Решение № 218 от 10.06.2025, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 218 гр. Карлово, 10.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Владимир Ст. Иванов при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело № 20255320100032 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.415 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД от „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК: 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. София 1463, район „Триадица“, бул. „Витоша“ № 146, Бизнес център „България“, сграда А, представлявано от изпълнителния директор И. К., действащ чрез пълномощника си ст. юрк. Т. Б. против Е. М. Д., ЕГН: **********, с настоящ адрес: гр. К., обл. П., ул. „***“ №***, съдебен адрес: гр. Т., ул. ***, ет. ***, офис №***, чрез адв. Д. Г..

В исковата молба се твърди, че на 09.02.2024 г. Е. М. Д. кандидатствала онлайн за отпускане на потребителски кредит от „Кредисимо“ ЕАД. На посочения от нея електронен адрес, а именно: ***, били изпратени автоматично Договор № 2918992/09.02.2024 г., ведно с Приложение 1 към него, Общи условия и Стандартен европейски формуляр. Освен това, на сайта на дружеството гореизброените документи били налични и преди сключване на договора, съдържащи цялата необходима преддоговорна информация за желания кредит, предоставени в ясен и четим вид, на български език и при съблюдаване на приложимите нормативни изисквания. На ответницата бил 1 предоставен достъп до проект на договора за кредит и приложението към него, в които били посочени дължимите от нея суми – заявеният размер на главницата и размерът на възнаградителната лихва при заявения период на погасяване.

Така, между „Кредисимо“, в качеството на кредитор, от една страна, и Е. М. Д., в качеството на кредитополучател – от друга, на 09.02.2024 г. бил сключен във формата на електронен документ Договор за кредит № 2918992 с краен срок на погасяване на предоставената заемна сума – 20.02.2026 г.

Неразделна част от Договора представлявали СЕФ, ОУ и Приложение № 1 „Условия на кредита“, съдържащо погасителен план.

„Кредисимо“ изпълнило своето задължение и предоставило на ответницата заем в размер на 6789.08 лева, при лихва и други условия, подробно уговорени в Договора, Приложение 1 към него, СЕФ и ОУ.

Поради неизпълнението на основните договорни задължения, ответницата била търсена многократно с цел извънсъдебно уреждане на отношенията. Тя не погасила в срок шест погасителни вноски по Договора за кредит, което съгласно Раздел X, чл.3.1 от ОУ, било основание за обявяване на Договора за кредит за предсрочно изискуем. В изпълнение на чл. 12 от Раздел IV на общите условия, на 11.10.2024 г. кредитът бил обявен за предсрочно изискуем от „Кредисимо“, посредством изпращане на e-mail на посочения в Договора за кредит от нея електронен адрес за кореспонденция.

Предвид липсата на доброволно изпълнение от страна на ответницата, ответното дружество подало заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. д. № 1856/2024 г., по описа на Районен съд - Карлово. В тази връзка била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която било разпоредено длъжникът Е. М. Д. да заплати на „Кредисимо“ следните суми: 6789,08 лева /главница/; 1073,55 лева /договорна лихва/ и 67,77 лева /наказателна лихва/, както и 158,61 лева – държавна такса и 50,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Тъй като срещу заповедта в срок било депозирано възражение от длъжника, за кредитора бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.

Ищцовото дружество моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че му дължи следните 2 суми, за които по ч. гр. д. № 1856/2024 г. по описа на РС Карлово е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, а именно:

6789,08 лева – главница по договор за кредит № 2918992/09.02.2024г.; 1073,55 лева – договорна лихва за периода от 21.03.2024 г. до 09.10.2024г.; 67,77 лева – наказателна лихва за периода от 21.04.2024 г. до 09.10.2024 г.; законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда – 17.10.2024 г., до окончателното изплащане на главницата.

С отговора на исковата молба ответникът, чрез адв. Д. Г., оспорва иска.

Твърди, че искът е неоснователен, поради недействителност на договора за заем. В процесния случай едновременно със сключването на договора за заем, ответницата сключила и Договор за предоставяне на поръчителство с посочено от Кредитора дружество – „Ай тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, за което дължала допълнително възнаграждение. То по същество съставлявало разход по кредита, но не било отразено в него.

Освен това, към договора била сключена и застраховка в размер на 789.09 лв., която също не била отразена в ГПР, както трябвало да бъде, съобразно решение С714/22 на СЕС. Това влечало недействителност на договора за заем на самостоятелно основание.

Процесният договор за заем бил недействителен на основание неточно посочен ГПР.

Нищожен бил чл. 4 от Договора за заем, съгласно който кредитополучателят се задължава да предостави обезпечение при крайно завишено изискване – предоставяне на банкова гаранция или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с дружество, избрано от кредитора.

Тези условия били създадени във вид да изглежда, че кредитополучателят има избор, но всъщност първото условие било на практика невъзможно за изпълнение, второто условие било формулирано по начин, който да придаде вид, че съвсем друго лице поема задължение да е поръчител на кредитополучателя пред кредитора и че този поръчител предоставя някаква реална услуга, срещу която изглежда оправдано да му се плати възнаграждение. Всъщност кредитополучателят по този начин плащал огромна възнаградителна лихва на кредитора, на която бил придаден вид, че представлява възнаграждение за поръчителство. Нещо повече, при 3 обезпечаването на кредита с поръчителство, кредитополучателят бил ограничен от изискването на чл. 4 от договора за потребителски кредит в правото си да избира кой да бъде поръчител по кредита му и че това може да бъде само предварително одобрено от кредитора юридическо лице. От анализа на чл. 4 от Договора за заем се налагал изводът, че се касае за „скрито“ възнаграждение за кредитора, уговорено в противоречие с принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения, като целта била пределно ясна – заобикаляне на ограниченията в разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което водело до оскъпяване на кредита за потребителя отвъд законоустановения максимум. Нещо повече, непредставянето на обезпечение, при положение, че потребителят избере тази опция, водело като последица непораждане на действие на договора за потребителски кредит (чл. 4, ал. 2).

Въпреки „свободния избор“ на потребителя да поиска или да не поиска обезпечение, кредиторът поставял приоритетното разглеждане на заявлението на кредитополучателя в зависимост от предоставянето на обезпечението – в рамките на 24 часа от предоставяне на обезпечението, пред значително подълъг срок от 14 календарни дни в случай, че такова не бъде представено. По този начин, без сключването на договора за предоставяне на поръчителство да бъде постановено като условие за сключването на договора за кредит, потребителят се принуждавал да го сключи, ако иска да получи заем в кратък срок, което правело клаузата неравноправна.

Задължението за заплащане на възнаграждение на дружеството гарант, което задължение възниква непосредствено след възникване на задължението за връщане на паричната сума, и което задължение има определен размер, без да се отчита дали страната кредитополучател би изпълнявала добросъвестно или би допуснала неизпълнение на своите договорни задължения по договора за заем, представлявало уговорка, която нарушава добрите нрави.

Предвид горното, ответницата счита, че клаузата на чл. 4 от Договора за заем е нищожна на основание чл. 26 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД, както и целият договор за заем – на основание чл. 22 вр. чл. 11. ал. 1. т. 10 ЗПК.

На отделно основание, видно от Приложение №1, приложено от ищеца-заявител в заповедното производство, към кредита била сключена и застраховка с размер 789.08 лв., която съгласно VII., т. 11 от ОУ не е включен в 4

ГПР, а следвало да бъде, съгласно решение на СЕС по дело С714/22.

Предвид недействителността на договора за заем, ответницата моли съда да отхвърли претенцията на ищеца като неоснователна. Претендира разноски.

От събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложеното ч. гр. д. № 1856/2024 г. по описа на Районен съд – Карлово е видно, че по заявление на ищцовото дружество е издадена заповед за парично изпълнение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът Е. М.

