Решение № 2011 от 07.05.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2011 гр. Пловдив, 07.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Владимир Р. Руменов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело № 20235330106848 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 250 от ГПК – допълнително решение по исков спор.

Искова молба на Р. К. К., с ЕГН: ********* от село ****************, против П. З. П., ЕГН: ********** от село ****************, и искове с правно основание в чл. 439, вр. чл.124, ал.1 ГПК.

Ищецът твърди, че срещу него било образувано изпълнително дело №********* по описа на ЧСИ В. А., по силата на Изпълнителен лист от 22.01.2007г., издаден по ч.гр.д. №285/2007г. по описа на XIV гр. състав на PC - Пловдив, с което ищеца като кредитополучател и ответника като поръчител били осъдени да заплатят солидарно по договор за кредит на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД сумата от 5 699.80 лева, представляващи: 4 649.87 лева - главница към 17.01.2007г., 1 049.93 лева просрочена лихва за периода от 15.05.2006г. до 17.01.2007г., както и законната лихва върху главницата, считано от 17.01.2007г. до окончателното плащане на сумата, ведно с разноски от 114 лева и възнаграждение за юрисконсулт в размер на 210 лева. Вземането на взискателя „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, представляващо парично притезание, е удовлетворено 1 изцяло, като Р. К. К. внесъл сумата 2 821.89 лева за погасяване на дълга, а солидарно задълженият с него длъжник - поръчителят П. З. П. - сумата от 5 055.41 лева за погасяване размера на дълга по изпълнителното дело.

С молба с вх.№ 01955/18.02.2009г. до ЧСИ В. А., ответникът П. З. П. заявил искането да бъде конституиран като взискател за размера на изплатената от него сума по изпълнителното дело по отношение на ищеца Р. К. К. и бил конституиран като такъв. Така на основание чл.429, ал.2 от ГПК, производството по изпълнително дело №********* по описа на ЧСИ В. А. по отношение на удовлетворения взискател „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД било прекратено и като взискател бил конституиран ответника за събиране на сумата от 5055.41 лева /размера на изплатената от последния част от взимането/, ведно със законната лихва върху сумата от дата 18.02.2009г. до окончателното изплащане , като изпълнителното дело №********* по описа на ЧСИ В. А. било продължено за събиране на горепосочената сума.

На дата 10.07.2009г. РС Пловдив издал по частното гражданско дело 7965 по описа си за същата година друг изпълнителен лист за друго вземане на П. срещу ответника , за сумата от 2000 лева- главница по запис на заповед от дата 24.04.2007г., с падеж на 11.06.2007г., ведно със законната лихва от дата 07.07.2009г.до окончателното изплащане на вземането , и 140 лева разноски по делото . Листът бил присъединен към делото с оглед принудителното събиране на сумите по него .

В изпълнение на Заповед № СД-04-57/30.06.2017г. на Министъра на правосъдието и на Заповед №115/03.07.2017г. на Председателя на Окръжен съд Пловдив изпълнителното дело №********* по описа на ЧСИ В. А. било продължено от ЧСИ К. П. с изпълнително дело № *************. Това дело било прекратено от ЧСИ П. на дата 21.05.2018г., тъй като взискателя не поискал в продължение на две години извършването на изпълнителни действия.

