Решение № 1151 от 19.10.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1151 гр. София, 19.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-3, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Венета Цветкова при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова като разгледа докладваното от Венета Цветкова Търговско дело № 20221100900743 по описа за 2022 година

Предявени са искове по чл. 92 и чл. 79, ал. 1 и вр. чл. 82 от ЗЗД за заплащане на сумата от 34997, 52 лева, представляваща общо дължима неустойка за забавено изпълнение на задълженията на ответника за заплащане на договореното възнаграждение, дължима на основание чл. 19, ал. 2 от договора, както и сумата от 11 665,84 лева – задържани гаранции, подлежащи на плащане от възложителя на основание чл. 16 от договора и сумата от 3742 лева- разноски в производство по обезпечаване на бъдещ иск и неговото изпълнение, представляващи вреди от неизпълнение в срок на задълженията на ответника за заплащане на възнаграждение по процесния договор и фактури.

Ищецът БГ И. ЕООД твърди, че с ответника е сключил договор за изработка – за изпълнение на хидроИ., на 05.05.2020 година, като е изпълнил задълженията си съобразно договореното. Сочи, че по силата на договора изпълнените СМР е следвало да се заплащат в срок от подписване на протокол за прием на съответния етап – образец 19 и фактура.

Твърди, че ответникът е забавил плащане по три издадени фактури за приета работа, връчени на ответника, за което според чл. 19, ал. 2 от договора дължи неустойка, която претендира. Претендира и задържаните по фактурите суми за гаранции по чл. 16 от договора, които ответникът му дължи като суми в срок от подписване на Протокол образец 16. Претендира законна лихва и разноски, вкл. и тези в обезпечителното производство.

Ответникът Б.-С ООД оспорва исковете. На първо място намира, че плащанията са дължими и изискуеми, при спазване на условията по чл. 4 от договора, но поддържа, че ищецът не сочи доказателства за това, че работата е приета според установения в договора ред и удостоверяване, поради което вземанията за възнаграждение за съответния етап не са станали изискуеми на посочените от ищеца дати. Твърди и че работата е приключена според чл. 12, ал. 3 от договора и ответникът, след като е бил поканен чрез образуваното 1 обезпечително производство, е заплатил дължимите суми. Тоест, оспорва да е изпаднал въобще в забава. Оспорва да дължи връщане и на част от сумата за гаранции. Претендира разноски.

В тежест на ищеца е да докаже валидно облигационно правоотношение, изпълнение на възложената работа и приемането й без възражения от ответника, началната дата на забавата за изпълнение на задължението на ответника за плащане на вземанията по всяка от фактурите; удържани суми за гаранции и техния размер; размер на неустойката по договора, изискуемост на всички вземания; сторени разноски в обезпечителното производство.

При установяване на горните факти, ответникът следва да установи, че е погасил исковите суми и твърдяното от него срочно изпълнение по договора.

Видно от договор от 05.05.2020 година за изпълнение на строително- ремонтни дейности на обект- Смесена сграда с офиси, търговски площи , подземни гаражи и жилища в УПИ XI-1799, кв. 74, местност Витоша – ВЕЦ Симеоново, гр. София, ответникът е възложил СМР за изпълнение на ищеца срещу възнаграждение.

Според чл. 4 от договора, стойността на възложените СМР е тази по Приложение 1 от същия, но до стойност от 129 951,55 лева без ДДС, като в ал. 3 е предвидена възможност за промяна на уговорените по вид и количество СМР, чрез тяхното намаляване като обем и цена. Страните не спорят, че определена по този ред обща стойност на възложените и изпълнени СМР е в размер на 116 658, 37 лева без ДДС. С ал. 5 страните са се съгласили да отчитат СМР въз основа на двустранно подписан Акт образец 19. Видно от чл. 4, ал. 6, заплащането на изпълнените СМР се дължи в 7-дневен срок от протокол за приемането на съответния етап и оригинал на данъчна фактура. Допълнително, в ал. 7 е уточнено, че разплащането на изпълнените СМР се извършва съобразно график за разплащане или Приложение 2 към договора, а според ал. 8 – от всяко плащане се прави удръжка от 10 % за гаранция за качествено и срочно изпълнение. Не е спорно между страните, че ответникът при извършваните периодични плащания по договора е осчетоводил и задържал суми от по 5832,92 лева като гаранции по чл.16, съответно за качествено и срочно изпълнение, които не са върнати на изпълнителя и към момента на даване ход на устните състезания.

