Решение № 1253 от 24.10.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1253 гр. Пловдив, 24.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Габриел Р. Русев при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Административно наказателно дело № 20255330204217 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е образувано по подадена жалба на Р. А., против наказателно постановление № 25-0438-000602 от 26.06.2025г. издадено от Началник сектор в ОД на МВР- Пловдив, сектор 03 РУ Пловдив, с което на основание 183 ал.5 т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100.00 лева и на основание Наредба № Ⅰз- 2539 от 17.12.2012г. на МВР са отнети общо 10 контролни точки, за извършено нарушение на чл.119 ал.1 от ЗДвП. В жалбата си сочи, че наказателното постановление било незаконосъобразно и неправилно. Моли съда да отмени наказателното постановление.

Въззиваемата страна в становището си оспорва подадената жалба.

Намира същата за неоснователна. Не били допуснати съществени процесуални нарушения. Доказало се извършването на нарушението. Излага подробни съображения за неоснователност на подадената жалба. Моли съда да остави без уважение подадената жалба и да потвърди наказателното постановление. Прави възражение за прекомерност на адвокатски хонорар.

В открито съдебно заседание, жалбоподателят поддържа жалбата.

В открито съдебно заседание, въззиваемата страна не изпраща 1 представител.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становището на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

В АУАН и издаденото наказателно постановление е приета за установена следната фактическа обстановка- на 16.06.2025г. в 11. 15 часа в гр. Пловдив на кръстовището на ул. Васил Левски и бул. България, жалбоподателят, като водач управлява лек автомобил Волво В 60, с рег. № ******, чужда собственост, като преминава през кръстовището като извършва маневра завой на дясно по бул. България в посока изток като не пропуска преминаващите през пешеходната пътека пешеходци. Нарушил е чл.119 ал.1 от ЗДвП.

В показанията си актосъставителят Г. с детайли посочва приетата и установена от съда и посочена в АУАН и НП фактическа обстановка. От показанията му се установява времето, мястото и начинът на извършване на административното нарушение. Поддържа всички констатации посочени в нея. Изрично с детайли посочва момента на спирането на автомобила, местоположението личното и непосредствено възприемане, че жалбоподателят не е е пропускал пешеходците „през пешеходната пътека преминаваха и се намираха в същото платно такива и не пропусна пешеходците на пешеходната пътека“ (свид. Г., стр.26 гръб) Актът бил съставен в присъствие на нарушителя. Нарушителят лично е подписал акта.

Съдът дава вяра на показанията на разпитания в качеството си на свидетел актосъставител и свидетелят полицейски служител. Това е така, тъй като показанията им са логични, последователни, обективно дадани, незаинтересовани от изхода на делото, и се подкрепят изцяло и са в синхрон с другите събрани по делото доказателства, в това число писмените такива.

Основания за критика по отношение на тези свидетелските показания не се намериха, а единствено поради служебното му качество – служител на въззиваемата страна, в този смисъл служебната зависимост и отношения на 2 пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на вътрешни противоречия (както вече бе посочено), от друга страна, те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници, както и с писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими в писмените доказателства от АНП. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие посочени гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето, мястото и начинът на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установените факти на извършената проверка. Показанията представляват придобити преки и непосредствени впечатления от случилото се, извършената проверка. Съставянето на АУАН и предявяването му на нарушителя и подписването му без възражения. Описва с детайли приетата от съда, а и контатирана в АУАН и НП, фактическа обстановка по делото, която изяснява изцяло времето, мястото и начинът на изпълнение на административното деяние. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха тези свидетелски показания, които са вътрешно безпротиворечиви, логични и взаимно допълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетеля.

Съдът не приема за достоверни показанията на свид. Д. и свид. А., на първо място, тъй като същите не са били и не са присъствали на извършване на нарушението, а знаят за същото именно от жалбоподателя, на второ място, показанията им са нелогични, непоследователни и не корепсондират с доказателствата по делото, изцяло опровергани от показанията на актосъставителя, и не на последно място заинтересовани от изхода на делото, предвид близката връзка със жалбоподателя. Ето защо, показанията им не отговарят на действителността.

