Решение № 1788 от 07.07.2022, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 6089/2021
- Вид
- Решение № 1788
- Подписан
- 07.07.2022
- Състав
- Станимира Иванова, Божидар Иванов Стаевски, Райна Мартинова
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 69, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 29 · Закон за наследството
- чл. 30 · Закон за наследството
- чл. 30, ал.1 · Закон за наследството
- чл. 31 · Закон за наследството
- чл. 32-37 · Закон за наследството
- чл. 32-37 · Закон за наследството
- чл. 32-37 · Закон за наследството
- чл. 32-37 · Закон за наследството
- чл. 32-37 · Закон за наследството
- чл. 32-37 · Закон за наследството
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 1788 гр. София, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Станимира Иванова
Членове:
Райна Мартинова
Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20211100506089 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 20055384/01.03.2021г. по гр.д. 14635 по описа за 2020г. на Софийски районен съд, 78-ми състав е възстановена запазена част на ИЛК.
К. В., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ул. **** от наследството на майка й Ж.Б. В., починала на 05.11.2018г. като на основание на чл. 30, ал.1 от Закона за наследството е намалено дарението, извършено с нотариален акт от 18.07.2006г., , № 181, том І, рег. № 4993, д.№ 170/18.07.2006г. , с което Ж.Б. В. е дарила на сина си Б. К. В. , ЕГН ********** с адрес: гр. София, ул.
**** апартамент, намиращ се гр. София, ул. **** /партер/ със застроена площ от 109,25 кв.м. , състоящ се от три стаи, вестибюл, кухня, баня, тоалетна, еркер и тераса към двора, заедно стълбище и черен вход при съседи: вход откъм ул. „Гургулят”, ул. Гургулят”, Н.Ф. и двора с изложение към юг и север , заедно с избено помещение без посочена площ по документ за собственост, при съседи: В.А., ул. „Гургулят”, Е.К. и коридор и второ избено помещение без посочена площ по документ за собственост, при съседи: стълбище, коридор и пералня, заедно с таванско помещение без посочена площ по документ за собственост, при съседи: В.А., коридор, Н.Ф., 1 двор, заедно с 2911/51906 ид.ч. от общите части на сградата , представляваща етажна собственост на ул. „Сава Раковски” и толкова идеални части от дворното място, в което е построена сградата, цялото с площ от 661,50 кв.м. по нотариален акт и по скица , съставляващ парцел ІV-8 от кв. 425 по плана на София, местност Центъра , при съседи: ул. „Г.С.Раковски”, ул. „Гургулят”, парцел ІІІ-9 и парцел V-7 с частта от 126 073,59 / 327 592,95, като Б. К. В. , ЕГН ********** е осъден да заплати на ИЛК. К. В., ЕГН ********** на основание на чл. 78, ал. 1 от ГПК съдебни разноски от 3265 лв.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 25051292/22.03.2021г. по регистъра на СРС от ищеца ИЛК. К. В., ЕГН ********** в частта, в която запазената й част е възстановена в натура чрез намаляването на дарението с дроб от 126 073,59 / 327 592,95 . Изложила е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на процесуалния и на материалния закон. Посочил е, че възстановяването на запазената част следвало да се направи чрез уравнение в пари. Правилно била определена от районния съд наследствената маса, включваща апартамента в гр. София, магазин в гр. Кюстендил, нива в землище на гр.
Кюстендил и дворно място в с.Лозен-София. Правилно била определена от районния съд и запазената й част, накърнена с дарението. Неправилно районният съд не съобразил разпоредителната сделка на ответника с апартамента в гр. София, извършена на 25.08.2020г. това било установено от вещото лице и се установявало от справката в Агенция по вписвания. Тази разпоредителната сделка не препятствала възстановяването на запазената й част, но предопределяла същото да се извърши с парично уравнение, определено към момента на намаляването на дарението. С исковата молба искала намаление на друго дарение, но нямало пречка съдът да намали дарението на апартамента, както било направено в случая от районния съд.
Не оспорвала извода на СРС, че следва да се намали дарението на апартамента. Претендирал е разноски.
Въззиваемият- ответник по иска Б. К. В., ЕГН ********** не е изразил становище.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
2 с искова молба вх.
№
2005828/19.03.2020г. , вписана в Агенция по вписвания на 22.06.2020г. вх. рег. № 22055/22.06.2020г. , акт № 224, том V, имотна партида 664837 на ИЛК.
