Присъда № 12 от 25.06.2026, Районен съд - Кубрат

МОТИВИ към Присъда № 12/25.06.2026 г. по НОХД № 220/2025 г. по описа на РС - Кубрат

Районна прокуратура – Разград е обвинила:

Е. Л. А. ЕГН **********, в това, че през периода началото на месец ноември 2024 г. – 24.11.2024 г. в с. Брестовене, обл. Разград, в условията на продължавано престъпление, когато две или повече деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, с цел да набави за себе си имотна облага, принудил Е. А. Н. от с.с, чрез заплаха (вербално отправил заплаха с думите „ей сега някой ще бъде осакатен“ „не си бит със сопа, и ако не ми докараш парите, ще ти покажа как се бие със сопа“) и с конклудентни действия (държейки в ръката си бухалка, която размахвал в непосредствена близост до тялото на пострадалия), да извърши нещо против волята му, а именно, да се разпореди със сумата от 3 550 лв., и с това му причинил имотна вреда в посочения размер - престъпление по чл. 214, ал.1 , пр. 2, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

Представителят на РП – Разград поддържа обвинението от фактическа и правна страна.

Пледира за осъдителна присъда с налагане на наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, като същото бъде отложено за изпитателен срок от 3 години, както и наказание „глоба“ в размер на 1000,00 лв. или 511,29 евро. По отношение на гражданския иск счита, че същият следва да бъде уважен изцяло.

Частният обвинител и граждански ищец Е. Н., чрез назначения му служебен защитник адв. Р. П. от АК – Разград, намира обвинението за доказано от обективна и субективна страна. Моли подсъдимият да бъде признат за виновен и да му бъдат наложени предвидените в закона наказания „лишаване от свобода“ и „глоба“ в размери над минималния. В тази връзка счита, че нанесената му имуществена вреда в размер на 3550,00 лева е пряка и непосредствена последица от процесното престъпление, поради което моли да бъде уважен изцяло предявения граждански иск.

Защитата в лицето на адв. М. Н. от АК – Разград пледира за оправдателна присъда и за отхвърляне на гражданския иск. Счита, че обвинението не е доказано по несъмнен начин и тъй като присъдата не може да почива на предположения, подзащитният й следвало да бъде оправдан.

Подсъдимият Е. А. дава подробни обяснения в ход а на съдебното следствие. Не се признава за виновен и моли да бъде оправдан. Отрича да е заплашвал и да е вземал пари от когото и да било.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Е. Л. А. е роден ***, с постоянен адрес в ***, живущ в *** с българско гражданство, неженен, неосъждан, със средно образование, работи.

Към месец ноември 2024 г. подс. А. бил ***. Той притежавал лек автомобил марка „Ауди“, който управлявал. В същия клас учела и св. А. Н. Ш., която била сестра на св. А. Ш..

Св. Е. А. Н. (същият е частен обвинител и граждански ищец в настоящото производство) живеел в с. Брестовене в дома на дядо си – св. О. С., заедно с майка си – св.

С. К.. През учебната 2024/2025 г. бил ученик в 9-ти клас в СУ „Св.св. Кирил и Методий“ гр.

Завет. Със св. А. Ш., който също живеел в с. Брестовене, били съученици и близки приятели още от първи клас. Същевременно св. А. Ш. познавал и подсъдимия покрай сестра си.

В началото на учебната 2024/2025 година свидетелите Е. Н. и А. Ш., заедно с още един техен приятел, помолили подс. А. да ги закара с неговата кола от с. Брестовене до гр. Завет.

Тогава подсъдимия и гражданският ищец се запознали с посредничеството на св. А. Ш.. За осъществения превоз св. Н. заплатил на Е. А. сумата от 20,00 лева. От този момент тримата – подсъдимия, св. Н. и св. А. Ш. започнали да се срещат често и да излизат заедно.

В началото на месец ноември 2024 г. двете момчета били в парка на с. Брестовене, когато при тях дошъл с автомобила си подс. А.. Те се качили при него и тръгнали да се разхождат из селото. Тогава подсъдимият им казал, че му трябват пари и им поискал 400 лева. Първоначално двамата свидетели заявили, че нямат толкова пари, но след като А. ускорил скоростта на автомобила св. Н. се уплашил да не му направи нещо лошо и обещал, че ще му даде. Подсъдимият откарал свидетеля в близост до дома му, Н. влязъл в къщи и взел от спестяванията на дядо си, за които знаел къде стоят, 200 лева. С тези пари се върнал в автомобила на подсъдимия и му ги дал. Последният не бил доволен от размера на 1 предадената сума, запалил колата и заедно с двете момчета потеглел към разклона на с.

