Определение № 1015 от 15.01.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1015 гр. София, 15.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Б, в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Венета Цветкова

Членове:

Валерия Братоева

Атанас Маджев като разгледа докладваното от Валерия Братоева Въззивно частно гражданско дело № 20251100514631 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, депозирана срещу определение № 50044/05.12.2025 г., по гр. дело № 20241110141001/2024 г. на СРС, 175 състав, с което без уважение е оставена молбата му за изменение на решение № 20199/07.11.2025 г., постановено по гр. д. № 41001/2024 г. в частта за разноските, като „Вивус.БГ” ЕООД, ЕИК 202393458, бъде осъдено да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ 177492004, представлявано от Д. М. М., на основание чл. 38 ЗАдв. сума в размер на още 360 лева – адвокатско възнаграждение за осъществена в полза на ищеца безплатна правна помощ, с включен ДДС.

В жалбата се излагат съображения относно неправилността на обжалвания акт с довод, че определеното възнаграждение в размер на 120 лева с ДДС представлявало явна обезценка на адвокатския труд и не било справедливо.

Ответникът по частната жалба – „Вивус.БГ” ЕООД, ЕИК 202393458, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Д. ********” № ********, я счита за неоснователна, като твърди, че разноските не трябвало да се превръщат в средство за неоснователно обогатяване на едната страна в процеса спрямо другата. Исковете, предмет на производството били с изключително ниска правна и фактическа сложност, такива адвокат М. водел от името на множество ищци и извършвал идентични процесуални действия, поради което и присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА в размер на 120 лева напълно съответствало на извършената от процесуалния представител работа.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на страните и прецени представените доказателства, намира следното:

С решение № 20199/07.11.2025 г., постановено по гр. д. № 41001/2024 г. за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 19 ЗПК по иск 1 на А. Н. И., ЕГН **********, предявен срещу „Вивус.БГ” ЕООД, ЕИК 202393458, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Д. ********” № ********, е прогласен сключения помежду им договор за кредит № 9728094051/21.11.2023 г., като ответникът е осъден на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД да заплати на ищеца сумата от 105,91 лева, представляваща недължимо платена разлика над чистата стойност на кредита, ведно със законната лихва считано от 08.07.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 500 лева, представляваща сторените по делото разноски. Допълнително в полза на адв. Д. М. М., САК, с адрес: гр. София, бул. „Александър ********, ет. ********, на основание чл. 38, ал. 2, т. 2 ЗАдв, е присъдена и сумата от 120 лева с ДДС, представляваща възнаграждение за безплатно представителство на ищеца Александра Н. И..

Недоволен от присъденото му адвокатско възнаграждение, адв. М. като представляващ Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, депозирал молба по чл. 248 ГПК за ревизиране на размера му с допълнително присъждане на сумата 360 лева до достигане на минималния размер от 480 лева. Съдът с обжалваното в настоящото производство определение, постановено по реда на чл. 248 ГПК, оставил молбата без уважение.

Подадената частна жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Спорният в производството въпрос е дали размерът на определеното по реда на чл. 38 ЗА адвокатско възнаграждение от 120 лева е съответен на правната и фактическа сложност на спора, съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК.

Отговорността за разноски е правоотношение между главните страни в гражданския процес, със съдържание задължението на страната, неоснователно предизвикала правен спор да възстанови разходите, които насрещната страна е направила за защита в проведено гражданско производство.

За провеждане на съдебно производство за защита на субективни материални права, страната има право да ползва квалифицирана помощ от адвокат, на когото принципно се дължи заплащане на възнаграждение. Сторените разноски, включително тези, представляващи това адвокатско подлежат на репариране на страната, в полза на която е разрешен правният спор, в случая предявените искове са уважени изцяло. Насрещната страна разполага с възможността да иска ревизиране размера на заплатеното адвокатско възнаграждение, ако същият не съответства на правната и фактическа сложност на спора, съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК.

До постановяване на решението от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 на Съда на Европейския съюз, константната практика на ВКС приемаше, че при безплатна правна помощ, осъществена по договор между страна по гражданско дело и адвокат, не намира приложение Законът за правната помощ, като съдът определя размера на възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв – чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

Въведеното с чл. 38, ал. 2 ЗАдв правило, че съдът присъжда възнаграждение в определения от Висшия адвокатски съвет размер, който е значително по-висок от приложимите размери в аналогични случаи, без възможност на съда да прецени вида, количеството и сложността на извършената работа, създава изкуствени икономически бариери при защитата на правата и интересите на участниците в гражданския процес и представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, в какъвто смисъл е даденото тълкуване в решението по дело C-438/22 на СЕС. Ето защо нормата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв, 2 препращаща към Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения е счетена за несъответстваща на правото на ЕС, поради което не е приложима.

