Решение № 1571 от 30.03.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1571 гр. София, 28.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Ванина Младенова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Ванина Младенова Въззивно гражданско дело № 20221100500144 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 20177515/27.08.2021 г., постановено по гр. д. № 14628/2019 г. по описа на СРС, 51 състав, ответника М. П. К. е осъден да заплати на етажните собственици с административен адрес: община Несебър, к. к. Слънчев бряг-запад, ж. к. *******-1“, представлявани от управителя на етажната собственост В.Т., на основание чл. 38, ал. 1 ЗУЕС, сумата от 386 евро – неплатена вноска за поддръжка етажната собственост за 2017 г., заплащането на която е предвидено в решение на общо събрание на етажните собственици от 17.07.2017 г., в правилника за вътрешния ред, приет от общо събрание от 17.07.2017 г., както и в решение на общо събрание от 13.07.2018 г., както и сумата от 131,85 евро – вноска за поддържане на етажната собственост за 2018 г., заплащането на която е предвидено в решение на общо събрание на етажните собственици от 17.07.2017 г., в правилника за вътрешния ред, приет от общо събрание от 17.07.2017 г., както и в решение на общо събрание от 13.07.2018 г., като е отхвърлен иска по чл. 38, ал. 1 ЗУЕС за разликата над 131,85 евро – вноска за поддържане на етажната собственост за 2018 г. до претендираните 386 евро, поради погасяване чрез прихващане с вземането на М. П. К. към етажните собственици с административен адрес: община Несебър, к. к. Слънчев бряг-Запад, ж. к. *******-1“ за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. по договор за правна защита и съдействие № 668206/31.08.2017 г. за изготвяне на искова молба и процесуално представителство по гр. д. № 800/2017 г. по описа на РС-Несебър, както и исковете по чл.

92, ал. 1 ЗЗД за сумите 386 евро – лихва за забава върху таксата за поддръжка за 2017 г. за периода от 01.09.2017 г. до 12.03.2019 г. и 140 евро – лихва за забава върху таксата за поддръжка за 2018 г. за периода от 01.09.2018 г. до 12.03.2019 г.

С решението е отхвърлено направеното от М. П. К. срещу етажните собственици с административен адрес: община Несебър, к. к. Слънчев бряг-запад, ж. к. *******-1“ възражение за прихващане с вземане за разликата над 500 лв. до 1000 лв. - възнаграждение 1 по договор за правна защита и съдействие № 668206/31.08.2017 г. за изготвяне на искова молба и процесуално представителство по гр. д. № 800/2017 г. по описа на РС-Несебър, с вземане в размер на 100 лв. - възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 668208/31.08.2017 г., както и с вземане в размер на 100 лв. - възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 668209/31.08.2017 г.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответника е осъден да заплати на етажните собственици с административен адрес: община Несебър, к. к. Слънчев бряг-Запад, ж. к.

*******-1“ сумата от 351,88 лв. за разноски по делото.

Подадена е въззивна жалба в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу решението в частта, с която са уважени предявените срещу ответника М. П. К. искове с правно основание чл. 38, ал. 1 ЗУЕС за сумата 386 евро за неплатена вноска за поддръжка етажната собственост за 2017 г., 131,85 евро за неплатена вноска за поддържане на етажната собственост за 2018 г., 351,88 лв. за разноски по делото, както и в частта, с която е отхвърлено възражението за прихващане за сумата над 500 лв. до 1000 лв. - възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 668206/31.08.2017 г. за изготвяне на искова молба и процесуално представителство по гр. д. № 800/2017 г. по описа на РС-Несебър, с вземане в размер на 100 лв. - възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 668208/31.08.2017 г., както и с вземане в размер на 100 лв. - възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 668209/31.08.2017 г. Излага съображения, че решението е недопустимо, тъй като исковата молба е подписана и подадена от адвокат А. А., който е упълномощен от лице, което няма правна легитимация за това. Отделно подписът в пълномощното не е положен от В.Т.. Сочи, че на 10.09.2020 г. е избран нов управителен съвет на етажната собственост, а В.Т. не е управител към 2020 г. Поддържа, че неправилно съдът е отхвърлил възражението за прихващане за сумата над 500 лв. до 1000 лв. за възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 668206/31.08.2017 г., като е приел, че не е конкретизирано каква част се дължи от комплекс Лагуна 1 и Лагуна 2, поради което се дължи по ½ от сумата от всяка етажна собственост. Твърди, че това е комплекс с два корпуса, но не и с отделни етажни собствености. Неправилен е и изводът на СРС, че представеното пълномощно не е подписано. Иска се да бъде обезсилено решението, евентуално да бъде отменено в обжалваната част, като се претендират разноски по делото.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на въззивна жалба от насрещната страна.