Д. да заплати на „Кредисимо“ EАД следните суми: 6789,08 лева – главница по договор за кредит № 2918992/09.02.2024г.; 1073,55 лева – договорна лихва за периода от 21.03.2024 г. до 09.10.2024г.; 67,77 лева – наказателна лихва за периода от 21.04.2024 г. до 09.10.2024 г.; законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда – 17.10.2024 г., до окончателното изплащане на главницата; 158.61 лева – разноски по делото за внесена държавна такса и 50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Срещу заповедта в срок е постъпило възражение и след дадени от съда указания ищцовото дружество е предявило настоящия иск в срока по чл.415, ал.4 ГПК.

Не се спори между страните, а и от представените по делото доказателства се установява, че на 09.02.2024 г., между „Кредисимо“ ЕАД и Е.

М. Д. е сключен по реда на ЗПФУР Договор за потребителски кредит № № 2918992 /приложен по заповедното производство/, по силата на който „Кредисимо“ ЕАД се задължава да предостави на ответницата потребителски кредит в размер на 6789.09 лева, при условия посочени в договора, след одобряване на подаденото от кредитополучателя заявление. В чл. 4, ал. 1 от договора е предвидено приоритетно разглеждане на заявлението и одобряване на кредита, в случай че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще представи обезпечение на кредита. Посочено е това да стане в срок от 24 часа след предоставяне на обезпечението. В чл. 4, ал. 1 са определени и видовете обезпечения, които кредитоискателят следва да представи, а в ал. 2 на чл. 4 е предвидена санкция, ако той не представи обезпечение, изразяваща се в неодобряване на заявлението от „Кредисимо“ ЕАД и непораждане на действие 5 на договора между „Кредисимо“ ЕАД и кредитополучателя. В ал.3 на чл.4 е предвидено още, че когато кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобряване е 14 дни от подаване на заявлението, а ако заявлението не бъде одобрено до посочения срок, договорът не поражда действие. В чл. 6 е посочено, че задължението се погасява съгласно Приложение № 1 – Условия на кредита, представляващо неразделна част от договора. В условията на кредита по Приложение №1 е посочено, че се отпуска потребителски кредит в размер на 6789.09 лева за срок от 24 месеца, фиксиран лихвен процент по кредита от 27,66 %, годишен процент на разходите /ГПР/ от 31,45 % и общ размер на плащанията от 8971,36 лв.

На същата дата – 09.02.2024 г., е сключен и договор за предоставяне на поръчителство между „Ай Тръст“ ЕООД и Е. М. Д. /л.73/, в който е посочено, че „Кредисимо“ ЕАД се задължава да предостави сумата по договор за потребителски кредит, след предоставяне на обезпечение на задълженията на потребителя под формата на поръчителство. Съгласно договора, поръчителят се задължава да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“ ЕАД, за да отговаря пред дружеството солидарно с потребителя за изпълнение на всички негови задължения /чл.1, ал.1/ по договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението му а именно – връщане на предоставената сума по кредита, възнаградителна лихва, всички дължими разноски по сключването и изпълнението на договора, задължение за плащане на забава при просрочие на плащанията по договора /чл.2, ал.1/. Предвидено е, че за поемане на тези задължения потребителят дължи възнаграждение на поръчителя в размер и при условия, съгласно Приложение 1, а именно – 5893,50 лв., дължимо 24 вноски за целия период на действие на договора за кредит. В чл.8, ал. 5 от Договора за поръчителство е предвидено „Кредисимо“ ЕАД да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждението по този договор и всички вземания на поръчителя по този договор. В случай, че платената по този начин сума е недостатъчна за погасяване на изискуемите задължения на потребителя към „Кредисимо“ ЕАД и на задължението на потребителя към поръчителя по този договор, с внесената сума се погасяват с приоритет задълженията към поръчителя, тоест най-обременителното и най-тежко задължение на потребителя, явяващо се това по договора за потребителски кредит се определя като вторично и погасявано последно по време, за сметка на 6 възнаграждението на поръчителя, като всички плащания се извършват в полза кредитодателя „Кредисимо“ ЕАД.