К. В., ЕГН ********** срещу Б. К. В. , ЕГН **********, с която е поискала от съда на основание на чл. 30, ал.1 от ЗН на възстанови запазената й част на майка й Ж.Б. В., починала на 05.11.2018г. като намали дарението, извършено с нотариален акт № 43, том ХХХ, дело № 5657 от 21.03.1997г. съставен от І-ви нотариус при СРС на дворно място с площ от 1144 кв.м., съставляващ имот пл. № 1999 по плана на с.Лозен-София, м. К.”, при съседи: ул. „К.”, ул. „ Ибровица”, Б.Т., К.П. и С.Б. с идентификатор по кадастрална карта и кадастрални регистри ***, одобрени със заповед № РД18-46/18.08.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК. Посочила е, че е дъщеря на Ж. В. и има запазена част от наследството й, ответникът бил син на Ж. В. и бил надарен приживе от майка й с дворното място в с.Лозен. Към момента на откриване на наследството майка й не притежавала друго имущество , дарението накърнявало запазената й част от наследството на майка й. С молба от 26.10.2020г. е посочил че приживе наследодателят й дарил на ответника и апартамент, намиращ се гр. София, ул. **** /партер/ . С писмената защита е посочила, че възстановяването на запазената й част следва да се извърши с последното дарение – това от 2006г. на апартамента в гр. София, като дарението се намали със 128 675,63лв. Претендирал е разноски.
Ответникът Б. К. В. , ЕГН ********** в предоставения срок за отговор е оспорил исковете. Навел е твърдения, че към момента на откриване на наследството на Ж. В. тя притежавала 7,495 дка земя в землище на гр.
Кюстендил, възстановени й от ПК-Кюстендил. Отделно приживе Ж. В. дарила на ищцата магазин в гр. Кюстендил, ул. ****. Приживе Ж. В. продала на ответника едноетажна жилищна сграда построена в дворно място , съставляващ имот пл. № 1999 по плана на с.Лозен-София, м. К. , запазвайки си пожизнено вещното право на ползване върху нея. Процесният имот без застроен и цената му следвало да бъде занижена поради ограничения за застрояването. Запазената част на ищеца не била накърнена с дарението на дворното място, площта на същото реално по скица била 997кв.м. С писмена защита е посочила, че дарение на апартамента в гр. София е от 2006г..
Запазената част на ищеца била 126073,59лв. , тя не била накърнена с дарението от 1997г. , а чрез дарението от 2006г. , но искане за намаление на 3 същото не било направено. Претендирал е разноски.
По делото е прието неоспорено от страните удостоверение за наследници № РСЦ 18-УГ01-7031 , издадено на 12.11.2018г. от СО, район Средец, съгласно което Ж.Б. В., ЕГН ********** е починала на 05.11.2018г., като е оставила за наследници по закон децата си И.К. В. и Б. К. В..
Приет е неоспорен от страните нотариален акт № 43, том ХХХ, дело 5657_1997г. съставен от І-ви нотариус при СРС, съгласно който на 21.03.1997г. Ж.Б. В., ЕГН ********** е дарила на сина си Б. К. В., ЕГН ********** дворно място с площ от 1444 кв.м. в с.Лозен-София, местност К.” без сградата, построена в него, при съседи на мястото: ул. „К.”, ул. „ Ибровица”, Б.Т., К.П. и С.Б., като дарителят си е запазила пожизнено правото на ползва имота.
Приета е заповед № РПН20-РА50-98/29.06.2020г. на главния архитект на район Панчарево, с която е одобрено изменение на плана за регурация на с.Лозен, кв. 143апо улична регулация в участъка между о.т. 16е-о.т.600 с цел провеждане на регулационна граница на УПИ ІІ-1999 по границата на ПИ с идентификатор ***.
Прието е Решение № 35/18.09.1965г. на ПК-Кюстендил , съгласно което на Ж.Б. В. по реда на ЗСПЗЗ е възстановена собствеността в стари реални граници върху нива от 7,495 д ка , имот 020045, местност Решетка при съседи имоти : 020166; 020048; 020047,020046, 020044, 020038.