Решението в частта, с която като е отхвърлен иска по чл. 38, ал. 1 ЗУЕС за разликата над 131,85 евро – вноска за поддържане на етажната собственост за 2018 г. до претендираните 386 евро, поради погасяване чрез прихващане с вземането на М. П. К. към етажните собственици с административен адрес: община Несебър, к. к. Слънчев бряг-Запад, ж. к. *******-1“ за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. по договор за правна защита и съдействие № 668206/31.08.2017 г. за изготвяне на искова молба и процесуално представителство по гр. д. № 800/2017 г. по описа на РС-Несебър, както и исковете по чл.

92, ал. 1 ЗЗД за сумите 386 евро – лихва за забава върху таксата за поддръжка за 2017 г. за периода от 01.09.2017 г. до 12.03.2019 г. и 140 евро – лихва за забава върху таксата за поддръжка за 2018 г. за периода от 01.09.2018 г. до 12.03.2019 г., като необжалвано е влязло в сила.

Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е 2 ограничен от релевираните основания във въззивната жалба.

Първоинстанционният съд е сезиран с искове с правно основание чл. 38, ал. 1 ЗУЕС и чл. 92, ал. 1 ЗЗД. В исковата молба се твърди, че на проведено Общо събрание на етажните собственици в ******* 1“, удостоверено с Протокол № 3/17.07.2017 г. и Протокол № 4/13.07.2018 г. е приет Правилник за вътрешния ред в етажната собственост Лагуна 1 и е гласувана годишна такса за поддръжка и осигуряване нормалното ползване на имотите в размер на 7,20 евро за кв. м. Като собственик на посоченият недвижим имот – апартамент № А-7 с идентификатор ***, с площ от 53,58 кв. м. за ответницата М. П. К. е възникнало задължение за заплащане на такса за поддръжка на сградата в размер на 386 евро годишно, която не е заплащала за 2017 г. и 2018 г. Твърди, че съгласно чл. 45 от Правилник за вътрешния ред в етажната собственост Лагуна 1, одобрен от общото събрание на 17.07.2017 г. ответницата дължи лихва в размер на 0,2% на ден, считано от 01.09 на съответната година. Предвид изложеното ответницата дължи сумата от 386 евро – такса за 2017 г., изчислена на база 7,2 евро такса за квадратен метър, 386 евро - лихва в размер на 0,2% на ден, считано от 01.09.2017 г. до 12.03.2019, 386 евро – такса за 2018 г., изчислена на база 7,2 евро такса за квадратен метър, 140 евро - лихва в размер на 0,2% на ден, считано от 01.09.2018 г. до 12.03.2019 г.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника М. П. К., с който оспорва законосъобразността на решенията, взети на 17.07.2017 г. и 13.07.2018 г., поради неспазване на законовите изисквания за свикването и провеждането им. Счита, че предявените искове са недопустими поради липса на активна процесуална легитимация на адвокат А. А. да изготви и подпише исковата молба, както и да осъществява процесуално представителство пред съд, тъй като В.Т. не е била упълномощена от общо събрание на етажна собственост. Оспорва определената лихва върху задълженията в размер на 0,2% на ден, като противоречаща на закона. Поддържа, че не дължи разходи за поддръжка на общите части и управлението на етажната собственост на основание чл. 51, ал. 2 ЗУЕС, тъй като не е пребивавала в обекта повече от 30 дни годишно. Прави възражение за прихващане със сумите 1000 лв. по договор за правна защита и съдействие № 668206/31.08.2017 г., 100 лв. по договор за правна защита и съдействие № 668208/31.08.2017 г. и 100 лв. по договор за правна защита и съдействие по гр. д. № 775/2017 г. по описа на РС- Несебър.

