Определение № 685 от 22.07.2026, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 685 гр. гр. Добрич, 22.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Жечка Н. Маргенова Томова

В.а В. Господинова като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно гражданско дело № 20263200500458 по описа за 2026 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Въззивното производството е образувано по въззивна жалба вх.

№1545/05.05.2026г.на *** „ ***“ с. К. ,общ. Тервел, с ЕИК***, представлявано от директора И. Н. С., чрез упълномощения адвокат М. Г., срещу решение №20/05.05.2026г., допълнено с решение 33/10.06.2026 по гр.д.№430/2025г.на РС-Тервел, с което се уважават предявени от Г. М. П. с ЕГН ********** с адрес гр.Тервел, обл.Добрич, ***, срещу училището искове по чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ за отмяна на уволнение, извършено на основание чл. 328 ал.1 т. 3 от КТ“, считано от 04.08.2025; възстановяване на предишна работа „***“; присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ в размер на 7559,46 евро за оставане без работа в резултат на незаконното уволнение в периода от 04.08.2025 година до 03.02.2026 година ПРИ УВАЖЕНО ИСКАНЕ на ответника ЗА ПРИХВАЩАНЕ на обезщетението изплатено на ищцата от работодателя на основание чл. 222 от КТ, ведно със законната лихва от датата на исковата молба 28.08.2025г. до окончателното плащане.

Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, с начало 22.04.2026г., когато на обжалващия е връчен препис от решението, но не отговаря на изискванията на чл.261 т.4 от ГПК – липсва приложен документ за внасяне на дължимата държавна такса за въззивно обжалване .

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК насрещната страна е подала писмен отговор.

1

Предмет на първоинстанционното производство са два неоценяеми иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 и обусловен от тях оценяем иск по чл. 344, ал.

1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, чиято цена се определя от размера на търсената сума - 7559,46 евро/съгласно допуснатото с определение от 05.03.2026г. изменение по чл.214 от ГПК/.Съгласно чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК такси и разноски за производството по делото не се дължат и не се внасят от ищците работници, служители и членове на кооперации, по искове, произтичащи от трудови правоотношения, тъй като съгласно чл. 359 КТ производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите.

Разпоредбата на чл. 359 КТ се отнася до всички видове производство, т.е. безплатността на производството по трудови дела съобразно разпоредбите на чл. 359 КТ и чл. 83, ал.1, т.1 от ГПК намира приложение и в случая, когато бранещия права на служител по трудово правоотношение обжалва неизгодното за него решение пред въззивната инстанция. В случая обаче обжалващ е работодателя и той дължи държавна такса именно защото на основание чл.359 от КТ от заплащане на такава са освободени само работниците и служителите по трудови спорове, не и работодателите.

В този смисъл въззивникът дължи държавна такса. Съгласно чл.18, ал.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, държавната такса за въззивно обжалване е в размер на 50 на сто от таксата дължима за първоинстанционното производство, върху обжалваемия интерес, каквато администриращия жалбата първоинстанционен съд не е събрал. В този смисъл е налице пречка за разглеждане на жалбата и основание за прекратяване на настоящото въззивно производство с връщане на делото на първоинстанционния съд за надлежно администриране на жалбата, тъй като съгласно чл.262, ал.1 от ГПК проверката дали жалбата отговаря на изискванията на чл.262, т.1 и т.4 от ГПК се извършва от първоинстанционния съд, респ. негова е компетентността по отстраняване на констатираните нередовности на въззивната жалба.

На следващо място в жалбата се съдържа нарочно оплакване относно разноските, които ответникът, заел позицията на въззивник, е осъден да заплати на ищеца с оглед уваженото възражение за прихващане, което оплакване е относимо към производство по чл.248 от ГПК, но не е съобразено от районния съд като такова и искането не е разгледано. Нещо повече, от ответника е подадена и молба вх.№1546/05.05.2026г. с искане за допълване на 2 решението с присъждане на разноски в негова полза съразмерно на уваженото негово възражение за прихващане. Районният съд е предприел действия по размяна на книжа, но не е довършил производството по чл.248 , ал.1 от ГПК с постановяване на съдебен акт съобразно преценката му за допустимост и основателност/неоснователност на молбата.

В този смисъл е налице още едно основание настоящото въззивно производство да бъде прекратено и делото да се върне на Тервелски районен съд,който следва да се произнесе по молбата по чл.248 ал.1 от ГПК, обективирана във въззивната жалба относно размера на дължимите от ответника на насрещната страна разноски и по молбата по чл.248 ал.1 от ГПК с вх.№1546/05.05.2026г. относно дължимите в полза на ответника разноски при преценка за допустимост и основателност/неоснователност на двете искания.

На следващо място, с обжалваното решение районния съд е присъдил обезщетение на ищеца по чл.225, ал.1 от КТ в размер на 7559,46 евро „ПРИ УВАЖЕНО ИСКАНЕ на ответника ЗА ПРИХВАЩАНЕ на обезщетението изплатено на ищцата от работодателя на основание чл. 222 от КТ“. В мотивите на съдебното решение са изложени фактически констатации и правни изводи на съда относно размера на насрещното вземането на работодателя по чл.222, ал.1 от КТ, но в диспозитива на акта няма отразяване на размера на прихванатото вземане. Възражението за прихващане внася допълнителен предмет на делото, по който решението поражда сила на пресъдено нещо/чл.298, ал.4 от ГПК/ . Щом като съдът е приел възражението за прихващане за основателно, дължи произнасяне по него в диспозитива на съдебния акт, който трябва да включва размера на всяко едно от насрещните вземания, т.е. и това на ответника, именно защото силата на пресъдено нещо обхваща и размера на вземането на ответника, необходим за прихващането.

Пропускът на съда да отрази в диспозитива размера на прихванатото насрещно вземане на ответника следва да се отстрани по реда на чл.247 от ГПК.

Настоящото определение няма характер на преграждащо и е необжалваемо,тъй като след изпълнение указанията на въззивния съд за събиране на дължимата държавна такса за въззивно обжалване, произнасяне по реда на чл.248 от ГПК и по реда на чл.247 от ГПК въззивното производство 3 ще бъде възобновено и подадената жалба срещу решението ще бъде разгледана.

С гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№458/2026г. по описа на ДОС и ИЗПРАЩА на РС-Тервел за предприемане на действия, съобразно мотивите на настоящото, а именно:

-за изпълнение задълженията му по чл.262, във вр. с чл.261 т.4 от ГПК за събиране на дължимата държавна такса за въззивно обжалване;

-за провеждане на производство по чл.248 от ГПК при преценка за допустимост и основателност/неоснователност на обективираната във въззивната жалба молба за изменение размера на дължимите от ответника на насрещната страна разноски и по молбата вх.№1546/05.05.2026г. относно дължимите в полза на ответника разноски;

-за провеждане на производство по чл.247 от ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка в решение №20/05.05.2026г., допълнено с решение 33/10.06.2026г., по гр.д.№430/2025г.на РС-Тервел, с отразяване в диспозитива на решението на размера на прихванатото насрещно вземане на ответника, след изпълнение на които законово регламентирани действия делото, ведно с въззивната жалба срещу решението на ТРС и евентуално постъпили жалби срещу определението по чл.248 ал.3 от ГПК и решението по чл.247 от ГПК, надлежно администрирани, да се изпратят на ДОС за разглеждането им..

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4