Приет е неоспорен от страните нотариален акт № 33/20.11.2012г. съгласно който Ж.Б. В., ЕГН ********** е дарила на дъщеря си ИЛК. К. В. търговски обект –магазин в гр. Кюстендил на ул. „**** със застроена площ от 22 кв.м.
Приет е неоспорен от страните нотариален акт № 181, том І, рег. № 4993, дело № 170/18.07.2006г., съгласно който Ж.Б. В., ЕГН ********** е дарила на сина си Б. К. В., ЕГН ********** апартамент, намиращ се гр. София, ул.
**** /партер/ със застроена площ от 109,25 кв.м. , състоящ се от три стаи, вестибюл, кухня, баня, тоалетна, еркер и тераса към двора, заедно със стълбище и черен вход при съседи: вход откъм ул. „Гургулят”, ул. Гургулят”, Н.Ф. и двора с изложение към юг и север , заедно с избено помещение без посочена площ по документ за собственост, при съседи: В.А., ул. „Гургулят”, Е.К. и коридор и второ избено помещение без посочена площ по документ за собственост, при съседи: стълбище, коридор и пералня, заедно с таванско 4 помещение без посочена площ по документ за собственост, при съседи:
В.А., коридор, Н.Ф., двор, заедно с 2911/51906 ид.ч. от общите части на сградата , представляваща етажна собственост на ул. „Сава Раковски” и толкова идеални части от дворното място, в което е построена сградата, цялото с площ от 661,50 кв.м. по нотариален акт и по скица , съставляващ парцел ІV-8 от кв. 425 по плана на София, местност Центъра , при съседи по скица: ул. „Г.С.Раковски”, ул. „Гургулят”, парцел ІІІ-9 и парцел V-7.
Приет е нотариален акт № 36/14.12.1998г. съгласно който Ж.Б. В., ЕГН ********** е продала на сина си Б. К. В., ЕГН ********** жилищна сграда в дворно място с площ от 1444 кв.м. в с.Лозен-София, местност К.”.
Приета е справка от Агенция по вписвания съгласно която на 25.08.2020г. е вписан нотариален акт № 121/25.08.2020г. съгласно който Б. К. В. е продал на Л.Н.Б. самостоятелен обект в гр. София, ул. ****, етаж 0 с идентификатор ***.
С прието по делото неоспорено от страните заключение по съдебнотехническата експертиза вещото лице след запознаване с документи по делото е посочило, че апартамента в гр. София е бил продаден на с нотариален акт № 115/2020г. . Посочил е , че стойността на имотите е както следва: дворното място в с.Лозен е на стойност от 137 863,17лв. към момента на оценката, а към 2018г. – 116 519,39лв; апартамента в гр. София е на стойност от 400 725,32лв. към момента на оценката, а към 2018г. – 327 592,95лв; нивата в землище на гр. Кюстендил с площ от 7,495 дка е на стойност от 15159,54лв. към момента на оценката, а към 2018г. – 5204,07лв; магазина в г. Кюстендил е на стойност от 36 541,30лв. към момента на оценката, а към 2018г. – 31644,77лв.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
5
Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал.1 от ЗН наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намаляването им до размера, необходим за допълване на неговата част, след като се прихванат направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове. Правото да се иска намаление на завещателно разпореждане/дарение е имуществено право и то може да се упражни и от наследници на лице с накърнена запазена част, но не може да се упражни от други приобретатели на наследствени права, освен ако то не им е прехвърлено изрично (ППВС №7/73).
Намалението се извършва в размер, необходим за допълване на запазената част на наследника, който го е поискал – то не ползва другите наследници, които не са направили такова искане. При възстановяване на запазена част се прихваща завещаното/дареното в полза на наследника с право на запазена част.
Искането за намаляване на завещателни или дарствени разпореждания е самостоятелно субективно право, което се реализира чрез конститутивния иск по чл. 30, ал.1 от ЗН. Правото да се иска намаляване на завещание или дарение има имуществен характер и е ограничено със срок – общата погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД, като за дарения началото на давностния срок е моментът на откриване на наследството. Това е така, защото за разлика от завета, при дарението надареният упражнява правата си по договора от момента на приемане на дарението, тоест от сключване на договора за дарение, но накърняването на запазената част се определя към момента на откриване на наследството и едва тогава за наследниците със запазена част възниква правото по чл. 30, ал.1 от ЗН и от този момент започва да тече 5 – годишната давност по чл. 110 от ЗЗД.