Решение № 180 от 25.02.2019, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ гр.София ..……… 2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд - Наказателно отделение,

IX въззивен състав в публично съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА А.ОВА

ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДРА ЙОРДАНОВА

ПЛАМЕН ГЕНЕВ с участието на секретаря Зоя Пандурска и прокурора И. Кадев след като разгледа докладваното от съдия А.ова ВНОХД № 5356/2018 и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXI

НПК.

С присъда от 21.02.2018г. по НОХД 7712/2016г.

Софийски районен съд – Наказателна колегия, 109 състав е признал подсъдимия П.Г.Г. за виновен в извършване на престъпление по чл. 194, ал.1 от НК и му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години. С присъдата изпълнението на така наложеното наказание е отложено като е определен изпитателен срок от четири години.

Със същата присъда подсъдимият П.Г.Г. е осъден да заплати в полза на държавата направените по делото разноски.

С присъдата съдът се е произнесъл по гражданския иск като е осъдил подс. П.Г. да заплати на И.С. сумата от 1466,87лв. /хиляда четиристотин шестдесет и шест лева и осемдесет и седем стотинки/, представляващи обезщетение за причинените имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва от датата на увреждането 14.08.2015г. до окончателното изплащане на сумата.

Със същата присъда съдът е осъдил подс.П.Г. да заплати на И.Н.С. сумата от 800лв. /осемстотин лева/, представляващи разноски за процесуално представителство по делото.

Срещу съдебния акт е подадена въззивна жалба от подсъдимия и допълнение към нея. В жалбата първоинстанционната присъда се определя като неправилна, несправедлива, несъответстваща на събраните по делото доказателства. Посочва се, че няма нито едно доказателство, което да доказва вината на подсъдимия. Тъкмо напротив – според привлеченото към наказателна отговорност лице съвсем ясно се вижда от приложените от експертизата снимки, че от джоба на ризата му стърчи тъмен предмет, което не отговаря да са еврови банкноти, а е неговият телефон. Наред с това се излага, че няма никакви доказателства, че в чантичката на пострадалия е имало някакви пари, а ако наистина е имало такива, то същите биха могли да бъдат отнети от всеки – близки и случайни хора, които са имали достъп до чантата му. Посочва се още, че приложеният по делото запис не се явява годно доказателство. Предвид всичко изложено се настоява за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подс. Г. да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.

В постъпилото допълнително изложение подсъдимият Г. претендира наличие на технически и фактологически грешки в мотивите към обжалваната присъда. В този смисъл заявява, че не се установява какво е съдържанието на чантата на св. С., тъй като не са налице доказателства в посочения смисъл.

Според подсъдимото лице неправилно в изложената фактическа обстановка отсъстват показанията на свидетелката Г., която съдът е определил като заинтересована.

Невярно определя отразеното в мотивите към присъдата, че е ровил в чантичката, което не е било потвърдено и от вещите лица. Посочва още, че съдът неправилно е приел, че пачка от банкноти може да стърчи от джоба, което няма как да се случи с мобилен телефон. Според подсъдимия това е абсурдно, доколкото, ако човек вземе чужди 750 евро не би ги оставил да стърчат от джоба и именно в тази част съдът е следвало да кредитира показанията на свидетеля –очевидец /съпругата на подсъдимия/, която е посочила, че е видяла как Г. е сложил мобилния телефон в джоба си. С тези аргументи се иска отмяна на атакуваната присъда и постановяване на нова - оправдателна.

Производството е образувано и по въззивна жалба и допълнение към нея от защитника на подс. Г. - адв. Б.М.. В същата се посочва, че липсват каквито и да е доказателства, че към момента на деянието инкриминираната парична сума се е намирала в пострадалото лице,тъй като това обстоятелство не се доказва нито от разпитаните свидетели, нито от показанията на самият пострадал. На следващо място се твърди, че от приобщения като веществено доказателство запис от охранителна камера не се доказва, че подсъдимият въобще взема нещо от чантата и в този смисъл неговите обяснения за това какво е сложил в джоба си, а именно, че това е било мобилният му телефон, остават необорени.

Посочва се още, че след като чантата е прибрана от служителите на заведението, същата около час се е намирала на място извън обхвата на камерите, като липсват каквито и да е доказателства какво се е случвало през това време и дали е бъркано в нея. Оспорват се показанията на пострадалия като житейски нелогични. С оглед изложеното се иска отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която осъденият подсъдим да бъде оправдан.

В постъпилото по делото допълнение към въззивната жалба, депозирана от защитата на подсъдимия, се изразява становище, че първият съд неправилно е анализирал част от доказателствата по делото, поради което е достигнал до необосновани изводи. В подкрепа на това се излага, че по делото не е доказано, че сумата от 750 евро се е намирала у чантичката на пострадалото лице. Последният заявил, че сумата му е предадена предния ден и в този смисъл е изминал период от време от вечерта на предходния ден до 14.30ч. на следващия ден, който период е достатъчно продължителен, според защитника, за да обори твърдението на пострадалия за наличност на паричната сума към момента, инкриминиран в обвинението. Оспорва се видеозаписа, тъй като не бил поставен надпис на видно място, който да предупреждава посетителите на заведението, че има камери. В подкрепа на това твърдение се обсъждат свидетелските показания на С., С., Л.. Застъпва се, че присъдата е постановена при липса на веществено доказателство - процесната чантичка, от която е отнета инкриминираната парична сума, което обстоятелство следва да се тълкува в полза на подсъдимото лице.

