Решение № 469 от 22.04.2026, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 373/2026
- Вид
- Решение № 469
- Подписан
- 22.04.2026
- В сила
- 12.05.2026
- Състав
- Стояна Илиева
Цитирани разпоредби
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.44,ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 58, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 83, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 125 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 125, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.125,ал.5 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.179,ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 469 гр. Варна, 22.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Стояна Илиева при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно дело № 20263110200373 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Ц.И.Ц. с ЕГН **********, управител на *** против НП № 870364-F865432/13.01.2026 г., издадено от директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Варна.
С жалбата се иска отмяна на НП,като се твърди, че справката е подадена веднага щом е бил установен пропуска, декларацията била с нулева стойност и фиска не бил ощетен. Иска се нарушението да бъде оценено като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание,жалбоподателят се явява лично, поддържа жалбата си и отново моли НП да бъде отменено, като нарушението бъде прието за маловажен случай.
Въззиваемата страна , редовно призована, в съдебно заседание се представлява от гл юк Флорева, която моли съда да потвърди НП изцяло и по размер.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
От фактическа страна:
На 17.12.2025 г. при проверка в информационния масив на ТД на НАП Варна административния орган е установил, че ЗЛ *** не е изпълнило задължението си да подаде СД по ЗДДС за отчетен период 01.11.2025 г. - 30.11.2025 г. в законоустановения срок до 15.12.2025 г. / първи работен ден/. СД по ЗДДС за посочения период била подадена с вх.
№30Е005985540 на 23.12.2025 г. в компетентната за лицето ТД на НАП Варна, след изтичане на законоустановения срок. Нарушението е извършено на 16.12.2025 г.
1
Констатираното дало основание на св. К.,главен инспектор в ТД на НАП Варна да приеме, че задълженото лице е осъществило състава на нарушение на чл.125,ал.5 от ЗДДС, за което и съставила АУАН № F865432/05.01.2026 г.
Актът бил съставен и предявен в присъствието на управителя на дружеството, който не направил възражения при връчването му.
В срока по чл.44,ал.1 от ЗАНН са направени възражения идентични с изложените срещу издаденото НП.
АНО не възприел така направените възражения и въз основа на така съставения акт издал атакуваното НП, с което за нарушение на чл.125,ал.5 от ЗДДС, на осн. чл.179,ал.1 от ЗДДС наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 500 лв..
Разпитан в хода на съдебното производство в качеството на свидетел,актосъставителят К. потвърждава констатациите в акта за установяване на административно нарушение.
Съдът кредитира показанията на свидетелката, тъй като ги намери за обективни, безпристрастни, последователни и непротиворечиви.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото гласни доказателства: показанията на св. К. , дадени в хода на съдебното следствие, и от приложените по делото писмени доказателства прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.
От правна страна:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, пред надлежния съд - по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
НП е издадено от компетентен орган - Директор на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП Варна, съгласно приложената Заповед № ЗЦУ -30-875/23.06.2025 г. на Изпълнителния директор на НАП, като АУАН също е съставен от компетентно лице.
Съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването АУАН и НП – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона конкретика административните органи са очертали времето, мястото, механизма на твърдяното нарушение, както и обстоятелствата, при които същото е намерило проявление в обективната действителност, а с това правото на защита на жалбоподателя е гарантирано в пълна степен.
Административнонаказателната отговорност на дружеството е ангажирана за неизпълнено правно задължение по чл. 125, ал. 5 във вр. с ал. 1 ЗДДС, като на основание чл. 179, ал. 1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500, 00 /петстотин/ лева за извършено 2 нарушение по чл. 125, ал. 5 във вр. с ал. 1 ЗДДС.
По делото се установи по категоричен и безспорен начин, че *** в качеството си на регистрирано и задължено лице по ЗДДС, не е подало справка декларация по чл. 125, ал. 1 ЗДДС за 01.11.2025 г. - 30.11.2025 г. в законоустановения срок до 15.12.2025 г.
Справката е депозирана в компетентната ТД на НАП на 23.12.2025 г., т. е. констатирано е закъснение от 8 дни.
От своя страна, административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е приложил санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 1 ЗДДС, предвиждаща отговорност за физически и юридически лица, които не са подали справка-декларация по чл. 125, ал. 1 ЗДДС в законоустановения срок или са подали такава след неговото изтичане.
Съгласно нормата на чл. 125 от ЗДДС задължено лице е съответното регистрирано по ДДС лице – в случая *** . На основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН следва, че по силата на ЗДДС това Дружество може да носи административна отговорност. Същата е обективна и безвиновна, поради което съдът приема, че е доказана и субективната страна на нарушението.
Независимо от изложеното, този съдебен състав намира, че релевираните в жалбата доводи за маловажност на процесния случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН са напълно резонни. Видно от данните по делото, нарушението е извършено за първи път и търговската дейност на дружеството – жалбоподател за конкретния период е нулева. Тези обстоятелства имат значение за преценката за маловажност на случая по см. на чл. 28 от ЗАНН вр. с § 1, т. 4 ДР ЗАНН, както и за спазване принципа за пропорционалност. Принципът на пропорционалност е относим и към формалните нарушения, извършени чрез действие или бездействие. Фактът на първо нарушение е съобразен при определяне размера на санкцията, но от друга страна този факт е основание за извод, че отсъстват данни за трайно неправомерно поведение и следва извод, че санкцията е несъразмерна спрямо действителната обществена опасност на деянието и дееца.
Доказателствата по делото установяват, че допуснатото нарушение е отстранено преди издаване на процесния АУАН.
Предвид гореизложеното, обжалваното НП се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
По разноските
На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН (Нова - ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.), в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от 04.12.2019 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са поискали това.
От процесуален представител на ТД на НАП - Варна е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Искането за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на наказващия орган е направено своевременно. В настоящото 3 производство юрисконсулт е извършил процесуално представителство, като е депозирал становище по делото в открито съдебно заседание, но с оглед изхода на спора искането се явява неоснователно и не следва да бъде уважено.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 4, вр. ал. 2, т. 2 от ЗАНН, съдът РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 870364-F865432/13.01.2026 г., издадено от директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Варна, с което на *** е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева, на основание чл. 179, ал. 1 от ЗДДС, за нарушения по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 28, ал. 1 от ЗАНН ***, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съдВарна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4