Решение № 141 от 06.08.2024, Районен съд - Харманли

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 141 гр. Харманли, 06.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ива Т. Гогова при участието на секретаря А.Хр.Т. като разгледа докладваното от Ива Т. Гогова Гражданско дело № 20245630100359 по описа за 2024 година

Предявен е положителен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Д. Т. Д., ЕГН: ********** от гр.Харманли, ж.к. ***, обл.Хасково, против Община Харманли, ЕИК:***, пл.****, представлявана от М.К. - кмет.

Ищецът твърди, че е собственик на поземлен имот и сграда с идентификатор *** по КК и КР на Харманли, одобрени със Заповед №РД-18-9/23.03.2006г. на ИД на АК, находящ се в местността „ЮРТЛУКА“, застроен и незастроен, целият с площ от 486 кв.м., с трайно предназначение: земеделска, с начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих /съгласно §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ/, категория на земята: 8, с номер по предходен план 18, при съседи: ****, ведно с построената в имота СГРАДА С ИДЕНТИФИКАТОР *** със застроена площ от 31 кв.м. брой етажи: 1 с предназначение: вилна сграда — еднофамилна, който имот придобил чрез покупка през 2002г. с частен писмен договор.

Ищецът твърди, че имотът от 2002г. бил в негово владение и никога не бил владян от никой друг. Той осъществявал явно, спокойно и непрекъснато владение върху процесния имот. Имотът до сега винаги бил обработван, стопанисван и поддържан от него и единствено той го бил обработвал и 1 прибирал плодовете от него. В имота имало празно място, което сеел с едногодишни култури. Още при закупуването на имота в него имало построена вилна сграда, построена от лицето, от което закупил имота, но всички подобрения в имота се извършвали от него.

Ищецът твърди, че никога не е имало каквито и да е претенции и спорове от трети лица за този имот. Имотът не бил одържавяван или отчуждаван, не бил включван в ТКЗС и не подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Процесният имот никога не бил заявяван за възстановяване, не бил отчуждаван, одържавяван или отнеман на друго основание.

Ищецът посочва, че при справка установил, че процесният имот бил записан като собственост на ответника — ОБЩИНА ХАРМАНЛИ, което пораждало правния му интерес от предявяване на настоящата искова претенция, че бил собственик на имота, който владеел.

Поради това моли да се постанови РЕШЕНИЕ, с което да се признае за установено по отношение на Община Харманли, че ищеца Д. Т. Д. ЕГН ********** от град Харманли ж.к. *** е собственик по давностно владение и покупка на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по КК и КР на Харманли, одобрени със Заповед №РД-189/23.03.2006г. на ИД на АК, находящ се в местността „ЮРТЛУКА“, застроен и незастроен, целият с площ от 486 кв.м., с трайно предназначение: земеделска, с начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих /съгласно §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ/, категория на земята: 8, с номер по предходен план 18, при съседи:

*** ***, ***, ***, ведно с построената в имота СГРАДА С ИДЕНТИФИКАТОР *** със застроена площ от 31 кв.м. брой етажи: 1 с предназначение: вилна сграда — еднофамилна. Моли да се присъдят и разноските по делото.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от страна на ответника Община Харманли.

В съдебно заседание ищецът чрез пълномощника си адв.Колева поддържа иска и моли за уважаването му като основателен и доказан.

В съдебно заседание ответникът чрез писмено становище оспорва иска като неосноателен. Твърди, че ищецът пропуснал възможността да преяви претенциите си по отношение на процесния имот в сроковете и по реда на специалния закон – ЗСПЗЗ. Счита, че придобиването на имота по давност било 2 недопустимо, тъй като имотът бил записан като собственост на Община Харманли със Заповед №РД-11-045 от 05.12.2006г. на Областен управител на обл.Хасково. Следвало да се вземе предвид, че имотът бил земеделска земя, предоставена за ползване на граждани по силата на актове по парагр.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ на Презедиума на НС, ДС и на МС.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представената скица №15-232952 от 08.03.2024г. на СГККХасково, процесният недвижим имот с идентификатор ***, находящ се в местността „Юртлука“, общ.Харманли е записан като собственост на ответника Община Харманли.

Със Заповед №РД-11-405 от 05.12.2006г. на Областен Управител на Хасково е одобрен план за одобряване на новообразуваните имоти на земеделски земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по парагр.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, местност „Юртлука“ и местност „Малкоча“, землище на гр.Харманли. Приет като доказателство е и регистър на новообразуваните имоти от 2006г. за посочените местности, в който процесният имот с идентификатор ***, находящ се в местността „Юртлука“, общ.Харманли, е посочен като стопанисван от ответната Община Харманли.

От събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Александра Ч. се установява, че процесният имот с идентификатор ***, находящ се в местността „Юртлука“, общ.Харманли бил закупен през 2002г. от ищеца Д.Т. от лице на име Х. – брат на К.Д.. Имотът си имал документи за строеж и оттогава ищецът си го стопанисвал и плащал данъците му. В имота ищецът построил вилна сграда около 30 кв.м., като никой не оспорвал правото му на собственост, нито пък границите на имота. Св.Ч. заявява още, че ползвали имота от около 20 години, посещавали го почти всяка събота и неделя. В мястото направили тераса, басейн, сложили плочки, като съседи на имота били лице на име П. който бил военен и починал и празно място, което ползвали за паркинг. Горните факти не бяха опровергани от доказателства в обратна насока, поради което съдът кредитира показанията на свидетелите като непротиворечиви, логични и убедителни.

3

Показанията на св.Ч. се потвърждават от св.М.И., който също заяви, че ищецът Д. закупил имота през 2002г. от Х. Д., като същият представлявал вила с две стаи и баня и се намирал на паркинг „Гергана“, в местността „Юртлука“.

В имота, с площ от 500-600 кв.м. имало и басейн, излята от цимент тенисмаса, алея, люлки, като преди 10 години св.И. оставил в имота на ищеца с негово разрешение 5-6 кошера с пчели. Имотът бил ограден със стабилна ограда от цимент, имал и две врати, които се заключвали. Постройката била в близост до пътя, а съседи на имота били Г.С. и път. Св.И. също знае като собственик на имота ищеца Д., като сочи, че не му е известно някой да е предявявал претенции по отношение на собствеността му.

Така събраните по делото гласни доказателства съдът кредитира с доверие като непротиворечиви, вътрешно убедителни, логични и последователни, поради което възприема същите като достоверно отразяващи действителното фактическо положение по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният положителен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК е допустим. Съществува правен интерес от предявяване на иска предвид оспорването на претендираното от ищеца право на собственост от страна на ответника съгласно данните в представената скица №15-232952 от 08.03.2024г. на СГКК-Хасково и депозираното от ответника становище по делото.

В тежест на ищеца е провеждане на главно и пълно доказване на следните юридически факти: своята активна материалноправна легитимация като собственици на спорния имот, пасивната материалноправна легитимация на ответника, като оспорващ правата им, както и същите следва да установят по пътя на пълното и главно доказване осъществяването на всички елементи от придобивния способ, на който се позовава – придобивна давност, но не и липсата на пречки за настъпването на вещноправните му последици.

Във връзка с подлежащия на установяване факт на владение като обективен елемент от придобния способ придобиване по давност, съдът трябва да изследва и обстоятелството дали за периода на упражняване на владението не е налице законова забрана за придобиване на собствеността върху имота на това основание. Такава забрана е въведена с нормата на чл.86 от ЗС, според която не може да се придобие по давност вещ, която е 4 социалистическа собственост, а впоследствие - държавна или общинска собственост /съгласно трайната съдебна практика - Решение №224/ 27.04.2009 г. по гр. д. № 1491/2008 г., ІІ гр. отд. на ВКС, забраната на чл.86 ЗС е приложима и по отношение на земите със статут на кооперативно земеползване/. Давността за придобиване на държавни и общински имоти също е спряна съгласно пар.1 от ДР на ЗДЗС , считано от 31.05.2006 г. до 31.12.2022г. (ДВ, бр.7, в сила от 31.12.2017г.). Такива забрани се съдържат още в чл.29, т.4 от ЗСГ (отм.), както и в чл.5, ал.2 от ЗВСВОНИ, касаещ само имоти, които се възстановяват по реда на този закон или по реда на ЗСПЗЗ.