В чл. 19, ал. 2 от договора е обективирано съгласие на страните, при забавено изпълнение на задължението на възложителя за заплащане на приетите СМР, същият да дължи неустойка в размер на 1% от изпълнените СМР на ден, но не повече от 10% от стойността на договора. Същевременно, според чл. 2 от договора СМР са дължими на етапи и в срокове по Приложение 2.

В чл. 16 от договора е установено и че задържаните суми по договора от 10% от стойността на всяко плащане ще бъдат освобождавани, както следва: 5% за срочно изпълнение - - до 30 календарни дни след подписване на Констативен акт образец 16 за установяване годността за приемане на строежа и 5% от гаранцията - за добро изпълнение – след представяне на банкова гаранция със срок на валидност от 30 календарни дни след изтичане на сроковете на гаранционните срокове по чл. 13 от договора, ако окончателното 2 изпълнение е прието без забележки.

За обекта е издадено разрешение за ползване на 23.02.2022 година, видно от което, същото е въз основа и на издаден Протокол обр. 16 от 23.02.2022 година за установяване годността за ползване на строежа.

Не е спорно между страните, но се установява и от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира като обективно и мотивирано, че описаните в исковата молба три броя фактури с № 10893/30.09.2020 година, № 10948/11.12.2020 година и № 11090/09.07.2021 година са осчетоводени и при двете дружества, като ответникът е ползвал данъчен кредит по тях съгласно Закона за данък върху добавената стойност и ги е осчетоводил към датата на издаването им. Видно от таблица 1 от заключението, по издадените от ответника фактури, ищецът е удържал общо за гаранция сумата от 11 665, 84 лева.

Няма спор и че на 24.03.2022 година ответникът е заплатил сумата от 48 611, 04 лева /сборът на дължимите възнаграждения по трите, описани по-горе фактури, който сбор представлява и стойността на останалите към тази дата общо неразплатени СМР по тези три фактури, извън удържаните гаранции/.

Видно от Акт № 4 от 30.09.2020 година, подписан от представители на двете страни, същият съответства по стойност на фактура № 10893 от 30.09.2020 година, в която е отразено и приспадане на 5% от първо плащане по договора, поради което е издадена на стойност от 56 634,80 лева с ДДС, дължими за СМР по този акт 19. Видно от представените от ищеца доказателства, на 28.10.2020 година е извършено и частично плащане по тази фактура, факт, противопоставим на ответника и установяващ получаване и приемане на фактурата към тази дата. Тоест, считано от изтичане на срока по чл. 4, ал. 6 от датата 28.10.2020 година, ответникът е в забава.

Фактура № 10948 от 11.12.2020 година съответства по стойност на СМР, описани по вид и количество като приети от възложителя в Акт № 5 от 11.12.2020 година. Документът също е подписан от името и на двете страни. Същото се установява и от фактура № 11090 от 09.07.2021 година, която съответства по стойност на СМР, описани по вид и количество като приети от възложителя по Акт № 6 от 09.07.2021 година. Документът също е подписан от името и на двете страни, а по фактурата е приспаднат и аванс от 6 497, 58 лева без ДДС.

