Решение № 2974 от 24.06.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 496/2024
- Вид
- Решение № 2974
- Подписан
- 24.06.2024
- В сила
- 25.07.2024
- Състав
- АЛЕКСАНДРИНА ПЛАМЕНОВА ДОНЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 100, ал. 1, т. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 139, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 179, ал. 6, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 183, ал. 1, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 185 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 70, ал. 2, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 14, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 10, ал. 1, т. 6, б. "в" · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
- чл. 11 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 2974 гр. София, 24.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: АЛЕКСАНДРИНА ПЛ.
ДОНЧЕВА при участието на секретаря ДВН като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДРИНА ПЛ. ДОНЧЕВА Административно наказателно дело № 20241110200496 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по повод жалба на Д. Й. К., ЕГН: **********, срещу Наказателно постановление (НП) № 23-4332-003268 от 08.03.2023 г. г., издадено от началник-сектор при СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на сумата от 10,00 /десет/ лева за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвп, изразяващо се в това, че „не носи контролния талон от свидетелство за управление”; на основание чл. 185 от ЗДвП е наложена глоба в размер на сумата от 20,00 /двадесет/ лева за нарушение по чл. 70, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, а именно „движи се на дълги светлини по осветен участък на пътя” ; на основание чл. 183, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на сумата от 10,00 /десет/ лева за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, а именно „не носи задължителна застраховка
Гражданска отговорност на автомобилистите за МПС, което управлява”; както и на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на сумата от 200,00 /двеста/ лева за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, изразяващо се в следното:
„движи се със значителна техническа неизправност на ППС”, които нарушения се твърди да са извършени на 14.02.2023 г., около 22.50 часа в гр.
София, на бул. „Ломско шосе” с посока на движение от ул. „Бели Дунав” към ул. „Обелски път”, срещу номер 27 от страна жа жалбоподателя, като водач на лек автомобил, марка „Мерцедес”, модел „МЛ 320”, с рег. № *******.
1
Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 23.11.2023 г.
На 06.12.2023 г. от Д. Й. К., ЕГН: ********** е подадена жалба срещу горепосоченото НП, с която се иска неговата отмяна. Твърди се, че след като е спрян за проверка от страна на полицейските служителя, на жалбоподателят били изискани контролен талон и застраховка Гражданска отговорност, които се намирали в управлявания от него автомобил, но от страна на полицейския служител не му била дадена възможност да ги вземе, тъй като полицейският служител „не пожелал да изчака жалбоподателя и заявил, че ще му бъде наложена глоба”. Жалбоподателят заявява, че в конкретния случай е карал на дълги светлини, тъй като непосредствено преди да бъде спрян за полицейска проверка, той установил, че единият фар на лекия автомобил (левият) не свети, а свети само десният фар. Това, че единият фар свети не било взето предвид при съставянето на Акт за установяване на административно нарушение № 861291 от 14.02.2023 г. (АУАН) и съответно неправилно било отразено, че „не работят къси светлини”. В тази връзка сочи, че в ЗДвП е направено разграничение между случаите, при които техническата неизправност е възникнала по време на движението и когато е била налична преди това. Твърди, че в случая неизправността е възникнала по време на движение и се позовава на чл. 11 от ППЗДвП, като сочи също, че в случая липсва посочване на конкретната неизправност по смисъла на чл. 10, ал. 1, т.
6, б. „в” от ППЗДвП.
В открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява. С молба с вх. № 80707 от 11.03.2024 г. жалбоподателят изрично заявява, че поддържа жалбата, както и че няма доказателствени искания, с което пропускът да подпише жалбата се явява преодолян.
Въззиваемата страна Началник сектор СДВР, чрез юрисконсулт депозира писмени бележки с вх. № 70092 от 01.03.2024 г., в които изразява становище за неоснователност на жалбата. Твърди се, че АУАН е редовен и съответно, че на основание чл. 189, ал. 2 от ЗДвП АУАН има доказателствена сила до доказване на противното. Твърди се, че описаните в АУАН и в НП нарушения се явяват доказани по безспорен начин. Претендира се потвърждаване на обжалваното НП и присъждане в полза на въззиваемата страна на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано за това лице и в законоустановения срок, а разгледана по същество, жалбата се явява основателна.
Както АУАН, така и НП са изготвени от компетентни за това органи и по 2 съдържанието си съответстват на изискванията на ЗАНН. От тази гледна точка липсва формално основание за отмяна на атакуваното НП.
Според настоящия съдебен състав в случая е налице основание за отмяна на обжалваното
НП поради недоказаност на административнонаказателното обвинение.
Анализът на събраните по делото доказателства сочи, че описаната в процесните АУАН и НП фактическа обстановка не е доказана по изискуемия от процесуалния закон безспорен начин. Съдът не споделя становището на въззиваемата страна за това, че е достатъчно позоваването на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП с оглед въведената с тази разпоредба презумптивна доказателствена сила. Визираната презумптивна доказателствена сила на АУАН е приложима единствено в административната фаза на производството, а в хода на настоящото съдебно производство задължителни се явяват правилата за доказване по НПК към който препраща нормата на чл. 84 ЗАНН. В НПК е установено принципното правило съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 2 НПК , съгласно което доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила, като действаща е презумпцията за невиновност. Ето защо в хода на съдебното производство е в тежест на административнонаказващия орган да докаже с всички допустими доказателствени средства твърдяното нарушение (в този смисъл е т. 7 от Постановление на Пленума на ВС № 10/1973 г.).
За установяване на фактическите обстоятелства, включени в предмета на доказване, съдът е събрал и гласни доказателствени средства - показания на свидетел очевидец, а именно на посочения като актосъставител ЛЙ. Макар да липсва основание за съмнение в достоверността на показанията на свидетеля ЛЙ, от тези гласни доказателствени средства не се установяват съществени за случая обстоятелства, а се установява единствено, че именно свидетелят е съставил процесния АУАН, което свидетелят заявява след предявяване на акта и изрично заявява, че въпреки това не помни случая. При това положение показанията на посочения в АУАН съставител не могат да послужат за изясняване на обективната истина, респ. в случая не могат да бъдат проверени оспорените от жалбоподателя обстоятелства, описани в АУАН и в НП. Ето защо административнонаказателното обвинение е недоказано, при което жалбата се явява изцяло основателна, а НП следва да се отмени.
3
При това положение право на разноски има единствено жалбоподателят, но същият не е сторил разноски във връзка с производството по делото и такива не следва да му се присъждат. При основателност на жалбата въззиваемата страна няма право на разноски и такива не следва да и се присъждат.
По изложените мотиви, съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 23-4332-003268 от 08.03.2023 г. г., издадено от началник-сектор при СДВР, с което на Д. Й. К., ЕГН: **********, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на сумата от 10,00 /десет/ лева за нарушение по чл. 100, ал. 1, т.
1 от ЗДвп, изразяващо се в това, че „не носи контролния талон от свидетелство за управление”; на основание чл. 185 от ЗДвП е наложена глоба в размер на сумата от 20,00 /двадесет/ лева за нарушение по чл. 70, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, а именно „движи се на дълги светлини по осветен участък на пътя”; на основание чл. 183, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на сумата от 10,00 /десет/ лева за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, а именно „не носи задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите за МПС, което управлява”; както и на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на сумата от 200,00 /двеста/ лева за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, изразяващо се в следното:
„движи се със значителна техническа неизправност на ППС”, Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София - град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4