По отношение на горепосочените законови забрани за придобиване по давност съдът счита, че по делото не са налице данни процесният имот някога да е бил държавна или общинска собственост, или земя със статут на кооперативно земеползване, поради което не са съществували законови пречки за придобиването му по давностно владение. Няма никакви доказателства по делото процесният имот да е бил одържавен по реда на чл.12 ЗСГ. Освен това липсват и каквито и да е доказателства по делото, че имотът е бил земеделска земя, включена в ТКЗС или друго подобно образование.

Страните не твърдят такива факти, а и ответникът не представя такива доказателства, които да изключат правата на ищеца, което е в негова доказателствена тежест (Решение №21/04.02.2011г. по гр.д. №1327/2009г., 2-ро г.о на ВКС – „При предявен иск за установяване принадлежността на правото на собственост върху недвижим имот страната, която оспорва правата на предявилото иска лице, позовавайки се на свои собствени права или навеждайки доводи за наличие на пречка за осъществяване на твърдяното от ищеца придобивно основание, носи по правилата на чл. 127 ГПК (отм.), респ. чл. 154 ГПК, обн. ДВ. бр. 59/2007 г., тежестта да докаже осъществяването на основанието, на което твърди, че е придобила спорното право, респ. наличието на пречки за осъществяване придобивното основание на ищеца, т.е. да докаже правоизключващите или правопогасяващите си възражения. Ако ответникът твърди, че ищецът не може да придобие по давност правото на собственост върху един имот по причина, че този имот попада в приложното поле на чл. 19 ЗСПЗЗ, негова е тежестта да докаже, че имотът е бил включен в ТКЗС или отнет или одържавен в някоя от хипотезите на чл. 10 ЗСПЗЗ, т. е. че е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Ищецът не носи доказателствената тежест да установи обстоятелството, че имотът не е 5 подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, респ. че не са били налице предпоставките за издаване на акт за общинска собственост, след като такъв акт по делото не е бил представен. В същия смисъл решение № 798/16.11.2010 г. по гр. д. № 3303/2008 г. на I ГО на ВКС.

По делото липсват доказателства имотът да е бил коопериран по силата на членствено правоотношение, да е бил одържавяван - например съгласно чл.12, ал.2 от ЗСГ (отм.), да е бил отнеман фактически, предвид което същият е запазил статута си на частна собственост и е владян в реални граници, поради което следва да се приеме, че такъв имот не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и следователно липсва и основание да бъде включен във фонда на земите по чл.19 от ЗСПЗЗ и да се счита за общинска собственост (Решение № 12 от 13.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 3594/2008 г., IV г. о., ГК Определение № 142/08 г. на ІІ гр. отд. на ВКС).

Следва да се отбележи също, че разпоредбата на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, разглеждана във връзка с §4к от ПЗР към ЗСПЗЗ, регламентира прекратяване правото на ползване върху земеделските земи, предоставени на граждани по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет. А съгласно § 4к, ал.1, вр. ал.6 от ПЗР към ЗСПЗЗ за тези земи се изработват помощен план и план на новообразуваните имоти, който се одобрява от Областния управител. В хода на настоящото производство от страна на ответника не се ангажираха никакви доказателства обосноваващи извода, че процесният имот е бил предоставен за ползване и че същият попада в приложното поле на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Представената Заповед №РД-11-405 от 05.12.2006г. на Областен Управител на Хасково за одобряване план на новообразуваните имоти на земеделски земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по парагр.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, ведно с регистър на новообразуваните имоти, не доказват горните обстоятелства, доколкото в същия не се съдържат никакви данни имотът да е бил предоставен за ползване (кога и по какъв начин) и съответно да попада в приложното поле на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Напротив, от доказателствата по делото (показанията на свидетелите Ч. и И.) се установи, че имотът е бил закупен от ищеца от Х. Д., а не е бил предоставен за ползване от общината. След като не е доказано, че имотът попада в приложното поле на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, Община Харманли не може да придобие правото на собственост върху него на това основание.