Решение № 3677 от 04.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3677 гр. София, 04.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Ив. Минчев при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Гражданско дело № 20241110133989 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от ЗАД „А.Ш.“ АД срещу Ч.С.И. В. Д. М., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за заплащане на сумата от 4815,82 лева, платена при отпаднало основание /отмяна на начислена такса по т.

26 ТТРЗЧСИ с решение № ***/ 31.01.2024 г. по в.гр.д. № 9954/2023г. на СГС, ЧЖ-I-Д/, ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на подаване на исковата молба10.06.2024г., до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че с Решение № *** от 31.01.2024г., постановено по в.гр.д. № 20231100509954 по описа за 2023 година на Софийски градски съд, ЧЖ-1-Д, е отменено разпореждане от 15.08.2023г. на ЧСИ В. М., с което е оставено без уважение искането му за намаляване на приетите по изп. дело № 202386004**** по описа на ЧСИ В. М. разноски на взискателя Н.К. за заплатено адвокатско възнаграждение и начислена такса по чл. 26 ТТРЗЧСИ. Сочи, че съдът е намалил размера на разноските на взискателя Н.К. за адвокатски хонорар от 3267,00 лева на 200,00 лева и отменил изцяло начислената такса по чл. 26 ТТРЗЧСИ от 4911,95 лева. Твърди, че посочените суми били платени от него по сметка на ЧСИ В. Матева на 17.05.2023г. като част от общата сума от 76 866,78 лева. Излага, че сумата от 76866,78 лева включва: 42000,00 лева - главница; 26565,33 лева - лихва; 122,50 лева разноски за образуване на изп. дело; 3267,00 лева - адвокатски хонорар и 4911,95 лева такси по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ. Поддържа, че с оглед цитираното по-горе решение, ответникът дължи връщане на сумата от 3067,00 лева - разлика между платеното в изпълнителното производство адвокатско възнаграждение и присъдения (намаления) от СГС размер от 200,00 лева; 4911,95 лева - начислената такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. Сочи, че общото задължение на ЧСИ В. М. за възстановяване на получените от нея суми по изп. дело № 202386004****, съгласно постановеното решение № ***/ 31.01.2024г. на СГС възлиза на 7978,95 лева. Твърди, че на 06.02.2024г. ЧСИ В. М. е възстановила частично дължимите суми, като превела сумата 3163,13 лева, респ. дължима оставала разликата от 4815,82 лева.

Излага, че към настоящия момент ЧСИ В. М. не е възстановила сумата от 4815,82 лева. С уточнителна молба от 19.07.2024г. ищецът е заявил, че процесната сума включва единствено недължимо платената такса по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ- остатък от 4911,95 лева, която сума се дължи изцяло съгласно решението на СГС въпреки извършеното от ЧСИ В. М.

1 последващо преизчисляване на разноските. Поддържа, че съгласно решението на СГС таксите по т. 26 от Тарифата са отменени като неоснователни в пълен размер, което означавало, че ЧСИ М. няма право да извършва последващо презчисляване и да възстановява по-малко от посоченото в съдебното решение. При тези твърдения моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ответникът не оспорва наличието на посоченото от ищеца съдебно решение, с което таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ е отменена изцяло, но въпреки това развива подробни съображения в насока, че такава му се дължи, доколкото постъпилата доброволно по изп. дело сума, била резултат от извършени от страна на ЧСИ изпълнителни действия. Моли съда да отхвърли предявения иск.

Софийски районен съд, като взе предвид доводите от страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна.

Исковата молба е редовна, а предявеният с нея иск е процесуално допустим.

По така предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да установи, че е платил в полза на ответника процесната сума на валидно правно основание, което впоследствие е отпаднало с обратна сила.

В доказателствена тежест на ответника е да установи наличието на основание за задържане на полученото.

Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните обстоятелства: че ищецът в качеството си на длъжник по изп.д. 202386004**** по описа на ЧСИ В. М. в срока за доброволно изпълнение е заплатил сумата от 76 866,78 лева, включваща 42000,00 лева - главница; 26565,33 лева - лихва; 122,50 лева - разноски за образуване на изп. дело; 3267,00 лева - адвокатски хонорар и 4911,95 лева - такси по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ; че с Решение № *** от 31.01.2024г., постановено по в.гр.д. № 20231100509954 по описа за 2023 година на СГС, ЧЖ-1-Д, е отменено разпореждане от 15.08.2023г. на ЧСИ В. М., с което е оставено без уважение искането на ищеца за намаляване на приетите по изп. дело № 202386004**** по описа на ЧСИ В. М., разноски на взискателя Н.К. за заплатено адвокатско възнаграждение и начислена такса по чл. 26 ТТРЗЧСИ, както и че с решението съдът е намалил размера на разноските на взискателя Н.К. за адвокатски хонорар от 3267,00 лева на 200,00 лева и отменил изцяло начислената такса по чл. 26 ТТРЗЧСИ от 4911,95 лева. Освен безспорния им характер, тези обстоятелства се установяват и от събраните по делото писмени доказателства.

С молба от 15.05.2023г. взискателят Н.Г.К. е поискал от ЧСИ В. М. да бъде образувано изпълнително дело срещу ищеца ЗАД „А.Ш.“ АД за събиране на вземанията, за които е издаден изпълнителен лист № 102 от 12.05.2023г. издаден по в.т.д. № 142/2023г. по описан на Апелативен съд – Пловдив за сумата от 42 000 лева – главница, ведно със законната лихва считано от 09.03.2017г. до окончателното изплащане на вземането. С молбата е възложено на съдебния изпълнител да определя способите за изпълнение.

С разпореждане от 15.05.2023г. съдебният изпълнител е образувал изпълнително дело, като е приел разноски за адвокатски хонорар от 3267 лева и авансови такси в размер на 66 лева.

На 15.05.2023г. съдебният изпълнител е изпратил на ищеца ЗАД „А.Ш.“ АД, с която го е поканил в двуседмичен срок от получаването да заплати присъдената главница от 42 000 лева, калкулираната законна лихва към датата на поканата от 26 565,33 лева, разноски по изпълнителното дело в размер на 122,50 лева, пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ с включен ДДС в размер на 4911,95 лева, както и адвокатския хонорар на взискателя от 3267 2 лева, или общо 76 866,78 лева. Поканата е връчена на ищеца на 16.05.2023г.

На същата дата 16.05.2023г. ищецът ЗАД „А.Ш.“ АД е уведомил съдебния изпълнител, че е получил поканата и сумите ще постъпят по сметката на съдебния изпълнител на 17.05.2023г.

На 17.05.2023г. ищецът ЗАД „А.Ш.“ АД е превел по банковата сметка на съдебния изпълнител посочената в ПДИ обща сума от 76 866,78 лева и същата е постъпила.

Междувременно с молба от 16.05.2023г. взискателят е поискал от съдебния изпълнител да наложи запор върху банковите сметки на ЗАД „А.Ш.“ АД и на същата дата съдебният изпълнител е изпратил запорно съобщение до „Интернешънъл Асет Банк“ АД, което е получено от банката и запорът е наложен на 19.05.2023г. – след постъпване на плащането. На 19.05.2023г. съдебният изпълнител е постановил вдигане на запора и съобщението е получено от банката на 23.05.2023г.

На 19.05.2023г. ищецът ЗАД „А.Ш.“ АД е подал възражение срещу разноските в изпълнителното производство, което е оставено без уважение от съдебния изпълнител с разпореждане от 15.08.2023г. Междувременно с констативен протокол от 01.06.2023г. съдебният изпълнител е разпределил платената от ищеца сума по пера, като е посочил, че задържа сума в размер на 3473,45 лева за разноски /въпреки че общият размер на оспорените от ищеца разноски е 8178,95 лева/.

На 22.08.2023г. ищецът е подал жалба срещу разпореждането, с което е оставено без уважение възражението му срещу разноските в изпълнителното производство. В мотивите си по жалбата съдебният изпълнител е изложил сходни съображения като тези, съдържащи се в отговора на исковата молба по настоящото дело относно дължимостта на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ след като плащането е извършено след образуване на изпълнителното дело.