Обжалваното решение е валидно и допустимо. Доводите в жалбата за недопустимост на решението съдът намира за неоснователни. Съгласно чл. 23, ал. 4, изр. 1 ЗУЕС председателят на управителния съвет представлява пред съда собствениците в етажната собственост по исковете, предявени срещу тях във връзка с общите части, както и предявени срещу собственик, ползвател или обитател, който не изпълнява решение на общото събрание или задълженията си по този закон. Разпоредбата регламентира представителство по закон на председателя на управителния съвет (управителя), без за това да е необходимо изричното му овластяване от общото събрание. В случая от представеното Уверение с изх.

№ Н5-ОС-257-001/16.06.2017 г., издадено от община Несебър, се установява, че в общинската администрация е депозирано уведомление по чл. 46б ЗУЕС, съгласно което въз основа на протокол на общо събрание на етажните собственици от 31.08.2016 г. за председател на управителния съвет на етажната собственост на сграда, намираща се в гр.

Несебър, к. к. „Слънчев бряг“, комплекс ******* 1“ е избрана В.Т.. Видно от Протокол № 5 от 16.07.2018 г. на членовете на управителния съвет на етажната собственост на сграда, намираща се в гр. Несебър, к. к. „Слънчев бряг“, комплекс ******* 1“, с единодушие за председател на управителния съвет е избрано същото лице. Във връзка с направеното оспорване пред първоинстанционния съд са приети протокол от общо събрание на етажната собственост на ******* 1“ и ******* 2“ от 10.09.2020 г. и Уведомление по чл. 46б ЗУЕС с № Н5-ЕС-107/10.09.2020 г., съгласно които за председател на управителния съвет с решението е избрана ответницата. Впоследствие В.Т. е избрана за председател на управителния съвет с решение по т. 3, видно от представения протокол № 7 от общо 3 събрание на етажните собственици, проведено на 23.09.2020 г. и приложеното уведомление по чл. 46б № Н5-ЕС-121/28.09.2020 г. до община Несебър. Представителната власт на управителния съвет (управителя) по чл. 23, ал. 3, чл. 23, ал. 4, пр. 1 ЗУЕС, възниква с избирането му и продължава да изпълнява функциите си до избора на нов управителен съвет (управител) съгласно чл. 21, ал. 2 ЗУЕС. Ето защо въззивният съд счита, че е налице упълномощаване, отговарящо на законовите изисквания и обжалваното решение е допустимо. Действително пред въззивния съд на основание чл. 266, ал. 2 ГПК е прието като писмено доказателство по делото Уведомление по чл. 46б с № Н5-ЕС-204/27.09.2022 г., от което е видно, че с решение на общо събрание от 23.09.2022 г. за председател на управителния съвет е избран Н.П.Т. като представителната власт възниква от момента на избирането му, както се посочи. Председателят на управителния съвет на ЕС В.Т. е била избрана за такъв както на събранието, проведено на 31.08.2016 г., на 16.07.2018 г., така и на последващото такова на 23.09.2020 г., поради което тя е имала право да представлява етажните собственици към датата на предявяване на исковата молба - 13.03.2019 г., срещу ответницата за заплащане на претендираните от етажната собственост парични задължения.