Острово. Там ги накарал да слезят, извадил от багажника си метална бухалка, размахал я заплашително пред момчетата и ги заплашил с думите „ей сега някой ще бъде осакатен“.

Поведението му изплашило много св. Н., той се разплакал и обещал, че ще намери още 200 лева, за да му ги даде. Тогава подсъдимият му казал, че вече иска 400 лева, като свидетелят се съгласил. След това отново се качили в автомобила на подсъдимия и той ги откарал в селото.

Същата вечер св. Н. потърсил спестени пари на семейството му и в други стаи на къщата и след като ги намерил взел от там 400 лева., които на следващия ден дал на св. А.

Ш. с молба да ги предаде на подс. А.. По-късно същия ден А. уведомил Е., че е дал парите на Е. А..

Няколко дена след това подсъдимият срещнал св. А.Ш. и от неговия телефон изпратил текстово съобщение на св. Н., че му трябват 350 лева, на което Е. отговорил, че ще намери парите. По-късно двете момчета разговаряли помежду си и св. А. Ш. обяснил, че подс. А. е взел телефона му и той е писал тези съобщения. Св. Н. отново взел от спестяванията на семейството си 350 лева и на следващия ден ги дал на св. А. Ш., който от своя страна ги предал на подсъдимия. По-късно същият ден на телефона на св. Н. отново пристигнали текстови съобщения от телефона на св. А. Ш., които пострадалият възприел като изпратени от подсъдимия, с които той му искал още 550 лева. Тъй като св. Н. вече много се страхувал от подсъдимия поради отправените заплахи с бухалката, изпълнил и това му искане. Отново взел от семейните спестявания 550 лв. и по познатата схема сутринта ги предал на св. А. Ш., който от своя страна ги предал на Е. А..

Два – три дена след този случай двете момчета отново били заедно в парка на с.

Брестовене, когато по телефона на св. А. Ш. звъннал подс. А. и настоял да разговаря със св.

Н.. Казал му, че му трябват пари и го попитал къде се намира. След като разбрал къде са, веднага дошъл с автомобила си и разпоредил на момчетата да влезят вътре. Св. Н. седнал на предната седалка до шофьора, а св. А. Ш. - на задната. Още с влизането в колата подс. А. заявил на св. Н., че му трябват 600 – 800 лева. Момчето му казало, че не няма откъде да вземе толкова пари, при което подсъдимият го заплашил с думите „Не си бит със сопа, и ако не ми докараш парите, ще ти покажа как се бие със сопа“. Свидетелят се изплашил и помолил да го закарат до дома му. Там слязъл, качил се в горните стаи и отново взел от семейните спестявания 600 лева. Върнал се до автомобила на подсъдимия и му дал парите, след което се прибрал.

Седмица след това св. Н. бил на гости на баба си и дядо си в с. Севар, когато му звъннал по телефона св. А. Ш. и го попитал къде е. След това последвало второ обаждане от същия телефон, но след като го приел Е. установил, че с него разговаря подсъдимия, който му казал, че му трябват 400 лева. Пострадалият му заявил, че няма от къде да взе толкова пари в момента, но подс. А. му заявил, че тръгва за с. Севар и докато дойде трябва да има парите, защото иначе ще го набиел. Уплашен св. Н. поискал пари от роднините си под претекст, че ще си поръчва дрехи от интернет и след като подсъдимият пристигнал с автомобила си, заедно със св. А. Ш., му предал 400 лева.

На следващия ден след приключване на учебните занятия св. Н. седнал на кафе в един бар в гр. Завет. Бил сам, без св. А. Ш.. През социалната мрежа „Фейсбук“ той получил предложение за приятелство от подс. А.. След като разбрал къде се намира свидетеля, подсъдимият дошъл при него с автомобила си и го накарал да се качи, след което започнали да обикалят по улиците. Е. А. отново поискал пари от св. Н., този път в размер на 1000 лева.

Заплашил го, че те са голям род, били мафия в Германия и ако свидетелят не му дадял пари, щели да го намерят и да го пребият. Обещал му, че щели да спечелят много пари от криптовалута. Твърдял, че Е. трябвало да му дава пари винаги, когато поискал. Св. Н. изплашен отново се съгласил да му даде пари и след като се прибрал в дома си взел 1000 лева от семейните спестявания и ги предал на подсъдимия.

