Решение № 8322 от 08.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8322 гр. София, 08.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20221110125324 по описа за 2022 година

Производството е образувано по иск, предявен от В. Ж. И., ЕГН **********, с адрес в .. против А. Ж. И. – К., ЕГН **********, с адрес в ...

Твърди се в исковата молба, че ищцата и ответницата са страни в делбено производство по гражданско дело № 10219 по описа за 2009 г. на Софийски районен съд, 73ти състав. С решение от 23.09.2015 г., постановено в първата фаза на делбеното производство, А. И. – К. е осъдена да заплаща на В. И. сумата от 584 лв., представляваща месечно обезщетение за лишаването от ползването на 1/2 идеална част от делбения имот.

Обезщетението е присъдено по реда на чл. 344 ал. 2 от ГПК – за периода на висящността на делбеното производство. Делбеният съд не се е произнесъл по искането на В. И. за присъждане на обезщетение за забавено изпълнение на задължението на ответницата да заплаща обезщетение. Горното, заедно с обстоятелството, че ответницата не изпълнява задължението, за което е осъдена, нито то е принудително изпълнено, мотивира правния интерес на ищцата да претендира в настоящето производство акцесорното вземане за мораторна лихва в общ размер от 10 032,13 лв. за периода от 16.05.2019 г. до 16.05.2022 г.

(три години преди датата на завеждане на исковата молба с оглед изтекла погасителна давност за предходен период).

С исковата молба ищецът представя писмени документи, които моли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото.

В съдебно заседание доказателствени искания. ищцата поддържа предявения иск и направените

В срока по чл. 131 ГПК ответницата, редовно уведомена, не депозира отговор на исковата молба, с който да изразява становище по исковата молба или да прави доказателствени искания.

Ответникът не се явява в откритото съдебно заседание и не изпраща представител.

Процесуалната пасивност на ответницата мотивира В. И. да отправи искане за разглеждане на делото по реда на чл. 238 и сл. от ГПК. С протоколно определение от 06.02.2024 г., съдът допусна развитие на производство по постановяване на неприсъствено 1 решение като прие, че са налице предпоставките на чл. 238 ал. 1 вр. чл. 239 ал. 1 т. 1 и 2 от ГПК – ответницата не е предприела никакви процесуални действия в срока за отговор и в първото съдебно заседание, след като с разпореждане № 60878 от 06.07.2022 г., изрично са указани неблагоприятните последици от неспазването на сроковете за размяна на книжа и неявяването в първото по делото съдебно заседание, вкл. и възможността за постановяване на неприсъствено решение.

От друга страна, предявения от В. И. иск с правно основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, чийто предмет е заплащане на обезщетение за забавено изпълнение е допустим и вероятно основателен с оглед заявените в исковата молба обстоятелства и представените с нея писмени доказателства.

Съобразно сочените в исковата молбата страни, фактически основания и петитум претенцията е допустима – изхожда от активно процесуално лице против правоспособно физическо лице и от данните по делото не се установява наличието на отрицателни процесуални предпоставки, съществуването на които да е пречка за надлежното упражняване на право на иск.

С исковата молба са представени писмени доказателства, удостоверяващи осъждането на ответницата с влязъл в сила съдебен акт да заплаща на ищцата обезщетение за ползването на съсобствен имот. Неизпълнението в срок на горното задължение поражда правото на ищцата да получи и обезщетение за забавено изпълнение, равняващо се на законната лихва.

В този смисъл, съдът приема, че данните в писмените доказателства, удостоверяват задължението на ответницата да заплати обезщетение за забавено изпълнение, респ. вероятната основателност на предявения осъдителен иск по чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.

Така посочените аргументи, обосноваващи съществуването на процесуалните и материалното условия за постановяване на неприсъствено решение, предпоставят приложението на разпоредбата на чл. 239 ал. 2 от ГПК, поради което настоящия съдебен акт не следва да бъде мотивиран по същество, а осъдителните искове трябва да бъдат уважен единствено въз основа на извода на съда за тяхната вероятна основателност, основана на твърденията в исковата молба и представените с нея доказателства.

В изпълнение на разпоредбата на чл. 78 ал. 1 от ГПК и с оглед изхода на производството, в тежест на ответника трябва да бъдат възложени направените от ищеца разноски за заплащане на държавна такса в размер на 401,29 лв.

Водим от горното и на основание чл. 239 ал. 2 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА А. Ж. И. – К., ЕГН **********, с адрес в .. да заплати на В. Ж. И., ЕГН **********, с адрес в .. сумата от 10 032,13 лв. (десет хиляди и тридесет и два лева и тринадесет стотинки), представляваща обезщетение за забавено изпълнение, равняващо се на законната лихва за периода от 16.05.2019 г. до 16.05.2022 г., за забавеното изпълнение на паричното задължение, за което ответницата е осъдена с решение от 23.09.2015 г., постановено по гражданско дело № 10219 по описа за 2009 г. на Софийски районен съд, 73ти състав – обезщетение за лишаване от ползването на 1/2 идеална част от апартамент № 8, находящ се в .., за периода от 03.11.2015 г. до 08.01.2021 г.

ОСЪЖДА А. Ж. И. – К., ЕГН **********, с адрес в .. да заплати на В. Ж. И., ЕГН **********, с адрес в .. сумата от 401,29 лв. (четиристотин и един лева и двадесет и девет стотинки), представляваща направени от ищцата разноски за заплащане на държавна такса в първоинстанционното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

2

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3