Определение № 435 от 18.02.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 435 гр. Пловдив, 18.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Иванова

Членове:

Иван Анастасов

Емилия Лалева като разгледа докладваното от Иван Анастасов Въззивно частно гражданско дело № 20265300500211 по описа за 2026 година

Производството по делото е по реда на чл.274, ал.1, т.2, вр. чл.407, ал.1 и чл.245, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от В. Д. П., в качеството й на ответник по гр.д.№ 17752/2022г. на ПдРС, II бр.с., против определение № 29044/10.11.2025г., в частта, с която е оставено без уважение искането жалбоподателката да й бъде издаден обратен изпълнителен лист за сумата от 3000 лева, платена от нея за издръжка на непълнолетната й дъщеря А.-М.

К. Т., чрез нейния баща К. Д. Т., след допуснато предварително изпълнение на решение № 2478/02.06.2024г. в частта относно издръжката, както и в частта, с която следвало да се присъди и законната лихва върху сумите, за които е поискан обратен изпълнителен лист, считано от датата на недължимото изпълнение.

В частната жалба се сочи, че е неправилен изводът на първоинстанционния съд за липса на основание за издаване на обратен изпълнителен лист за сумата от 3000 лева, тъй като тя била платена доброволно, а не била събрана по реда на принудителното изпълнение.

Съгласно чл.245, ал.3 от ГПК, обратен изпълнителен лист се издавал за всички суми, получени въз основа на отменено решение, с което е допуснато предварително изпълнение.

В конкретния случай било безспорно, че сумата от 3000 лева е платена именно поради допуснатото предварително изпълнение на решение № 2478/02.06.2024г. в частта относно издръжката. Освен това по делото били налице данни за признание от К. Т. на факта на извършеното плащане на горепосочената сума преди датата на образуване на производството по изп.дело № 458/2024г. на ЧСИ Р.Р., имащо за предмет принудително събиране на издръжката.

ПОС, XIV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Производството по гр.д.№ 17752/2022г. на ПдРС, II бр.с. е образувано по искова молба на К. Д. Т., ЕГН **********, с която са предявени искове по чл. 59, ал. 9 от СК за изменение на мерките относно упражняване на родителските права по отношение на децата А.К. Т. и А.-М. К. Т., както и съединени с тях искове за местоживеенето не децата, режима на лични контакти с тях на майка им В. Д. П. и издръжката им. С постановеното от първоинстанционния съд решение № 2478/02.06.2024г. упражняването на родителските права по отношение на малолетната към онзи момент А.-М. Т. е предоставено на баща й, а 1 майка й е осъдена да й заплаща издръжка в размер от 233,25 лева месечно, считано от 01.03.2023г. С разпореждане от 26.06.2024г. е допуснато предварително изпълнение на решението в частта относно издръжката и е издаден изпълнителен лист за същата. Решение № 2478/02.06.2024г. е обжалвано от жалбоподателката по настоящето дело и с решение 973/21.07.2025г. по в.гр.д.№ 834/2025г. на ПОС е отменено в частта, с която е изменен режима на упражняване на родителските права по отношение на непълнолетното дете А.М.К.Т. и В. П. е осъдена да заплаща издръжка на детето, като искът по чл.59 от ЗС е отхвърлен, ведно с иска за издръжка на детето.

Съгласно чл.245, ал.3 от ГПК, обратен изпълнителен лист се издава за връщане на сумите или вещите, получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение на отмененото решение, както и за събраните от длъжника такси и разноски в изпълнителното производство, т.е. за суми, събрани принудително от съдебен изпълнител или платени доброволно в хода на изпълнителното производство. Както се сочи в мотивите към Определение № 201 от 26.11.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1954/2020 г., I г. о., „Тълкуването на разпоредбата /има се предвид чл.245, ал.3 от ГПК/ налага извод, че предмет на обратния изпълнителен лист са само сумите, които са събрани от длъжника в изпълнителното производство с помощта на държавна принуда. За тези суми длъжникът е освободен от необходимостта да води осъдителен иск срещу кредитора, тъй като за тях има данни в изпълнителното дело и техният размер може да бъде е несъмнено удостоверен от съдебния изпълнител. Доброволно платените от длъжника суми за погасяване на вземането в изпълнение на осъдителното решение, което впоследствие е било отменено и искът отхвърлен, които не са постъпили първоначално по сметка на съдебен изпълнител, също подлежат на връщане като недължимо платени, но по реда на чл. 55, ал. 1 ЗЗД и за тях длъжникът следва да предяви осъдителен иск“. Също така и в мотивите към Определение № 1 от 11.02.2020г. по гр.д.№ 1598/2015г. на ВКС, II г.о. се приема, че „Искането за издаване на обратен изпълнителен лист е основателно само за онези суми, който са били събрани в рамките на образуваните изпълнителни производства и съответно преведени по сметка на взискателя, въз основа на издадения изпълнителен лист от 1.12.2014 година, но не и за доброволно заплатената сума от 2460.70 лв. с пощенски запис по сметка на С. Б.

Извършеното доброволно плащане, съставлява класическа хипотеза на чл. 55, ал. 1 ЗЗД.

Уреденият трети фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД предполага съществуващо правно основание (в случая осъдително въззивно решение, подлежащо на предварително изпълнение) при получаването на престацията от страна на лицето кредитор, но след това това основание е отпаднало с обратна сила“. Безспорно е, а и видно от датата на издаване на изпълнителния лист- 27.06.2024г., и датата на преводното нареждане за сумата от 3000 лева17.06.2024г., същата е платена преди завеждане на изпълнителното производство и по отношение на нея разпоредбата на чл.245, ал.3 от ГПК е неприложима. Ето защо, частната жалба в частта, с която се иска отмяна на отказа да бъде издаден обратен изпълнителен лист за сумата от 3000 лева ще следва да бъде оставена без уважение.

Частната жалба в частта досежно лихвите за забавено плащане върху сумите, за които е поискано издаване на обратен изпълнителен лист, ще следва да бъде оставена без разглеждане, тъй като с обжалваното решение първоинстанционният съд не се е произнесъл по отношение на законните лихви. Липсва подлежащ на обжалване съдебен акт, с която да е отказано издаване на обратен изпълнителен лист за законните лихви, като при това е недопустимо настоящата въззивна инстанция за пръв път да се произнесе по съответното искане.

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ: гр.д.№

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от В. Д. П., в качеството й на ответник по 17752/2022г. на ПдРС, II бр.с., частна жалба против определение № 2

29044/10.11.2025г., в частта, с която е оставено без уважение искането жалбоподателката да й бъде издаден обратен изпълнителен лист за сумата от 3000 лева, платена от нея за издръжка на непълнолетната й дъщеря А.-М. К. Т., чрез нейния баща К. Д. Т., след допуснато предварително изпълнение на решение № 2478/02.06.2024г. в частта относно издръжката.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от В. Д. П. частна жалба в частта, с която се претендира, че следвало да се присъди и законната лихва върху сумите, за които е поискан обратен изпълнителен лист, считано от датата на недължимото изпълнение, като ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.

Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд- гр.Пловдив с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните само в частта, с която частната жалба е оставена частично без разглеждане. В останалата му част определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3