От приложената по делото заповед № 81213-1632/02.12.2021г. се 3 установява, че АУАН и НП са издадени от упълномощени за това длъжностни лица.

Гореизложената фактическа обстановка в АУАН и НП съдът прие за съответна на осъществилото се в действителността въз основа на приложения по преписката АУАН и НП, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до установяване на противното. В конкретния случай, констатациите в АУАН не се опровергават от събраните по делото доказателства. Всъщност, изцяло се потвърждават от показания на актосъставителя на АУАН, и от свидетеля който в съдебно заседание изрично потвърдиха констатациите в АУАН. При непосредствения си разпит пред съда потвърдиха с детайли, отразената в АУАН фактическа обстановка, която са възприели лично и непосредствено. Поради изложеното съдът намира, че са налице основания да се даде пълен кредит на доверие на показанията на актосъставителя при съставяне на АУАН и на свидетеля. Констатациите посочени в АУАН и НП съответстват изцяло и се подкрепят и от събраните по делото писмени доказателствени средства, които от своя страна са в пълен синхрон с гласните доказателствени средства.

Съдът, като взе предвид така установената фактическа обстановка, намира за установено от правна страна следното:

Подадената жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежно и активнолегитимирана страна, в преклузивния срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, предвид което е породила присъщия си суспензивен спиращ изпълнението и деволутативен сезиращ съда ефект, и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл.119 ал.1 от ЗДвП - при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне сигнализиращите, че ще пресичат платното за движение на пешеходната пътека съгласно чл. 32, ал. 1, стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.

На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът приема за установено, че действително на датата, начинът и мястото отразени в АУАН и НП, жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение. От показанията на свид. Г. с категоричност се установи, че жалбоподателят не е пропуснал преминаващите пешеходци.

4

Правилно и законосъобразно е провена цялата административнонаказателна процедура по ангражиране на административна отговорност, повдигане на административно обвинение и налагане на административно наказание. В този смисъл не са допуснати съществени нарушение на процесуалните правила, които да водят до ограничаване или нарушаване на гарантираното от закона право на защита на нарушителя или да водят до невъзможност нарушителя да разбере в точно какво административно нарушение е обвинен. Презумптивната доказателствена сила за съставения АУАН, предвидена в разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДвП, не е опровергана и оборена. Напротив изцяло е потвърдена от показанията на актосъставителя и свидетеля при съставянето на АУАН.

Съгласно приложимата редакция на санкционната разпоредба на чл. 183 ал. 5 т.2 от ЗДвП правилно е приложена същата.

Съгласно Наредба № Ⅰз – 2539 от 17.12.2012г. на МВР, за нарушения н а Закона за движението по пътищата на водачите на МПС се отнемат контролни точки, за нарушението по чл.183 ал.5 т.2 от ЗДвП на основание чл.6 ал.1 т.21 от Наредбата се отнемат 10 контролни точки, което изцяло е съобразно в наказателното постановление.

Предвид гореизложеното, издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

Разноски се дължат на въззиваемата страна, но не следва да се присъждат доколкото няма доказателства за сторени такива и няма искане за присъждането им.

Предвид гореизложеното, Районен съд- Пловдив

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 25-0438-000602 от 26.06.2025г. издадено от Началник сектор в ОД на МВР- Пловдив, сектор 03 РУ Пловдив, с което на Р. А., ЕГН: **********, на основание 183 ал.5 т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100.00 лева и на основание Наредба № Ⅰз- 2539 от 17.12.2012г. на МВР са отнети общо 10 контролни точки, за извършено нарушение на чл.119 ал.1 от ЗДвП Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му 5 пред Административен съд гр.Пловдив, по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6