на

30.06.2023г. проверка в търговски обект, стопанисван от жалбоподателя – фризьорски салон в *** било установено , че при плащане в брой на получена в салона услуга на стойност 11 лв. - не бил издаден фискален бон от функциониращия в обекта касов апарат с фискална памет - нарушение на чл.118 ал.1 от ЗДДС.

С жалбата се претендира отмяна на НП поради допуснато съществено процесуално нарушение при обсъждане на доказателствата , също поради нарушение на материалния закон .

Поддържа се ,че административнонаказващият орган не е изпълнил задължението си да обсъди обстоятелствата от значение за отговорността по НП , не е изпълнил задължението си да обсъди и 1 подаденото писмено възражение срещу АУАН . Поддържа се, че констатираното при проверката представлява маловажен случай на нарушение по см. на чл. 28 ЗАНН , претендираните вреди от което възлизат на 2,20лв. , наложената санкция е явно несъразмерна и нарушава принципа на пропорционалност на санкциите по чл. 49 пар. 3 от Хартата на основните права в ЕС , чл. 5 от Договора за ЕС , решения на СЕС и чл. 6 АПК.

Представител на административнонаказващия орган оспорва изцяло основателността на жалбата без съображения относно възраженията в жалбата .

И двете страни претендират присъждането на разноски правна помощ по делото . за

По отношение на фактите по делото :

Съдът, след като обсъди доводите на страните и непротиворечиви доказателства по делото , прие за установено следното като факти по делото :

На 30.06. 2023г. от органите по приходите към ЦУ на НАП – гр.

София била извършена проверка в търговски обект, стопанисван от жалбоподателя –– фризьорски салон в ***. В хода на проверката инспекторите на НАП извършили контролна покупка на услуга в салона на стойност 11 лв.и цената платили в брой . Свидетелката Е. Н.

- фризьор в салона приела плащането в брой , но не издала фискален бон от функциониращото в обекта фискално устройство . Според показанията на свидетелката Н. причината за пропуска й да издаде фискален бон било поемането на нов клиент .

За констатираното при проверката инспекторите по приходите към 2

НАП съставили протокол за извършена проверка и акт за установяване на административно нарушение, въз основа на които е издадено обжалваното наказателно постановление .

По отношение на доказателствата:

Изложеното се установява при обсъждане на непротиворечив доказателствен материал - приобщения констативен протокол за установеното в хода на процесната проверка пред административнонаказващия орган , приложенията към него , възражение на жалбоподателя срещу АУАН , останалите приобщени документи , показанията на свидетеля - актосъставител по делото , който потвърждава констатираното с АУАН и протокола за проверка и показанията на свидетелката Н. .

По отношение на правната страна по делото:

При така установеното като факти по делото съдът прие жалбата за основателна по изложеното в нея съображение за съществено процесуално нарушение на изискването на чл. 52 ал.4 ЗАНН.

В нарушение на изискването на чл. 52 ал.4 ЗАНН преди да се произнесе по преписката, наказващият орган да провери обосноваността на акта и да прецени обективно възраженията и събраните доказателства, административнонаказващият орган не е обсъдил обективно възраженията срещу АУАН , въпреки , че възраженията са обосновани с конкретно позоваване на приложим закон и на относими към него доказателства .

Посоченото нарушение в случая се явява самостоятелно основание ,обуславящо неправилност на решаващите изводи на административнонаказващия орган .

С НП са възприети изводи относно спорния предмет , които не 3 съответстват на установеното от приобщените материали .

Съдът прие , че извършеното от жалбоподателя е малозначително по см. на чл. 9 /2/ НК , към приложението на която разпоредба препраща чл. 11 от ЗАНН.

Поради изложеното то не е противоправно и не съставлява административно нарушение по чл. 6 от ЗАНН .

Макар извършеното от жалбоподателя формално да осъществява от обективна и субективна страна състава на процесното нарушение съвкупната оценка на фактите по делото налага несъмнено извода, че извършеното от жалбоподателя – не разкрива обществената опасност , предвидена в чл. 6 ЗАНН като основание за налагане по административен ред на наказание за административно нарушение .

Този извод се налага при отчитане по делото само на смекчаващи отговорността обстоятелства и при сравнението на претендираната с НП сума за ДДС 2,20 лв с МРЗ за страната към процесния период от 780 лв.

Съобразно изложеното незаконосъобразно е прието от административнонаказващия орган , че е налице основание за реализиране на административнонаказателна отговорност спрямо жалбоподателя за нарушението по НП .

Извън изложеното :

В нарушение на чл. 57 ЗАНН , от НП не могат да се установят мотивите административнонаказващият орган да приеме , че в конкретния случай нарушението , ако се приеме ,че такова е извършено , е застрашило охраняваните с разпоредбата обществени отношения с типичната за него интензивност , не се отличава поради липсата или незначителността на вредните последици или поради други смекчаващи обстоятелства с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с останалите нарушения от този вид по см. на чл. 28 ЗАНН и чл. 93 т.9 НК и чл. 84 ЗАНН .

В нарушение на чл. 57 ЗАНН , от НП не могат да се установят и 4 мотивите административнонаказващият орган да приеме за съответна по тежест имуществена санкция в размер , по - висок от минималния , предвиден в закона 500 лв. .

По изложените съображения съдът прие , че НП следва да бъде отменено.

По отношение на разноските:

По делото е участвал адвокат – представител на жалбоподателя с изготвяне на жалбата и участие в съдебно заседание .

На осн. чл. 63д ЗАНН и чл. 143 ал.1 АПК в тежест на бюджета на органа, издал отменения акт , следва да се възложат разноските на жалбоподателя за адвокатско възнаграждение по делото - 400 лв. .

По изложените съображения и на основание чл. 63д ЗАНН съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 750950-F726400 / 22.01. 2024г. , издадено от началник - отдел „ Оперативни дейности „ в Дирекция „ Оперативни дейности „ в ГД „ Фискален контрол „ на НАП - София , с което на основание чл.185 /1/ ЗДДС на жалбоподател „ *** „ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лв.

ОСЪЖДА НАП да заплати

ЕООД сумата от 400 лв. по делото . в полза на жалбоподателя „ *** „

– разноски за адвокатско възнаграждение

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Адм. съд – гр. София .

5

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6