На 11.06.2018г. срещу ищеца било образувано ново изпълнително дело №**************по описа на ЧСИ М. О. въз основа на процесния изпълнителен лист от 22.01.2007г. с кредитор „Райфайзенбанк България“ ЕАД и Постановление от 04.03.2009г. на ЧСИ В. А. за конституиране на ответника като взискател на осн. 429 ГПК, както и Изпълнителен лист от 10.07.2009г., издаден въз основа на Заповед №4382 от 09.07.2009г. за 2 изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, по ч.гр.д. №7965 по описа за 2009г. на PC - Пловдив, XVII гр. състав, с отбелязване и на двата листа от ЧСИ К. П. по продължаваното от него изп. дело, че последното валидно изпълнително действие е на 18.11.2009г. Изложени са обаче доводи, че претендираните по изпълнителното дело суми за погасени по давност, тъй като последното изпълнително действие по двата изпълнителни листа е извършено на 18.11.2009г., като изпълнителното производство по делото е прекратено ех lege на 18.11.2011г. като от тази дата висящ изпълнителен процес не е съществувал и погасителната пет годишна давност за вземането е изтекла на 18.11.2016г. Затова се иска от съда решение ,с което да се установи спрямо ответника П., че ищеца К. не дължи 5 699.80 лева, представляващи: 4 649.87 лева - главница към 17.01.2007г., 1 049.93 лева просрочена лихва за периода от 15.05.2006г. до 17.01.2007г., както и законната лихва върху главницата, считано от 17.01.2007г. до окончателното плащане на сумата, ведно с разноски от 114 лева и възнаграждение за юрисконсулт в размер на 210 лева. Искано е от съда и да признае за установено спрямо ответника П., че ищеца К. не дължи и сумата 2000 лева по запис на заповед от дата 24.04.2007г, като по този начин се оспорва изцяло по реда на чл. 439 от ГПК изпълнението по дело №******** по описа на ЧСИ М. О.

Ответната страна оспорва иска като неоснователен. Отрича изтичането на давност, излага пространни съображения защо тя е прекъсната и / или спряна.

Моли исковете да бъдат отхвърлени .

Допустим отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК. Исковете за оспорване на изпълнението поради новонастъпило обстоятелство (давност) са допустими, докато ответната страна разполага със изпълнителен титул за вземанията си.

Съдът се е произнесъл с решение от дата 28.02.2024г, с което част от исканията на ищеца са били уважени . Пропуснал е обаче да се произнесе по иска да се установи спрямо ответника , че ищеца не дължи и сумата 2000 лева по запис на заповед от дата 24.04.2007г, и разноските по това частно дело.

Съдът съобрази следното:

По фактите страните не спорят – от данните по делото личи, че „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД е имало срещу тях изпълнителен лист за 3 вземане за парична сума от 5 699.80 лева, представляващи: 4 649.87 лева главница към 17.01.2007г., 1 049.93 лева просрочена лихва за периода от 15.05.2006г. до 17.01.2007г., както и законната лихва върху главницата, считано от 17.01.2007г. до окончателното плащане на сумата, ведно с разноски от 114 лева и възнаграждение за юрисконсулт в размер на 210 лева, по договор за потребителски кредит, по който К. е кредитополучател, а П. – поръчител; това вземане е удовлетворено изцяло, като К. внесъл сумата 2 821.89 лева, а П. - сумата от 5055.41 лева, след което по негова молба той бил конституиран като взискател на мястото на удовлетворения кредитор и изпълнението било продължено срещу К. за платените от поръчителя 5055.41 лева. Това е станало на дата 04.03.2009г ( молба на л. 11 и л. 116, т. І от делото ) по изпълнителното дело № ** по описа на ЧСИ В. А. за 2007г, образувано за събиране на дълга към банката. На 07.09.2009г по изпълнителното дело е присъединен за събиране втори изпълнителен лист между същите страни. По делото има проведени изпълнителни действия , наложен е бил запор върху притежаван от К. лек автомобил. Продан не е извършена. Вписана е възбрана върху недвижими имоти на длъжника , продан отново не е проведена. Последното по това дело действие по изпълнението ,опис на недвижим имот на длъжника, носи дата 18.11.2009г.

Няма повече извършвани действия до дата 08.07.2017г , когато същото дело е било продължено от ЧСИ К. П. под негов номер **********г. Този съдебен изпълнител е прекратил делото на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, на дата 27.03.2018г.

От данните по делото (л. 254, т. І ) личи също така , че на дата 11.06.2018г. при ЧСИ М. О. при ПОС е образувано, възоснова същия изпълнителен лист, изпълнително дело № *** по описа на този съдебен изпълнител за 2018г.

