Решение № 398 от 22.07.2026, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 398 гр. Разлог, 22.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Крум Ил. Динев при участието на секретаря З. И.-Б., разгледа докладваното от Крум Динев, Гр. дело № 20221240101278 по описа за 2022 година

Производството е по реда на глава 13 от ГПК, (”Основно производство”). Делото е образувано въз основа на ИМ, депозирана от М.С.Б., ЕГН*, ч/з адв. Й.Л.-П., САК, против „ЗКЛИ“АД, ЕИК*, с адрес: *. Позовавайки се на изложените в обстоятелствената част на ИМ фактически твърдения, се иска съдът да постанови решение, по силата на което да осъди ответника „ЗКЛИ“АД, ЕИК*, с адрес: *, да заплати на М.С.Б., ЕГН*, сумата от 3`000.00 лева /частичен иск от пълно заявена сума от 10`000.00 лева/ - обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, страх и безпокойство, вследствие на претърпяно ПТП от дата 06.03.2022 г. в посока г.Д., около 07:45 часа, по път 11-19, км.49+200, ведно със законната лихва от дата 14.04.2022 г. - датата на заявяване на претенцията за обезщетение пред застрахователя до окончателното изплащане на задължението. В последно СЗ по реда на чл.214, ал.1 ГПК, е допуснато увеличение размера на исковата претенция от 3`000.00 на 4`000.00 лева/2`045.17 €.

Твърди се в обстоятелствената част на ИМ, че на 06.03.2022 г. в посока г.Д., около 07:45 часа, по път II-19, км.49+200, шофьорът А.Б.Ш., управляваща л. а. марка „О.”, модел „К.”, с per.

№*, собственост на П.Н.Ш., след загуба на управлението на последния, изразяващ се в пресичане на пътната маркировка, на десен завой напуска своята лента за движение, като навлиза в тази, в която се намирал по това време автомобилът на А.Г.Г., при което настъпва ПТП с л. а. марка „Ф.”, модел „Ф.”, с peг. №*. При настъпване на ПТП в л. а. марка „О.”, модел „К.”, с peг. №* се намирала ищцата. По отношение на лекия автомобил „О.”, модел „К.”, с peг. №* към датата на ПТП имало валидно сключена застраховка "ГО" с ответното дружество с №*, със срок на валидност от дата 12.11.2021 г. до 12.11.2022 г. С оглед доброволното разрешаване на възникналите м/у страните взаимоотношения, ищцата депозирала пред ответника молба, заведена под входящ №3952 от дата 14.04.2022 г., с която поискала изплащането на неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и стрес от 10`000.00 лв. Към настоящия момент или повече от 3 месеца след постъпване на молбата за извънсъд. уреждане на отношенията им със застрахователя, не е постъпил официален отговор по претенцията, което обосновавало правния интерес от завеждане на настоящия иск. Ищцата твърди, че от процесното ПТП е претърпяла неимуществени вреди - болки и страдания, описани подробно в обстоятелствената част на ИМ.

В едномесечният срок от получаване на разпореждането на съда, по делото е депозиран 1 писмен отговор, с който предявеният иск се оспорва по основание и размер. Сочи, че при съобразяване на обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, то в полза на ищцата е било определено застрахователно обезщетение от 1`500.00 лв. Оспорва твърдението на ищцата, че процесното ПТП е настъпило единствено поради действията на водача на л. а. „О.К.“, включително и по описания механизъм. Сочи, че във вр. с ПТП е образувано ДП №71/2022 г. по описа на РУ-Б.. Оспорва да са настъпили описаните от ищцата телесни увреждания и травми. Отделно от горното са наведени доводи, че телесните травми претърпени от ищцата са настъпили вследствие липсата на поставен от последната обезопасителен колан. В тази връзка се сочи, че телесните увреждания са възникнали по причина на собственото й поведение. Счита претенцията за изключително завишена и несъобразена с вложения в чл.52 от ЗЗД, смисъл. На самостоятелно основание прави възражение за съпричиняване на вредите. С оглед неоснователността на главния иск, оспорва като неоснователен и акцесорния иск за заплащане на лихва.

На база приетите по делото писмени и гласни док-ства, както и изслушаните способи на доказване – експертни заключения, първоинстанционният съд достига до следните фактически положения:

С доклада по делото съдът е отделил като безспорно наличието на валидно застрахователното правоотношение, възникнало по силата на застрахователен договор по застраховка “ГО” м/у ответното дружество и собственика на л. а. марка „О.”, модел „К.”, с per. №*, № на полицата *, със срок на валидност от дата 12.11.2021 г. до 12.11.2022 г.

От приетата по делото САтЕ, която съдът цени изцяло, изготвена по обоснован начин, като с/у нея не са въздигнати възражения и от страните, се установява механизмът на процесния инцидент, а именно: че на 06.03.2022 г., около 07:45ч., на главен път II-19 към 49 км +100м, при мокро заснежено пътно платно, със скорост от 74 – 75 км/час се приближавал в посока разклона от *, л. а. марка и модел „О.К." с рег. №*, управляван от А.Б.Ш.. При преодоляване на десен завой, без намаляне на скоростта на автомобила, поради критична скорост за преодоляване на кривата на завоя при конкретната пътна обстановка от около 62-63 км/час, автомобилът загубил странична устойчивост, завъртял се и неуправляем преминал в насрещната лента за движение. По същото време в насрещната лента в посока от *, се движил със скорост от около 80-81 км/час л. а. марка и модел „Ф.Ф." с рег. №*, управляван от правоспособния водач А.Г.Г.. Л. а. марка и модел „О.К.", с рег. №* загубил устойчивост, приплъзгайки се неуправляем и навлязъл в насрещната лента, ударил се в мантинелата, след което бил ударен в дясната част от л. а. “Ф.Ф." с рег. №* (като за последния автомобил ударът бил почти челен). От страна на експерта е установено още, че водачът на л. а. „Ф.Ф." не е имал техническа възможност да спре, за да предотврати ПТП. По време на инцидента ищцата се намирала в задната част на автомобила, с поставен колан – по сведения на св.

А.А., имаща преки впечатления за случилото се онзи ден, тъй като същата се намирала в автомобила, управляван от Ш.. Въпреки поставения колан, ВЛ по приетата СТЕ е посочил, че е възможно придвижване на телата на пострадалите вляво и вдясно, както и на главата, респективно възникването на пряк удар м/у навлезлите в купето части на автомобила и пътниците. Посоченият механизъм на пътния инцидент се установява и от разпита на св. А. и приложените писмени док-ства – констативен протокол, преписката към образуваното досъд. производство, поради което описаният начин на случване на катастрофата е доказателствено обезпечен, като възраженията на ответника в тази насока, в това число и за съпричиняване от страна на ищеца, ч/з липса на поставяне на предпазен колан, предвид посоченото по-горе, са неоснователни. Освен това, дали пострадалата е била с или без колан не е от значение в случая, тъй като експертите, провели САтЕ и СМЕ, са категорични, че главата на ищцата е била в свободно състояние, при което можело да реализира удар и с предната седалка, а и със стъклото на автомобила, като коланът не повлиял в/у възникването и тежестта на самата травма.

С/у водача А.Ш. е издадено НП от 19.06.2023 г., поради допуснато нарушение на 2 разпоредбата на чл.20, ал.2 ЗДВП – поради движение с несъобразена с атмосферните условия, релефа на пътя, условията на видимост, интензивността на движението скорост, като навлязла в насрещното пътно платно и реализирала ПТП. Посоченото НП е потвърдено с влязло в сила решение на Рг.РС. с/у водача е било образувано досъд. производство, прекратено на основание 343, ал.2 НПК – поради изричното желание на пострадалия.

На 11.04.2022 г. по повод този инцидент ищцата изпратила молба до ответника, съдържаща претенция за изплащане на обезщетение, като със свое становище от 19.04.2022 г. застрахователното дружество поискало представяне на следните документи: протокол за оглед на местопроизшествие, експертно заключение от следствено дело, заверен препис от влязло в сила постановление за прекратяване на НП или мотиви към присъда, респ. сключено съд. споразумение.

В резултат на инцидента ищцата получила следните увреждания: мозъчно сътресение, контузия на главата, като от приетата по делото СМЕ се доказва наличието на причинноследствена връзка м/у уврежданията и произшествието, като ВЛ е категорично, че тези увреждания могат да се получат в условията на ПТП. Ищцата била приета в болница, където престояла 2 дни, била лекувана с обезболяващи, с водно-солеви разтвори, противогърчова терапия, като била изписана без усложнения и с подобрение. Пострадалата имала главоболие, световъртеж, болки в областта на врата. Експертът посочил, че възстановителният период при този тип увреда е 3-4 седмици. ВЛ приел, че ищцата не изпаднала в коматозно състояние, тъй като се касаело за най-леката черепно – мозъчна травма. По този въпрос, а и като цяло относно мед. състояние на ищцата по време и след инцидента, съдът се доверява изцяло на изслушаната СМЕ, проследяваща мед. документация, приета по делото. В пълно противоречие с нея са показанията на свидетелите Р.С. и Л.Т., като първата твърди, че М.Б. била в болница “2 или 3 седмици”, въпреки че от амб. лист следва, че приемът бил единствено 2 дни, че били необходими 3 или 4 месеци тя да се възстанови, макар след изписване от болничното заведение да било записано, че тя напуска без усложнения и с подобрение, като ВЛ подчертало хар-ра на травмата, която по никакъв начин не се отличава по тежест и не предполага наличие на възстановителен период, който се посочва от свидетелите. Експертът не е открил данни ищцата да е била приета в безсъзнание в болницата, отново воден от естеството на увреждането той посочва, че такова състояние не е съвместимо с получените увреждания, в тази насока са единствено изолираните показания на св. А., която дори твърди, че мислела М. за мъртва. В издадения фиш за СМП непосредствено след инцидента самата М.Б. е споделила за болка в шиен прешлен, прегледалият я лекар лично е отразил, че пациентът не е губил съзнание. Самата свидетелка С. първо твърди, че дъщеря й била в безсъзнание 1 седмица, но след това добавя, че когато пристигнала в болницата тя я разпознала, което говори за будно състояние.

Посочените свидетелки са близки до ищцата, което предполага пряка заинтересованост от изхода на делото, поради което с оглед на това, а и с прякото противоречие м/у думите на свидетелите и писмената мед. документация, съдът избира да се довери по коментираните сега въпроси изцяло на СМЕ. Съдът дава вяра на казаното от свидетелите, че ищцата изпитвала страх от шофиране след инцидента, тъй като това е логична реакция след инцидент като процесния, но св. Т. посочва, че към момента този страх е преодолян, като всички са категорични, че сега страната е трудоспособна, същата била препятствана да работи около 2 седмици след изписване от болницата (стр.105 от делото), по делото не са ангажирани каквито и да е писмени док-ства, че неработоспособността продължила до 5-6 месеца, според св. Т. , а според св. С. – до 3-4 месеца. Отново по делото страната не е ангажирала док-ства, че в продължение на месеци след инцидента е носила шина на врата, че е посещавала рехабилитация, такава мед. препоръка липсва по делото, като и в тази част съдът не кредитира свидетелските показания.

На база на тези факти, от правна страна съдът съобразява следното:

Предмет на разглеждане пред настоящата инстанция е предявен иск с правно основание 3 чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, претендирани като следствие от ПТП, реализирано през 2022 г., причинено от застрахования по имуществена застраховка "ГО" при ответника водач. Страната предявила претенциите си писмено пред застрахователя, който не доказва да е платил обезщетение, което обуславя извод за допустимост на иска (чл.380 КЗ).

Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ, увреденото лице може да предяви пряк иск с/у застрахователя на причинителя на вредата, като с договора за застраховка "ГО" застрахователят се задължава да покрие отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. За да се ангажира отговорността на застрахователя е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "ГО" м/у прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, необходими за ангажиране деликтната отговорност на прекия причинител спрямо увреденото лице за обезщетяване на причинените вреди от неправомерното поведение. В случая, както се посочи по-горе, наличието на застрахователно правоотношение е отделено като безспорно и не се оспорва от ответното дружество, като в процеса се доказа и водачът да е извършил виновно деликта, изразен в противоправно поведение при управление на ППС – несъобразяване с пътната обстановка и навлизане в насрещното платно за движение, в което бил реализиран удар с движещ се там автомобил, ч/з което увредил ищеца в производството. Така искът за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди като резултата от поведението на виновния водач е доказан в своето основание, като е доказателствено проследима причинно-следствената връзка м/у деянието и настъпилите неимуществени последици в патримониума на ищеца. Причинената лека телесна повреда, както и настъпилите психически смущения у пострадалия след катастрофата несъмнено обосновават основанието на иска. Особено спорен в настоящото производство е размерът на обезщетението, което следва да се заплати в полза на пострадалия от ПТП.