Решение № 680 от 21.04.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 680 гр. Пловдив, 21.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Д. Герцова при участието на секретаря Славка Н. Иванова като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно наказателно дело № 20235330200416 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба от „ХЕПИ МАРМАЛЮК“ ООД, ЕИК: 205867057, представлявано от Р.М.Г. против Наказателно постановление № 128/30.11.2022 г. на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните Пловдив, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер от 2 000 лв. на основание чл. 131, ал. 1, т. 1 от Закон за храните /ЗХ/, за нарушение на чл. 17, ал. 1 от ЗХ във вр. чл. 9, т. 1, б. „з“ от Регламент (ЕС) № 1169/2011 за предоставянето на информация за храните на потребителите.

Жалбоподателят „ХЕПИ МАРМАЛЮК“ ООД, по съображения изложени в жалбата, моли съда да отмени процесното наказателно постановление.

Редовно призован, в съдебно заседание се представлява от пълномощника си адв. Ч., който излага нови доводи за отмяна на процесното НП, претендира разноски.

Въззиваемата страна, Областна дирекция по безопасност на храните, редовно призована за съдебно заседание, изпраща представител гл.юрисконсулт И.Г.-С.. Счита, че наказателното постановление е законосъобразно и иска неговото потвърждаване, излага доводи по същество на спора и моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

При извършена на 20.05.2022 г., по повод подаден сигнал, проверка от 1

**и при ОДБХ – Пловдив на обект, предприятие за производство на мармалад, сладка и консервирани плодове и зеленчуци, находящ се в **, стопанисвано от фирма „ХЕПИ МАРМАЛЮК“ ООД, ЕИК: 205867057 било установено следното:

В обособената складова зона на предприятието се намирала храна „Мармалюк Ябълка Плодов пълнеж“, опакована в 176 кашона, по 10 кг., общо количество 1760 кг., произведена и дистрибутирана от „ХЕПИ МАРМАЛЮК“ ООД. На етикетите на тази храна не били изписани данни за адреса на производителя. Проверката била извършена от д-р М. Н. С., на длъжност главен ** в отдел „Контрол на храните и граничен контрол“ при ОДБХ - Пловдив. При извършване на проверката присъствали и ** на търговското дружество П.К.П. и Р.М.Г., и д-р Д.И.К., също ** в отдел „Контрол на храните и граничен контрол“ при ОДБХ – Пловдив.

За установените обстоятелства бил съставен Констативен протокол № 0009437/20.05.2022г. и Констативен протокол № 0009438/20.05.2022г. представляващ продължение на предходния протокол, в който било посочено представител на дружеството да се яви на 30.05.2022 г. в ОДБХ-Пловдив за връчване на АУАН.

На посочената дата се явил Р.Г., в качеството си на ** на дружеството и в негово присъствие бил съставен АУАН № 394 от 30.05.2022 г., за нарушение на чл. 17, ал. 1 от ЗХ във вр. чл. 9, т. 1, б. „з“ от Регламент (ЕС) № 1169/2011 за предоставянето на информация за храните на потребителите. Така въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл. 131, ал. 1, т. 1 от ЗХ, на дружеството жалбоподател била наложена имуществена санкция в размер от 2 000 лв.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани писмени доказателства по делото, както и от гласните доказателства - показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел С. актосъставител. Съдът кредитира показанията на свидетеля С., като обективни, безпристрастни, логически, последователни и изцяло подкрепящи се от приобщените по делото писмени доказателства.

Също така съдът изгради фактическите си изводи и въз основа на представеното копие на етикет на хранителен продукт „Мармалюк Ябълка Плодов пълнеж“. В тази връзка е необходимо да се посочи, че в чл. 41 ЗАНН са уредени веществените доказателства, като е предвидено, че при констатиране на административни нарушения актосъставителят може да изземва и задържа веществените доказателства, свързани с установяване на нарушението. Иззетият етикет, представлява именно такова веществено доказателство.

При така изяснената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б.

"а" от ЗАНН, вр. чл. 138, ал. 1, т. 1 от ЗХ и чл. 47, ал. 1, б. "а" от ЗАНН, вр. чл.

2

139, т. 1 от ЗХ.

При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1, изречение второ и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.

От извършената служебна проверка на издадените акт за установяване на административно нарушение и наказателното постановление, относно законосъобразността на издаването им, съдът констатира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване на правото на защита на санкционираното лице. Фактическата обстановка е правилно установена и посочена в АУАН, така и в НП. Съставените АУАН и обжалваното НП са издадени при спазване изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и няма допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето им.

Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че етикетът на хранителен продукт „Мармалюк Ябълка Плодов пълнеж“ не бил приобщен по надлежния ред в ЗАНН. Видно от приложените констативни протоколи, че същият е иззет при извършване на проверка на 20.05.2022г. от контролните органи в производственото предприятие на жалбоподателя, като същите констативни протоколи са подписани от двамата **и на дружеството жалбоподател.

Относно възражението за нечетливост на съставените констативни протоколи, съдът намира, че съгласно чл. 36, ал. 1 ЗАНН административнонаказателното производство се образува със съставянето на АУАН. Всички действия, извършени преди съставянето на акта, се явяват предпроцесуални такива, а правото на жалбоподателя да участва в процеса възниква именно при неговото образуване. В тази връзка изначално неотносими са всякакви възражения за допуснати процесуални нарушения при изготвянето на констативни протоколи и други предпроцесуални документи и за нарушено право на защита на жалбоподателя.

Относно възражението за непосочена дата на извършване на нарушението, съдът приема, че е налице дата на извършване на нарушението.

В АУАН и НП не са налице пропуски относно посочване датата, на която е извършено процесното нарушение, тъй като проверяващите органи не са изследвали и не знаят от кога е започнало осъществяването на дейност, за която твърдят, че се реализира в разрез със законовите изисквания, но пък е фиксирана дата /20.05.2022 г./, на която считаното за извършено нарушение е установено като извършвано. Тъй като се касае за действие, продължено във времето, при което не е ясен началния момент, то конкретизирането на дата, на която такова е било установено е достатъчно, за да се счита, че този реквизит е налице. От тази дата следва да се пресмятат и сроковете за образуване на административно наказателно производство по ЗАНН.

В тази връзка съдът приема за неоснователни всички възражения изложени в жалбата и в съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателя за незаконосъобразност на обжалваното постановление.

3

С оглед гореизложеното съдът намира, че жалбоподателят е осъществил състава на административно нарушение на чл. 17, ал. 1 от ЗХ, като е произвел и дистрибутирал неетикирани в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) 1169/2011 г. хранителен продукт „Мармалюк Ябълка Плодов пълнеж“.

Нарушението било констатирано от проверяващите с констативен протокол, след което бил издаден АУАН.

Съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗХ бизнес оператор, който произвежда и/или дистрибутира храни, е длъжен да предлага храни, етикетирани в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. за предоставянето на информация за храните на потребителите, за изменение на регламенти (ЕО) № 1924/2006 и (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 87/250/ЕИО на Комисията, Директива 90/496/ЕИО на Съвета, Директива 1999/10/ЕО на Комисията, Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2002/67/ЕО и 2008/5/ЕО на Комисията и на Регламент (ЕО) № 608/2004 на Комисията (ОВ, L 304/18 от 22 ноември 2011 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 1169/2011". Съгл. чл. 9, т. 1, б. „з“ от Регламент (ЕС) 1169/2011 г. в съответствие с членове 10-35 и съобразно изключенията, които се съдържат в настоящата глава, е задължително да се посочат името или търговско наименование и адрес на стопанския субект в хранителната промишленост, посочен в член 8, параграф 1. Според чл. 8, параграф 1 стопанският субект в хранителната промишленост, който отговаря за информацията за храните, е стопанският субект, под чието име или търговско наименование храната се предлага на пазара.

В чл. 2 от Регламент (ЕС) № 1169/2011, съдържащ някои определения е предвидено, че за целите на настоящия регламент определението на понятието „стопански субект в хранителната промишленост", се прилага определението дадено в Регламент (ЕО) № 178/2002.

Член 3, т. 3 Регламент (ЕО) № 178/2002 е предвидено, че по смисъла на настоящия регламент: „стопански субект в хранителната промишленост" означава физическо или юридическо лице, което отговаря за гарантиране на спазването на изискванията на законодателството в областта на храните в рамките на контролираното от него предприятие за производство на храни“.

Не се спори и от констативните протоколи се установява, че жалбоподателят е вписан в публичния национален регистър на бизнес операторите, обектите за производство, преработка и/или дистрибуция на храни, който се поддържа съгласно чл. 24 ЗХ, следователно се явява бизнес оператор по смисъла на този закон. В ЗХ няма легална дефиниция на понятието бизнес оператор, но тълкуванието му следва да извежда от смисъла в правните норми от нормативния акт.

От анализа на цитираните разпоредби може да се направи заключението, че след като, в качеството на бизнес оператор „ХЕПИ МАРМАЛЮК“ ООД има задължението по чл. 17, ал. 1 от ЗХ да предлага храни, етикетирани в 4 съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) № 1169/2011, той е и „стопански субект в хранителната промишленост" по смисъла на Регламент (ЕС) № 1169/2011 и за дружеството съществува задължението да следи за правилно етикетиране на произвеждана и/или дистрибутирана от него храна.

Макар нарушението да е извършено от „ХЕПИ МАРМАЛЮК“ ООД в качеството му на бизнес оператор, а му е наложено наказание по основния състав на чл. 131, ал. 1 ЗХ, не е допуснато съществено процесуално нарушение. Общият състав на санкционната разпоредба на чл. 131, ал. 1 ЗХ е приложима към всички лица, включително и към бизнес операторите, поради което съдът счита, че налагайки наказание по този текст в конкретния казус не са нарушени принципите nullum crimen sine lege и nulla poena sine lege и не се налага същото да бъде отменено. В този смисъл са Решение № 121 от 2.08.2022 г. на РС - Велинград по а. н. д. № 202/2022 г., потвърдено с Решение № 889 от 24.11.2022 г. на АдмС - Пазарджик по к. а. н. д. № 874/2022 г.

Съдът намира, че следва изрично да разясни, че под адрес на стопанския субект в хранителната промишленост по смисъла на чл. 9, т. 1, б. „з“ от Регламент 1169/2011 г. се има предвид адресът по седалище вписан в Търговския регистър на юридическото лице стопански субект в хранителната промишленост. В чл. 26 озаглавен “Страна на произход или място на произход“ от Регламент (ЕС) № 1169/2011 са посочени случаите, при които се изисква изрично да бъде посочено мястото на производство за определени хранителни продукти, като това не важи за произвеждания и дистрибутиран хранителен продукт от дружеството жалбоподател.

Въпреки това, съдът намира, че като на етикетите на храна „Мармалюк Ябълка Плодов пълнеж“ е бил посочен само гр. Пловдив, без конкретизация на адреса с улица и номер, е налице допуснато нарушение от дружеството жалбоподател.