В случая, предмет на спора, възникнал между А. Н. И., ЕГН ********** и „Вивус.БГ” ЕООД е преценка на валидността на клауза от сключен договор за заем, който е обуславящ претендираното вземане за връщане на престирана сума в изпълнение на тази нищожна клауза. Всички релевантни факти, касаещи сключване на договора и извършване на плащане не са били спорни, съответно процесуални усилия за установяване на факти в производството е следвало да бъдат реализирани (въпросите, поставени към счетоводната експертиза не изискват специални знания и това доказателствено средство не е било необходимо), спорът е следвало да бъде решен в едно съдебно заседание, в което не са участвали представители на страните, провеждането на второ съдебно заседание с оглед становище на ответника по изменение на осъдителния иск е било в нарушение на процесуалните правила. По този тип спорове е формирана константна съдебна практика, затова и правната и фактическа сложност на спора е изключително ниска, а това означава, че тези негови характеристики следва да се отразят и на размера на дължимото на адвоката, предоставил безплатна правна помощ, възнаграждение.

Предоставянето на правна помощ на лица в затруднено материално положение (с оглед посоченото в представения по делото договор за правна защита и съдействие) съдържа „про боно“ елемент, т.е. полага се труд от адвоката, който по своята същност е форма на социална благотворителност. Ако правната помощ бе осъществена по реда на ЗПП, то заплащането би било в границите между 100 и 360 лева, съответно определеното възнаграждение от 120 лева – с включен ДДС няма основание да се счита за несправедливо или уронващо престижа на адвокатската професия.

В обобщение - произнасянето на районния съд по молбата с правна квалификация чл.

248 ГПК, не се налага да бъде ревизирано, тъй като в правилно приложение на закона присъденото в тежест на „Вивус.БГ” ЕООД, ЕИК 202393458, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Д. ********” № ******** адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв в размер на сума 120 лева с включен ДДС, не е увеличено. Определеният му размер съставлява справедливо възмездяване на Еднолично адвокатско дружество „Д.

М.“ за оказаната безплатна правна помощ на ищеца А. Н. И., ЕГН ********** по конкретния правен спор.

При тези мотиви Софийски градски съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, вх. № 404742/10.12.2025 г., подадена от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ срещу определение № 50044/05.12.2025 г., по гр. дело № 20241110141001/2024 г. на СРС, 175 състав, с което без уважение е оставена молбата му за изменение на решение № 20199/07.11.2025 г., постановено по гр. д. № 41001/2024 г. в частта за разноските.

3

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1015 гр. София, 15.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Б, в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Венета Цветкова

Членове:

Валерия Братоева

Атанас Маджев като разгледа докладваното от Валерия Братоева Въззивно частно гражданско дело № 20251100514631 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, депозирана срещу определение № 50044/05.12.2025 г., по гр. дело № 20241110141001/2024 г. на СРС, 175 състав, с което без уважение е оставена молбата му за изменение на решение № 20199/07.11.2025 г., постановено по гр. д. № 41001/2024 г. в частта за разноските, като „Вивус.БГ” ЕООД, ЕИК 202393458, бъде осъдено да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ 177492004, представлявано от Д. М. М., на основание чл. 38 ЗАдв. сума в размер на още 360 лева – адвокатско възнаграждение за осъществена в полза на ищеца безплатна правна помощ, с включен ДДС.

В жалбата се излагат съображения относно неправилността на обжалвания акт с довод, че определеното възнаграждение в размер на 120 лева с ДДС представлявало явна обезценка на адвокатския труд и не било справедливо.

Ответникът по частната жалба – „Вивус.БГ” ЕООД, ЕИК 202393458, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Д. ********” № ********, я счита за неоснователна, като твърди, че разноските не трябвало да се превръщат в средство за неоснователно обогатяване на едната страна в процеса спрямо другата. Исковете, предмет на производството били с изключително ниска правна и фактическа сложност, такива адвокат М. водел от името на множество ищци и извършвал идентични процесуални действия, поради което и присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА в размер на 120 лева напълно съответствало на извършената от процесуалния представител работа.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на страните и прецени представените доказателства, намира следното:

С решение № 20199/07.11.2025 г., постановено по гр. д. № 41001/2024 г. за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 19 ЗПК по иск 1 на А. Н. И., ЕГН **********, предявен срещу „Вивус.БГ” ЕООД, ЕИК 202393458, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Д. ********” № ********, е прогласен сключения помежду им договор за кредит № 9728094051/21.11.2023 г., като ответникът е осъден на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД да заплати на ищеца сумата от 105,91 лева, представляваща недължимо платена разлика над чистата стойност на кредита, ведно със законната лихва считано от 08.07.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 500 лева, представляваща сторените по делото разноски. Допълнително в полза на адв. Д. М. М., САК, с адрес: гр. София, бул. „Александър ********, ет. ********, на основание чл. 38, ал. 2, т. 2 ЗАдв, е присъдена и сумата от 120 лева с ДДС, представляваща възнаграждение за безплатно представителство на ищеца Александра Н. И..

Недоволен от присъденото му адвокатско възнаграждение, адв. М. като представляващ Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, депозирал молба по чл. 248 ГПК за ревизиране на размера му с допълнително присъждане на сумата 360 лева до достигане на минималния размер от 480 лева. Съдът с обжалваното в настоящото производство определение, постановено по реда на чл. 248 ГПК, оставил молбата без уважение.