С Решение № 31.01.2024г., постановено по в.гр.д. № 9954/2023г. по описа на СГС, ЧЖ-I-Д състав, е отменил разпореждането на съдебния изпълнител от 15.08.2023г., с което е оставено без уважение възражението на ищеца и вместо това е постановл намаляване на претендираните от взискателя разноски за адвокатски хонорар от 3267 лева на 200 лева и е отменил изцяло начислената от съдебния изпълнител такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 4911,95 лева. По този въпрос мнозинството от съдебния състав е приело, че таксите по изпълнението се събират за извършване на изпълнителни действия и възнаграждението на ЧСИ произтича от извършеното от него действие, т.е. начислява се върху принудително събраните суми от реализираните изпълнителни способи. Съдът е приел, че в случая плащането е извършено доброволно и не е в резултат на наложения два дни по-късно запор или на друго действие на съдебния изпълнител.

С писмо от 01.02.2024г. ищецът е поискал от съдебния изпълнител да му върне недължимо платените с оглед решението суми, а именно 3067 лева – разлика между събраното адвокатско възнаграждение от 3267 лева и дължимото такова от 200 лева, както и сумата от 4911,95 лева, представляваща платена пропорционална такса на основание т. 26 от ТТРЗЧСИ.

На 06.02.2024г. съдебният изпълнител е съставил констативен протокол, с който е разпределил задържаната от него сума за разноски от 3473,45 лева, както следва – за такса по т. 26 – сумата от 51,93 лева; за обикновени такси – сумата от 40 лева; за ДДС – сумата от 18,39 лева и за взискателя – сумата от 200 лева . След приспадане на тези суми, остатъкът от 3163,13 лева е възстановен на ищеца на 06.02.2024г.

Други суми не са възстановявани на ищеца.

Следователно по делото няма спор и се установява, че на 17.05.2023г. ищецът ЗАД „А.Ш.“ АД е превел по сметката на ответника ЧСИ В. М. всички суми за разноски, посочени в поканата за доброволно изпълнение, връчена му на 16.05.2023г., в това число 122,50 лева 3 разноски по изпълнителното дело, 4911,95 лева - пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ с включен ДДС и 3267 лева - адвокатски хонорар на взискателя, съставляващи всички приети и начислени от съдебния изпълнител разноски към датата на поканата. От тези суми с възражението си от 19.05.2023г. ищецът е оспорил дължимостта на сумата от 4911,95 лева пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ с включен ДДС и 3267 лева - адвокатски хонорар на взискателя. След като съдебният изпълнител е оставил възражението без уважение със своето разпореждане от 15.08.2023г., ищецът е оспорил дължимостта на тези разноски и със своевременно подадената частна жалба.

В резултат на това, с цитираното по-горе решение, съдът е отменил изцяло начислените от съдебния изпълнител разноски за пропорционална такса в размер на 4911,95 лева и е намалил приетото адвокатско възнаграждение на взискателя от 3267 лева на 200 лева. Следователно основанието на извършеното от ищеца плащане на сумата от 4911,95 лева – пропорционална такса и 3067 лева – разлика в адвокатското възнаграждение на взискателя, е отпаднало от датата на влизане в сила на решението.

По възражението на ответника, че разноските за пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ се дължали от длъжника винаги, когато плащането е извършено след образуване на изпълнителното дело, съдът приема следното. Разноските в изпълнителното производство, включително тези за възнаграждението на съдебния изпълнител, изразяващо се в пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, представляват разноски в гражданското съдопроизводство и подобно на съдебните такива, тяхното възстановяване се дължи от момента, в който те са приети в изпълнителния процес с акт на съдебния изпълнител, а не от момента на извършване на разхода. Независимо от това дали съдебният изпълнител се е произнесъл с постановление, разпореждане или друг самостоятелен акт за тяхното определяне и приемане, или разноските са инкорпорирани в друг негов акт /най-често в текста на поканата за доброволно изпълнение/, основанието за възникването на задължението на длъжника да ги заплати е именно актът за тяхното определяне, а не обективният факт, че са сторени или че принципно се дължат съобразно материалния интерес.