Решение № 77 от 04.01.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. Пловдив, 04.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Д. Голчев при участието на секретаря Цветина Ил. Косева - Червенкова като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело № 20235330108315 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано е по повод на искова молба, подадена от И. Х. Г. срещу „София Комерс Кредит Груп” АД, с която е предявен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1- во ЗЗД, с който се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в общ размер от 240 лв., от която 61, 96 лв. – недължимо платена сума за възнаградителна лихва и 178, 04 лв. – недължимо платена неустойка по недействителен Договор за потребителски микрокредит от 26.01.2022г., сключен между страните, ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозирането на исковата молба в съда /07.06.2023 г./ до окончателното й изплащане (горепосочените суми са отразени съобразно заявеното от ищеца в открито съдебно заседание проведено на 18.12.2023г. увеличение в размера на предявения иск ).

Ищецът поддържа, че между страните е сключен Договор за потребителски микрокредит от 26.01.2022г., по силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца финансов ресурс в размер от 2000 лв. Ищецът като заемател е следвало да върне заетата сума, ведно с договорна лихва и неустойка при непредставяне на обезпечение, на шест месечни вноски до 26.07.2023г. Ищецът сочи, че с общо заплатената сума е погасил търсената от ответника главница, възнаградителна лихва и неустойка по договора. Изтъква, че процесният договор е недействителен поради противоречието му с императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК.

Поддържа се, че в договора не е разписана методиката, по която се формира ГПР и 1 какви компоненти са включени в нея. Изтъква се, че дължимата по договора неустойка при неосигуряване на обезпечение не е включена в ГПР, въпреки че представлява сигурен разход за потребителя. Сочи се и че по своето същество неустойката има характера на скрито възнаграждение за кредитора. Предвид изложеното, сочи се, че процесният договор за потребителски кредит е изцяло недействителен. Предвид цялостната недействителност на договора за кредит и на основание чл. 23 ЗПК, то на кредитора се дължи единствено връщане на чистата стойност на усвоения финансов ресурс. Всички заплатени суми над стойността на главницата по договора следва да бъдат върнати на ищеца като дадени при липса на основание. Съобразно гореизложеното, претендира се ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца горепосочената сума. Претендират се и сторените разноски.

Ответникът, макар и редовно уведомен ( препис от исковата молба и доказателствата по делото са получени на 30.06.2023г.- л. 16 от делото ), не е депозирал в законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор на исковата молба.

Ответникът не се явява лично в открито съдебно заседание, не се и представлява. Не е направено и искане делото да се разгледа в негово отсъствие. Ответникът е уведомен за процесуалните последици на чл. 238 ГПК.

В открито съдебно заседание, проведено на 18.12.2023г. / л. 30/ процесуалният представител на ищеца изрично е поискал постановяване на неприсъствено решение.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и твърденията на страните, счита следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение съгласно чл. 239, ал. 1 ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по чл. 238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.

Както вече бе посочено, процесуалният представител на ищеца в открито съдебно заседание от 18.12.2023г., е отправил нарочно искане за постановяване на неприсъствено решение. Препис от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника на дата 30.06.2023г. (съобщение на л. 16 от делото).

Допълнително, ответникът е редовно призован за датата и часа на първото по делото открито съдебно заседание ( съобщение на л. 25 от делото). Макар и редовно призован и уведомен за последиците по чл. 238 ГПК ( видно от призовка на л. 20 от делото), ответникът не е проявил процесуална активност под каквото и да било форма. Съдът 2 счита за нужно да посочи и че от дата 30.10.2023г. ( когато на ответното дружество му е връчено съобщение за провеждането на открито заседание по делото ) до провеждането на самото открито съдебно заседание на 18.12.2023г. е изминал период по- дълъг от седмица, поради което и съобразно нормата на чл. 56, ал. 3 ГПК, призоваването е редовно.

Предвид изложеното, налице са предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, регламентирани в чл. 239, ал.1 ГПК, а именно: ответникът не е депозирал писмен отговор в законовия срок по чл. 131, ал.1 ГПК, уведомен е за последиците на чл. 238 ГПК, макар и редовно призован, не се е явил в открито съдебно заседание, не е изпратил представител и не е изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие. Едновременно с това, от представените към исковата молба писмени доказателства, се извежда заключение за вероятната основателност на предявения иск.

Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира. Поради това, след като са налице предпоставките за постановяването му, следва предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. „1- во“ ЗЗД да бъде уважен изцяло.

По отношение на разноските:

Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, то се поражда право на разноски в полза на ищеца. В рамките на настоящото производство, на ищеца са предоставени правни услуги от адв. Б., като съобразно Договор за правна защита и съдействие / л. 4/, е договорено възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 Закон за адвокатурата. Предвид това и на основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на адв. Б. сума в размер от 400 лв. Съдът счита за нужно да посочи, че предявеният в рамките на настоящото производство иск е един – за връщане на недължимо платени суми по цялостно недействителен договор за кредит ( макар и претендираните от ищеца вземания да са по две пера- недължимо платено за неустойка и възнаградителна лихва ). Доколкото се твърди от ищеца и в рамките на процеса бе установена цялостна недействителност на договора за потребителски кредит, то всички заплатени по него суми без главницата, подлежат на връщане като глобална стойност ( арг. чл. 23 ЗПК ).

Допълнително, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца в лично качество сума в размер от 85 лв.- държавна такса за образуване на исковото производство.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „София Комерс Кредит Груп” АД, ЕИК 175302519 да заплати на И.

3

Х. Г., ЕГН **********, на основание чл. 55, ал. 1, пр. „1- во” ЗЗД сума в общ размер от 240 лв., от която 61, 96 лв. – недължимо платена сума за възнаградителна лихва и 178, 04 лв. – недължимо платена неустойка по недействителен Договор за потребителски микрокредит от 26.01.2022г., сключен между страните, в е д н о със законната лихва върху главницата, считано от депозирането на исковата молба в съда / 07.06.2023 г./ до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „София Комерс Кредит Груп” АД, ЕИК 175302519 да заплати на адвокат Д. Г. Б., личен номер на адвокат *** , сума в размер от 400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за предоставено на ищеца И. Х. Г., ЕГН ********** безплатно представителство в настоящото производство за един адвокат, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

ОСЪЖДА „София Комерс Кредит Груп” АД, ЕИК 175302519 да заплати на И.

Х. Г., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сума в размер на 85 лв., представляваща заплатена държавна такса за образуване на исковото производство.

Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред Окръжен съд- Пловдив в едномесечен срок от връчването му.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4