Предвид установеното по-горе, в конкретната хипотеза от представените и приети като писмени доказателства Актове образец 19 с № 4, № 5 и № 6 се установява изпълнението и приемане от страна на възложителя без забележки на описаните в трите документа по вид, количеството и стойност и възложени строително-монтажни работи, попадащи в обхвата на процесния договор. Протоколите са подписани от името на възложителя без възражения, поради което удостоверяват, както изпълнение на работата, така и приемането й по смисъла на чл. 264 ЗЗД. За ответника, следователно, е възникнало задължението да заплати уговореното възнаграждение в срока по чл. 4, ал. 6 от договора, с изтичане на който ответникът изпада в забава. Неоснователни са възраженията на ответника 3 в тази връзка, тъй като в случая е приложима нормата на чл. 301 ТЗ. С осчетоводяване на фактурите, издадени на основание /изрично посочено в тях/ посочените акт образец 19 и съответстващи по стойност и вид изцяло на описаните в тях СМР, най-късно и с извършеното плащане на 24.03.2022 година, ответникът е узнал за извършените без представителна власт действия по приемане на работата без възражения, като е признал дължимост на сумите по фактурите /касаещи стойността на изпълнените и приети СМР/, по които е извършил плащания в последващ момент. Няма доказателства за това да се е противопоставил незабавно след узнаването на извършените без представителна власт /както се поддържа в отговора на исковата молба/ действия по приемане на работата без възражения и вида, количествата и стойността на СМР по всеки от протоколите.

Следва да се допълни и че съдебната практика /решение № 34 от 22.02.2010г. по т.д.

№ 588/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 94 от 02.03.2012г. по т.д. № 133/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК/ е възприела, че установяването на изпълнената и приета работа може да се извърши с различни доказателствени средства – чрез писмени доказателства /приемо-предавателен протокол за конкретно извършени видове работи, двустранно подписан протокол за изпълнени СМР с посочени видове, количество и стойност и др./, съдебно-техническа експертиза, гласни доказателства. В конкретния случай, са представени именно двустранно подписани протоколи за конкретно извършените видове работи и тяхната стойност. Макар същите да нямат обвързваща материална доказателствена сила за съда с оглед характера им на частен свидетелстващ документ, в случая, с оглед и останалите доказателства по делото и осчетоводените от ответника издадени на основание цитираните актове фактури, съдът ги кредитира, вкл. и като съдържащи извънсъдебно писмено признание на ответника за основанието и размера на дължимите по договора суми, освен за приемане на работата без възражения.

Забавата на ответника за изплащане на възнагражденията по договора също се установява по делото. От представените от ищеца доказателства за връчени на ответното дружество пратки, съответно на 12.10.2020 година и 14.12.2020 година се установява получаване на фактурите от 30.09.2020 година и 11.12.2020 година в ответното дружество.

Този извод се налага при съвкупен анализ на доказателствата, от които се установява съвпадение във времево отношение на датите на издаване и осчетоводяване при ответника на фактурите, липсата на конкретно оспорване на товарителниците от ответника /последният оспорва да липсва отразяване на съдържанието на пратката, но не и получаването им в дружеството, при липса на доказателства или твърдения с посочените документи да са връчени други документи или пратки/. По отношение на третата фактура, в самия документ е отразено получаването й от името на ответното дружество /за която са относими вече изложените аргументи по приложението на чл. 301 ТЗ/. При това положение, ищецът доказа в процеса забава на ответника, считано от изтичане на срока по чл. 4, ал. 6 от договора от датите съответно 12.10.2020 година, 14.12.2020 година и 09.07.2020 година, когато едновременно се установяват двете условия за плащане – приети с акт 19 СМР и получен оригинал на фактура за тях.

4

За възникване, обаче, правото на ищеца на неустойка по чл. 19, ал. 2, следва да се установи валидна неустоечна клауза.

Преценката относно действителността й се предхожда от установяване действителната воля на страните, изразена в съдържанието на сключения от тях договор и по-специално чл. 19 от същия. При тълкуване по реда и критериите, предвидени в чл. 20 от ЗЗД, се установява, че в него е предвидено заплащането на неустойка, която се дължи при неизпълнение на основните задължения на всяка една от страните, като размерът на неустойката и в ал. 1 и в. ал. 2 е с максимална горна граница – 10% от стойността на договора/неизпълнените СМР. Този лимит, съдът приема, че страните са уговорили да се достига еднократно, а не при всяко междинно неизпълнение за плащане от възложителя или забава, допусната от изпълнителя. Този извод се налага, както като се вземе предвид изричната възможност по чл. 20 от договора, всяка от страните да доказва и претърпени действителни вреди в по-висок от установения в чл. 19 от договора размер, така и с оглед обичаите в практиката относно този вид договори – уговаряне на неустойка при неизпълнение до размер от около 10 % от стойността на договора, както и целената в договора равнопоставеност на страните.