На 23,11,2024 г. чрез приложението „Месинджър“ св. Н. изпратил съобщение на подс.

А., че повече няма да му дава пари, защото няма от къде да вземе. Подсъдимият поискал да се срещнат и да разговарят. След като се видели св. Н. се качил в автомобила му и Е. А. тръгнал към с. Острово. По пътя подсъдимият накарал свидетеля да се закълне, че няма да каже на никого, че му е давал пари. След като Е. се прибрал в дома си в с. Брестовен, вечерта подс. Е. А. започнал отново да му пише по телефона и да му иска пари. Изплашен свидетелят се опитал отново да вземе пари от семейните спестявания, но бил видян от майка си, а след това и от дядо си. След като роднините му установили липсата на голяма сума пари, Е. признал пред тях, че той ги е вземал, за да ги дава на подс. Е. А., който го заплашвал с бухалка и физическа саморазправа.

2

На 24,11,2024 г. св. А. Ш. споделил със сестра си св. А. Ш., че същия ден подс. А. искал от него голяма сума пари. Сестрата поискала да се срещне с подсъдимия и след проведен телефонен разговор между А. Ш. и Е. А. тримата се срещнали в парка н ас.

Брестовене. Междувременно св. А.Ш. разказал на сестра си, че е виждал многократно как Е. искал пари от Е. и той му давал пари, като семейството му разбрало и ще подадат жалба срещу Е.. Когато се срещнали подс. А. отрекъл да е искал пари от св. А. Ш., но св. А. Ш. му заявила, че вярва на брат си и му казала, че родителите на Е. ще подадат жалба срещу него за взетите пари. Тя предложила да отидат тримата до дома на Е., за да изяснят ситуацията.

Когато на същия ден тримата отишли в дома на св. Н., там ги посрещнали дядото и бабата на Е., а в последствие се присъединил и Е.. Когато роднините на св. Н. разбрали, че Е.

А. е човекът, който заплашвал внука им и на когото той е давал семейните спестявания, те заявили, че ще подадат жалба срещу него в полицията. Първоначално подсъдимият отричал да е вземал пари от Е., но после заявил, че ще върне част от парите и си тръгнал.

По-късно на същия ден подс. А. се обадил на св. А. по телефона и й поискал 2000 лв., като й обяснил, че и той щял да даде 2000 лв., за да можел да върне парите на семейството на Е. и те да не подават жалба срещу него. Свидетелката отказала.

Междувременно, когато подс. А. излязъл от дома на Е. Н. и тръгнал към автомобила си, който бил паркиран наблизо, пред дома на св. А. С.. Свидетелят го забелязал и отишъл да говори с него, но подсъдимият го игнорирал, тъй като говорел по телефона и след това отново тръгнал към дома на Е.. С. го последвал и видял, че разговарял пред входната врата с бабата на Е., но тъй като разговора бил на турски език, разбрал само израза „Не правете така“, изговорен от Е. А.. След като подсъдимият си тръгнал, св. С. се приближил до бабата и попитал какво се е случило, като тя му отговорила, че Е. имал да им връща пари.

Свидетелят заявил, че познава подсъдимия и ако имал да им връща пари, ще ги върнел, след което тръгнал към дома си. Когато пристигнал видял, че Е. и автомобила му вече ги няма.

На 25,11,2024 г. близките на св. Н. подали сигнал до полицията за случилото се, по който започнала проверка, в последствие било образувано и досъдебно производство.

В хода на образуваното производство била назначена съдебно психиатрична експертиза на пострадалия Е. Н.. От заключението на вещото лице се установява, че пострадалият не страда от психично заболяване/или умствена изостаналост. С оглед на неговото физическо и психическо състояние, той не е с нарушени годности, може да възприема правилно фактите имащи значение за делото и може да дава достоверни показания за тях. Не се отчитат патопсихологични белези в клиничния смисъл на понятието, за склонност към преувеличаване или фантазиране на фактите по делото, касаещ преживеният инцидент, поради което експертът приема, че Н. не е склонен към интерпретиране на истината. Към момента на извършването на престъплението спрямо него, той не е бил с нарушени годности и е могъл да разбира свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките си. Налице са клинични маркери в емоционалното състояние на Н. повишени нива на тревожност, безпокойство и страхова зареденост, които дават основание на експерта да приеме, че преживеният инцидент е имал трайно психотравмиращо въздействие върху него. Вещото лице счита, че преживеният инцидент се е отразил неблагоприятно върху психичното състояние на Н., като е преживян като стресогенно събитие.