Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 729 от 26.01.2026, Административен съд - Бургас

Съд
Административен съд - Бургас
Дело
Административно дело 1996/2025
Вид
Решение № 729
Подписан
26.01.2026
В сила
26.01.2026
Състав
Атанаска Атанасова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 140, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 143, ал. 15 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 171 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 172, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 175, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 3, ал. 1 · Наредба № i-45 от 24 март 2000 г. за регистрацията и отчета на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях

РЕШЕНИЕ

№ 729

Бургас, 26.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - XVII-ти състав, в съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

АТАНАСКА АТАНАСОВА

При секретар ГАЛИНА ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от съдия АТАНАСКА АТАНАСОВА административно дело № 20257040701996 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. чл. 172, ал. 5 от ЗДвП и е образувано по повод жалбата на М. С. Я. с [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], общ. Карнобат, със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 1, офис 3- адв. Я. С., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0282-000140 от 03.10.2025 г., издадена от началник на група в ОДМВР- Бургас, РУ- Карнобат.

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на обжалваната заповед, поради съществено нарушение на административнопроизводствени правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Оспорват се констатациите и изводите на административния орган, като се сочи, че жалбоподателят не е собственик на автомобила и не му е било известно, че същият е с прекратена регистрация. По същество се иска отмяна на заповедта. Приложени са писмени доказателства и са направени доказателствени искания.

В съдебното заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата. Не сочи нови доказателства. Моли за отмяна на заповедта. Претендира разноски.

Ответникът не се явява и не изпраща представител в съдебното заседание, редовно уведомен. Представя писмено становище за неоснователност на жалбата. Представя административната преписка и допълнителни доказателства.

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането й по същество, съдът намира за установено следното:

Със заповедта, предмет на съдебната проверка за законосъобразност, е приложена на основание чл. 171, т. 1, б. „з,гг“ от ЗДвП принудителна административна мярка по отношение на жалбоподателя М. С. Я.- временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. Прилагането на мярката е обосновано с констатации за управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред- със служебно прекратена регистрация, считано от 18.09.2025 г.

От данните по делото е видно, че на 02.10.2025 г. около 20.04 часа, на път І клас № І-6, км. 449, жалбоподателят Я. е установен от служители на РУ- Карнобат да управлява нерегистрирано моторно превозно средство- лек автомобил [Марка], модел „Пасат“ с рег. № А 32 50 НС, собственост на Г. С. Я.. При извършена от полицейските служители проверка е установено, че автомобилът е придобит от последния по силата на договор за покупко-продажба от 17.07.2025 г., но не е регистриран по надлежния ред в срока, установен с Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., поради което на 26.06.2018 г. регистрацията му е прекратена служебно на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. Въз основа на тези фактически констатации е издадена оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0282-000140 от 03.10.2025 г.

Видно от приложената по делото справка, превозното средство понастоящем е собственост на лицето Г. С. Я.. На 18.09.2025 г. в 18.31 часа е прекратена регистрацията на същото на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.

Според настоящия съдебен състав жалбата е основателна. Съображенията:

Заповедта е издадена от компетентен орган, оправомощен с т. 1.6 Заповед № 251з-5636 от 10.10.2023 г. на директора на ОДМВР- Бургас, в предвидената от закона писмена форма. При извършената служебна проверка съдът не констатира съществени нарушения на административнопроизводствени правила при издаването и.

Материалноправните предпоставки за налагане на принудителните административни мерки са изчерпателно посочени в нормата на чл. 171 от ЗДвП. В конкретния случай е прието от административния орган, че е налице хипотезата на чл. 171, т.1, б. „3-гг“ от ЗДвП. Според цитираната норма, за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка- временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, извън случаите по букви „а“ – „ж“, който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по ЗДвП, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство- до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5. В съобразителната част на оспорената заповед са изложени обстоятелства, относими към хипотезата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП- управление на моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.

По делото няма данни за издадено до приключване на устните състезания наказателно постановление срещу жалбоподателя за нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, няма и такива твърдения.

Съгласно нормата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Според чл. 3, ал. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. моторните превозни средства и ремаркетата се регистрират в срок до един месец от придобиване на собствеността или оформянето на вноса (постоянен или временен) от съответния митнически орган. При неизпълнение на това задължение по отношение на регистрирано пътно превозно средство в двумесечен срок от придобиването му, регистрацията се прекратява служебно на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. В случая управляваният от жалбоподателя автомобил не е регистриран по надлежния ред при придобиването му от настоящия собственик Г. С. Я.. Това обстоятелство без съмнение е известно на последния, доколкото именно негово е задължението да представи превозното средство и необходимите документи в определения срок за регистрация, съгласно нормата на чл. 4, ал. 1 от Наредбата, а последиците от неизпълнение са уредени в нормата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП- регистрацията се прекратява служебно, след изтичане на двумесечен срок от придобиване на автомобила, като административният орган няма задължение да информира собственика за това. По отношение на жалбоподателя М. Я. обаче няма данни, нито дори твърдения, да е информиран от за прекратената регистрация. При тези данни и доколкото регистрационните табели на автомобила не са свалени, не би могло да се приеме, че същият съзнателно управлява нерегистрирано превозно средство. Горните обективни данни по недвусмислен начин сочат липса на представи в съзнанието му относно обстоятелствата, относими към съставомерните признаци на нарушението по чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, а доколкото деянието е субективно несъставомерно, не са налице и установените в приложимата норма материалноправни предпоставки за прилагане на принудителната административна мярка. Ето защо съдът приема, че издадената заповед е незаконосъобразна, поради отсъствие на изискуемите материалноправни предпоставки, и следва да се отмени.

С оглед формирания извод за основателност на жалбата и своевременно направеното искане, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК следва да се присъдят на жалбоподателя направените разноски по делото в размер на 260.76 евро (с левова равностойност 510.00 лева, от които 10 лева- заплатена държавна такса за производството и 500 лева- заплатено адвокатско възнаграждение). Разноските следва да се възложат върху юридическото лице ОДМВР- Бургас, в чиято структура е органът, издал акта, доколкото последният не може да бъде носител на права и задължения с облигационен характер, поради липса на гражданска правосубектност.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0282-000140 от 03.10.2025 г., издадена от началник на група в ОДМВР- Бургас, РУ- Карнобат, с която е наложена на М. С. Я. с [ЕГН] принудителна административна мярка- временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

ОСЪЖДА ОДМВР- Бургас да заплати на М. С. Я. с [ЕГН] сумата от 260.76 евро (двеста и шестдесет евро и седемдесет и шест), представляваща разноски по делото.

Решението е окончателно.

Съдия: