Решение № 12 от 18.01.2023, Окръжен съд - Ямбол
- Съд
- Окръжен съд - Ямбол
- Дело
- Въззивно гражданско дело 469/2022
- Вид
- Решение № 12
- Подписан
- 18.01.2023
- В сила
- 18.01.2023
- Състав
- Росица Стоянова Стоева, Калина Георгиева Пейчева, Яна Вълкова Ангелова
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.271, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.3, т.1, пр.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38а, ал.3 · Закон за държавния служител
- чл.67, ал.3 · Закон за държавния служител
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.178, ал.1, т.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187, ал.3, изр.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал.5, т.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187, ал.6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187, ал.9 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.188, ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.143, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.9 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
- чл.9, ал.2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
РЕШЕНИЕ
№ 12 гр. Ямбол, 18.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Росица Ст. Стоева
Членове:
Калина Г. Пейчева
Яна В. Ангелова при участието на секретаря Ц.Х.Г. като разгледа докладваното от Калина Г. Пейчева Въззивно гражданско дело № 20222300500469 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Главна дирекция "Гранична полиция" -МВР, гр.
София, бул. "Княгиня Мария Луиза" №46, чрез процесуалния представител юрк. Я. Т., с адрес гр. Елхово, ул. "Морава" №1 против Решение №100/05.10.2022 г. по гр.д. №204/2022 г. по описа на РС-Елхово, с което Главна Дирекция "Гранична полиция" МВР-гр.София със седалище и адрес на управление-1202 София,бул. "Княгиня Мария Луиза" №46 е осъдена да заплати на въззиваемата страна Р. В. К. ЕГН ********** от гр.***********, чрез пълномощника си адв. М.Д. следните суми: на основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР /редакция преди изм. ДВ бр. 60/2020г./ сумата от общо 812,50 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 18.05.2019 г.- 09.07.2020 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху тази сумата, считано от -18.05.2022 г. до окончателното й изплащане, както и да заплати на осн.чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 183,41 лв., представляваща лихва за забава върху главницата, начислена за периода на забавата от момента, когато сумите по тримесечия са станали дължими, до датата на подаване на иска в съда - 18.05.2022 г. С посоченото решение Главна Дирекция "Гранична полиция" МВР- гр.
София е осъдена да заплати в полза на въззиваемия сумата от 300 лв., представляваща направените разноски по делото, сумата от 50, 00 лв. по сметка на РС-Елхово, представляваща държавна такса върху размера на уважените искове, сумата от 200 лв. разноски по делото /за вещо лице/, изплатени от бюджета на съда, както и 5 лв. държавна 1 такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. С решението въззиваемият е осъден да заплати на ГД "ГП"-МВР, гр.София разноски по делото в размер на 4,02 лв.
Във въззивната жалба се поддържа становище, че атакуваното първоинстанционно решение е постановено при съществено нарушение на материалния закон, явява се опорочено поради необоснованост и несъответствие с приложимите към изплащане на претендираното възнаграждение норми. Твърди се, че за процесния период въззиваемият е изпълнявал служебните си задължения на 12 часови дневни и нощни смени, в съотв. с месечни графици, като отработеното време се е изчислявало сумирано и при надвишаване на нормата отработени часове,на осн. чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР на въззиваемия е престирано заплащане за извънреден труд. Оспорва се подхода на първоинстанционния съд към приложимия материален закон с довод за неправилен прочит на системата препращащи норми, заложена в КТ, доколкото в специалните ЗДСл и ЗМВР не се съдържа непряко препращане към нормите на КТ при неуредените в тези закони случаи. В контекста на концептуално противостоящите на съдебните изводи съждения се изтъква, че механизмът на препращане към нормативния регламент на КТ, конструиран от законодателя в ЗДСл и ЗМВР обхваща само изрично и конкретно обособени нормативни хипотези в тези специални закони /напр. чл.38а, ал.3 ЗДСл, чл50а,ал.2 ЗДСл, чл.190. ал.1-ал.4 ЗМВР/. Твърди се, че по законова делегация на специалните закони, в случая на ЗМВР са приети : Наредба № 8121з776 от 29.07 2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР и Наредба № 8121з-908 от 2 август 2018 г. за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители в МВР за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на официални празници, за времето на разположение и за изпълнение на специфични служебни дейности, които съставляват приложимата нормативна база за регулиране съдържанието на служебното правоотношение на въззиваемия. В разрез с това разбиране се поддържа,че ЕРС е осъществил нелегитимно намесата си, субсумирайки елементи от съдържанието на процесното служебно правоотношение под разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, издадена на осн. КТ и предметно относима единствено към спецификата на трудови правоотношения на работници и служители. Излага тезисни съображения, относно вложената от законодателя нормативна логика в разпоредбите на ЗМВР относно формирането на основното възнаграждение на служителите на МВР, което е по-високо в сравнение с други категории служители именно заради имплицитно включеното в него заплащане на нощния труд, независимо от реалното му полагане. Ползващата поддържаната правна теза аргументация въззивникът извежда от тълкуването на чл.9 от НСОРЗ, съгл. която според защитните доводи в жалбата, за да се въведе увеличение с коефициент равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, за служебното правоотношение на въззиваемия не са изпълнени следните предпоставки: продължителността на нощното работно време да е по-малка от продължителността на дневното работно време и трудовото възнаграждение да се заработва по трудови норми. По 2 същество е заявена позиция за неоснователност на главния иск и акцесорните претенции, със съпътстващо искане за отмяна на оспореното решение и постановяване на ново, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Формулира искане за присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски пред двете решаващи инстанции на осн. чл.78,ал.3 ГПК и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на осн. чл.78, ал.8 ГПК. Заявява възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на насрещната страна.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от въззиваемия Р. В. К., чрез пълномощника адв. М. Д. от АК-Хасково, в който се излага становище за правилност на атакуваното решение с оглед обосноваността и съответствието му с доказателствата по делото и закона, както и за неоснователност на депозираната срещу него въззивна жалба.
