Акт № 40597 от 03.11.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 40597 гр. София, 03.11.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:ГЕОРГИ СТОЕВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №

20251110140308 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Производството е образувано по искова молба от „ЕОС Матрикс“ ЕАД, ЕИК *********, първоначално насочена срещу В. Й. П., ЕГН ********** (починал на 20.06.2025 г.), на чието място с Определение № 6855 от 18.02.2026 г. по реда на чл. 227 ГПК е конституиран неговият единствен законен наследник В. В. П., ЕГН **********.

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове за установяване съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 38501/2024 г. по описа на СРС, на обща стойност 1878,81 лева, а именно: 1) сумата в размер на 1010,62 лева, представляваща главница за вноски с настъпил падеж за периода от 20.05.2023 г. до 20.05.2024 г. включително по Договор за стоков кредит № 1001761 от 22.04.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда (30.05.2024 г.) до окончателното изплащане на сумата; 2) сумата в размер на 775,84 лева, представляваща договорна (възнаградителна) лихва за вноски с настъпил падеж за периода от 20.05.2023 г. до 20.05.2024 г. включително; 3) сумата в размер на 92,35 лева, представляваща лихва за забава върху претендираната главница за периода от 20.05.2023 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 30.05.2024 г.

Ищецът твърди, че на 22.04.2023 г. между „Банка ДСК“ АД и В. Й. П. е сключен Договор за стоков кредит № 1001761, по силата на който кредиторът е отпуснал на кредитополучателя стоков кредит в размер на 2254,10 лева (за закупуване на телевизор на цена от 1899,00 лева и за сключване на застраховка по пакет „Стандарт 150+“ с еднократна премия в размер на 355,10 лева). Излага твърдения, че сумата е усвоена, като кредитополучателят се е задължил да върне същата на 24 месечни анюитетни вноски с падежна дата 20-то число на месеца и краен срок за погасяване 22.04.2025 г., при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 39,59% (или 0,1100% на ден) и ГПР в размер на 47,7%.

Твърди, че след усвояване на кредита длъжникът не е погасявал месечните си вноски съгласно договора. Сочи, че на 13.12.2023 г. между „Банка ДСК“ АД и „ЕОС Матрикс“ 1

ЕООД е сключено Допълнително споразумение за цедиране на вземания към Рамков договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 21.03.2023 г., по силата на което вземането срещу В. Й. П. по Договор за стоков кредит № 1001761 от 22.04.2023 г. е прехвърлено на ищеца. Излага твърдения, че в изпълнение на чл. 99 ЗЗД от името на цедента чрез упълномощеното лице „Иванов и Денев – Адвокатско дружество“ до длъжника е изпратено писмено уведомление за извършената цесия на неговия адрес, като пратката се е върнала в цялост с отбелязване „непотърсена“.

Моли на основание чл. 235, ал. 3 ГПК съдът да зачете като надлежно уведомяване за цесията връчването на приложеното към исковата молба уведомление, изходящо от стария кредитор, ведно с преписа от исковата молба и приложенията към нея. Твърди, че поради непогасяване на задължението ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 38501/2024 г. по описа на СРС и е издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът е подал възражение по чл. 414 ГПК, което обуславя правния интерес от предявяване на настоящите установителни искове. Моли за уважаване на исковите претенции и за присъждане на сторените по настоящото дело и в заповедното производство разноски.

В исковата молба е направено условно доказателствено искане – в случай че ответникът оспори размера на дълга, да бъде допусната съдебно-счетоводна експертиза.

Към исковата молба и молбата от 12.02.2026 г. са приложени като писмени доказателства: пълномощни; Договор за стоков кредит № 1001761 от 22.04.2023 г., ведно с погасителен план, Общи условия, декларации, индивидуално заявление за застраховане, уведомително писмо, фактура № **********/22.04.2023 г. и искане за стоков кредит; удостоверение за актуално състояние на „Иванов и Денев – Адвокатско дружество“; Рамков договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 21.03.2023 г.; Допълнително споразумение за цедиране на вземания от 13.12.2023 г. и извлечение от Приложение № 1 към него; Потвърждение по чл. 99, ал. 3 ЗЗД от „Банка ДСК“ АД; Уведомление за цесия, уведомление по чл. 13/14 ОРЗД и известие за доставяне с обратна разписка; Удостоверение за наследници изх. № РВТ26-УГ01-1394/03.02.2026 г., издадено от СО – район „Витоша“.

Направено е искане за изискване и прилагане на ч.гр.д. № 38501/2024 г. по описа на СРС.

Ищецът моли делото да се разгледа в негово отсъствие при неявяване на представител и прави евентуално възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК конституираният наследник В. В. П., чрез пълномощника си адв. Я. А., е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове изцяло по основание и размер и моли за тяхното отхвърляне. Релевира възражение за недействителност на Договор за стоков кредит № 1001761 от 22.04.2023 г.

Твърди, че първоначалният ответник и негов наследодател В. Й. П. преди смъртта си е боледувал повече от 10 години от психично заболяване – параноидна шизофрения, както и от хроничен алкохолизъм, което влошено здравословно състояние пряко го е лишавало от възможността да разбира свойството и значението на постъпките си и да ръководи 2 действията си, включително към момента на подписване на процесния договор на 22.04.2023 г. Сочи, че с влязло в сила на 08.11.2023 г. Решение № 5281 от 19.10.2023 г. по гр. д. № 6846/2023 г. по описа на СГС В. Й. П. е бил поставен под ограничено запрещение, като с Определение № 12396 от 18.10.2023 г. по същото дело за негов временен попечител е бил определен синът му В. В. П.. Позовава се и на Решение № 2851 от 10.05.2025 г. по гр. д.

