Определение № 833 от 15.07.2021, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 833 гр. София , 15.07.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито заседание на петнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Вера Цветкова

Маргаритка Шербанова

Петър Гунчев като разгледа докладваното от Вера Цветкова Въззивно частно наказателно дело № 20211000600785 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.440 от НПК.

С определение №63 от 02.07.2021г. по ЧНД №323/2021г., Окръжен съд Враца е оставил без уважение молбата на осъдения К. Н. Я. да бъде условно предсрочно освободен от изтърпяване на неизтърпяната част от наложеното му наказание в размер на 1 /една/ година и 3 /три/ месеца лишаване от свобода, определено му по нохд №1164/2020г. от Районен съд Русе, с остатък в размер на 1 месец и 13 дни.

Срещу това определение на СГС е постъпила жалба от осъденият К.Я.. В нея се изразява несъгласие с определението, постановено от ВрОС. Осъденото лице счита, че се поведението си е дало достатъчно доказателства за своето поправяне и отговаря на изискванията на чл.439а от НПК. В цифрово изражение рискът от вреди бил отчетен като висок, но според Я. това било вследствие на липсата на консултативни беседи от страна на администрацията на затвора и ИСДВР. Планът на присъдата не бил изпълнен заради отсъствието на Началника на затвора, който единствен контролирал и регулирал изпълнението на този план. Поради тази причина не били променени и рисковите му точки.

Изразява се мнение, че определението на окръжния съд не кореспондира с целта на закона и е незаконосъобразно. Моли се да бъде разгледана жалбата и да се прецени правилността на определението на окръжния съд.

Софийски апелативен съд, след като се запозна с доводите, отразени в жалбата, с материалите по делото и атакуваното определение, намери за установено следното:

1

С определение №63 от 02.07.2021г. по ЧНД №323/2021г., Окръжен съд Враца е оставил без уважение молбата на осъдения К. Н. Я. да бъде условно предсрочно освободен от изтърпяване на неизтърпяната част от наложеното му наказание в размер на 1 /една/ година и 3 /три/ месеца лишаване от свобода, определено му по нохд №1164/2020г. от Районен съд Русе, с остатък в размер на 1 месец и 13 дни.

Най-напред съдът установил, че осъденото лице К.Я. е бил осъден с одобрено споразумение от 13.07.2020г. по нохд №1164/2020г. на РС Русе, за престъпление по чл.196 ал.1 т.1 от НК, на 1 година и 3 месеца лишаване от свобода, при първоначален „строг“ режим на изтърпяване. Преди това Я. бил осъждан многократно, включително и на ефективни наказания лишаване от свобода, които е изтърпял. Той е започнал да търпи наложеното му наказание на 10.07.2020г., като към момента на произнасяне на първия съд е изтърпял фактически 11 месеца и 22 дни, от работа – 1 месец и 25 дни, или общо изтърпяно наказание в размер на 1 година, 1 месец и 17 дни, като неизтърпяната част от наказанието е в размер на 1 месец и 13 дни.

Правилно първостепенният съд установил, че е налице първата предпоставка, визирана в чл.70 ал.1 т.2 от НК, а именно осъденият Я. да е изтърпял фактически не помалко от 2/3 от наложеното наказание.

Контролната съдебна инстанция споделя направения от първият съд извод, че не е налице втората предпоставка изискуема от закона – осъденият да е дал доказателства за своето поправяне. Съдът констатирал от приложения доклад за оценка на риска от рецидив и вреди, изготвен съгласно чл.155 от ЗИНЗС, че първоначалната оценка на риска от рецидив е с високи стойности – 85 точки. Нисък бил рискът от вреди за служителите от администрацията и за останалите лишени от свобода, тъй като осъдения проявявал толерантно отношение към длъжностните лица и спазвал режимните изисквания. Рискът от вреди за обществото след освобождаване от затвора е със средни стойности и се обуславя от криминалното му минало и злоупотребата с ПАВ.

Направена била ревизия на оценката на риска от рецидив и било отчетено минимално понижение в стойностно отношение от 85 на 82 точки, като се запазва във високите граници.

В първоначалния изготвен план на присъдата били заложени следните цели и задачи: осмисляне на отговорността, вината и вредите; изграждане на мотивация за спиране на правонарушенията; осмисляне на вредите и рисковете от зависимостта към ПАВ; подобряване на уменията за решаване на текущи проблеми; намиране на подходяща трудова заетост.

2

От приложените по делото писмени данни, първостепенният съд установил, че лишеният от свобода Я. не осъзнава изцяло тежестта на деянието, не разбира всички фактори, довели до престъпното поведение и е с нестабилна мотивация за промяна. Той не разпознава всичките си налични проблеми, не е склонен да полага усилия и постоянство за разрешаването им, с неясни цели в дългосрочен план, като устно декларира мотивация за промяна и неупотреба на наркотични вещества, но липсва яснота и конкретика за осъществяване и поддържане на взетото решение.

В подкрепа на извода за неразпознаване на проблемите е и изложеното в жалбата на осъденото лице, че няма промяна в оценката на риска, тъй като го няма началника на затвора, което означава, че лицето свързва промяната само с присъствие на външен фактор, но не и с полагане на усилия от самия него.

Съдът е отчел, че за времето на престой, лишеният от свобода Я. има примерно поведение и е склонен да се съобразява и да спазва законовите изисквания. Не е влизал в конфликт с други лишени от свобода или със служители от администрацията, няма извършени дисциплинарни нарушения и наложени наказания. Следва обаче да се посочи, че това е очакваното и дължимо поведение в такава контролирана среда и при несъобразено с това поведение, се предвиждат съответни санкции.

Правилно първостепенният съд установил, че към настоящия момент, осъдения Я. не е дал безспорни доказателства за постигнат поправителен ефект на наказанието. Не са изпълнени в пълен обем заложените цели и задачи в плана на присъдата. Не е осъзната изцяло тежестта на извършеното закононарушение, в дългосрочен план са неясни целите за позитивна промяна. Рискът от рецидив на престъпно поведение е все още висок и сочи на реална възможност осъденото лице да извърши ново престъпление след освобождаването му. Необходимо е корекционната работа с Я. да продължи до постигане на пълна самокритичност към извършеното деяние и осъзнаване на вредните последици от поведението му.

Първостепенният съд преценил в съвкупност и останалите доказателствени източници, находящи се в личното досие на осъденото лице и достигнал до извод, че е налице само една от двете законови предпоставки за условно предсрочно освобождаване – фактическо изтърпяване на 2/3 от наложеното му наказание и следва да се осигури възможност на администрацията на пенитенциарното заведение да продължи работата си в насока поправяне на осъденото лице и постигане на положителен резултат в процеса на превъзпитание.

Контролната съдебна инстанция напълно споделя направените от първостепенният съд изводи за неоснователност на направеното от К.Я. искане за УПО, като правилни и законосъобразни.

Не на последно място следва да се има предвид, че условното предсрочно 3 освобождаване е правна възможност, без задължителен характер, предвидена от законодателя при наличие на определени предпоставки, а не безусловно и дължимо право.

Въззивната съдебна инстанция напълно споделя становището на първия съд и намира, че атакуваното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Воден от гореизложеното Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОПРЕДЕЛИ :

ПОТВЪРЖДАВА определение №63 от 02.07.2021г. по ЧНД №323/2021г., на Окръжен съд Враца, с което е оставена без уважение молбата на осъдения К. Н. Я. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на неизтърпяната част от наложеното наказание от 1 /една/ година и 3 /три/ месеца лишаване от свобода, определено му по нохд №1164/2020г. по описа на РС Русе.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4