Наред с това се сочи, че чантичката е преместена от служителите на заведението, които са я поставили на такова място, че да не бъде заснета от камерите. В този смисъл се твърди, че през този период е била налице възможност да бъде бъркано, ровено, респективно да бъдат отнети вещи от нея и то от друго лице, което да не бъде документирано. С оглед изложеното отново се иска отмяна на атакуваната присъда и постановяване на нова такава, с която подс. Г. да бъде оправдан.

В разпоредително заседание от 30.11.2018г. въззивният съд по реда на чл. 327 НПК прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и свидетели пред въззивната инстанция.

Назначена е видео-техническа експертиза, която да обективира на хартиен носител всички кадри от файловете, намиращи се на диск, приложен на л.67 от материалите по досъдебното производство.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд защитата на подсъдимия моли за уважаване на депозираните жалби по изложените в тях подробни доводи и съображения.

Представителят на СГП моли жалбите да бъдат оставени без уважение. Намира, че изложените в тях аргументи и тези в съдебно заседание са абсолютно несъстоятелни и не кореспондират с установената фактическа обстановка. Пледира за потвърждаване на присъдата като правилна и законосъобразна.

Повереникът на гражданския ищец - адв. В. моли за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт. Претендира разноски. Счита, че първостепенният съд въз основа на многобройните събрани по делото доказателства - гласни, писмени и оглед на веществени доказателства е направил правилен извод и е постановил присъда, с която е признал подсъдимия за виновен. Посочва, че пострадалият изрично е заявил, че преди да влезе в заведението процесната парична сума се е намирала в чантичката му. Набляга на обстоятелството, че подсъдимият не обяснява как мобилният телефон е попаднал в ръката му като е категоричен, че от записа се вижда как подсъдимият вади от чантичката предмет, който слага в левия си горен джоб на ризата, а преди това никъде не се вижда в кадър мобилен телефон. По отношение на приобщеното веществено доказателство намира, че то е законосъобразно приобщено. Въз основа на всичко изложено моли въззивните жалби да бъдат оставени без уважение, а присъдата потвърдена както в наказателната, така и в гражданската й част.

Подсъдимият Г. в правото си на лична защита поддържа казаното от защитника си. Моли за уважаване на депозираните жалби. Посочва, че неправилно съдът е игнорирал показанията на свидетеля – очевидец като заинтересован, но твърди, че останалите свидетели също са заинтересовани. Иска от съда да бъде признат за невинен по повдигнатото му обвинение.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото гласни и писмени доказателства счита, че жалбата на подсъдимото лице и неговият защитник следва да бъдат оставени без уважение, а постановената присъда – потвърдена.

Софийски градски съд, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата, намира за установено следното:

Въззивният съд при самостоятелния си прочит на данните по делото прецени, че фактическата обстановка, описана в мотивите на присъдата, е правилно установена, изградена въз основа на обективен анализ на всички събрани по делото доказателства, коментирани в тяхната съвкупност. Въззивният съдебен състав не намира причини за корекция на данните по фактическата обстановка, тъй като при прочита на доказателствата си изгради същата представа за нея, която е следната:

На 14.08.2015 г. в гр. София, около

14.30 часа, в заведение „Римини“, находящо се на ул. „******, обядвали свидетелите И.Н.С., съпругата му В.Н.С., сина им Н. С. и М. Л. Д.. Свидетелят И.С. бил окачил чантичката си на облегалката на един от столовете като дръжката й била преметната върху облегалката. В чантата си свидетелят С. носел очила, документи, портмоне с монети, портфейл с 600 евро и сумата от 750 евро, която бил поставил в джоб, формиран от скъсан хастар на чантата. Около 14.35 часа посочените свидетели станали от масата и започнали да отсервират. По това време свидетелят И.С. получил съобщение, че изтича времето на платената му за паркиране зона.

Същият се разсеял и забравил чантичката си закачена на облегалката на стола, на който седял. По това време към него се приближил подсъдимият Г. и двамата се разминали в близост до въпросната маса, заета преди това от свидетеля С..

Последният и свидетелитеВ.С., Д. и сина на С. - Н. С. напуснали заведението и се отдалечили. Подсъдимият Г. преди да седне на масата, освободена от посочените свидетели, забелязал окачената чантичка на облегалката на въпросния стол, освободен от свидетеля С. като я повдигнал за презрамката и я огледал външно, след което я върнал на мястото й. Подсъдимият оставил чантата си на седалката на същия стол и седнал на съседния стол като разположил носената от него храна и напитки на плота на масата. Същият започнал да се храни.

Докато се хранел, около 14.37 часа, отново взел чуждата чантичка от облегалката на стола, поставил я върху стола пред неговото куфарче и започнал да рови в нея, след което отново закачил чантичката на облегалката на стола. В 14.40 часа подсъдимият извършил същите действия с процесната чанта - взел я, поставил я пред своята, обърнал се към нея и започнал да извършва действие с нея с двете си ръце, след което отново я поставил на облегалката на стола и продължил да се храни. Малко след 14.45 часа, подсъдимият Г. протегнал дясната си ръка към чантичката, собственост на пострадалия С., вдигнал я отново, поставил я на стола до себе си, а около половин минута след това извадил с дясната си ръка от скъсаната преграда 750 евро, които се намирали там и пъхнал банкнотите в горния ляв джоб на ризата си, след което върнал обратно на облегалката на стола чуждата чантичка. Станал от масата, взел своята чанта и напуснал заведението без да отсервира своята табла.

Вървейки, подсъдимият докоснал левия си джоб, в който поставил взетата сума, която паднала надолу в джоба. Подсъдимият Г. не бил забелязал видеокамерите, поставени в салона на заведението на тавана му, нито бил обърнал внимание на надписа за видеонаблюдение.

Разпечатката съдържа 37 от 99 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f10bce15-047a-450f-aa70-14869a449436