№ 5792/2023 г. по описа на СГС, с което на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД е унищожена упълномощителна сделка, извършена от наследодателя му на 21.04.2023 г. (ден преди процесния договор за кредит), както и сключените въз основа на нея на 27.04.2023 г. разпоредителни сделки. Претендира присъждане на сторените в настоящото и в заповедното производство разноски и прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Към отговора на исковата молба ответникът прилага като писмени доказателства: препис от Решение № 5281/19.10.2023 г. и заключение на СПЕ по гр. д. № 6846/2023 г. на СГС; препис от Решение № 2851/10.05.2025 г. и заключение на СПЕ по гр. д. № 5792/2023 г. на СГС; медицинска документация за В. Й. П. – 3 бр. експертни решения на ТЕЛК (от 15.02.2017 г., 31.01.2020 г. и 13.03.2023 г.), епикризи от ЦПЗ – София ЕООД и ДПБ „Св.

Иван Рилски“, протокол на ЛКК от 14.12.2016 г., психологично изследване от 24.01.2020 г. и амбулаторен лист от 07.12.2016 г.

В отговора на исковата молба са направени следните доказателствени искания: 1) Да бъде допуснат до разпит при режим на довеждане един свидетел за установяване на състоянието на В. Й. П. през 2023 г.; 2) Да се изискат от Софийска районна прокуратура (СРП) копия от извършени по ДП № 30403/2023 г. действия по разследване, а именно: копия от разпити на В. Й. П. и копие от извършена съдебно-психиатрична експертиза (СПЕ) на В.

Й. П.; 3) Да бъде допусната съдебно-медицинска (съдебно-психиатрична) експертиза, която въз основа на събраните свидетелски показания за състоянието на В. Й. П., представените с отговора медицински документи и извършените преди смъртта му СПЕ (по ДП № 30403/2023 г. на СРП, по гр. д. № 6846/2023 г. на СГС и по гр. д. № 5792/2023 г. на СГС) да отговори на въпроса: „Към момента на подписване на процесния договор за стоков кредит от 22.04.2023 г. бил ли е в състояние В. Й. П. да разбира свойството и значението на постъпките си и да извършва валидни действия, в това число да подпише процесния договор за кредит?“

Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по реда на чл. 140, ал. 3 от ГПК:

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

1. Правна квалификация: предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правна квалификация чл.

9 ЗПК, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Ответникът се защитава с възражение за унищожаемост на процесния договор за кредит, при твърдения за неспособност на наследодателя му към момента на сключването на процесния договор да разбира свойството и значението на постъпките си и да ръководи 3 действията си с правна квалификация чл. 31, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД.

Правопораждащият фактически състав по иска с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД включва 1) наличие на валидно облигационно правоотношение, породено от сключен договор за потребителски кредит; 2) в изпълнение на който кредиторът е предоставил, съответно потребителят е усвоил договорената сума, 3) наличието на валидна клауза от договора, предвижда размера и начина на формиране на договорната възнаградителна лихва, включително на предварително уговорените такси и неустойки. 4) валидно прехвърляне на вземането в патримониума на ищеца чрез договор за цесия и надлежно съобщаване на цесията на длъжника от предишния кредитор по реда на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД; 5) наследствено правоприемство между първоначалния длъжник и ответника.

В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за кредит между него и ответника, по силата на което е предоставил уговорената парична сума; както и валидността на клаузата определяща размера и начина на формиране на възнаградителната лихва, т.е. липсата на неравноправни клаузи в процесния договор за потребителски кредит.

В тежест на ответника е да установи в условията на пълно и главно доказване е да установи фактите, че е погасил процесното вземане.

По релевираното възражение за недействителност на договора за стоков кредит от 22.04.2023 г. в тежест на ответника е да установи в условията на пълно и главно доказване, че към момента на сключването му (22.04.2023 г.) наследодателят му В. Й. П. не е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си или да ръководи действията си поради душевна болест (параноидна шизофрения) и алкохолизъм, както и наличието на предпоставките по чл. 31, ал. 2 ЗЗД – че поставянето на лицето под запрещение е било поискано преди смъртта му.

По иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване факта на изпадането в забава на ответника, т.е. от кой момент е настъпила изискуемостта на съответното притезание за главница, както и размера на мораторната лихва за забава за процесния период.

3. Няма обстоятелства, които да са безспорни и ненуждаещи се от доказване.

4. По доказателствените искания:

Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба, респективно отговора на исковата молба писмени доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за разрешаването на правния спор, а по тяхната доказателствена стойност ще се произнесе с крайния съдебен акт.

Доказателственото искане за изготвяне на заключение по СЧЕ следва да бъде уважено, доколкото е необходимо за установяването на факти, включени в предмета на доказване.

Съдът служебно, на основание чл. 7, ал. 3 ГПК поставя допълнителни задачи на вещото лице към допусната експертиза:

1/Какви суми - индивидуализирани с дата и размер на всяко плащане, са били платени 4 от длъжника от момента на сключване на договора за кредит до датата на заключението?

2/ Да проследи променян ли е размерът на възнаградителната лихва през действие на договора, съответно ако е променян:

2.1. След актуализация на погасителния план, съобразно релевантните промени в индекса на лихвения процент, да се извърши съпоставка и се отговори какви задължения / вид, размер, падеж/ са били погасени хронологически във времето с всяко едно от извършените плащания, като се вземе предвид и дължимостта евентуално на акцесорните вземания на банката за наказателни лихви и такси;