Решение № 5381 от 21.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5381 гр. София, 21.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Евгени Ст. Станоев Въззивно гражданско дело № 20241100500311 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 16035/06.10.2023 г., постановено по гр.д. № 28240/2023 г. по описа на СРС, 46 състав, по предявен от И. К. Д., ЕГН **********, срещу „ВИВУС.БГ“ ЕООД, ЕИК 202393458, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 10а ЗПК и чл. 23 ЗПК е прогласена нищожността на клаузата, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане, предвидена в договор за паричен заем № 9870238019 от 04.05.2020 г., както и по предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 660,66 лв., представляваща недължимо платена сума по договор за паричен заем № 9870238019 от 04.05.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба /25.05.2023 г./ до окончателното изплащане.

С решението е разпределена и отговорността за разноски, като ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание на чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 405 лв., а на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ 177492004, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. – сумата от 480 лв.

1

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство – „ВИВУС.БГ“ ЕООД.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на постановеното съдебно решение. Въззивникът счита, че не е била определена правилно правната квалификация на предявения установителен иск за нищожност на клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане.

Освен това неправилно била разпределена и доказателствената тежест в доклада на районния съд. Изложил е оплаквания и срещу изготвената счетоводна експертиза, като счита, че заключението по нея не е следвало да бъде кредитирано от съда, тъй като вещото лице се запознало единствено с документите по делото и не е извършвало справки при ответника. Неправилно било посочено от съда при анализа на изготвената експертиза, че експертът е получил от ответника извлечения по договора за кредит. Нямало основание и ищецът да увеличава размера на иска си до сумата от 660,66 лв. Моли обжалваното решение да бъде отменено, а предявените искове – отхвърлени.

Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият И. К. Д. е подал отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна. Уговарянето на таксата за експресно разглеждане целяло увеличаване на възнаграждението на кредитора, което било нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Тази такса водела и до многократно превишаване на ГПР, като освен това била свързана с усвояването на кредита и това водело до противоречие с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.

Счита, че заключението по счетоводната експертиза е било правилно кредитирано от съда. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите на страните и представените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата, 2 като следи служебно за правилното приложение на императивна правна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/.

Предмет на въззивна проверка е решението на районния съд в цялост.

В случая постановеното от районния съд решение е валидно и допустимо.

По същество на спора съдът приема следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба, с която са предявени обективно кумулативно съединени установителен и осъдителен искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 10а ЗПК и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане, предвидена в договор за паричен заем № 9870238019 от 04.05.2020 г., както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 660,66 лв., представляваща недължимо платена сума по договор за паричен заем № 9870238019 от 04.05.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба /25.05.2023 г./ до окончателното изплащане.

По предявените искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл.

10а ЗПК и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че е сключил с ответника „ВИВУС.БГ“ ЕООД договор за паричен заем № 9870238019 от 04.05.2020 г. с твърдяното от него в исковата молба съдържание; сключването на четирите анекса на дати 08.05.2020 г. и 18.05.2020 г. и съдържанието им; сключването на договор от 02.06.2020 г. за удължаване на срока за погасяване и неговото съдържание; че в договора и всеки анекс към него е предвидено заплащането на такса за експресно разглеждане; фактите, водещи до нищожност на клаузата за дължимост на такса за експресно разглеждане на кредита; заплащането на претендираните от него суми.

При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже валидно уговорена клауза за дължимост на такса за експресно разглеждане на кредита, в т.ч. че същата представлява допълнителна услуга, която е била реално предоставена, както и че има основание да получи 3 претендираните от ищеца суми.

Във връзка със служебното задължение на съда да следи за неравноправни клаузи в договори, сключени с потребители, в тежест на ответника е да докаже, че клаузите по договора за кредит са индивидуално уговорени и съобразени с изискванията на ЗПК и ЗЗП.

По отношение на наличието на валидно облигационно отношение между страните по силата на договор за паричен заем № 9870238019 от 04.05.2020 г. въззивният съд намира следното:

Договорът за заем е неформален, поради което сключването на такъв може да се установява с всякакви доказателствени средства, предвидени в ГПК.

По делото не е представен договор за паричен заем № 9870238019 от 04.05.2020 г., а в отговора на исковата молба е оспорено съществуването на облигационно отношение между страните на основание този договор. Във въззивната жалба изрично е посочено, че ищецът не е доказал наличието на валидно сключен между страните договор. Въззивният съд намира възражението на въззивника ответник за неоснователно поради следните съображения:

Към исковата молба е приложен разчет на плащанията, анализиран от вещото лице по допуснатата в първоинстанционното производство съдебносчетоводна експертиза. От заключението по експертизата се установява, че на 04.05.2020 г. между „4финанс” ЕООД и И. Кр. Д. е сключен Договор за кредит № 9870238019 при следните параметри:

Сума на кредита: 200.00 лв.;

Годишна лихва: 40.94 %

ГПР: 49.60 %

Срок на кредита: 30 дена

За бързо разглеждане на кредита: 51.26 лв.

Дата на получаване на сумата: 04.05.2020 г.

Падежна дата: 03.06.2020 г.

Дата на погасяване: 08.05.2020 г.

Вещото лице посочва, че съгласно т. 4 от Общите условия към Договора за кредит кредиторът се задължава да даде отговор на кредитополучателя 4 дали искането за кредит е одобрено в срок от 7 календарни дни, който срок може да бъде намален, ако кредитополучателят изрично заяви получаването на допълнителна незадължителна услуга за експресно разглеждане и получаване на отговор до 15 минути от изпращане на Искането за отпускане на кредит, за което се дължи такса, изчислена спрямо сумата на кредита /допълнителния кредит и периода на договора за кредит/.

В заключението са отразени и допълнителните споразумения към договора за кредит:

Анекс 1 от 08.05.2020 г. към Договор за кредит № 9870238019 от 04.05.2020 г., с който страните се споразумяват за допълнителна сума в размер на 130 лв., като таксата за бързо разглеждане се променя на 82,47 лв. Сумата за връщане е в размер на 422,99 лв.

Анекс 2 от 18.05.2020 г. към Договор за кредит № 9870238019 от 04.05.2020 г., с който страните се споразумяват за допълнителна сума в размер на 400 лв., като таксата за бързо разглеждане се променя на 156,02 лв. Сумата за връщане е в размер на 903,70 лв.

Анекс 3 от 18.05.2020 г. към Договор за кредит № 9870238019 от 04.05.2020 г., с който страните се споразумяват за допълнителна сума в размер на 210 лв., като таксата за бързо разглеждане се променя на 189,73 лв. Сумата за връщане е в размер на 1151,17 лв.

Анекс 4 от 18.05.2020 г. към Договор за кредит № 9870238019 от 04.05.2020 г., с който страните се споразумяват за допълнителна сума в размер на 360 лв., като таксата за бързо разглеждане се променя на 247,52 лв. Сумата за връщане е в размер на 1575,41 лв.

Съгласно заключението на вещото лице на 02.06.2020 г. е извършено плащане за частично погасяване на задълженията по Договора за кредит и анексите към него – сумата от 700 лв. Доказателство за това е представено във въззивното производство – Разписка № 0300011026197024 от ИзиПей.

Анекс 5 от 02.06.2020 г., с който е предоставена сумата от 875,41 лв. за окончателно погасяване на задълженията по Договор за кредит № 9870238019 от 04.05.2020 г. и четири анекса към него.

Вещото лице е посочило, че общо усвоената главница по договора и четирите анекса е в размер на 1300 лв., а погасените задължения са в общ 5 размер на 1575,41 лв., в т.ч. 1300 лв. главница, 27,89 лв. лихва и 245,52 лв. такси за бързо разглеждане.

Изчислен е действителният размер на ГПР, вземайки предвид формулата по Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК и включвайки лихвата и таксите за бързо разглеждане – 397,41 %.

Вещото лице е изчислило общо лихви и такси по договора в размер на 660,66 лв.

Неоснователно е възражението на въззивника, че експертизата е изготвена в нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като депозитът за същата е заплатен след предоставения от съда срок. Видно от материалите по делото определението по чл. 140 ГПК, с което е указано на ищеца да внесе депозит за допуснатата експертиза, е връчено на същия на 10.09.2023 г., а доказателства за внесен депозит са представени от адв. Д. М., процесуален представител на И. Д., още на 12.09.2023 г., т.е. в дадения от съда едноседмичен срок.

В рамките на въззивното производство по делото е приет Отговор от 2024 г., изходящ от „ВИВУС.БГ“ ЕООД, подписан от управителя на дружеството и неоспорен в настоящото производство, от който е видно, че същото е отговорило на запитване на ищеца И. Д., че за периода 2018 г. – 2023 г. последният има 107 броя договора за кредит с дружеството. На ред 19 от отговора е посочен процесният договор за кредит – № 9870238019, с дата на създаване – 04.05.2020 г., и дата на погасяване – 02.08.2020 г. В писмото е посочено, че всички изброени кредити са изцяло погасени и Д. няма задължения към дружеството.

Този частен свидетелстващ документ обективира извънсъдебно признание на ответника, че процесният договор е сключен и вземанията по него са изцяло погасени.

Доказателство за сключването на процесния договор между страните е и представената към заключението по допуснатата във въззивното производство съдебносчетоводна експертиза кореспонденция с официални представители на ответното дружество. Видно от същата на 22.08.2023 г. Д. Д. (от името на ответника) е уведомила вещото лице, че търсените от последното документи не са открити и не може да бъдат предоставени на експерта. Впоследствие 6 обаче на 15.10.2024 г. Д. Д. (от името на ответника) е изпратила справка за парични движения – отпуснати суми и плащания, по Договор № 9870238019/04.05.2020 г. и анексите към него. Това изявление представлява още едно извънсъдебно признание за наличие на облигационна връзка.

При съвкупен анализ на посочените по-горе доказателства съдът стига до извода, че между страните е възникнало облигационно отношение по силата на Договор № 9870238019/04.05.2020 г. и анексите към него от 08.05.2020 г. и 18.05.2020 г. със съдържание, описано в заключението по съдебносчетоводната експертиза, приета в първата инстанция. В този смисъл неоснователно се явява възражението на въззивника, че експертизата е опорочена, тъй като експертът е ползвал единствено книжа по делото, представени от ищеца. Въззивният съд кредитира заключението по същата с оглед и във връзка с целия доказателствен материал, като приема, че същата е изчерпателно, последователно и професионално изготвена и кореспондира с останалите събрани по делото доказателства.