По това дело има наложена на дата 14.11.2018г. възбрана върху недвижими имоти на длъжника, вписана в имотния регистър. Част от тези имоти са описани от съдебния изпълнител на дата 05.07.2022г. , оценени са и с разпореждане на съдебния изпълнител е насрочена първата им по ред публична продан в периода от 15.11.2022г. до 15.12.2022г.

Поради жалба на длъжника срещу способа за изпълнение ( в частност, срещу секвестируемостта на продаваните вещи), Окръжен съд Пловдив е спрял изпълнението. Жалбата е уважена, проданта е отменена от съда, като 4 насочена против несеквестируеми вещи (установило се по делото, че продаваната част от имота съдържа необходимите за жилищните нужди на длъжника складови помещения).

На дата 22.03.2023г ЧСИ О. е насрочила, а на 23.05. същата година – и провела опис на недвижими вещи на длъжника.

Исковата молба по настоящото производство е подадена в съда на 15.05.2023г.

На дата 25.05.2023г съдът , след отстраняването на недостатъците на исковата молба ( внасяне на таксата по производството) е спрял по реда на обезпечителното производство изпълнението по дело №************** по описа на ЧСИ М. О. Обезпечителната заповед е представена на съдебни изпълнител на дата 14.06.2023г. и повече действия по изпълнителното дело не са извършвани .

При тези факти, съдът направи следните изводи :

По възникването на вземането и по това , че кредиторът е снабден с изпълнителен лист за него, не се спори. Тук съдът следва да отбележи , че предпоставките на иска по чл. 255 ГПК (отм.), респ, чл. 439 от ГПК, са изпълнителната сила, с която вземането е снабдено, и промените, които са изменили или погасили това вземане като притезание (срв., решение № 101 от 1.XII.1972 г. по гр. д. № 95/72 г., ОСГК). Тъй като диспозитивното начало в процеса задължава съда да разгледа иска на релевираните от ищеца факти, а факти, които не са заявени от ищеца като основание на предявения иск, не подлежат на разглеждане, тъй като те не са включени в неговия предмет (Решение № 484 от 25.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 518/2008 г., III г. о., ГК), то съдът приема, че вземането е възникнало валидно, а единствения новонастъпил по смисъла на чл. 439 от ГПК юридически факт от характер да погаси вземането, е изтичането на срока , представляващ давностен такъв за изпълнение.

Сама по себе си, давността е период на бездействие на кредитора по правоотношението да потърси дължимата престация. Като такъв, тя съставлява отрицателен за длъжника юридически факт, за доказването на който, той не разполага с процесуален инструментариум. Затова давност винаги тече, освен ако не е спряна или прекъсната, нещо, което кредитора като ответник по делото следва да докаже.

5

Между страните тече давност – от датата, на която П. е придобил качеството на кредитор на съдлъжника си, тоест датата на извършеното от него плащането на банката на всички дължими по изпълнителното дело суми.

Те са изплатени на първоначалния взискател най- късно към дата 23.12.2008г, тоест, към тази дата П. вече има качеството на кредитор на контрагента си и тече давност спрямо него; последващото му конституиране като взискател на основание чл. 429 от ГПК е станало на дата 04.03.2009г., но не е от значение за началната дата на тази давност, а само за прекъсването и/или нейното спиране, доколкото именно от тази дата има образуван на вземането изпълнителен процес между страните. „Погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС“ ( Тълкувателно решение 3/28.03.2023 год. , ОСГКТК ) .

От датата 26.06.2015 г. за вземането на П. тече нова давност, като се има предвид, че изпълнителното дело № ** по описа на ЧСИ А. е започнало през 2007г. и не е било прекратено поне до 27.03.2018г. Дори да се приеме, че изпълнителното дело № **/*****г. на СИ А. е било прекратено по право по смисъла на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК в предхождащ датата 27.03.2018г.момент , това обстоятелство е без значение за изхода на спора, тъй като за периода от 2010 до 27.03.2018г. изпълнителни действия не са извършвани.

Първото извършено след тази дата изпълнително действие е наложения на 26.09.2018 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждание на К.; то се оказало с несеквестируем размер и удръжки не са правени.