Излагат се съображения, утвърждаващи правилността на първоинстанционната преценка относно субсидираното приложение на чл.9, ал.2 от НСОРЗ и в този контекст е заявено солидаризиране със съдебното становище, че липсата на изрична норма в приложимите и цитирани Наредби на министъра на вътрешните работи, издавани на осн. чл.187, ал.9 ЗМВР следва да бъде запълнена чрез субсидиарно прилагане на общата НСОРЗ, което становище намира подкрепа в постановеното по преюдициално запитване на РС-Луковит Решение на СЕС/24.02.2022 г. по дело С-262/2020 г., Обратното становище според изложеното в жалбата е в колизия с правилото на чл.188, ал.2 ЗМВР, предвиждащо,че държавните служители, които полагат нощен труд, се ползват със специална закрила по КТ и би създало условия за неравностойно третиране на служителите на МВР в сравнение с работниците по трудово правоотношение, чийто правоотношения се регулират от КТ. Извършено е позоваване на т.23 от ТР №6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС,според което общото трудово законодателство намира субсидиарно приложение по отношение на служебното правоотношение на държавните служители,регламентирано по ЗДСл.В подкрепа на това становище е приведен анализ на законовото правило на чл.67, ал.3 ЗДСл, определящо максималните и минимални размери на основните заплати по нива и степени за държавните служители, които не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство.
Тезата на противопоставената по спора страна за неприложимост на правилото на чл.9, ал.2 НСОРЗ се окачествява като създаваща предпоставки за неравноправно третиране на държавните служители в МВР, работещи на смени спрямо работници и служители по трудови правоотношения и др. държавни служители, чиито правоотношения се регламентират от КТ и ЗДСЛ. Претендира се за пълно проведено доказване на положения от въззиваемия нощен труд по служебното му правоотношение с ГДГП на база кредитираната съдебно-икономическа експертиза, което обуславя основателност на исковата претенция за заплащане на възнаграждение за извънреден труд за процесния период. Настоява се за основателност и на акцесорната искова претенция по чл.86 ЗЗД. В заключение е формулирано искане за потвърждаване на оспорваното решение и присъждане на направените по делото разноски пред въззивната инстанция.
В о.с.з. страните, редовно и своевременни призовани, не се явяват и не се 3 представляват.
От пълномощника на въззиваемия е постъпила молба, в която е заявено, че се поддържа отговора на въззивната жалба и се иска последната да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение - да се потвърди. Иска се и да се присъдят разноски пред въззивната инстанция.
Като прецени оплакванията по жалбата и доказателствата по делото, ЯОС приема за установено от фактическа страна следното:
Няма спор между страните, че през процесния период са били обвързани от служебно правоотношение. С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е работил на смени, всяка с продължителност 12 часа, като в тази връзка е полагал труд и през нощта (през времето от 22.00 до 06.00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумирано, за което обстоятелство също липсва спор между страните.
Пред ЕРС е била назначена и изслушана неоспорена съдебно-икономическа експертиза, основана на отчетните протоколи за положен труд, нарядни дневници, счетоводни документи, извлечения, справки и ведомости, предоставени на вещото лице от ответника, видно от която за периода от 18.05.2019 г.- 09.07.2020 г. , ищецът е полагал труд на 12 – часови смени по график, включително и за времето от 22.00 ч. до 06.00 ч., т.е. и през нощта – общо 664 часа /подробно описани в колона 6 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към заключението/. От заключението на ВЛ се установява, че положеният от ищеца нощен труд от общо 664 часа, преизчислен в дневен с коефициент 1.14 3 , възлиза н а 758,95 часа /колона 7 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към заключението/, като разликата между положеният нощен труд в часове и приравнения е общо за процесния период в размер на 94,95 часа, която разлика не е начислена и не е изплатена на ищеца. ВЛ е посочило, че допълнителното възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за процесния период възлиза на сумата от 812,50 лв., изчислено съобразно разпоредбата на чл.187, ал.6 от ЗМВР, а обезщетението за забава върху претендираното допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 18.05.2019 г.- 09.07.2020 г., с натрупване за периода на забавата, считано от съответния падеж на всяко отделно задължение по тримесечия, възлиза на общата сума от 183,41 лева.
Въз основа на установената фактическа обстановка, ЯОС прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в чл.259 от ГПК преклузивен двуседмичен срок. Преценена по същество, жалбата е неоснователна.
При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК ЯОС намира решението на първоинстанционния съд за валидно и допустимо.
Предявен е иск по чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР.
Съгласно чл.176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР е казано, че 4 към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Съгласно чл.143, ал.1 от Кодекса на труда (КТ) извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5дневна работна седмица (чл.187, ал.1 от ЗМВР). Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период (чл.187, ал.3, изр.1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч. като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл.187, ал.3, изр.3 ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл.187, ал.5, т.2 вр. ал.6 ЗМВР).